Р Е Ш Е Н И Е
№ 215 22.04.2019
година гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав, на двадесет
и първи март две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: ЕЛЕНА АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от
председателя т.д.№733 по описа за 2018г., намира за установено следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правна квалификация чл.432, ал.1 от КЗ.
Ищецът Ц.Г.П., ЕГН ********** ***
твърди, че на 16.04.2018г. в **** М. Н. К. при управление на лек автомобил
„Пежо”, модел „206”, рег. №РВ**** е нарушила правилата за движение – шофирала с
превишена скорост, не пропуснала и блъснала на пешеходна пътека пресичащата П..
В резултат на това на последната са причинени: множество закрити счупвания на
дясната подбедрица с разместване на фрагментите на фибията, довело до трайно
затруднение движението на крайника за период по-дълъг от 30 дни. След
произшествието П. била приета и лекувана в *** за периода 16.04.2018г. –
22.04.2018г. Извършена била операция с поставяне на индукционен пирон.
Поставената шина трябвало да носи в продължение на 45 дни. Лечението продължило
при домашни условия.
По случая било образувано ДП
№ЗМ-15/2018г.по описа на ОД на МВР – ***, което към момента не е
приключило.
Твърди се, че в резултат на
получената травма ищецът е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в:
болки и страдания, които продължават и към настоящия момент; главоболие,
проблеми със съня и кошмари, затворила се в себе си и не искала да излиза с
приятели, развила тревожно-депресивно разстройство, изразяващо се в социална
изолираност, отказ да продължи напред и да преживее инцидента, изпитва страх от
МПС, тревожи се когато пресича пътното платно, има груб оперативен белег, който
е с траен пожизнен характер.
Твърди се, че от инцидента ищецът
е претърпяла и имуществени вреди в размер на 1150,00 лева, които е заплатила за
закупуване на ортопедичен имплант.
Твърди се, че към датата на
произшествието виновният водач М.К. е имала валидна застраховка “гражданска
отговорност” при “ЗД”Бул Инс”АД, посредством застрахователна полица с период на
покритие от 20.08.2017г. до 19.08.2018г.
Посочва се, че ищецът предявила
пред посочения застраховател претенция за заплащане на обезщетение за
претърпените от ПТП имуществени и неимуществени вреди. В законоустановения срок
застрахователят не се произнесъл по искането.
Ищецът сезира съда с искане да се
постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати сумата
35 000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди и сумата 1150,00 лева
– обезщетение за имуществени вреди. Сумите се претендират ведно със законна
лихва, считано от изтичането на 15-дневния срок от представяне на всички
документи - 18.06.2018г. до окончателното изплащане. Претендират се разноски.
В срока по чл.367, ал.1, ГПК е
постъпил отговор от ответното дружество “ЗД”Бул Инс”АД, с който исковете се
оспорват. Ответникът навежда следните възражения: че не е доказано да е налице
деликт от страна на водача М. К.; налице е съпричиняване на вредата от страна
на ищеца – не е пресичала на обозначеното място и не е направила необходимото,
за да избегне удара; исковата претенция е прекомерна по размер; не са
представени доказателства за протичането на възстановителния период на ищеца. Претендират
се разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
Видно от представения констативен
протокол за ПТП, на 16.04.2018г. около 14.45 часа на пешеходна пътека на *** в ***,
в района на сградата на бившата „***“ пешеходка, пресичаща пътното платно е
била блъсната от водача на лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“, с рег.№РВ****,
при което на същата е причинена фрактура на десния крак.
От материалите по досъдебно
производство №15/2018г. е видно, че във връзка с описания инцидент М. Н. К. е
привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл.343, ал.3,
предл.последно, б.“а“, предл.2 вр. с ал.1, б.“б“, предл.2 вр. с чл.342, ал.1,
предл.3 от НК, с което по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на
Ц.Г.П.. На 13.02.2019г. досъдебното производство е изпратено на Районна
прокуратура – *** с мнение за предаване на съд на М.К. за извършеното от нея
престъпление.
Приетата в настоящото
производство автотехническа експертиза на вещото лице С.М., което съдът
възприема като компетентно изготвено и неоспорено от страните, установява
следния механизъм на настъпване на ПТП: М. Н. К. е управлявала лек автомобил марка
„Пежо“, модел „206“ по дясната лента на северното платно за движение на *** в ***
в посока от изток на запад. През това време пешеходката Ц.Г.П. е предприела
пресичане на платното за движение от юг на север по пешеходна пътека и от ляво
на дясно пред автомобила. Водачът К. не е реагирала, когато автомобилът е бил
на достатъчно разстояние, за да спре, а е направила това на около 17-18 м и
след около 1.35 секунди е настъпил неизбежен удар в лявата предна част на
автомобила и дясната страна на пешеходката. Като основна причина за
произшествието експертизата сочи липсата на своевременна реакция от страна на
водача К., която е можела да избегне удара чрез задействане на спирачната
система от момента на навлизане на ищцата на платното за движение, както и ако
в момента, в който е реагирала е управлявала автомобила със скорост, по-малка
от 30 км.ч.
Приетата по делото медицинска
експертиза на вещото лице Д.М. установява, че при инцидента на 16.04.2018г. Ц.П.
е получила закрито счупване на костите на подбедрицата на десния крак, като
счупването на двете кости е на едно ниво. Такава фрактура се получава по
директен механизъм, който напълно съвпада с начина, описан в исковата молба –
удар от движещо се превозно средство в крака на пешеходеца. П. е оперирана
същия ден в ***, като е извършено открито наместване и поставяне на метални
тела. В следващите два месеца е ползвала патерици, а до края на четвъртия месец
е носила специфични имобилизационни средства. Периодът на лечение и
възстановяване е продължил пет-шест месеца. Травмата е причинила на ищеца болка
със силно изразен характер, която е намалявала с времето. Страданията са били
силно изразени предвид продължителността на лечението, затрудненото придвижване
и обслужване по време на лечението. Към настоящия момент пациентката е
възстановена, като се изключат оплакванията от болки при промяна на времето.
Така събраните по делото
доказателства установяват по безспорен начин, че описаното в исковата молба ПТП
е виновно причинено от водача на лекия автомобил М. Н. К.. Същата е управлявала
автомобила с несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост, с което е
нарушила разпоредбите на чл.20, ал.2 от ЗДвП; в нарушение на чл.116 от ЗДвП не
е проявила нужното внимание към пресичащия пред нея пешеходец; не е изпълнила
задължението си да пропусне преминаващия по пешеходната пътека пешеходец, като
намали скоростта или спре, с което е нарушила чл.119, ал.1 от ЗДвП. В пряка
причинно-следствена връзка с виновното и противоправно поведение на водача е
причинената на ищеца средна телесна повреда – счупване на двете кости на
подбедрицата на десния крак. Не са налице доказателства, сочещи на виновно
поведение като причина за настъпване на ПТП и от страна на ищеца, поради което
съдът приема за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат.
По делото не е спорно
обстоятелството, че към момента на деликта за лекия автомобил, управляван от М.
К. е била налична застраховка „гражданска отговорност“ при ответното дружество посредством
застрахователна полица №117002277593 с покритие от 20.08.2017г. до 19.08.2018г.
Предвид изложеното по-горе съдът
приема, че съгласно чл.432 от КЗ са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника - застраховател за обезщетяване на причинените на
ищеца вреди, вследствие на процесното ПТП.
За
установяване на преживените от Ц.П. болки и страдания е разпитана като свидетел
нейната майка В. М.. Показанията й предвид
разпоредбата на чл.172 от ГПК се кредитират като логични, последователни и
съответстващи на останалите доказателства по делото. Свидетелката споделя, че
на мястото на инцидента дъщеря й крещяла от болка и била в шок. В болницата
постоянно била обезболявана с медикаменти; не можела да се обслужва сама, тъй
като не можела да става от леглото. Раздвижила се седмица след операцията, като
правела по една-две крачки. След изписването й от болницата се нуждаела от
постоянни грижи в къщи за период от около един месец. На 40-я ден й поставили
олекотен гипс, с който можела да прави няколко крачки сама. Придвижвала се с
патерици. След катастрофата Ц.П. спряла да излиза и да се вижда с приятели,
страхувала се да пресича улицата. Към настоящия момент усеща болки при
натоварване и при промяна на времето и се притеснява от белега на крака й.
Претърпените
от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените й
телесни повреди, стрес и социална изолация, следва да бъдат репарирани с
присъждане на обезщетение от страна на застрахователя.
Предвид разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на
дължимото обезщетение ще следва да се определи по справедливост. При това съдът
отчита претърпените първоначално силни болки, а впоследствие извършената операция
и проведено лечение, продължителният период на възстановяване, предстоящото
отстраняване на металното тяло.
Предвид
гореизложеното съдът счита, че сума в размер на 35000,00 лева се явява
справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, поради
което искът ще се уважи в пълния му предявен размер.
Основателен
и доказан по размер е предявеният иск за обезщетение за претърпени имуществени
вреди от ПТП. От представените фактура №**********/18.04.2018г. и касова
бележка е видно, че П. е заплатила на *** имплант на стойност 1150,00 лева.
Съгласно чл.429, ал.3 КЗ лихвите за забава, за
които отговаря застрахователят, се дължат от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430,
ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В настоящия случай П.
е предявила претенция пред ответника на 18.06.2018г., като не се твърди и не се
доказва по-ранна дата на уведомяване от застрахования. Ето защо законна лихва
върху определените от съда обезщетения е дължима от посочената дата. Ц. П.
обаче е поискала законна лихва от един по-късен момент – изтичане на 15-дневен
срок от представяне на документите пред застрахователя на 18.06.2018г. или
лихвата се претендира с начална дата 04.07.2018г. и от тази дата следва да бъде
присъдена върху главниците.
По
отношение на разноските.
Ищецът
е освободена от заплащане на държавна такса в производството с разпореждане на
съда. За възнаграждение на вещи лица по допуснатите експертизи от бюджета на
съда е платена сума от 500,00 лева. Тази сума на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да заплати по сметка на съда, както и сумата 1446,00 лева – държавна
такса върху размера на уважените искове.
Ще
се уважи искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв.Ц.В. на
основание чл.38, ал.2 ЗА. При цена на
уважените искове в размер на 36 150,00 лева, дължимото възнаграждение
съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възлиза
на 1614,50 лева, което и следва да се
присъди в полза на адвоката.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “ЗД”Бул
Инс”АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс
Баучер“№87 да заплати на Ц.Г.П., ЕГН ********** *** сумата 35 000,00/тридесет
и пет/ хиляди лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания, стрес и социална изолация от причинената
й телесна повреда /счупване на костите на подбедрицата на десния крак/, получена
при ПТП на 16.04.2018г., виновно причинено от М.Н.К. – водач на застрахован при
ответника „Пежо”, модел „206”, рег. №РВ****, ведно със законна лихва върху
сумата, считано от 04.07.2018г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА “ЗД”Бул Инс”АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№87
да заплати на Ц.Г.П., ЕГН ********** *** сума в размер на 1150,00/хиляда сто и
петдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
/стойност на заплатен ортопедичен имплант/, които са пряка и непосредствена
последица от ПТП на 16.04.2018г., виновно причинено от М. Н. К. – водач на
застрахован при ответника „Пежо”, модел „206”, рег. №РВ****, ведно със законна
лихва върху сумата, считано от 04.07.2018г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА “ЗД”Бул
Инс”АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс
Баучер“№87 да заплати на Ц.С.В. ***, с адрес на кантората: ****, сумата 1614,50 лева – дължимо адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА
“ЗД”Бул
Инс”АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс
Баучер“№87 да заплати по сметка на
Пловдивски окръжен съд сумата 1446,00 лева –
държавна такса по делото, както и 500,00 лева – разноски за вещи лица.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: