Р Е
Ш Е
Н И Е
гр. София, 05.07.2018 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав в публичното заседание на единадесети юни две хиляди и осемнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава Манолова и в присъствието на прокурора Стоев, като
разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.дело № 6 113/17 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ за сумата от 45 000 лв.
Ищецът К.М.К. твърди в исковата си молба, че с
постановление по ДП – ЗМ/440/2010 по описа на 07 РУП СДВР от 22.10.2010 г. и
пр.пр. 3105/2010 г. на СРП бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл.
339 ал.1 пр. 2 ал.2 от НК, а впоследствие с внесен обвинителен акт било
образувано наказателно общ характер дело. Твърди се, че с влязла в сила присъда
на СРС от 21.05.2013 г. по нохд 1404/2010 г. по описа на 102 състав бил признат
за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Твърди се в исковата молба,
че с оглед воденото наказателно преследване останал без работа, изпаднал в
стрес, настъпила промяна в психическото му състояние, били уронени честта,
достойнството и доброто му име. Твърди се, че изпаднал в изолация и това силно
затруднило живота му. Изпитвал постоянно чувство на неудобство, притеснение и
чувство за срам.
Предвид тези твърдения е обоснован правен интерес от
предявения иск и от съда се претендира да осъди ответника да му заплати сумата
от 45 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно
воденото срещу него наказателно производство, ведно със законната лихва върху
сумата, както и сторените по делото разноски.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. М.А..
Ответникът – П.на Р
България, чрез своя представител оспорва иска по основание и размер в писмен
отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Съдът след като обсъди становищата и доводите
на страните и събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235
ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена присъда от 21.05.2013 г.,
постановена по нохд 14045/2010 г. на СРС, НО, 102 състав, от която се
установява, че К.М.К. е признат за невиновен в това, че от неустановена дата в
началото на м. март 2010 г. до 14.00 ч. на 08.03.2010 г. в гр. София е държал револвер
марка „Колт“, модел „Детектив“, калибър 38 „Специал“ с фабр. № 25965 –
огнестрелно оръжие по смисъла на ЗКВВООБ, без да има за това надлежно
разрешение, съгласно чл. 7 ал.1 от ЗКВВОБ – престъпление по чл. 339 ал.1 пр.2
алт.2 от НК и е оправдан по повдигнатото му обвинение. Присъдата, видно от
стореното отбелязване е влязла в сила на 22.07.2016 г.
В съдебно заседание от 05.02.2018 г. са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Иво Рангелов Златков, а в съдебно
заседание от 11.06.2018 г. на свидетеля С.К.Г..
По настоящото дело е приложено и нохд 14045/2010 г. по
описа на СРС, 102 състав.
При така ангажираните доказателства по делото съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.2
ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, П.и съда от обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. С оглед така очертания фактически състав по делото, следва да бъде
доказано от ищеца, че е налице съдебен акт, с който лицето, което твърди, че е
претърпяло вреди от визираните по-горе органи е признато за невиновно като от
тези действия на правозащитните органи като пряка и непосредствена последица да
са били причинени вреди на ищеца. Отговорността на държавата е пряка,
увреденият се обезщетява директно от съответния правозащитен орган, към което
принадлежи съответното длъжностното лице. Тя е обективна т.е. носи се
независимо дали вредите са причинени виновно или не.
Ищецът релевира в исковата си молба, като вредоносно
поведение от страна на П.на РБ, състоящо се в повдигане и поддържане на
обвинение в извършване на престъпление. Видно от
доказателствата по делото е, че ищецът е привлечен като обвиняем по
престъпление по чл. 339 ал.1 предл. 2 алт.2 от НК. По делото е представена
присъда на СРС, НО, от която е видно, че ищецът е признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение. Представената присъда е влязла в законна сила.
С оглед на което настоящият съдебен състав намира, че е
налице първата предпоставка от фактическия състав.
Ищецът претендира обезвреда на причинените му неимуществени
вреди вследствие на воденото срещу него наказателно производство.
С оглед събраните в хода
на съдебното производство гласни доказателства чрез разпит на свидетели настоящият
съдебен състав намира за установено по безспорен начин, че в следствие на воденото
срещу ищеца наказателно производство същият е претърпял неимуществени вреди,
които по естеството си засягат здравословния статус, психическото и емоционално
равновесие, промяна в ежедневния стереотип на поведение и начин на живот. За да
обоснове този извод, настоящият съдебен състав съобрази и съдебната практика на
ВКС, установена с решение 427/16.06.2010 г. по гр.д. 273/2009 г. на Трето ГО
на ВКС, съгласно която фактът на незаконното обвинение е достатъчен да
индицира, че подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи върху честта и
достойнството му и е имал отрицателни изживявания за периода на наказателно
преследване. Аналогично разрешение е дадено и в решение № 480/23.04.2013 г.
