Р
Е Ш Е
Н И Е
№ /04.07.2019г. гр.Търговище
в
името на народа
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД първи състав
На двадесет и първи юни 2019 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ:ТИХОМИР
ПЕТКОВ
Секретар: Анатолия Атанасова
като разгледа докладваното от съдията т.д.№11 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава тридесет и втора от ГПК.
Производството
по т.д.№11/2019г. на ТОС е образувано по искова молба на „ОМВ
България“ ООД с ЕИК *********, представлявано от управителя Петър Величков
и Елинка Узунова - прокурист, със седалище и адрес на управление ***, със
съдебен адрес и чрез адв. В.Т. *** против „ЕРГОС“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, офис 5, представлявано от изп.директор Свилен Димитров Чернокожев
за присъждане на сумата 181 004.77 лева/ след увеличение на дължимата лихва в
съдебно заседание на 182 314,16 лв./
от които 139 031.69 лева –
неизплатено задължение по фактури на основание чл. 318 вр.с
чл. 327. ал. 1 от ТЗ и 41 973.08 лева/ увеличени в съдебно заседание на сумата 43282.47 лева/ - лихва за забава на
основание чл. 86 от ЗЗД, както и законната лихва за забава, считано от датата
на завеждане на исковата молба в съда до датата на окончателното изплащане на
сумата от 139 031.69 лева.
По реда и в
срока по чл.367, ал.1 от ГПК с писмен отговор ответникът, действащ чрез съдебен
адресат адв.А.Николова от ТАК, оспорва изцяло
предявените искове по основание и размер.
На първо място
считат исковата молба за нередовна от външна страна: “В петитума
на исковата молба се претендира сумата от 139 031,69лв. главница по фактури. В
обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че част от задължението на
„Ергос”АД към „ОМВ България”АД е погасено от страна
на застрахователя „ДЗИ- Общо застраховане”ЕАД. Не става ясно обаче кои фактури
са погасени от третото лице и кои остават за плащане. От това зависи и
стойността на предявения иск за лихва за забава, по чл. 86 ЗЗД.“
На второ място ищецът сам признавал, че
вземането му е обезпечено със застраховката към „ДЗИ-Общо застраховане”АД и
следва да търси парите си по доставките към „Ергос”АД
от застрахователя. Всички претенции на ищеца следвало да бъдат насочени към
застрахователя, а не към „Ергос”АД. Изплащането на
задължението на „Ергос „АД от третото лице-застраховател
освобождавало същия от задължението за плащане към „ОМВ България” и поради това
не дължали никакви суми по извършените доставки, както и обезщетение за забава
към ищеца. Дори и забавата в плащането от страна на застрахователя да е на
лице, то вина за това ответникът няма и не може да носи отговорност за
действията на застрахователя и неговата забава.
В срока и по
реда на чл.372, ал.2 от ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба, с която
поддържа предявените искове като уточнява, с оглед наведените в отговора на
исковата молба доводи за нейната нередовност, следното: Вземанията на
дружеството доверител от неговите съконтрахенти е
застраховано до определения между третото лице и ищеца застрахован кредитен
лимит, който страните са определили в размер на 9 000 000
лева. В покритието на застрахователната полица, попадат
и вземанията на ищеца от „ЕРГОС“ АД. В тази връзка и е оглед неизпълнение на
възникналите към ищеца задължения от страна на „ЕРГОС“ АД, „ОМВ България“ ООД е
предявило пред застрахователя претенция за образуване на щета на стойност 699
309.99 лева. Във връзка е образуваната щета, застрахователя е платил доброволно
на довереното дружество сумата от 537930.76 лева. С извършеното от
застрахователя плащане, ищеца е закрил в счетоводството си най обременителните
задължения на „ЕРГОС“ АД като е останало непогасено задължение в размер на 161
379 лева. В тази връзка и след проведено по инициатива на „ОМВ България“ ООД
исково производство, „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на ищеца
сумата от 21 347.54 лева, представляваща неизплатено застрахователно
обезщетение, като за разликата до пълният предявен размер /161379лева/, съда
отхвърля претенцията на „ОМВ България“ ООД /арг. От
приложените към исковата молба решения на СГС по търг.дело № 5794/2015г.,
Решение по търг.дело № 2631/2017г. по описа на САС 1ви състав и определение №
677 от 29.11.2018г. по търг.дело № 1386/2018г. по описа на ВКС/. След влизане в
сила на посоченият съдебен акт, и извършеното от страна на „ДЗИ Общо застраховане“
ЕАД плащане е останало непогасено задължение, респективно вземане на „ОМВ
България“ ООД от „ЕРГОС“ АД в размер на сумата от 139 031.69 лева с ДДС, която
сума изцяло кореспондира с предявеният главен иск.
Заявената с
настоящата искова молба претенция представлява онази част от неизплатеното
задължение на ответника към ищеца, което не е покрито от застрахователя и към
датата на завеждане на исковата молба е изискуемо именно от длъжника по
договора за продажба и доставка на петролни продукти, приложен по делото.
Считат
възражението на ответника относно основателността на акцесорната
претенция за неоснователно. Със заявената искова претенция се установява, че
именно ответника е станал причина за завеждане на настоящето дело, предвид
грубото неизпълнение от негова страна на поетите с договора за продажба и
доставка на петролни продукти задължения за заплащане фактурната цена на
закупените от него петролни продукти.“
В срока и по
реда на чл.373 ГПК от ответника не е постъпил допълнителен отговор.
В съдебно заседание
за ищеца се явява адв. В.Т. – САК. Поддържа исковата
молба, ведно с направеното увеличение на иска. Представя пълномощно от новите
представители на дружеството- Дечебал-Сорин Тюдор
и Елинка Узунова – прокурист.
Претендира разноски съобразно представения списък.
Ответникът,
редовно призован, не се явява, не изпраща пред-ставител.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Между страните е
сключен Договор за продажба и доставка на петролни продукти от 16.06.2011 г./стр.21/,
с който ОМВ се задължава да продава и доставя на клиента-ответник петролни
продукти (битуми, гориво и смазочни материали, описани за неопределен срок,
считано от датата на подписването му и влиза в сила от същата дата. Между страните
е уговорен кредитен лимит в размер 1,6 млн.лв - обща
стойност на продуктите, които са доставени от ОМВ и/или са поръчани за
доставка, но не са заплатени от клиента. В чл. 4.3 от договора е посочено, че
срокът за плащане на фактурите е 30-дни от датите на издаването им, а за битум
и котелно гориво Лукойл - 40 дни. С Анекс № 1/16.08.2012 г. страните уговарят
ново ценообразуване. С Анекс № 2/04.12.2013 г. страните изменят срока на
договора при определени условия, уговарят нови ценови условия, както и нов размер
на кредитния лимит — до 1,2 млн.лв; договорени са и
минимални количества за покупка на продукти по договора. С цел обезпечаване вземанията
по договора, ответника е предоставил в полза на „ОМВ България“ ООД към датата
на подписване на договора, Запис на Заповед за сумата от 1100 000 лева, както и
банкова гаранция в размер на 300 000. Цитираните обезпечения са свързани с
изискванията на дружеството застраховател /“ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД/,
което по силата на договор за застраховка, обективиран
в полица 220805295000002/28.04.2005г. е вменило в задължение на застрахования
/ОМВ/ с цел дружеството купувач — ответник по настоящето дело да бъде включено
в покритието на застрахователната полица. Съгласно т. 2 от посоченият договор,
страните са приели, че с подписването му застрахователя в лицето на „ДЗИ - Общо
застраховане“ ЕАД застрахова вземанията на застрахования от клиенти на „ОМВ
България“ ООД по договори за доставка и продажба на петролни продукти. В тази връзка и е оглед неизпълнение на
възникналите към ищеца задължения от страна на „ЕРГОС“ АД, „ОМВ България“ ООД е
предявило пред застрахователя претенция за образуване на щета на стойност 699
309.99 лева. Във връзка е образуваната щета, застрахователя е платил доброволно
на довереното дружество сумата от 537930.76 лева. С извършеното от
застрахователя плащане, ищеца е закрил в счетоводството си най обременителните
задължения на „ЕРГОС“ АД като е останало непогасено задължение в размер на 161
379 лева. В тази връзка и след проведено по инициатива на „ОМВ България“ ООД
исково производство, „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на ищеца
сумата от 21 347.54 лева, представляваща неизплатено застрахователно
обезщетение, като за разликата до пълният предявен размер /161379лева/, съда
отхвърля претенцията на „ОМВ България“
ООД /арг. От приложените към исковата молба решения
на СГС по търг.дело № 5794/2015г., Решение по търг.дело № 2631/2017г. по описа
на САС 1ви състав и определение № 677 от 29.11.2018г. по търг.дело №
1386/2018г. по описа на ВКС/. След влизане в сила на посоченият съдебен акт, и
извършеното от страна на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД плащане е останало
непогасено задължение, респективно вземане на „ОМВ България“ ООД от „ЕРГОС“ АД
в размер на сумата от 139 031.69 лева с ДДС.
Предмет на искова претенция са фактурите, посочени в исковата молба и (табл. 1) от заключението на вещото лице, на обща стойност 139 031,69 лв. както и сумата 43282.47 лева - лихва за забава на основание чл. 86 от ЗЗД, както и законната лихва за забава, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до датата на окончателното изплащане на сумата от 139 031.69 лева.
Видно от заключението на вещото лице
към датата на ИМ - 20.02.2019 г. при ответника се води
салдо - задължение към ОМВ в размер 139 031,69 лв,
формирано от остатъчните салда по фактурите, описани в табл. 2 доп.закл. При
съпоставка с описаните в ИМ процесии фактури (вж. табл. 1 на основното заключение)
се установява пълна идентичност в записванията, а именно: размерът на салдото
(вземане на ищеца и задължение на ответника) е 139 031,69 лв,
формирано от остатъци по едни и същи фактури. Процесиите фактури са
осчетоводени при ответника, както и са включени в дневник за покупките по ЗДДС
за данъчния период, в който са издаден, т.е. данъчният кредит по тях е усвоен. Размерът на законната лихва върху главниците на
процесиите фактури за периода 20.02.2016-20.02.2019 г. възлиза на 43 282,47 лв
(вж. табл. 7), като съобрази, че по отношение на ф-ра
№ ********** на 31.12.2018 г. в счетоводството на ОМВ има отразено погашение.
С оглед така установените факти в процеса, съдът
приема следното от правна страна:
По предявения иск с правно основание чл.318 във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ, ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно договорно отношение
между него и ответника по спора, както и собственото си изпълнение по договора,
а при установяване на сочените обстоятелства ответникът следва да докаже правоизключващите и правопогасяващите
си възражения /плащане, давност и др./, както и че е изправна страна по
договора. Съгласно трайно установената съдебна практика фактурата може да се
приеме като доказателство, установяващо договор за търговска продажба на
движими вещи, в случаите, когато съдържа необходими елементи от съдържанието на
сделката. Вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на
продавача и купувача, отразяването на стойността й в справките-декларации по
ЗДДС и ползването на данъчен кредит във връзка с нея са обстоятелства,
релевантни към възникване на продажбеното правоотношение. Следователно
поведението на ответното дружество по счетоводно отчитане на първичните
документи, което обстоятелство се установява от ССчЕ,
сочи недвусмислено, че същите документират възникналото правоотношение по
договор за продажба, с което ответникът е съгласен, включително по отношение
предмет на доставката и цена. Процесните фактури са
отразени в счетоводството на ответното дружество във връзка с изпълнение от
стана на ищеца на договора за доставка на горива от 16.06.2011 г. като сумите
по тях са включени регистрите му за покупки по ДДС. Фактът, че ответникът е
осчетоводил фактурите, без да изложи никакви възражения, следва да се тълкува
като неизгодно за него обстоятелство – признание, че стоките по фактурите са
реално получени.
От изложеното е видно, че предявеният иск е основателен
и доказан, поради което и следва да бъдат уважен изцяло в размер на 139 031.69 лева.,
на осн. чл. 327. ал. 1 от ТЗ.
Основателен и доказан е иска за законната лихва върху главни-цата по процесиите фактури за периода
20.02.2016-20.02.2019 г. в размер на 43 282,47 лв. лихва за забава на основание
чл. 86 от ЗЗД.
По искането за разноски-ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, съгласно
представения по делото списък на разноските, а именно: 7 301.11 лв. д.т.,
депозит за в.л.-650 лв., д.т. за вписване на възбрана-15 лв., адвокатско
възнаграждение-8484 лв. или общо 16 450,11 лв., както и разноски по
обезпечението.
Съгласно т.5 от Решение № 6 от 6 ноември 2013 год., постановено по Тълкувателно дело № 6/2012г.: „Направените от страните в обезпечителното
производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото
на спора, с оглед крайният му изход.“ В
конкретния случай ищецът е направил разноски в размер на 4242.00 лв., видно от
представената на л.225 фактура.
Общо дължимите разноски са в размер на 20 692.11 лв.
Сумите са дължими съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „ЕРГОС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, офис 5, представлявано
от изп.директор Свилен Димитров Чернокожев ДА ЗАПЛАТИ на „ОМВ България“ ООД с ЕИК *********, представлявано от управителя Дечебал-Сорин
Тюдор и Елинка Узунова - прокурист, със седалище и адрес на управление
***, със съдебен адрес и чрез адв.
В.Т. *** сумата
139
031.69 лева – неизплатено задължение по
фактури на основание чл. 318 вр.с чл. 327. ал. 1 от ТЗ, както и сумата 43 282.47 лева -
лихва за забава на основание чл. 86 от ЗЗД, както и законната лихва за забава,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до датата на
окончателното изплащане на сумата от 139 031.69 лева.
ОСЪЖДА „ЕРГОС“ АД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, офис 5, представлявано от изп.директор Свилен Димитров Чернокожев ДА ЗАПЛАТИ на „ОМВ България“ ООД с ЕИК *********, представлявано
от управителя Дечебал-Сорин Тюдор и Елинка Узунова - прокурист, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес
и чрез адв. В.Т. *** сумата 20 692.11 лв.,
направени разноски по делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване
пред Варнен-ския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: