Р Е Ш Е Н И Е
№ 20 / 03.02.2022 г., град Добрич
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият
административен съд, в открито заседание на деветнадесети яунари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА МИЛЕВА
при
участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА, разгледа докладваното от председателя
адм. дело №454 по описа за 2022 г. на Административен съд Добрич и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 65 от ЗОС.
Образувано е по жалба, подадена от Г.Т.С. от гр.
Ген. Тошево, подадена чрез адв. Кр. П. - ДАК, против заповед №741 от 06.08.2021 г. на Кмета на община Ген. Тошево.
Твърди
се, че заповедта е незаконосъобразна. Излагат се съображения, че заповедта за
прекратяване на наемното правоотношение не е достигнала до знанието на
оспорващата, поради което и същата не е влязла в сила. Релевират се допуснати
съществени процесуални нарушения. Сочи се, нарушение на принципа на
съразмерност.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния
представител по изложените в нея съображения и се иска отмяна на заповедта. Претендират се сторените по
делото съдебно-деловодни разноски.
Ответникът - Кметът на община Ген. Тошево, чрез надлежен процесуален представител – адв. Р. - ДАК, заема становище за недопустимост на жалбата, поради
отпаднал правен интерес, а в алтернатива и за неоснователност на същата. Излага подробни
съображения.
След като се запозна със становищата на страните и с
приетите по делото писмени доказателства, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна (жалбоподателката е
адресат на заповедта за изземване, което засяга правната ѝ сфера,
съответно формира и правния ѝ интерес от направеното оспорване) в
законоустановения срок (заповедта е залепена на входната врата на общинското
жилище на 12.08.2021 г., а самата жалба
е подадена на 26.08.2021 в община Ген.
Тошево), което налага извод за нейната допустимост.
Съдът
намира за неоснователно възражението от страна на процесуалния представител на
ответника, че жалбата е недопустима, поради отпаднал правен интерес. В тази
връзка се релевират доводи, че датата на изземване на имота 20.09.2021 г. е
изтекла, имота не е иззет, поради това и липсва правен интерес. Тези доводи не
се споделят от настящия съдебен състав. Заповедта за изземване на общински
недвижим имот все още съществува в правния мир. Определената в нея дата за
принудително изземване независимо, че е изтекла, не влече последица, че заповед
за изземване вече няма. С тази заповед, ответника може да определи друга дата
за изземване, поради което и правният интерес от оспорването на същата не е
отпаднал.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Предмет на процесното оспорване е Заповед №741 от 06.08.2021 г. на Кмета на община Ген. Тошево, издадена на основание чл. 65 от ЗОС, с която е наредено да се изземе
недвижим имот - апартамент частна общинска собственост, находящ се в гр. Ген. Тошево,
намиращ се в жилищен блок на ул. „Васил Априлов“ №2, вх.А, ет.4, а именно
апартамент №11 от Г.Т.С., която го държи без основание.
За да постанови процесната заповед, Кметът на община Ген.
Тошево е приел, че процесният недвижим имот - апартамент частна
общинска собственост, се владее без правно основание от жалбоподателката С., след прекратяване на договор за наем № 414/25.10.2017 г., сключен
между Община Ген.
Тошево и Г.С., прекратен със заповед № 206/28.02.2019 г. на Кмета на община Ген. Тошево, поради изтекъл
срок на договора за наем.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган (чл.
65, ал. 2 от ЗОС) в предвидената от закона форма и при спазване на
административно производствените правила.
Същата обаче е издадена при липсата на една от материално
правните предпоставки за изземване на имот по реда на чл. 65 от ЗОС.
Съгласно на, ал. 1 от посочената разпоредба, заповеди за
изземване се издават при кумулативното наличие на следните предпоставки: да се
касае за общински имот и същият да се владее или държи без основание, да не се
използва по предназначение, или необходимостта от него да е отпаднала.
По делото не е спорно, че разпореденият за изземване имот
е общинска собственост, което формира наличието на първата предпоставка за
изземване на имота.
Настоящият състав на Административен съд Добрич обаче смята, че в конкретния случай не е налице приетата
за налична от страна на ответника предпоставка, а именно общинският имот да се
държи без основание.
По делото не е спорно, че между страните е имало сключен
наемен договор, като жалбоподателката не отрича обстоятелството, че същият е
изтекъл.
Като спорен се формира въпроса с прекратяването на
наемния договор.
Като част от административната преписка по делото е представена
заповед №206/28.02.2019 г. на Кмета на община Ген. Тошево (л.31), с която е наредено прекратяването на договора за наем
на процесното общинско жилище.
Противно на приетото от страна на АО, съдът счита, че
въпросната заповед не е влязла в сила. За да породи правния си ефект
заповедта следва да влезе в сила. Актовете влизат в сила, след изтичане на
14-дневен срок, ако не са оспорени, или ако са оспорени след влизане в сила на
решението, с което са потвърдени. В конкретния случай, на първо място следва да
се отбележи, че посочената заповед за прекратяване на наемното правоотношение,
не е връчена на нейния адресат. Видно от
представените доказателства се установява, че заповедта е изпратена по пощата
на Г.С. на 05.03.2019 г. Не става ясно точно каква заповед е изпратена, но ако
приемем, че е било заповедта за прекратяване на договора, то същата пратка е
останала непотърсена /лист 13-14/. От протокол от дата 01.03.2019 г. се
установява, че комисия от страна на ответника е посетила адреса на общинското
жилище, като Г.С. не е била открита на адреса, поради което заповедта е била
поставена на входната врата на апартамента, на входната врата на блока, на
пощенската кутия на апартамента и на информационното табло в сградата на
общинска администрация Ген. Тошево /лист 29/. Няма данни кога са свалени
обявленията. С оглед на горното се установява, че преди да пристъпи към лично
връчване на заповедта, ответникът е пристъпил към съобщаването й по реда на
чл.61, ал.3 от АПК. За да се приеме наличието на законовите условия, при които
актът се съобщава чрез поставяне на съобщение на таблото за обявления по чл.61,
ал.3, лицето следва да е напуснало адреса и да не може да се узнае новият му
адрес. Временното отсъствие от адреса не е основание за прилагане на
изключението от правилото за уведомяване на заинтересованата страна чрез устно
или писмено съобщение. Когато адресатът на някое от заинтересованите лица не е
известен или то не е намерено на посочения от него адрес, съобщението се
поставя на таблото за обявления, в интернет-страницата на съответния орган или
се оповестява по друг обичаен начин. Така например адресът на наемателя на
общинското жилище, безспорно е известен на общинската администрация. Не може и
да се смята, че той не е намерен на този адрес, тъй като е отсъствал в момента
на посещението на куриера, по който е изпратена заповедта на кмета. Препис от
заповедта е била изпратена чрез връчване от ТП „Български пощи“ ЕАД, но
пратката е била върната като непотърсена. Дори няма данни колко пъти лицето е
било търсено и в кои дни – работни или неработни. Едва след установяване на
тези факти от органа е следвало да се пристъпи към връчване по чл.61, ал. от АПК /действаща към момента/. В настоящият казус се е пристъпило първо към
изпълнение на разпоредбата на ал.3 от чл.61, а след това е изпратено и по
пощата съобщение за издадената заповед. По тази
причина, съдът приема, че заповедта за прекратяване не е надлежно връчена на
адресата.
Не
може и да се приеме обстоятелството, че жалбоподателката е запозната със
заповедта в първото съдебно заседание по делото, след приемане на преписката.
Това е така, защото заповедта все още не е връчена лично на С. и запознаване с
даден документ в съдебното производство не е сред начините, обявени от закона за
връчване на административен акт.
По тези съображения, предвид факта, че заповедта за
прекратяване на наемното правоотношение между страните не е влязла в сила,
следва да се приеме, че наемният договор между тях не е прекратен, съответно
жилището не се държи от жалбоподателката без основание, което пък прави
процесната заповед за изземване издадена при липсата на тази материалноправна
предпоставка.
По изложените съображения жалбата се явява основателна.
Оспорената с нея заповед, като постановена при липса на една от материално
правните предпоставки по чл. 65 от ЗОС, а именно имотът да се държи без
основание, се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
С
оглед изхода на спора, на оспорващата се следват сторените по делото съдебно
деловодни разноски, възлизащи на 10 лева, заплатена ДТ и 400 лева, заплатено
адвокатско възнаграждение, съгл. договор за правна защита и съдействие /лист 15
от ч.адм.д. №10730/21 по описа на ВАС/.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед №741 от 06.08.2021 г. на Кмета на община Ген.
Тошево.
ОСЪЖДА община Ген.
Тошево да заплати сторените по делото съдебно-деловодни разноски на Г.Т.С. ЕГН **********
*** в размер на 410 /Четиристотин и десет/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: