№ 2063
гр. Варна , 10.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на десети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501152 по описа за 2021 година
за да се произнесе, намери следното:
Производството е образувано по частна жалба вх. № 280499/26.03.2021 г. от Н. Л.
УС., ЕГН ********** от гр. Варна, м. Ален мак, ул. „Киро Миразчиев“ № 45, чрез адв. Л.Ч.,
против Определение № 262698/11.03.2021 г. по гр. д. № 1181/2021 г. на ВРС, с което е
прекратено производството по първоинстанционното дело, в частта по отношение на
предявените от Н. Л. УС., ЕГН ********** от гр. Варна, м. Ален мак, ул. „Киро Миразчиев“
№ 45 против С. К. УС., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Варна, небрачни искове за
предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца –
Кристиан Николаев У., ЕГН ********** и Степан Николаев У., ЕГН ********** на бащата,
определяне местоживеенето им при него, за определяне размер на месечна издръжка,
дължима в полза на децата, и за определяне режим на лични контакти на майката с децата,
на основание чл. 5, ал. 1 от Конвенцията за компетентността, приложимото право,
признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и
мерките за закрила на децата от 1996 г., ратифицирана със закон, приет от 40-тото НС на
18.01.2006 г., в сила за Република България от 01.02.2007 г.
Счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно, необосновано и
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли за
неговата отмяна.
Излага, че мерките, посочени в чл. 5 от Конвенцията, не се отнасят до въпроса за
родителските права върху децата, а само за спешни мерки за защита на личността и
имуществото на децата, каквато е и разпоредбата на чл. 10, на която се позовава
ответницата. Твърди, че двете малолетни деца живеят в Шотландия без съгласието на баща
си, като нито един от родителите не е гражданин на тази държава, поради което е
недопустим отказът на българския съд да се произнесе по въпросите за упражняването на
родителските права, местоживеенето на децата, издръжката и личните отношения с другия
1
родител, на осн. чл. 59 от СК, а да се произнесе само по предявения иск за развод.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от С. К. УС., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Оборище“, № 9, офис-партер, чрез адв. А.Т., в
който излага подробни съображения за неоснователност на частната жалба. Посочва, че с
оглед разпоредбата на чл. 3, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 1, ал. 2 от Конвенцията, то същата се
прилага и по искове за родителски права, издръжка, местоживеене и режим на лични
контакти, поради което твърденията в частната жалба за нейната неприложимост по тези
въпроси, са неоснователни. Твърди, че децата живеят в Шотландия от м. август 2017 г.,
първоначално с двамата си родители, а сега само с тяхната майка, като пребивават там
постоянно, имат адресна регистрация и посещават учебни заведения. Обичайното им
местопребиваване е на територията на Обединеното Кралство. Посочва, че твърденията на
жалбоподателя, че децата живеят в Шотландия без съгласието на баща си, са неверни, тъй
като Н.У. сам е настоявал цялото семейство да се премести в Шотландия и е участвал в
преместването на децата. Счита, че съдът правилно се е произнесъл по иска за развод, а по
свързаните с него небрачни искове е посочил, че следва да се произнесе местно
компетентният съд по новото обичайно местопребиваване на децата, съгласно Конвенцията
– Шотландия.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
Постъпилата частна жалба е подадена в срок, изхожда от надлежна страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличието на правен интерес,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е и
основателна.
Производството по гр. д. № 1181/2021 г. на 19-ти състав на ВРС е образувано по
искова молба на Н. Л. УС., ЕГН ********** от гр. Варна, м. Ален мак, ул. „Киро
Миразчиев“ № 45, чрез адв. Л.Ч., насочена срещу С. К. УС., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“ № 121, вх. В, ап. 11 с искане за постановяване на
решение по иска с правно осн. чл. 49 от СК за прекратяване на сключения между него и
ответницата граждански брак, както и произнасяне по съединените с него небрачни искове:
за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца -
Кристиан Николаев У., ЕГН ********** и Степан Николаев У., ЕГН ********** на бащата,
определяне местоживеенето им при него, за определяне размер на месечна издръжка,
дължима в полза на децата, и за определяне режим на лични контакти на майката с децата.
В исковата молба се посочва, че Н.У. и С.У. са сключили граждански брак на
30.08.2008 г., от който имат две деца - Кристиан Николаев У., р. 30.10.2009 г. и Степан
Николаев У., р. 18.09.2013 г. Поради липса на парични средства за закупуване на жилище,
през м. август 2017 г. семейството се преместило да живее в Шотландия. Твърди, че
отношенията между съпрузите са били нормални, но по-късно се влошават, а на 25.07.2020
г., ищецът окончателно се завръща в България. В исковата молба подробно се излагат
обстоятелствата, които са довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Моли за
постановяване на решение в горния смисъл.
В срока за писмен отговор е постъпила молба – възражение от С. К. УС., с която е
заявила, че не приема юрисдикцията на българския съд за разглеждане на предявените от
2
ищеца небрачни искове, на осн. чл. 10, вр. чл. 5 от Конвенцията за компетентността,
приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с
родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г., ратифицирана със
закон, приет от 40-тото НС на 18.01.2006 г., в сила за Република България от 01.02.2007 г.,
тъй обичайното местопребиваване на двете малолетни деца от м. август 2017 г., е в
Шотландия. В срока по чл. 131 от ГПК са депозирани още отговор на исковата молба и
насрещен иск. С отговора ответницата оспорва исковата претенция като недопустима по
отношение на предявените небрачни искове, а по отношение на иска за прекратяване на
брака с развод по вина на съпругата, счита същия за неоснователен, като излага подробни
съображения в този смисъл. С предявения насрещен иск моли за постановяване на решение,
с което да се прекрати сключения между страните брак, поради дълбоко и непоправимо
разстройство на брака по вина на съпруга, а в случай, че съдът не приеме направеното
възражение за местна неподсъдност на спора на българския съд, да се произнесе по
предявените небрачни искове като предостави упражняването на родителските права по
отношение на малолетните деца - Кристиан Николаев У., ЕГН ********** и Степан
Николаев У., ЕГН ********** на майката, определи местоживеенето им при нея в
Шотландия, определи размер на месечна издръжка, дължима в полза на децата, както и
режим на лични контакти на бащата с децата.
С Определение № 262698/11.03.2021 г. по гр. д. № 1181/2021 г., Варненският
районен съд е постановил обжалвания акт.
Настоящият състав на ВОС намира, че за определяне на международната
компетентност за разглеждане и решаване на този спор, приложение следва да намери
Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и
сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на деца,
ратифицирана от Р. България със закон, приет от 40-тото НС на 18.01.2006 г., обн. Дв бр.
9/27.01.2006 г., която има предимство пред българското законодателство, включително пред
ГПК и КМЧП, изхождайки от разпоредбата на чл. 3 от последно посочения кодекс
Цел на Конвенцията, залегнала в чл. 1, ал. 1, б. „а“, е да определи държавата, чиито
органи имат компетентност да вземат мерки, насочени към закрила на личността или
имуществото на детето.
Мерките по Конвенцията, съгласно разпоредбата на чл. 3, б. „а“, могат по-специално
да се отнасят до упражняване на родителската отговорност, а терминът „родителска
отговорност“ според чл. 1, ал. 2 включва родителска власт, която определя правата,
правомощията и отговорностите на родителите по отношение на личността и имуществото
на детето. Могат да се отнасят и съгласно чл. 3, б. „b“ и до правото на упражняване на
родителските права, отнасящи се до грижата за личността на детето и по-специално правото
на определяне на неговото местопребиваване, както и правото на лични отношения,
включително правото на отвеждане на детето за определен период на място, различно от
обичайното му местопребиваване.
3
Спорната материя, предмет на иска, а именно произнасяне по небрачните искове за
предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца –
Кристиан Николаев У., ЕГН ********** и Степан Николаев У., ЕГН ********** на бащата,
за определяне местоживеенето им при него и за определяне на режим на лични контакти на
майката с децата, попада в обхвата на Конвенцията, още повече, че не е сред изключенията,
посочени в чл. 4, освен по отношение на иска за определяне на размера на месечната
издръжка, дължима в полза на децата.
С нормата на чл. 5, ал. 1 е въведено правилото, че съдебните и административните
органи на договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване, имат
компетентност да вземат мерки за закрила на личността или имуществото на детето. От
съвпадащите твърдения на страните се налага изводът, че децата Кристиан Николаев У. и
Степан Николаев У., имат обичайно местопребиваване в Шотландия от м. август 2017 г.,
където живеят с тяхната майка – С. К. УС., и посещават учебни заведения там. Следва да
бъде прието, че за период почти четири години откакто семейството се е преместило в
Шотландия, децата са се интегрирали в тази среда. Дори и да се приеме, че са били
незаконно задържани там от тяхната майка, въпреки несъгласието на бащата, то няма
ангажирани доказателства Н.У. да е подавал молба за връщането им в България. В този
случай, по силата на разпоредбата на чл. 7 от Конвенцията, органите на договарящата
държава, в която децата са имали обичайно местопребиваване - т.е. Република България, е
изгубила своята компетентност.
Чл. 9 от Конвенцията обаче въвежда още едно изключение: Ако органите на
договарящите държави, посочени в чл. 8, ал. 2 , сметнат, че имат повече възможности в
конкретния случай да съобразят как най-добре да се защити висшия интерес на детето, то те
могат:
- да замолят компетентния орган на договарящата държава, в която е обичайното
местопребиваване на детето, пряко или посредством централния й орган, да им се позволи
да упражняват компетентност за вземане на мерките за закрила, каквито те считат за
необходими, или
- да поканят страните по делото да представят такава молба пред органа на
договарящата държава, в която е обичайното местопребиваване на детето.
Като орган по чл. 8, ал. 2, б. „а“, е посочена държавата, чиито граждани са децата.
Кристиан Николаев У. и Степан Николаев У. са български граждани, поради което съдът в
Република България би бил компетентен да се произнесе по предявените небрачни искове, с
цел защита на висшия интерес на децата, ако замоли компетентния орган на договарящата
държава, в която е новото им обичайно местопребиваване (Шотландия), пряко или
посредством централния й орган, да му позволи да упражни компетентност при вземане на
мерки на закрила, каквито счита за необходими, или покани страните по делото да
4
представят такава молба пред органа на договарящата държава по обичайното
местопребиваването на децата, и органът приеме молбата.
Първоинстанционният съд не е съобразил тази възможност, не е предприел
съответните действия и не е указал на страните, че могат да подадат молба, поради което
прекратяването на производството на осн. чл. 5 от Конвенцията, се явява
незаконосъобразно. Определение № 262698/11.03.2021 г. по гр. д. № 1181/2021 г. на ВРС
следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия, съобразно мотивите на настоящото определение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 262698/11.03.2021 г. по гр. д. № 1181/2021 г. на ВРС, с
което е прекратено производството по първоинстанционното дело, на основание чл. 5, ал. 1
от Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и
сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от
1996 г., ратифицирана със закон, приет от 40-тото НС на 18.01.2006 г., в сила за Република
България от 01.02.2007 г., и ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените
действия, съобразно мотивите на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5