М
О Т И В И
По
НОХД №359/2017 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив с
подсъдим И.С.Т. ***
Подсъдимият И.С.Т. *** е предаден на
съд по обвинение в извършване на престъпление по чл.196а вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК.
В съдебно заседание представителят на
Окръжна прокуратура-Пловдив поддържа обвинението. Предлага на съда да признае
подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на
съд, и му наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок, близък до средния предвиден в закона размер, който да
бъде редуциран с 1/3 на осн. чл.58А, ал.1 НК предвид проведеното съкратено съдебно
следствие по реда на чл.371, т.2 НПК. Същото да изтърпи при първоначален строг
режим. Относно веществените доказателства, моли всички компакт дискове,
приложени в т. 1, както и ксерокопията от документите, приложени в т. 2, след
влизане на присъдата в сила да останат по делото; мобилните телефони със сим-картите да се отнемат в полза на държавата, а металните
приспособления, послужили за извършването на кражбата, да бъдат унищожени като
вещи без или с незначителна стойност. В тежест на подсъдимия да бъдат възложени
направените по делото разноски.
Подсъдимият И.Т. се явява лично в
съдебно заседание. Признава се за виновен, като признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и изразява съгласие да
не се събират доказателства относно същите. Съжалява за извършеното. Упълномощеният
му защитник адв.Г. *** моли съда за извършеното от подзащитния му престъпно посегателство да наложи на същия
наказание в размер към минималния предвиден в закона такъв.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като
обсъди приложените в хода на досъдебното производство доказателства, поотделно
и в съвкупност, в контекста и на направеното от подсъдимия самопризнание по
реда на чл.371, т.2 НПК, прие за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
И.С.Т. е роден на *** ***, в момента в Затвора - Стара Загора българин,
български гражданин, женен, със средно образование, осъждан, ЕГН **********.
Подс.Т. е неколкократно
осъждан, видно от приложената справка за съдимост (л.37-38 СПво). С влязло в сила на 19.06.2009 г.
определение по ЧНД №1352/2009 г. по описа на СГС била приета за изпълнение
присъда от 27.08.2007 г. на Областен съд за обл.Сконе
и Блекинге, с която била потвърдена присъда от
19.06.2007г. на PC Малмьо. По указаната присъда изтърпявал наказание 10 години „лишаване
от свобода“ за престъпления, квалифицирани по чл.242, ал.2 вр.
чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК и по чл.354А, ал.2 вр. ал.1 НК. Въз основа на протоколно определение от
23.10.2013 г. по ЧНД №484/2013 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, на
01.11.2013 г. бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на посоченото наказание,
като бил определен изпитателен срок от 1 година, 9 месеца и 23 дни, както и наложена
пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 1 година.
Непосредствено след освобождаване от пенитенциарното заведение, подсъдимият се прибрал в дома си
в гр.Пловдив, но не започнал да търси работа или да се занимава с някаква
полезна дейност. Не разполагал и с парични средства, поради което решил отново
да се занимава с престъпна дейност. Имайки опит в автомонтьорската
дейност, решил да извършва кражби на микробуси, модели „Мерцедес-Спринтер“,
които да разглобява и продава частите
им. Преценил, че може да използва като база за това къща, обитавана от баща му
Н.Т.В., намираща се в ***, която имала и гараж. Намерението си не споделил с
никого.
В изпълнение на намисленото, подс.Т. започнал да се оглежда в квартала за горепосочения вид
микробуси. Междувременно се снабдил с 4 бр. 10 мм-ви метални, саморъчно
изработени заготовки, които били от едната страна шестостенин,
а от другата с формата на автоключ и 3 бр. гаечни ключове №10. Металните приспособления следвало да
послужат за взломяване или отключване на автомобилни
ключалки, като за „рамо“ щели да се използват гаечните
ключове. Всеки ден носел тези приспособления в себе си, търсейки подходящ обект
за реализация на намисленото престъпление.
През месец септември 2013 г. А.П.М.
закупил за фирмата си „***“ ЕООД микробус „Мерцедес Спринтер
413 ЦДИ“ с рег.№ РВ **** РМ. В същия имало и 1 бр. АРСД, марка „JVC“, модел
„KD-G 322“, указан на стикер на дъното на корпуса. Застраховал МПС-то в ЗД „Евроинс“ АД – София, на което оставил 1 бр. ключ за
запалване. За шофьор на микробуса определил служителя от фирмата си К.П., но и М.
го управлявал при необходимост. Обикновено, в края на работния ден колата била
паркирана до къща на ул.“*“ №** в гр.Пловдив, в близост до който адрес бил и
домът на П.. Това обстоятелство било забелязано от подс.Т.,
който решил, че микробусът е добър обект за намерението му и решил да го
открадне.
На 03.11.2013 г. микробусът бил
управляван от А.М., който към 17:00 часа приключил работа. След това заредил МПС-то
с 30 литра гориво и го паркирал на ул.“*“ пред къща с №**. Слязъл от микробуса,
заключил го с оригинилния ключ и се прибрал в дома
си. Около 18:00 часа подсъдимият видял, че микробусът е паркиран и се приближил
към него. Пъхнал в ключалката на шофьорската врата едно от саморъчно
изработените шестостенни метални заготовки. След това, като използвал един гаечен ключ №10 като „рамо“, завъртял рязко заготовката.
Последната смачкала част от намиращите се в ключалката части на секретния
патрон и вратата се отворила. Подсъдимият се качил в микробуса, седнал на
седалката на шофьора и посредством кабелите на контактния ключ привел двигателя
в движение. След това подкарал МПС-то и го откарал в дома на баща си в ***, но
нищо не му казал относно произхода на колата. През следващите дни я разглобил,
като част от авточастите успял да продаде, а останалите оставил в гаража. АРСД,
марка „JVC“, модел „KD-G 322“ отнесъл в дома си в гр.Пловдив, ул.“*“ №**,
възнамерявайки да го продаде по-късно.
Около 20:00 часа на 03.11.2013 г.
шофьорът на микробуса К.П. видял, че същият не е на обичайното си място и
веднага се обадил на А.М., който уведомил за случилото се органите на МВР.
Започналото издирване не дало резултат.
През 2011 г. Г.Х. закупил микробус
„Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ“ с peг.
№ РВ **** ВХ. Същият бил управляван предимно от сина му А.Г. Х., който го
използвал за работа във фирмата си „*“ ЕООД. През 2013 г. последният закупил от
непознато лице 1бр. авторадиокасетофон (АРСД) „SONY
модел CDX-GT20 с отстранено място за сериен номер и малко петно на предната
част на панела, който монтирал в микробуса. Обикновено след работа А. Х. паркирал
буса на паркинг, находящ се
на ул.“*“ и под надлез „*“. На 16.11.2013 г. около 18:00 часа заредил микробуса
с гориво, като общото количество гориво в същия станало 70 литра. След това го
паркирал пред бариерата (входа) на паркинга, тъй като не бил заплатил месечния
наем за него.
През следващия ден подсъдимият видял горепосочения
паркиран микробус и тъй като бил такъв модел, като търсените от него, решил да
го отнеме. Около 04:30 часа на 18.11.2013 г. се приближил към същия и пъхнал в
ключалката на шофьорската врата едно от саморъчно изработените шестстенни
метални заготовки. След това, като използвал един гаечен
ключ №10 като „рамо“, завъртял рязко заготовката. Последната смачкала част от
намиращите се в ключалката части на секретния патрон и вратата се отворила. Качил
се в микробуса, седнал на седалката на шофьора и посредством кабелите на
контактния ключ привел двигателя в движение. След това го закарал в дома на
баща си в ***. През следващите дни разглобил микробуса, като част от
авточастите успял да продаде, а останалите оставил в гаража. АРСД „SONY модел
CDX-GT20 отнесъл в дома си в *** с идея до продаде същия по-късно.
Едва на 19.11.2013 г. А.Х. видял, че микробусът
не е на мястото, където бил паркиран и уведомил органите на МВР, но започнало
издирване на същия не дало резултат.
Междувременно подсъдимият изразходил
за лични нужди парите от продадените части на първите два микробуса и решил да продължи
с престъпната си дейност. За да не прави впечатление на служителите от
ОДМВР-Пловдив за системност на кражби на избраната от него марка и модели в
гр.Пловдив, решил да започне да извършва такива и от близките населени места,
като избрал гр.Пазарджик.
На 11.09.2013 г. В.Х.М. *** закупил от друго лице микробус „Мерцедес Спринтер
312 Д“ с per. № РА **** ВВ, боядисан допълнително с
боя в тъмнозелен специфичен цвят. В такъв цвят били боядисани и всички останали
пластмасови части на микробуса, включително и задната страна на двете външни
странични огледала за обратно виждане. Бусът бил
управляван от В.М. и от брат му А.Х.М., които го паркирали на паркинга на
магазин „Кауфланд“, намиращ се на ул. “Димчо
Дебелянов“ в гр.Пазарджик. На 06.02.2014г. около 18:20 часа В.М. паркирал
колата на обичайното й място и се прибрал в дома си.
На 06.02.2014 г. подс.Т.
се намирал в гр.Пазарджик, като след 18:30 часа бил на паркинга на магазин „Кауфланд“, където видял паркирания от В.М. микробус. Предвид
обстоятелството, че същият бил марка и модел като търсените от него, решил да
го отнеме. Приближил се към него и пъхнал в ключалката на шофьорската врата
едно от саморъчно изработените шестстенни метални заготовки. След това,
използвайки един гаечен ключ №10 като „рамо“,
завъртял рязко заготовката. Последната смачкала част от намиращите се в
ключалката части на секретния патрон и вратата се отворила. Подс.Т.
се качил в микробуса на шофьорската седалка и посредством кабелите на
контактния ключ привел двигателя в движение. Закарал МПС-то в дома на баща си в ***. През следващите
дни разглобил микробуса, като част от
авточастите успял да продаде, а останалите оставил в гаража. Двете странични
огледала на микробуса оставил в гаража на кооперацията, където живеел, за да ги
продаде по- късно.
Около 11:00 часа на 07.02.2014 г. В.М.
видял, че микробусът не е на мястото, където бил паркиран и уведомил органите на
МВР. Започнало издирване на колата не дало резултат.
През 2007 г. М.В.П. закупил товарен
микробус „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ“, син на цвят с
две врати отпред, една странична и двойно отваряема
задна врата с рег. № PA ***АХ. Същият се заключвал с допълнително поставена
аларма със звуков сигнал. За шофьор на микробуса бил назначен Е.С.М., който бил
работник към фирма „***“ ЕООД с.Огняново, обл.Пазарджик.
Фирмата била собственост на сестрата на П. – Е.П.. Микробусът бил оборудван
като подвижна ремонтна работилница и се използвал основно от фирмата на Е.П.,
от фирмата на М.П. и от друга фирма. Към м.февруари 2014 г. в микробуса се
съхранявали : два броя куфари с инструменти „Тайд“ на
обща стойност 198 лева, един обикновен
куфар, турско производство, на стойност 25.00 лева, един брой лазерен нивелир,
немско производство на стойност 1224.00
лева, един брой тринога за лазер „Линер“ на стойност
23.00 лева, един брой лазерни очила на стойност 24.00 лева, един брой лазерна
рулетка с калъф на стойност 288.00 лева, един брой ъглошлайф
„Спарки“- 2000W-230 мм на. стойност 232.00 лева, един брой ъглошлайф
„Бош“ 115 мм на стойност 124.00 лева, един брой
бормашина, перфоратор „Бош“ на стойност 465.00 лева,
един брой акумулаторна отвертка „Бош“ на стойност
93.00 лева, един брой малка ударна бормашина „Бош“ на
стойност 207.00 лева, един брой уред за търсене кабели, скенер „Бош“, на стойност 170.00 лева, един брой макара, токов
удължител на стойност 25.00 лева, един брой монетник
за кафе автомат „Датекс“ на стойност 100.00 лева, един брой фискален принтер за
отчети „Датекс“ на стойност 200.00 лева, един комплект вериги против боксуване
на стойност 85.00 лева, един брой лепачка за PVC
тръби в метална кутия на стойност 89.00 лева, един брой гедоре
в метална кутия - на стойност 150.00 лева, един брой нитачка,
дълго рамо, на стойност 11.00 лева, един брой нитачка,
късо рамо, на стойност 6.00 лева, един брой тръбен ключ, малък, на стойност
2.00 лева, един брой тръбен ключ, голям на стойност 6.00 лева, един брой уред
за измерване концентрация на киселина и антифриз на стойност 9.00 лева, един брой ножовка-лък на стойност 9.00
лева, един брой въже за теглене на автомобил на стойност 10.00 лева, чифт
кабели за даване на ток на стойност 15.00 лева, един брой прожектор за
автомобил на стойност 40.00 лева, един брой прожектор „Варта,, на стойност
15.00 лева, един комплект „0“-пръстени в кутия, черни, на обща стойност 42.00
лева, един комплект „0“-пръстени в кутия, зелени, на обща стойност 42.00 лева,
два броя чукове на обща стойност 24.00 лева, два броя секачи на обща стойност
14.00 лева, два броя рулетки на обща стойност 10.00 лева, един брой клещи
„Гарга” на стойност 10.00 лева, един брой клещи обикновени на стойност 7.00
лева, един брой клещи „Зегер“ на стойност 27.00 лева,
два броя фазомери на обща стойност 8.00 лева, набор
от 20 броя отвертки, прави и кръстати, на обща
стойност 20.00 лева, набор от петдесет броя гаечни и звездогаечни ключа на обща стойност 50.00 лева и кутия с
над 100 (сто) броя свредели на обща стойност 100.00 лева. Всички те били
собственост на М.П. и били закупувани във времето от Е.М..
На 12.02.2014 г. горепосочено МПС било
управлявано от Е.М., който около 10:15 часа паркирал същото на бул.“Георги
Бенковски“ в гр.Пазарджик, вдясно по посока на движението си, на изхода на
бензиностанция „Круиз“. Целта му била да отиде до
намиращия се наблизо автопазар. В този момент в
микробуса освен посочените по-горе вещи се намирали и 12 килограма кафе за вединг автомати на обща стойност 134,40 лева, 10 килограма
захар на обща стойност 17,00 лева, 3000
картонени чаши „Терикс“ на обща стойност 90,00
лев и 3000 пластмасови чаши - кафяви на обща стойност 120,00 лева. Колата била
заредена и с 80 литра дизелово гориво. По това време в колата се намирали и
един брой ключ за лек автомобил с надпис „FORD”, един брой ключодържател, кафяв
и кожен с четири броя метални ключа със следните надписи: „СЕА”, „FAYN”,
„DEKABA” и „KALE”, един брой бяло на цвят дистанционно за аларма (автомобил) с
два броя метални ключове с надписи „KALE” и „ARCO”, една връзка с четири
метални ключа със синьозелена пластмасова пластика с надпис „Автомивка”, една
връзка с четири броя ключове със следните надписи „KALE”, „METAL”, „UNIVERSAL”
и „JMA”. Ключът с надпис „Форд“ бил за л.а.“Форд-Мондео“
с peг. № РА **** ВМ, собственост на Е.М., ключът
„DEKABA”, от ключодържател с четири броя метални ключа със следните надписи:
„СЕА”, „FAYN”, „DEKABA” и „KALE” бил от едната врата на къщата на Е.М., а
ключове с надписи „СЕА”, „FAYN”, от другата входна врата, ключ от връзка с
четири метални ключа със синьозелена пластмасова пластика с надпис „Автомивка”
бил собственост на Е.М. и бил за автомивката, находяща
се в ***, една връзка с четири броя ключове със следните надписи „KALE”,
„METAL”, „UNIVERSAL” и „JMA” били собственост на М.П., като последният ключ бил
за апартамента на последния, един брой бяло на цвят дистанционно било за
алармената система на дома на Е.М., а два броя метални ключове с надписи „KALE”
и „ARCO” били за двете брави на гаража на същия. Като паркирал колата на
описаното място, Е.М. я заключил с ключ, а след това включил и алармата.
Междувременно подсъдимият решил за
своята престъпна дейност да потърси помощ и от сина си Н.И.Т.. Още повече, че
последният работел в автосервизна фирма и можел да му
бъде в помощ и при разглобяването на микробусите на части. В изпълнение на намисленото
разговарял с него и успял да го убеди да му помага при извършването на кражбите
и то на посочени от него марка и модел микробуси. Обяснил му и начина, по който
отключва колите, като му показал и инструментите си. Тъй като последната кражба
била извършена в гр.Пазарджик, двамата решили да продължат осъществяването на кражбите
именно там, а в *** или в гр.Пловдив да разглобяват колите.
В изпълнение на намисленото на
12.02.2014 г. баща и син Т. отишли в гр.Пазарджик с лек автомобил „Нисан Микра” с peг. №РВ****MX, собственост и управляван от Н.Т.. Към 10:00
часа се намирали в района на автопазара. Двамата
видели как непознатия за тях Е.М. паркирал микробус „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ“ с рег.№ РА **** АХ, тоест МПС, каквото
търсили. Подс.И.Т. се приближил към микробуса и
пъхнал в ключалката на шофьорската врата едно от саморъчно изработените
шестстенни метални заготовки. След това, като използвал един гаечен ключ №10 като „рамо“, завъртял рязко заготовката.
Последната смачкала част от намиращите се в ключалката части на секретния
патрон и отключила вратата. Подсъдимият успял бързо да неутрализира алармата и
се качил в колата. Посредством кабелите на контактния ключ привел двигателя в
движение, след което подкарал колата към ****. Междувременно Н.Т. седял в
колата си и наблюдавал да не се върне шофьора. Подсъдимият откарал микробуса и
товара му в дома на баща си в ****, като през следващите дни двамата със сина
му разглобили микробуса. Част от авточастите успели да продадат, а останалите
оставили в гаража. Жълта пластмасова кутия с два броя вериги за лек автомобил,
пластмасова количка с колела със син капак, един брой тринога „Laserliner” със сериен №080.29, един брой лазарен нивелир в кутия малка „Laserliner",
един брой бормашина „Skil” със сериен №*********, ъглошлайф с червено копче за пускане и телена четка, един
брой ъглошлайф ,,SPARKY”2001V (л.16, 26 и 136 т.2),
едни брой ъглошлайф „Bosch" 670V и пробивен перфоратор
„Bosch" със сериен №********** с куфар и 2 бр. патронници, както и ъглошлайф „Bosch” 670V със зелен куфар отнесли в дома си в
гр.Пловдив, за да ги продадат по-късно. Намиращите се в буса
други вещи продали.
Подсъдимият намерил в откраднатия микробус
и един брой ключ за лек автомобил с надпис „FORD”, един брой ключодържател,
кафяв и кожен с четири броя метални ключа със следните надписи: „СЕА”, „FAYN”,
„DEKABA” и „KALE”, един брой бяло на цвят дистанционно за аларма (автомобил) с
два броя метални ключове с надписи „KALE” и „ARCO”, една връзка с четири
метални ключа със синьозелена пластмасова пластика с надпис „Автомивка”, една
връзка с четири броя ключове със следните надписи „KALE”, „METAL”, „UNIVERSAL”
и „JMA”. Доколкото не знаел дали могат да му послужат, съхранил същите в
използвания по това време от него л.а. „Ауди „ с peг
. № РВ **** PC.
Междувременно около 10:45 часа Е.М. си
свършил работата на пазара и тръгнал към мястото където, бил паркирал буса. Отдалеч видял липсата му и
веднага се обадил на М.П.. По-късно последният, след като се убедил, че колата
е открадната, уведомил органите на МВР, но започналото издирване не дало
резултат.
На 19.03.2012 г. З.И.П. закупил за
фирмата си „З.П.“*** товарен микробус “Мерцедес Спринтер
312 Д“ с рег. № СМ *** AH. Със същия пътувал по два пъти в седмицата до
гр.Пловдив с цел закупуване на стоки за фирмата. Обикновено пазарувал от
складовата база, находяща се на ул.“Брезовско шосе“, а сметките на телефона си плащал в магазин
„Кауфланд“, намиращ се в този район.
На 18.03.2014 г. П. отново бил в
гр.Пловдив. След като напазарувал, около 12:56 часа паркирал микробуса на
паркинга на магазин „Кауфланд“ на ул. “Брезовско шосе“ с намерение да си плати поредната сметка за
телефон. Слязъл от колата, заключил я и влязъл в сградата на магазина. По това
време в буса имало 30 литра дизелово гориво, пет
кутии по четири литра фасаген „Селт“,
пет кутии по двеста и петдесет грама автокит “Боди“,
пет кутии по триста и осемдесет грама автокит “Боди“,
три кутии по един килограм автокит „Боди“, едно руло
шкурка № 80, едно руло шкурка № 100, едно руло шкурка № 120 и петнадесет броя
валяци за латекс.
Междувременно подс.Т.
и синът му изразходили парите от продадените части и вещи от последната кражба
и се уговорили да извършат нова. През определени части от деня двамата с л.а. „Нисан Микра” с peг. №РВ****MX започнали да обикалят паркингите на големите
хипермаркети, за да попаднат на модел микробус от набелязаните от тях за
отнемане. На 18.03.2014г. малко след 12:00 часа се намирали на паркинга на
магазин „Кауфланд“ на ул.“Брезовско
шосе“. В 12:55 часа решили да си тръгват, като потеглили към изхода му. В този
момент видели влизащия в паркинга на магазина микробус “Мерцедес Спринтер 312 Д“ с peг. № СМ **** АН.
Преценили, че това е автомобил от търсените от тях и решили да го отнемат. Веднага
направили обратен завой и отново влезли в паркинга. Преди това подсъдимият
слязъл от леката кола и пеш влязъл в паркинга, като проследил мястото на
паркиране на микробуса, което станало в 12:56 часа. В този час З.П. слязъл от
микробуса, заключил вратата и се отправил към входа на магазина. След него
тръгнал и подсъдимият, като се обадил по телефона на сина си. Последният
веднага излязъл от лекия автомобил и тръгнал към микробуса. Огледал го, както и
обстановката около него и се върнал в своята кола. Не след дълго там дошъл и
подсъдимият. След кратък разговор, около 13:11 часа последният отново се върнал
в магазина. В този момент Н.Т. излязъл от лекия автомобил и отново тръгнал към
микробуса. Приближил са към него и пъхнал в ключалката на шофьорската врата
едно от саморъчно изработените шестстенни метални заготовки. След това, като
използвал един гаечен ключ №10 като „рамо“, завъртял
рязко заготовката. Последната, без да смачка намиращите се в ключалката части
на секретния патрон, отключила вратата. В 13:14 часа Н.Т. влязъл вътре и
направил опит да запали буса. В този момент му се
обадил баща му, съобщавайки му, че собственикът излиза от магазина. Тогава Н.Т.
излязъл от микробуса, след което с металното приспособление и гаечния ключ заключил вратата и се върнал при лекия
автомобил. Малко след това при него дошъл и подсъдимият, след което двамата се
прибрали в дома си. Поведението им било заснето от намиращата се на паркинга на
магазина охранителна камера.
Междувременно в средата на м.февруари
2014 г. в сектор „Криминална полиция“ при ОДМВР-Пловдив постъпили оперативни
данни за евентуално осъществявана престъпна дейност от И. и Н. Т.. Случаят бил
възложен на полицейските служители, работещи по „линия“ на отнети МПС – В. З. и
И.Х., които стартирали действия по проследяване на двамата заподозрени. Малко
след обяд на 18.03.2014 г. бил получен сигнал, че баща и син Т. се намирали на
паркинга на магазин „Кауфланд“ на ул.“Брезовско шосе“. Около 13:30 часа полицейските служители
били там, но установили, че двамата вече си били тръгнали. Реализиран бил
преглед на охранителните камери на магазина и на записите им. На едната от тях
полицейските служители видели действията на подсъдимия и сина му при опита да отнемат
микробус “Мерцедес Спринтер 312 Д“ с peг. № CM ****АН, поради което наблюдението върху
поведението им било засилено.
В продължение на изпълнението на
решението си за кражба на микробуси от определена марка и модел, Т. продължили
да обикалят улиците на гр.Пловдив и да търсят такива.
През месец декември 2010 г. И.Г.С. ***
закупил товарен микробус „Мерцедес Спринтер 212 Д”,
който бил регистриран на името на съпругата му М.С.С.
с рег.№ РВ****МС. Същият бил използван от И.С. във
връзка с работа във фирмата му. Всяка вечер го паркирал пред входа на блока, в
който живеел на ул.“*“ №*. След това с друга кола ограничавал възможността на
микробуса да излезе от мястото на паркиране.
На 17.03.2014 г. И.С. паркирал
микробуса пред дома си и до 20.03.2014 г. не го използвал. В 13:00 часа на
последно посочената дата го отключил и влязъл в него, за да си вземе лични
вещи. След това го заключил и се прибрал в дома си. В 17:00 часа отново
излязъл, като микробусът си бил на мястото, където бил паркиран.
Именно този микробус бил забелязан от подсъдимия
и сина му при обикаляне по улиците на гр.Пловдив и тъй като бил от тези, които
били решили да отнемат, се уговорили да извършат кражбата му. В 19:25 часа
двамата били пред блока на ул.“*“ №*, докъдето отишли с лек автомобил „Нисан Микра” с peг. №РВ*** MX. В 19:27 часа Н.Т. излязъл от МПС-то и бързо
се приближил към микробуса. Пъхнал в ключалката на шофьорската врата едно от
саморъчно изработените шестстенни метални заготовки. След това, като използвал
един гаечен ключ №10 като „рамо“, завъртял рязко
заготовката. Последната, без да смачка намиращите се в ключалката части на
секретния патрон, отключила вратата. В 19:28 часа с помощта на кабелите на кантактния ключ привел двигателя в движение и излязъл от
мястото на паркиране. След това потеглил към с.* за дома на дядо си Н.В.. Пред
него с лекия автомобил пътувал подсъдимият, който го предупреждавал за
евентуалното наличие на камери или на полицейски автомобили. Реализираното
посегателство било заснето от намиращата се на шестия етаж на блока охранителна
камера, а действията на двамата извършители били наблюдавани и от полицейските
служители, които решили да установят къде точно се укриват крадените вещи. За
целта проследили движението на л.а. „Нисан Микра” с peг. №РВ**** MX и
откраднатия микробус до с.П..
Към 21:00 часа обвиняемият и синът му
били в с.П. и там паркирарали микробуса в гаража на
къщата, възнамерявайки да го разглобят през следващите дни. След това, без
обясняват нищо на Н.В., се прибрали в дома си в гр.Пловдив.
Междувременно случаят бил докладван на
Началник Сектор „КП“ при ОД на МВР-Пловдив, като било взето решение на
следващия ден да се пристъпи към извършване на действия по разследване в
условията на неотложност. Сутринта на 21.03.2014 г. в дома на Т. в гр.Пловдив, ул.„*„№ ** и прилежащите му
помещения било извършено претърсване и изземване. Такива действия по
разследването били реализирани и находящия се там
гараж, в къщата в с.*, по отношение на л.а. „Ауди“ с peг.
№ РВ ****PC и л.а. „Нисан Микра“
с peг. № РВ **** MX. На И. И Н. Т. били извършени обиск
и изземване, а през следващите дни било
извършено и друго претърсване и изземване в жилището на ул
“*“ №**.
Съгласно заключенията по назначените автотехнически експертизи :
-средната пазарна стойност на товарен
микробус „Мерцедес Спринтер 212 Д” с рег.№ РВ****МС
към 20.03.2014 г. е била 7743.00 лева (л.41, том 1 ДПво);
-средната пазарна стойност на товарен
микробус “Мерцедес Спринтер 312 Д“ с per. № CM ****АН към 18.03.2014 г. е била 9538.00 лева, а
стойността на намиращите се в него вещи - тридесет литра дизелово гориво на
обща стойност 76.20 лева, пет кутии по четири литра фасаген
„Селт“, на обща стойност 67.50 лева, пет кутии по
двеста и петдесет грама автокит “Боди“ на обща
стойност 26.00 лева, пет кутии по триста и осемдесет грама автокит
“Боди“ на обща стойност 29.50 лева, три кутии по един килограм автокит „Боди“ на обща стойност 29.40 лева, едно руло шкурка
X» 80 на стойност 7.47 лева, едно руло шкурка № 100 на стойност 7.47 лева, едно
руло шкурка № 120 на стойност 7.47 лева, петнадесет броя валяци за латекс на
обща стойност 87.45 лева, е била 262,26 лева или всичко е било на обща стойност
9876.46 лева (л.68, том 1 ДПво);
-средната пазарна стойност на микробус
„Мерцедес ***“ с рег.№ ***към 03.11.2013 г. е била 22 249.00 лева, а стойността
на 30 литра дизелово гориво е била 76.20 лева, или всичко на обща стойност 22
325.20 лева (л.165, том 1 ДПво);
-средната пазарна стойност на микробус
„Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ, с рег.№ РА **** АХ към
12.02.2014 г. е била 7930,00 лева (л.93, том 2 ДПво);
-средната пазарна стойност на микробус
„Мерцедес Спринтер 312 Д„ с peг.
№ ***към 07.02.2014 г. е била 3 573.00 лева (л.101, том 2 ДПво).
От експертното становище по оценъчно-техническа
експертиза (л.109, том 2 ДПво) се установява, че два броя куфари с инструменти „Тайд“ на обща стойност 198.00 лева, един обикновен куфар,
турско производство, на стойност 25.00 лева, един брой лазерен нивелир, немско
производство, на стойност 1224.00 лева, един брой тринога за лазер „Линер“ на стойност 23.00 лева, един брой лазерни очила на
стойност 24.00 лева, един брой лазерна рулетка с калъф на стойност 288.00 лева,
един брой ъглошлайф „Спарки“- 2000W-230 мм на
стойност 232.00 лева, един брой ъглошлайф „Бош“ 115 мм на стойност 124.00 лева, един брой бормашина,
перфоратор „Бош“ на стойност 465.00 лева, един брой
акумулаторна отвертка „Бош“ на стойност 93.00 лева, един брой малка удара бормашина „Бош“ на стойност 207.00 лева, един брой уред за търсене
кабели, скенер „Бош“, на стойност 170.00 лева, един
брой макара, токов удължител на стойност 25.00 лева, един брой монетник за кафе автомат „Датекс“ на стойност 100.00 лева,
един брой фискален принтер за отчети „Датекс“ на стойност 200.00 лева, един
комплект вериги против боксуване на стойност 85.00 лева, един брой лепачка за PVC тръби в метална кутия на стойност 89.00
лева, един брой гедоре в метална кутия - на стойност
150.00 лева, един брой нитачка, дълго рамо, на
стойност 11.00 лева, един брой нитачка, късо рамо, на стойност 6.00 лева, един брой тръбен
ключ, малък, на стойност 2.00 лева, един брой тръбен ключ, голям на стойност
6.00 лева, един брой уред за измерване концентрация на киселина и антифриз на
стойност 9.00 лева, един брой ножовка-лък на стойност 9.00 лева, един брой въже
за теглене на автомобил на стойност 10.00 лева, чифт кабели за даване на ток на
стойност 15.00 лева, един брой прожектор за автомобил на стойност 40.00 лева,
един брой прожектор „Варта,, на стойност 15.00
лева, един комплект „0“-пръстени в кутия, черни, на обща стойност 42.00 лева, един комплект „0“-пръстени в кутия,
зелени, на обща стойност 42.00 лева, два броя чукове на обща стойност 24.00
лева, два броя секачи на обща стойност 14.00 лева, два броя рулетки на обща
стойност 10.00 лева, един брой клещи „Гарга” на стойност 10.00 лева, един брой
клещи обикновени на стойност 7.00 лева, един брой клещи „Зегер“
на стойност 27.00 лева, два броя фазомери на обща
стойност 8.00 лева, набор от 20 броя отвертки, прави и кръстати,
на обща стойност 20.00 лева, набор от петдесет броя гаечни
и звездогаечни ключа на обща стойност 50.00 лева,
кутия с над 100 (сто) броя свредели на обща стойност 100.00 лева, или всичко на
обща стойност 4191,00 лева.
Средната пазарна стойност на микробус
„Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ„ с peг.
№ ***към 18.11.2013 г. е била 3 10 574.00 лева, а стойността на 70 литра
дизелово гориво е била 157,50 лева или всички на обща стойност 10 731.50 лева,
видно от заключението по автотехническа експертиза
(л.44 том 8 ДПво).
Според заключението по съдебно-оценъчна
експертиза (л.37, том 11 ДПво), на 12 килограма кафе за вединг
автомати е на обща стойност 134,40 лева, 10 килограма захар е на обща стойност
17,00 лева, 3000 картонени чаши „Терикс“ е на обща
стойност 90,00 лев, 3000 пластмасови
чаши - кафяви е на обща стойност 120,00 лева и 80 литра дизелово гориво е на
обща стойност 207,20 лева или всичко на обща стойност 568,60 лева.
Представените за изследване ВД- та,
иззети на 21.03.2014 г. от л.а. „Нисан“ с peг. №РВ *** НХ и дом, намиращ се на ул.“*“ №**, ет.*
представлявали 4 бр. 10 мм-ви метални шестостенни заготовки, които били
саморъчно изработени инструменти/къртачи, служещи за взломяване на автомобилни ключалки. От друга страна, 3 бр. гаечни ключове (№10) можели да бъдат използвани като рамена
и в съвкупност с инструментите/къртачи - да бъдат
използвани за взломяване на автомобилни ключалки,
съгласно становището по съдебно-техническа експертиза (л.33, т.7 Дпво).
Видно от заключението по
съдебно-техническа експертиза (л.38, том 7 Дпво), представеното
за изследване ВД, иззето при претърсване и изземване от дом на ул.“*“ №** не
било фабрично, а бил съставено от капак за аудио-говорител, електронна платка и
2 акумулаторни батерии, свързани с ел.кабели. Това представлявало като цяло
камера с микрофон, предназначено да записва видео с продължителност около 26
часа. То било възможно да се използва за придобиване на информация за въведени
ПИН- кодове от клавиатура на банкомат, а бъдело поставено над клавиатурата и
закрепено с лепенките, намиращи се от задната му страна.
ВД - та - 11 бр.секретни автомобилни
ключове не отговаряли точно на секретността на автомобилен контактен ключ с
куплунг с обозначения «MERCEDES BENZ Т 901“. Единствено ключ, обозначен като
„ВД №7“ преодолявал секретността на автомобилния контактен ключ, при условие че
не бил поставен докрай. Но върху частите на секретния патрон на контактния ключ
липсвали механични следи и следи от взлом, от което следвало, че подобно
частично съвпадение на секретностите било случайно. В
този смисъл е експертният извод по съдебно-техническа (л.48, том 7 ДПво). Вещото лице посочва, че нямало наличие на трасологически следи върху частите на контактния ключ,
оставени от предишно взаимодействие с някои от представените автомобилни
ключове. Секретността на автомобилния ключ била запазена и върху частите му
нямало следи от взломяване.
Съгласно съдебно-техническа експертиза
(л.63, том 7 ДПво), представените за изследване 40 на брой ВД (подробно
описани в експертизата), представлявали части от различни автомобили, предимно
«Мерцедес Спринтер» (микробус), различни модели. Невъзможно
е да се индивидуализират, т.е. да се посочи кой детайл на кое МПС точно е
принадлежало от тези, предмет на обвинението или от тези, принадлежали на свид.Й.М., на свид.Г.Т., на свид. М.Х. или на свид. М.Ш..
Заключенията по горепосочените
експертизи съдът възприема изцяло като компетентно и обективно изготвени.
С протоколно определение от
26.01.2017г. по НОХД №395/2017 г. по описа на Pайонен
съд - Пловдив е одобрено споразумение, с което за осъщественото престъпно
посегателство Н.Т. е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от три години,
изпълнението на което осн. чл.66, ал.1 НК е отложено
за срок от пет години.
Така установената фактическа
обстановка се потвърждава от направеното
от подсъдимия самопризнание, в подкрепа на което са събраните по делото:
- писмени доказателства и писмени доказателствени средства, прочетени и приети по надлежния
ред на осн. чл. 283 НПК: приемо-предавателни
протоколи, справки от сектор КАТ относно собственост на МПС-та, протоколи за
следствен експеримент, ведно с фотоалбуми, протоколи за доброволно предаване,
протоколи за оглед на веществени доказателства, протокол за разпознаване на
предмети, ведно с фотоалбум (том
1 ДПво), протоколи за претърсване и изземане, приемо-предавателни протоколи, разписка, протокол за оглед
на веществени доказателства, ведно с фотоалбум, протоколи за доброволно
предаване, протоколи за следствен експеримент, ведно с фотоалбуми (том 2 ДПво), протоколи за обиск и изземване, протоколи за оглед
на веществени доказателства, ведно с фотоалбуми, протоколи за претърсване и изземване,
ведно с фотоалбум, справка от сектор КАТ относно собственост от МПС (том 3 ДПво), справки от
мобилните оператори (том
5), протокол за
разпознаване на предмети, ведно с фотоалбум, справки от сектор КАТ относно
собственост на МПС-та (том
8 ДПво), справка от сектор КАТ относно собственост на МПС-та,
протокол за доброволно предаване, протокол за оглед на веществени доказателства
(том 9 ДПво),
протоколи за изготвяне на ВДС от
прилагане на СРС (обособени
в самостоятелен том),
справка от съдимост и за изтърпени наказания (Спво).
- веществени доказателства : СД в плик
с надпис „запис от охр.камера на „Кауфланд“,
ул.“Брезовско шосе“ от 18.03.2014 г.на обяд“, СД в
плик с надпис „БОБ, камера от магазина, СД R- 80, жълт на цвят, СД R-80, жълт
на цвят, 2 бр. СД R 700мв, бели на цвят, СД в плик с надпис GLOBUL - и СД в кутия за СД PHILIPS с надпис „снимки
на буса ми“, три броя метални приспособления, от
единия край с формата на ключ, а от другия – шестограм,
метално приспособление, от единия край с формата на ключ, а от другия – шестограм, три броя отверки и три броя гаечни ключове, мобилен телефон „Nokia”
с фабричен номер ************ със сим карта на „Globul”, мобилен телефон „Nokia”
с ИМЕИ ** със СИМ карта карта на „Globul”,
мобилен телефон „Nokia” с ИМЕИ ***, активиран със
СИМ-карта на „М-тел”, мобилен телефон „Nokia” с ИМЕИ ***,
активиран със СИМ-карта на „М-тел”, СИМ-карта на „Globul”
с № 89359050100***;
- заключенията по назначените в хода на
досъдебното производство: автотехнически експертизи,
оценъчна-техническа експертиза, съдебно-оценъчна експертиза и
съдебно-техническа експертизи;
-
гласни доказателствени средства, а именно
показанията на свидетелите: ***, на които показания съдът дава вяра като
обективни (въпреки възможната заинтересованост на свидетелите *** и *** като съпруга,
съотв. син, съотв. баща и
дъщеря на подсъдимия), логични, последователни и кореспондиращи помежду си и с
останалата доказателствена съвкупност.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Извършеното
от подс.Т. е съставомерно
по чл.196а вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК, тъй като в рамките на инкриминирания период 03.11.2013 г. – 20.03.2014 г. в гр.Пловдив и в
гр.Пазарджик в условията
на продължавано престъпление (
3 пъти като
самостоятелен извършител и 3
пъти в съучастие като извършител с Н.И.Т., ЕГН ********** - също като
извършител),
е отнел чужди движими вещи на обща стойност 66 370,16 лева от владението на различни лица, без тяхно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в особено
големи размери и представлява особено тежък случай.
С действията си подсъдимият като
самостоятелен извършител при първите три деяния и в съучастие като извършител с
Н.Т. - също като извършител при IV-то и VI-то
от деянията е прекъснал досега осъществяваната фактическа власт върху
инкриминираните вещи, в резултат на
което е установил владение върху тях и то без съгласието на лицата, от които са
отнети. Настъпил е и съставомерният резултат -
промяна във фактическата власт върху инкриминираните предмети. Действията му се
свеждат до отваряне и влизане в набелязаните МПС-та чрез използване на
технически средства, привеждането им в движение посредством кабелите на
контактния ключ и откарване на същите в
дома на баща му, където ги разглобявал с оглед продажба на частите им. Относно V-то деяние подсъдимият и Н.Т. са
предприели действия, насочени към прекъсване на фактическата власт, реализирана
до този момент от З.П. върху товарен микробус „Мерцедес Спринтер
312Д“ с рег.№ ***, ведно с намиращите се в МПС-то вещи, всичко на обща стойност
9 876, 46 лева, свеждащи се до осъществяване охрана на местопроизшествието
от страна на подс.Т., докато синът му приближил
микробуса и пъхнал в ключалката на шофьорската врата една от саморъчно
изработените шестстенни метални заготовки, а след това използвал гаечен ключ №10 като
„рамо“ и завъртял рязко заготовката. В резултат на отключването на вратата, Н.Т.
влязъл в МПС-то и направил опит да запали същото, но бил уведомен от баща си,
че собственикът на буса излиза от магазина. Това била
и причината, поради която излязъл от автомобила и с металното приспособление и гаечния ключ заключил вратата, след което се върнал при
лекия си автомобил. Ето защо владение върху тези инкриминирани вещи подсъдимият
и съучастникът му не успели да установят, тъй като опасността от залавянето им прекъснало
отнемането, поради което и съставомерният резултат не
е настъпил. В този смисъл деянието е останало недовършено поради независещи от
волята им причини.
Така осъществената от подсъдимия
престъпна дейност несъмнено е продължавана
такава по смисъла на чл.26, ал.1 НК, доколкото е осъществил шест деяния (три самостоятелно и три в съучастие
като извършител със сина си Н.Т.), всяко от които е конкретизирано по време, място, начин
и обстоятелства на извършване; осъществяват състав на едно и също престъпление;
реализирани са през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка (сходство на начина и условията, при които са извършени) и
еднородност на вината (умисъл), като последващите
деяния от обективна и субективна страна се явяват продължение на
предшестващите. Всяко едно от деянията е насочено срещу един и същ
непосредствен обект, а именно обществените отношения, осигуряващи нормалните
условия за упражняване правото на собственост, както и всяко следващо прибавя
нов към вече настъпилия общественоопасен
резултат. Единствено петото деяние е
останало във фазата на опита, като тъй като довършените такива се отразяват
значително върху характера и цялостната престъпна дейност, то и реализираното
посегателство представлява довършено престъпление.
Реализираната от подсъдимия кражба има
за предмет движими вещи на обща стойност
66 370, 16 лева. Доколкото стойността им надхвърля 140 пъти минималната
работна заплата за страната към момента на довършване на престъплението (340 лева, съгласно ПМС № 249/31.10.2013 г. х 140 = 47 600 лева), то безспорно кражбата е в особено
големи размери.
В рамките на един кратък период от
време за около 5 месеца подсъдимият е осъществил шест престъпни посегателства
на МПС-та и намиращите се в тях вещи. Касае се за специално търсени такива, а
именно микробуси „Мерцедес Спринтер“, за да разглобява същите и да продава частите им.
Тази си неправомерна дейност инициира
само два дни след като е предсрочно условно освободен от изтърпяване на
наказание 10 години „лишаване от свобода“, наложено му от чуждестранен съд,
присъдата на който е приета за изпълнение в България. В този смисъл нито
пребиваването му в пенитенциарно заведение, нито
предходните му осъждания през 1997 г. и 2004 г. ( последното на ефективно изтърпяване на „лишаване
от свобода“),
не са въздействали поправително или превъзпитателно върху него. Напротив,
стартирането на престъпни посегателства непосредствено след напускане на
затвора и осъществяването им чрез използването на технически средства, а след
третото деяние и с още един съучастник, както и използване дома на баща му в
с.П. за склад на отнетото имущество, сочи, че още докато е бил в затвора, подс.Т. е формирал намерение за вършене на престъпление,
включително съставяйки и план за реализирането му, касаещ
предмет, използвани средства и място за интервенция по отношение на отнетите
вещи, за да може да извлече доход от реализиране на частите им. Отнетите
МПС-та, от друга страна, са такива, служещи за осъществяване на трудова дейност
от страна на владеещите ги, като отнемането им с намиращите се в тях вещи е
довело до значителното затрудняване на тези лица, включително и с оглед
осигуряване на собствената им и тази на семействата им издръжка. Изложеното
обосновава извод за наличието на изключително висока степен на обществена опасност
и на деянието, и на дееца, за които сочат както настъпилите вредни последици от
инкриминираното посегателство, така и указаните отегчаващи обстоятелства. Ето
защо безспорно случаят е особено тежък,
преценен в светлината на предписанията на чл.93, т.8 НК. Самата личност на
подсъдимия, начина на реализиране на престъпното посегателство и вредните му
последици съдържат обстоятелства, значително надхвърлящи необходимото за съставомерност на осъщественото по обикновения състав на
кражбата.
Мотивиран от горното съдът прие, че реализираната
от подс.Т. кражба е в особено големи размери и представлява
особено тежък случай.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Подсъдимият е извършил
престъплението умишлено под пряк умисъл
като форма на вина, с непосредствено целени и настъпили общественоопасни
последици, съзнавайки противоправния му характер,
целял и искал настъпването на забранените му последици- отнемане на
инкриминираните вещи. Налице е и допълнителният признак от субективна страна, а
именно намерение за присвояване на последните от страна на подсъдимия - считайки ги свои, да
има възможност да се разпорежда с тях като със свои. Това той е осъществил чрез
разглобяването на МПС-тата и извършената в
последствие продажба на частите им.
С оглед гореизложеното съдът призна подс.И.Т. за виновен в извършване на престъпление по
чл.196а вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
Съобразявайки се с императивната
разпоредба на чл.373, ал.2 НПК, предвид проведеното съкратено съдебно следствие
по реда на чл.371, т.2 НПК за определяне на наказанието при условията на чл.58А НК, съдът прие, че в настоящия случай не са налице нито изключителни, нито
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят то да
бъде определено на осн. чл.55 НК, поради което същото
следва да бъде наложено при условията на чл.54 НК.
При индивидуализацията на наказанието
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелствата:
- високата степен на обществена
опасност на конкретното посегателство против собствеността предвид: краткия
период на реализиране на шестте деяния; предмета им - все вещи, служещи за
осъществяване на транспортна дейност, чиято обща стойност надхвърля значително
особено големите размери; реализирания механизъм на извършване на всяко едно от
деянията, включени в продължаваната престъпна дейност;
- високата обществена опасност на
самия подсъдим, за което сочат: изключително лошите му характеристични данни
предвид първите му две осъждания от 1997 г. и 2004 г., за които е реабилитиран;
последното му осъждане за умишлени престъпления от общ характер с наложено
ефективно наказание 10 години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, от което е предсрочно
условно освободен, както и че въпреки престоя в пенитенциарно
заведение не се е поправил и превъзпитал, а напротив формирал е престъпно
намерение, което е реализирал само два дни след напускане на затвора.
Освен отбелязаните отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът отчете и наличието на смекчаващи такива.
Такова не се явява самопризнанието на подсъдимия, депозирано в хода на
разследването, доколкото в обясненията си не е съобщил подробности относно
реализираното от него престъпно посегателство и в този смисъл самопризнанието
му не се явява елемент от проявено още
на досъдебната фаза процесуално поведение, съществено допринесло за
своевременно разкриване на престъплението и автора му. Следва да се подчертае,
че не са налични доказателства и подсъдимият да е участвал при възстановяване
на имуществените вреди от деянията, при които негов съучастник е синът му Н.Т.,
което възстановяване е факт, доколкото делото е
приключило спрямо сина му със споразумение за решаването му. Смекчаващо
отговорността обстоятелство се явява изказаното съжаление за извършеното, както
и полагането на обществено полезен труд по време на пребиваването му в пенитенциарно заведение понастоящем, видно от представената
справка (л.50
СПво),
с което подсъдимият показва, че съдейства за поправянето си.
Вземайки предвид констатираните
отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът счете, че на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, отчитайки тежестта на същите спрямо съвкупността
отегчаващи такива - извън тези отегчаващи, които обуславят особено големите
размери и особено тежкия случая. В този смисъл настоящата инстанция намери като
съответстващо на конкретната степен на обществена опасност на престъплението и
на личността на подсъдимия наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВАНАДЕСЕТ
ГОДИНИ. Съобразявайки се с императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 НПК,
определеното на подс.Т. наказание ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА бе редуцирано по реда на чл.58А, ал.1 НК с 1/3 до ОСЕМ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Същото се явява необходимо, достатъчно и
справедливо за постигане целите на наказанието и преди всичко с оглед
поправянето и превъзпитанието на дееца, както и за постигане на генералната
превенция.
С оглед констатираната липса на
движимо или недвижимо имущество, собственост на подсъдимия, видно от
представените справки от служба по вписвания и от сектор КАТ (л.52 и л.55 СПво), на подсъдимия не бе наложено
кумулативно предвиденото наказание „конфискация“ на част или на цялото му
имущество.
Така наложеното наказание подсъдимият
следва да изтърпи ефективно предвид липсата на предпоставките за приложението
на чл. 66, ал. 1 НК с оглед размера на конкретното наказание, надвишаващ
максимално допустимия от закона такъв за условно осъждане, както и предвид
обстоятелството, че подсъдимият е осъждан за умишлено престъпление от общ
характер на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за което не е реабилитиран, като същевременно
и явно не се е поправил и превъзпитал в резултат на това. Следователно, както
поради липсата на законовите изисквания за отлагане изтърпяването на
наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, така и с оглед постигане целите на наказанието
и най-вече за поправянето и превъзпитанието на този подсъдим е наложително той
да изтърпи реално наложеното му наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Ето защо съдът
постанови изтърпяването на последното при първоначален строг режим на осн. чл.57, ал.1, т. 2, б. А ЗИНЗС (в сила от 07.02.2017
г.).
След като констатира, че
престъпленията по НОХД №1672/2014 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив и по настоящото
дело са извършени от подс.Т. преди по отношение на
същия за някое от тях да е бил налице влязъл в сила съдебен акт, на осн. чл.25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 НК съдът групира наказанията, наложени му по тези две дела, като определи едно
общо най-тежко наказание ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, към което на осн. чл.23, ал.3 НК присъедини изцяло наказанието ГЛОБА в
размер на 20 000 лева по НОХД №1672/2014 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив.
Определеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА съдебният състав прецени, че не следва да бъде увеличавано на осн. чл.24 НК, тъй като срокът му би способствал за
превъзпитанието на подс.Т. в насока формиране на
навици за правомерно поведение, съобразено с нормативните и обществените
изисквания.
Общото най-тежко наказание следва да
бъде изтърпяно ефективно предвид липсата на предпоставките за приложението на
чл. 66, ал. 1 НК, като с оглед регламента
на чл. 57, ал. 1, т.2, б. А ЗИНЗС бе постановено изтърпяването му при
първоначален строг режим.
На осн.
чл.25, ал.2 НК от определеното общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА бе
приспаднато търпяното до момента наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по НОХД
№1672/2014 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив предвид наличието на данни в тази
насока в постъпилата справка от затвора (л.50 СПво).
ОТНОСНО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
СД в плик с надпис
„запис от охр. камера на „Кауфланд“,
ул.“Брезовско шосе“ от 18.03.2014г.на обяд“, СД в
плик с надпис „БОБ, камера от магазина, СД R- 80, жълт на цвят, СД R-80,
жълт на цвят, 2 бр. СД R 700мв, бели на цвят, СД в плик с
надпис GLOBUL -
и СД в кутия за СД PHILIPS
с надпис „снимки на буса ми“ съдът
постанови ДА ОСТАНАТ по делото и след влизане на присъдата в сила, доколкото
съдържат записи от престъпното посегателство, реализирано от подсъдимия, и
следва да бъдат съхранявани до изтичане на сроковете за евентуално
възобновяване на делото.
На осн.
чл. 53, ал. 1, б. А НК БЯХА ОТНЕТИ в полза на Държавата веществените
доказателства, представляващи средство за извършване на престъплението – три
броя метални приспособления, от единия край с формата на ключ, а от другия – шестограм, метално приспособление, от единия край с формата
на ключ, а от другия – шестограм, три
броя отверки и
три броя гаечни ключове, но доколкото същите са без стойност, бе
постановено след влизане на присъдата в сила ДА БЪДАТ УНИЩОЖЕНИ като вещи без
стойност.
Мобилен телефон „Nokia”
с фабричен номер ***********със сим карта на „Globul”, мобилен телефон „Nokia”
с ИМЕИ *** със СИМ карта карта на „Globul”, мобилен телефон „Nokia”
с ИМЕИ ***, активиран със СИМ-карта на „М-тел”, мобилен телефон „Nokia” с ИМЕИ ***, активиран със СИМ-карта на „М-тел”,
СИМ-карта на „Globul” с № 89359050100**** следва ДА
СЕ ВЪРНАТ на подсъдимия И.С.Т., тъй като не са нито предмет, нито средство за
извършване на престъплението.
Ксерокопията от
документите, приложени в т. 2 ДПво, са писмени, а не
веществени доказателства, поради което съдът счете за неоснователно искането на
прокурора за произнасяне относно същите като веществени доказателства.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед признаване на подсъдимия за
виновен, на осн. чл.189, ал.3 НПК съдът осъди същия да
заплати в полза на ДЪРЖАВАТА, по сметка на ОД на МВР-Пловдив направените по
делото разноски в хода на досъдебното производство в размер на 899,96 лева.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: