Решение по дело №248/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260420
Дата: 10 март 2021 г. (в сила от 10 март 2021 г.)
Съдия: Цветанка Тодорова Бенина
Дело: 20211100900248
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№…….

Гр.София, 10.03.2021 г.

 

В   ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-5 състав, в закрито заседание, в състав:

                                                                       СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА БЕНИНА

като разгледа докладваното търговско дело 248 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.25, ал. 4 ЗТР, вр. с Глава ХХI ГПК.

                Образувано е по жалба на “Р.К.“ООД /в ликвидация/, чрез ликвидатор В.И.Ж., срещу отказа на длъжностно лице при АВ – ТРРЮЛНЦ за вписване по партидата на дружеството на заличаването му по подадено заявление образец А 4 с вх. № 20210122142304. В жалбата се излагат твърдения, че по предявен иск с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК за прекратяване на „Р.К.“ООД, с оглед насочено принудително изпълнение върху дружествени дялове притежавани от длъжника К.Г., било постановено влязло в сила съдебно решение за прекратяване на дружеството и откриване на производство по ликвидация. Сочи, че върху дружествените дялове  бил наложен запор в хода на изпълнителното производство. На проведено Общо събрание на съдружниците на „Р.К.“ООД от 22.10.2020 г. бил приет заключителен отчет на ликвидатора, както и решение да не се разпределят и изплащат ликвидационни дялове поради липсата на остатъчно имущество; годишен отчет на ликвидатора, освобождаването му от отговорност и възлагането му да заяви за вписване заличаването на дружеството и за което бил постановен обжалваният отказ. Жалбоподателят счита същия за незаконосъобразен, доколкото като мотиви за постановяването му е изложено вписването на запор върху дружествените дялове на К.Г. за обезпечаване вземането на Д.М., поради което не били уредени всички задължения на дружеството. Счита, че така наложеният запор обезпечава вземания на кредитор на съдружника, но не и на дружеството и до чието удовлетворяване би се стигнало при остатък след удовлетворяване кредиторите на юридическото лице, като такъв не е бил налице. В допълнение жалбоподателят излага доводи, че наличието на запор върху дружествен дял на съдружник не се явява  пречка за заличаване на дружеството в ликвидация, като твърди, че са налице законоустановените предпоставки за това.

            Съдът, като взе предвид доводите на жалбоподателя и доказателствата в приложената преписка, намира от правна и фактическа страна следното:

            Жалбата се явява процесуално допустима, като подадена от активно легитимиран за това правен субект, в срока за това и срещу подлежащ на атакуване по този ред акт на длъжностно лице по вписванията към ТРРЮЛНЦ, АВ.

            Видно от приложения отказ № 20210122142304-2/28.01.2021 г. – предмет на обжалване в настоящото производство, в същия се сочи, че причина за постановяването му е липсата на законоустановените изисквания за това, като съобразно нормата на чл. 273, ал. 1 ТЗ, за да се пристъпи към заличаване на дружеството, необходимо е да са уредени всички задължения към кредиторите му, след което остатъкът от имуществото да бъде разпределен. Длъжностното лице по регистрацията е направило извод, че с оглед установения наложен запор върху дружествените дялове, не може да се направи такъв за удовлетворяване на всички кредитори. Доколкото към заявлението не са били представени доказателства установяващи този факт, длъжностното лице по регистрацията е дало указания в този смисъл, които не са били изпълнени от заявителя и е постановило обжалвания отказ.

            Отказът е бил постановен по Заявление образец А4 вх. № 20210122142304, към което са приложени декларации – 2 броя, подписани от ликвидатора на дружеството относно истинността на заявените от него факти и приемането на представените за вписване актове, както и че същите изхождат от заявителя; доказателство за внесена държавна такса; баланс към датата на приключването на ликвидацията и пояснителен доклад към него; годишен отчет на ликвидатора и протокол за приемането му; декларация по чл. 273 ТЗ, подписана от ликвидатора относно липсата на непогасени задължения на дружеството към кредитори; съставен начален и окончателен баланс, както и липсата на остатък от имуществото на дружеството, който да подлежи на разпределение след приключване на процедурата по ликвидация.

            Производството по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е охранително такова, като е предназначено с провеждането му да бъде облечено в съответната правна форма настъпилото обстоятелство в правната сфера на юридическото лице, като при реализиране на производството компетентният за това орган дължи пълно съдействие в рамките на възложените му правомощия за реализиране на признатото от закона право на сезиралото го лице.

            В случая ликвидаторът се явява оправомощено лице да иска вписване на заявеното обстоятелство в приложение нормата на чл. 15, ал. 1, т. 3 ТЗ, във вр. чл. 273, ал. 1 ТЗ. Производството, инициирано по подаденото от него заявление, като охранително е безспорно и се основава на преценка въз основа на представените към заявлението документи, удостоверяващи фактите, предпоставящи заличаването на търговеца. Част от фактическия състав включва липсата на неудовлетворени вземания на трети лица, спрямо които дружеството в ликвидация има задължения, както и остатъкът от имуществото след това да е разпределен, като в случай, че не е налице някоя от предвидените предпоставки, фактическият състав на заличаването при проведена ликвидационна процедура се счита за незавършен, поради което не е налице основание за вписването му.

            Видно от представената по преписката декларация по чл. 273, ал. 1 ТЗ, ликвидаторът под страх от наказателна отговорност е декларирал наличието на фактите, необходими за постановяване на заличаването на дружеството, като в отделни точки е заявил, че не са налице непогасени задължения, както и не е налице остатък от имуществото му, което да подлежи на разпределение. В подкрепа на декларираните факти е и изложеното в крайния отчет на ликвидатора и пояснителния доклад към крайния ликвидационен баланс. Проверката, която дължи длъжностното лице по регистрацията е формална и следва да се базира на установеното въз основа на приложените доказателства, като тяхната истинност не подлежи на изследване. В този смисъл и излизайки от възложените му правомощия, същото е извършило проверка, при която е установен вписаният запор на дружествените дялове, притежавани от К.Г. и който факт е послужил за постановяване на обжалвания отказ. Извършването на служебна проверка от длъжностното лице по регистрацията и обосноваването на отказа въз основа на установената при нея фактическа обстановка, се явява самостоятелно основание за незаконосъобразност на отказа за вписване, с оглед излизане от възложените му законови компетенции.

            От друга страна, следва да се има предвид, че налагането на запор върху дружествените дялове на съдружник не придава качеството на юридическото лице на длъжник в съответното правоотношение. При останало имущество след удовлетворяване кредиторите на търговеца в ликвидация, би се достигнало до разпределянето му между съдружниците при трансформиране на дружествените дялове в ликвидационни дялове, при което запорираните такива биха могли да послужат за погасяване задължението на съдружника. В този случай дружеството има качеството на трето задължено лице по смисъла на чл. 507 ГПК, като дължи изплащане на стойността на ликвидационния дял на кредитора по обезпеченото вземане. При това положение, макар и да бъде прието за установено наличието на вписан запор върху дружествени дялове, въз основа на това не се установява наличието на непогасено задължение на юридическото лице и в този смисъл липсата на елемент от фактическия състав за вписване на заличаването по приключило производство по ликвидация.

            С оглед гореизложеното и като счете, че са налице предпоставките за вписване на заявеното заличаване на юридическото лице, като постановеният отказ за това се явява незаконосъобразен, същият подлежи на отмяна, като следва да бъдат дадени указания за вписване на заявеното обстоятелство.

            Въпреки изхода на спора и наличието на предпоставките на чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат, доколкото не се претендират такива.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

 

            ОТМЕНЯ ОТКАЗ № 20210122142304-2/28.01.2021 г., издаден от ТРРЮЛНЦ на Агенция по вписванията, постановен по заявление А4 № 20210122142304.

            ВРЪЩА преписката на АВ със задължение за вписване заличаването на „Р.К.“ООД, ЕИК *******, при приключило производство по ликвидация.

 

 Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 1-седмичен срок от връчване на съобщението за изготвянето му.

 

Препис от него да се изпрати незабавно на Агенция по вписванията за изпълнение на дадените указания.  

СЪДИЯ :