по гр.д. 85/2012 г. на Четвърто ГО на ВКС. Още повече, че разпитаните по
делото свидетели установяват факта на психически срив у ищеца, страх да не бъде
осъден и чувството на срам у ищеца, че е подведен под наказателна отговорност.
Съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД размерът на
неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
като понятие няма абстрактен характер, а следва да бъдат съобразени редица
обстоятелства и факти при определяне размера на обезщетението. Настоящият
съдебен състав намира, че в случая следва да се вземе предвид възрастта,
интензитета на страданието на ищеца, периода от време, в който по отношение на
същия е била приложена наказателна репресия – 5 години и 9 месеца водено срещу
него наказателно производство /в досъдебна и съдебна фаза/, предприетата срещу
него мярка на неотклонение – „подписка”, тежестта на повдигнатото обвинение –
за извършване на престъпление, притежаващи белезите на „тежко престъпление“ по
смисъла на чл. 93 т.7 от НК, доколкото предвиденото в НК наказание за такова
деяние се наказва с лишаване от свобода от 2 до 8 години, с оглед съдебната
практика – решение 673/15.11.2010 г. на ВКС, по гр.д. 1916/2009 г., Четвърто
ГО. На следващо място при определяне размерът на
обезщетението за тези обичайни, съгласно практиката на ВКС вреди,
същото следва да се определи според стандарта на живот, за да
не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия /в този смисъл е и съдебната практика – решение 165 от 16.06.2015 г. по гр. д. 288/2015 г., Трето ГО
на ВКС, решение 480 от 23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г., ІV ГО на ВКС/. В цитираната
по-горе съдебна практика се приема, че когато ищецът
претендира вреди над обичайните, които са обусловени от конкретни, специфични
обстоятелства, той следва да ги посочи в исковата молба и безспорно да ги
докаже. В настоящия случай ищецът е изложил
твърдения, че с оглед воденото срещу него наказателно преследване е било
прекратено трудовото му правоотношение. Данни, установяващи този факт не са
ангажирани, а със свидетелски показания същият не може да бъде установен. От
представеното по делото съдебно решение, с което е прекратено брачното
правоотношение между ищеца и съпругата му настоящият съдебен състав не може да
обоснове извод, че същото е станало с оглед воденото срещу него наказателно
производство с оглед на факта, че брачната връзка е прекратена две години след
влизане в сила на оправдателната присъда. Съвсем отделен въпрос е, че в
исковата молба не са заявени твърдения в този смисъл.
Предвид изложените съображения и с оглед критериите,
визирани по-горе от настоящия съдебен състав и ангажираните по делото от
страните писмени и гласни доказателства същият намира, че справедливо би било
да се присъди сумата от 6 000 лв., която би репарирала душевния дискомфорт на
ищеца от воденото срещу него наказателно производство.
С оглед заявеното искане за присъждане на законна лихва върху обезщетението
същото е основателно като началния период на нейната дължимост е датата на
влизане в сила на съдебния акт, с който ищецът е признат за невиновен т.е. 22.07.2016
г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, поради което на
ищеца се следва сумата от 10 лв. – внесена ДТ респ. припадащата се част от
заплатеното адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
Заявеното възражение от ответника по смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК настоящият
съдебен състав намира за неоснователно, доколкото посоченият и заплатен
адвокатски хонорар, предвид заявения размер на иска е минималното дължимо
възнаграждение по Наредба 1/2004 г. Припадащата се част от него с оглед
уважената част от иска възлиза на 250, 67 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА П.на Р Б. – с адрес: гр. София, бул. “******** на основание чл.2 ал.1 т.3
пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ да
заплати на К.М.К., ЕГН **********,***, кантора 102А – адв. М.А. сумата от 6 000 /шест хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
водено срещу него наказателно производство по нохд 14045/2010 г. по описа на
СРС, 102 състав, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.07.2016 год.
до окончателното им изплащане, като отхвърля искът за горницата до пълния
предявен размер от 45 000 лв. като неоснователен и недоказан, както и на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 260,
67 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ :