№ 20822
гр. София, 12.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110169713 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Съдът намира доводите на ответниците за недопустимост на производството за
неоснователни, доколкото обстоятелството дали поетите от ищеца задължения по
процесните договори за кредит и за поръчителство са погасени, е въпрос по основателността
на предявените претенции и подлежи на разглеждане с крайния съдебен акт по съществото
на спора.
Искането на ищеца за задължаване на ответниците по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да
представят документи следва да бъде оставено без уважение, доколкото се касае за
документи, които следва да бъдат нарочно изготвени (справки, разписки, извадки от
счетоводни книги), а не за съществуващи такива. Не следва да бъде уважено и искането на
ищеца за задължаване на ответниците по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представят копия от
процесните договори, доколкото същите са представени по делото.
Доказателствените искания на ищеца за издаване на съдебни удостоверения следва да
бъдат останали без уважение, доколкото обстоятелствата, за чието установяване са
поискани, ще се установят с други способи за доказване.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „..Д в едноседмичен срок от получаване на
съобщението да представи погасителен план и СЕФ към Договор за потребителски кредит
№ 2933978/05.03.2024 г., като му УКАЗВА, че при неизпълнение съдът може да приложи
правните последици на чл. 161 ГПК.
1
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „.....“ ЕООД в едноседмичен срок от
получаване на съобщението да представи погасителен план към и СЕФ към Договор за
предоставяне на поръчителство от 05.03.2024 г., като му УКАЗВА, че при неизпълнение
съдът може да приложи правните последици на чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба,
при депозит в размер на 420 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА като вещо лице И. Л. Д., адрес: гр. София, ж.к. ....., тел. **********,
специалност: Финанси.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит, като
му се УКАЖЕ, че следва да представи заключение поне една седмица преди съдебното
заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК да се задължат
ответниците да представят доказателства за извършени плащания, платежни нареждания за
погасени вноски по кредита, разписки, извадка от счетоводни книги, доколкото за
установяване на тези обстоятелства съдът е допуснал изслушване на експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение, което да послужи пред БНБ, доколкото със същото се цели установяването на
нерелевантни за спора факти.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за издаване на съдебни
удостоверения за извършените плащания, доколкото за установяване на тези обстоятелства
съдът е допуснал изслушване на експертиза.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 01.07.2025 г. от 09:45 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и преписи
от писмените отговори.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
В. С. С. е предявил срещу „..Д главен установителен иск с правно основание чл. 26
ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №
2933978/05.03.2024 г., а в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26 ЗЗД за
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит №
2933978/05.03.2024 г. Предявен е и иск срещу „.....“ ЕООД с правно основание 26 ЗЗД за
прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 05.03.2024 г.,
както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на „.....“
ЕООД да заплати сумата от 5 лева, предявена като част от вземане в общ размер на 76,37
лева, представляваща недължимо платена сума.
Ищецът твърди, че на 05.03.2024 г. сключил Договор за потребителски кредит №
2933978 с ответника „..Д, а с ответника „.....“ ЕООД - Договор за предоставяне на
2
поръчителство за обезпечаване на заема. В договора за потребителски кредит страните
уговорили „..Д да отпусне на кредитополучателя заемна сума в размер на 300 лева, която да
бъде погасена на месечни вноски със срок за погасяване от 25 дни, при размер на ГЛП 40%
и размер на ГПР 49,13%. Съгласно клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски
кредит страните се договорили кредитополучателят да предостави на кредитора банкова
гаранция съгласно ОУ или да сключи договор за поръчителство с одобрен от „..Д гарант –
поръчител в срок от 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит. В исковата
молба се посочва, че по силата на сключения между ищеца и „.....“ ЕООД договор за
предоставяне на поръчителство ответното дружество е поело задължение да отговаря пред
„..Д солидарно с ищеца за всички задължения, възникнали по сключения договор за
потребителски кредит. Въз основа на сключения договор за предоставяне на поръчителство
ищецът се задължил да заплати на „.....“ ЕООД възнаграждение в размер на 76,37 лв., което
се изплаща директно на „..Д заедно с месечните вноски по кредита съгласно обединен
погасителен план, според който общият размер на задължението по кредита е 384,70 лв. За
тази цел съгласно чл. 8, ал. 5 от договора „..Д било изрично упълномощено от „.....“ ЕООД да
събира в негова полза сумите за възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство. Ищецът счита, че доколкото така сключеният договор за предоставяне на
поръчителство е акцесорен спрямо договора за потребителски кредит, то действието му е
предпоставено от валидното съществуване на главното кредитно правоотношение,
възникнало между ищеца и „..Д. В тази връзка ищецът оспорва договора за паричен заем
като нищожен поради заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като кредиторът
не е включил възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство в общия
размер на ГПР по кредита. Поддържа, че уговореното възнаграждение за дружеството
поръчител било разход по кредита, който следвало да бъде включен в ГПР по арг. от § 1, т. 1
ДР на ЗПК. Сочи, че прилагането на различен размер на ГПР от посочения в договора за
кредит представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68, ал. 2, т. 4 ЗЗП,
което водело до неяснота за потребителя. В условията на евентуалност ищецът оспорва като
нищожна клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит поради заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага, че процесната клауза представлява неотменимо
изискване за получаване на кредитно финансиране, което на практика не предоставя избор
на потребителя дали да предостави обезпечение и въвежда неосъществими за потребителя
условия. Обосновава нищожност и на сключения с „.....“ ЕООД договор за предоставяне на
поръчителство поради заобикалянето на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и поради
протИ.речието му с добрите нрави. Излага, че с този договор се уговаря възнаграждение за
поръчителство, което впоследствие ще бъде разпределено като печалба за кредитора „..Д.
Посочва, че ответните дружества са свързани лица по смисъла на ТЗ, доколкото „..Д е
едноличен собственик на капитала на „.....“ ЕООД. Счита, че договорът за предоставяне на
поръчителство е сключен с цел обезщетяване на кредитора за вредите от евентуална
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в протИ.речие с разпоредбата на чл. 16 ЗПК.
Смята, че с договора за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за
кредит, допълнително възнаграждение за кредитора „..Д, което е уговорено по друго
3
правоотношение единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди,
че е налице протИ.речие с добрите нрави поради нееквивалентност на престациите,
доколкото в полза на длъжника не се предоставя каквато и да е услуга от дружеството
поръчител, а обезпечението е единствено в полза на кредитора, като със сключването на
договора положението на потребителя се влошава. Кредиторът е обвързал по-слабата
икономически страна с допълнително възнаграждение, дължимо от момента на сключване
на договора за кредит, без значение дали кредиторът по него е изправна страна. С оглед
недействителността на договора за предоставяне на поръчителство ищецът счита, че
ответното дружество „.....“ ЕООД му дължи връщане на сумата от 5 лв., част от вземане в
общ размер на 76,37 лв., представляваща недължимо платена сума.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответните дружества депозират отделни
отговори на исковата молба, с които оспорват предявените искове като недопустими и
неоснователни. Не оспорват, че между „..Д и ищеца е сключен процесният договор за
потребителски кредит с твърдяното съдържание, както и че между „.....“ ЕООД и ищеца е
сключен процесният договор за предоставяне на поръчителство с твърдяното съдържание.
Твърдят, че дължимите суми по договора за потребителски кредит и по договора за
предоставяне на поръчителство са платени от ищеца предсрочно на 08.03.2024 г.
посредством плащане в общ размер на 385 лв., от което сумата в размер на 76,37 лв. за
възнаграждение за поръчителство, извършено чрез ..... АД и постъпило по банкова сметка на
„..Д. В тази връзка изрично признават, че сумата от 76,37 лв., представляваща дължимото по
договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение, е заплатена от ищеца, респ. е
постъпила в патримониума на ответника „..Д. Сочат, че по силата на чл. 13, ал. 1 от
договора за поръчителство последното е овластено да приема и да администрира вместо
поръчителя „.....“ ЕООД изпълнение на задължението на ищеца за плащане на процесното
възнаграждение. Оспорват твърденията на ищеца за нищожност на договора за паричен заем
с доводи, че ГПР е посочен по ясен и разбираем начин и че възнаграждението за поръчител
не следва да бъде включвано в ГПР, тъй като не отговаря на дефиницията за „общ разход по
кредита“, формулирана в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Поддържат, че сключването на договор за
поръчителство не е задължително условие за предоставяне на искания кредит, а размерът на
възнаграждението не представлява известен на „..Д разход към момента на сключване на
договора за кредит – същото не е разполагало с предварителна информация относно размера
на дължимото се възнаграждение, за да включи същото в общия размер на ГПР. Твърдят, че
потребителят е имал възможността да се откаже от кандидатстването за обезпечен с
поръчителство кредит преди подписването на договора за паричен заем чрез едностранна
промяна. Твърдят, че процесният договор за поръчителство представлява договор за поръчка
по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не следва да попада в
обхвата на ГПР по кредита. Поддържат, че предоставянето от „.....“ ЕООД на „..Д на данни
относно размера на дължимото възнаграждение за поръчителство е единствено с цел да се
улесни плащането от потребителя и същият да не извършва разходи за такси за множество
банкови преводи. Излагат, че „..Д действително е едноличен собственик на капитала на „.....“
ЕООД, но двете дружества са с различен предмет на дейност и собствено счетоводство, като
4
в тази връзка подчертават, че ответникът „..Д единствено е получавал възнаграждението от
името и за сметка на „.....“ ЕООД, без да е титуляр и без да има право да се разпорежда със
същото съгласно уговореното в чл. 8, ал. 5 от договора за поръчителство.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По предявените искове с правно основание чл. 26 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
сключването на договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на
поръчителство със соченото в исковата молба съдържание, както и че са налице твърдените
основания за нищожност на договорите, респ. на оспорената клауза.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответниците е да
установят възраженията си, в това число, че процесните договори, респ. клаузи са
действителни.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че
е платил процесната сума, а в тежест на ответника – че е било налице основанието за
плащането .
В доказателствена тежест на ответника е да установи основанието за получаването на
процесната сума.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ следните
обстоятелства: сключването на Договор за потребителски кредит № 2933978/05.03.2024 г. с
„..Д и на Договор за предоставяне на поръчителство от 05.03.2024 г. с „.....“ ЕООД с
твърдяното във всеки от тях съдържание; плащане от ищеца на процесната сума.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
5
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6