Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ІІІ-97 10.10.2019 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети
въззивен граждански състав
на седемнадесети септември две
хиляди и деветнадесета година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАЛИНА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : КРЕМЕНА
ЛАЗАРОВА
Мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
секретар Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от
съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 986 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
чл.258 и сл. от ГПК .
С решение № 105 / 20.05.2019 год. по гр.д. № 1510 / 2017 год.
по описа на Карнобатския районен съд:
- е отхвърлен иска предявен от И.М.М., ЕГН ********** и Е.И.М.,
ЕГН **********, двамата ******* с постоянен адрес в с.С., общ.С., кв.“М.“, ул.“Ш.“ №* против М.А.А., ЕГН ********** и А.Д.С., ЕГН **********,
двамата живущи в с.С., общ.С., ул.“Ш.“, №*, с правно основание чл.109 от ЗС, за осъждане на ответниците да премахнат за
своя сметка изградената в техния имот находящ се в кв.“Морава“,
с.Съединение, общ.Сунгурларе, Бургаска област, съставляващ УПИ І-115 в кв.12,
представляващ дворно място с площ 1040 кв.м. според нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит на основание давностно владение №104,
т.ІІІ, рег.№1700, дело № 303 от 2013 год. на нотариус с рег.№ 581 на
нотариалната камара, с район на действие РС-Карнобат, масивна двуетажна жилищна сграда разположена на буквата „Г“ в
северозападния край на имота им, като скица приложение №2 от СТЕ на вещото
лице, приложена по делото на л.247 е обявена за неразделна част от решението.
- е отхвърлен иска
предявен от И.М.М., ЕГН ********** и Е.И.М., ЕГН **********, двамата ****** с
постоянен адрес в с.С., общ.С., кв.“М.“, ул.“Ш.“ №* за приемане на установено по отношение на
ответниците М.А.А., ЕГН ********** и А.Д.С., ЕГН **********, двамата живущи в
с.С., общ.С., ул.“Ш.“, №*, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, че ищците са собственици на 20 кв.м., с граници от
западната улична регулационна граница по перпендикуляр до северозападния ъгъл
на жилищната сграда в северната част на имота на ответниците – УПИ І-115, в
кв.12, с.Съединение, по протежение на цялата северна фасада на сградата,
ориентирана на север до североизточния ъгъл на жилищната сграда, която граничи
с регулационната граница на двата имота, като скица приложение №1 от СТЕ на
вещото лице на л.246 от делото, която площ е защрихована в червен цвят, е
обявена за неразделна част от решението.
Осъдени са И.М.М.,
ЕГН ********** и Е.И.М., ЕГН **********, двамата ******* с постоянен адрес в
с.С., общ.С., кв.“М.“, ул.“Ш.“ №* да
заплатят на М.А.А., ЕГН ********** и А.Д.С., ЕГН **********, двамата живущи в
с.С., общ.С., ул.“Ш.“, №*, сумата от 1150 лв. /хиляда сто и петдесет лева/,
представляващи направените от ответниците разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба срещу решението,
подадена от И.М.М., ЕГН ********** и Е.И.М., ЕГН **********, двамата ******* с
постоянен адрес в с.С., общ.С., кв.“М.“, ул.“Ш.“ №*, чрез процесуален
представител адв. Димитринка Вълева. Във въззивната жалба се твърди, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че има
вътрешно противоречие в мотивите на съда, с които е прието, че незаконното
строителство извършено от ответниците не пречи на ищците да упражняват правото
си на собственост в пълен обем. Твърди се, че свидетелските показания
неправилно са възприети от районния съд, а по предявения иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК не са изложени мотиви, което е процесуално нарушение.
Направено е искане за отмяна на обжалваното решение, за уважаване на
предявените искове и за присъждане на деловодните разноски. Направено е искане
за допускане до разпит на двама свидетели за установяване на обстоятелства, настъпили
след постановяване на обжалваното решение.
В дадения срок е
постъпил отговор на въззивната жалба
от насрещните страни М.А.А., ЕГН ********** и А.Д.С., ЕГН **********, двамата
живущи в с.С., общ.С., ул.“Ш.“, №*, чрез процесуален представител адв.Минка Колева.
Изложени са съображения за неоснователност на възраженията по въззивната жалба.
Твърди се, че макар изводът на районния съд за незаконно строителство да е
неправилен, правилен е решаващият извод, че не са налице действия, с които
ответниците да пречат на ищците да упражняват правата си. Твърди се, че за
отхвърляне на иска по чл.124, ал.1 от ГПК районният съд е изложил мотиви, които
обосновават извода на съда за неоснователност на претенцията. Направено е
искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските по
делото.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице - надлежно
упълномощен процесуален представител и е допустима.
С горепосоченото решение
Карнобатския районен съд се е произнесъл по обективно съединени искове с правни
основания чл.109 от Закона за собствеността и чл.124, ал.1 от ГПК –
установителен иск за собственост.
С нарочно
определение въззивният съд, поради настъпила преклузия е оставил без уважение
молбата на въззивниците за събиране на гласни доказателства.
Ищците И.М.М., ЕГН ********** и Е.И.М.,
ЕГН **********, двамата ******* с постоянен адрес в с.С., общ.С., кв.“М.“,
ул.“Ш.“ №*, като собственици на недвижим имот находящ се в кв.“Морава“, с.Съединение,
общ.Сунгурларе, Бургаска област, съставляващ УПИ ІІІ-114 в кв.12, с площ по
регулация 1040 кв.м са предявили искове
срещу собствениците на съседния им имот М.А.А., ЕГН **********
и А.Д.С., ЕГН **********, двамата живущи в с.С., общ.С., ул.“Ш.“,
№*,
представляващ УПИ І-115, кв.12, с площ
по регулация от 1084 кв.м. находящ се в кв.“Морава“,
с.Съединение, общ.Сунгурларе, за:
1.Приемане на установено по отношение на
ответниците, че ищците са собственици на 20 кв.м., с граници от западната улична
регулационна граница по перпендикуляр до северозападния ъгъл на жилищната
сграда в северната част на имота на ответниците – УПИ І-115, в кв.12, с.Съединение,
по протежение на цялата северна фасада на сградата, ориентирана на север до
североизточния ъгъл на жилищната сграда, която граничи с регулационната граница
на двата имота, които са част от оцветената в червено ивица по скицата приложение
№1 от заключението на вещото лице по приетата от районния съд експертиза.
Ищците
твърдят, че ответниците незаконно са заели реално обособената част от 20 кв.м.
от техния имот /л.33-34 /, поради което търсят защита на правото си на
собственост по чл.124, ал.1 от ГПК.
2.Осъждане на ответниците да премахнат за своя сметка изградената
в техния имот находящ се в кв.“Морава“, с.Съединение, общ.Сунгурларе, Бургаска
област, съставляващ УПИ І-115 в кв.12, представляващ дворно място с площ 1083
кв.м. масивна двуетажна жилищна сграда
разположена на буквата Г в северозападния край на имота им, която е
отразена на скицата приложение №2 от заключението на вещото лице по приетата от
районния съд експертиза. Ищците твърдят, че в продължение на много години
ответниците, а преди тях праводателите им, са строили и са построили в съседния
имот, жилищна масивна двуетажна сграда във формата на буква Г, разположена в
северозападния край на имота им. Твърди се, че първоначално били построени три
стаи и салон, след това надстроили втори етаж. Твърди
се, че за извършеното строителство ответниците не разполагат със строителни
книжа и не е спазено отстоянието от три метра от границата на техния имот.
Твърди се, че за извършеното незаконно строителство ищците са подавали жалби и
сигнали, но те не са попречили на зъвршване на строителството, а към момента на
предявяване на иска по чл.109 от ЗС ответниците живеят в завършения строеж,
като им пречат да ползват техния. В първото по делото съдебно заседание /л.92/ ищците
са конкретизирали, че в резултат на засенчването от сградата на ответниците,
отглежданата асма и други насаждения и посеви не могат да растат. Ищците са
направили искане на осн. чл.109 от ЗС да бъдат осъдени ответниците да
преустановят действията, с които им пречат за пълноценно ползване на имота им,
като премахнат незаконно изградената в УПИ І-115 в кв.12, масивна двуетажна
жилищна сграда разположена на буквата Г в северозападния край на имота.
Ищците
поддържат предявените искове, ангажират доказателства, молят за присъждане на
направените разноски.
Ответниците
оспорват предявените искове, твърдят, че извършеното от тях застрояване в
собствения им имот е законно, като не ограничава, не смущава и не пречи на
ползването на имота на ищците. Твърди се, че строителството е било осъществено
съобразно одобрен проект и издадено разрешение за строеж за преустройство,
надстрояване и пристрояване на съществуващи стради, за които ответниците
разполагат с удостовереине за търпимост. Твърди се, че процесните 20 кв.м.
съгласно одобрения регулационнен план попадат в имота на ответниците. Направено
е искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноските по
делото, ангажирани са доказателства.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното
по-горе и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното :
Ищците И.М.М., ЕГН **********
и Е.И.М., ЕГН **********, са собственици на недвижим имот находящ се в
кв.“Морава“, с.Съединение, общ.Сунгурларе, Бургаска област, представляващ УПИ ІІІ-114 в кв.12, с площ
по регулация 1040 кв.м. Собствеността на ищците се установява от
представените нот. акт № **, том. *, дело № ** от **** г. и нот.акт № **, том *,
дело № *** от **** на нотариус № 570, относно недвижим имот, находящ се в село
Съединение, кв. „Морава“, община Сунгурларе, област Бургас представляващ дворно
място с площ 1050 кв.м., съставляващ УПИ ІІІ-114 в кв. № 12 по застроителния и
регулационен ПУП /подробен устройствен план/ на кв. „Морава", село
Съединение, община Сунгурларе, при граници на имота: УПИ № VII- 109, УПИ VIII -
112, УПИ IV - 135, юг- УПИ II -115, УПИ I -115 и улица, ведно с изградените в имота жилищна
сграда и второстепенни постройки.
Ответниците М.А.А.,
ЕГН ********** и А.Д.С., ЕГН ********** са собственици на съседен недвижим имот
находящ се в кв.“Морава“, с.Съединение, общ.Сунгурларе, област Бургаска представляващ УПИ І-115, кв.12, с площ по
регулация от 1084 кв.м. Собствеността на ответниците се установява от нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение №
***, том ***, рег.№ ****, дело № ***, от 2013г. на нотариус № 581, съгласно
който те се легитимират като собственици на дворно място от 1040 кв.м -
УПИ І-115, кв.12 по ЗРП на
селото, при граници
на имота: УПИ III -114, УПИ II - 115, а ***, ведно с построените едноетажна жилищна сграда строена през
1951 год. от масивна конструкция, състояща се от две стаи, салон и баня с обща
застроена площ от 64 кв.м., жилищна сграда, строена през 1982 год. от
масивна конструкция състояща се от две стаи кухня и салон с баня и тоалетна с
обща застроена площ 67кв.м.; лятна кухня,
строена през 1982 год. от масивна конструкция, състояща се от една стая и
коридор с обща застроена площ 59 кв.м.; навес
с паянтова конструкция строен през 1951 г. с площ 18 кв.м. и гараж строен през 1980г. с масивна
конструкция със застроена площ 18 кв.м. За описаните по-горе сгради е издадено удостоверение за търпимост №
4/14.01.2013г. на Община – Сунгурларе.
По иска с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК:
Районният съд е
допуснал и приел заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза. От
заключението и от представената с исковата молба скица става ясно, че за с.Съединение
са надлежно приети и действащи кадастрален и регулационен план, одобрени със
заповед № 1082/05.03.1951 год. Вещото лице е отразило, че със заповед от 1999
год. е изменена дворищната регулация между УПИ І и УПИ ІІ, кв.12 на
с.Съединение, а със заповед от 2004 год. е изменена уличната регулация за УПИ
І-115, но съгласно обстоятелствата посочени от вещото лице и отразени в
приложение № 4 към заключението, тези изменения нямат отношение към спорните
въпроси по делото.
По иска с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК спорът между страните е само във връзка с
вътрешната дворищно – регулационната граница между УПИ І-115 /имота на
ответниците/ и УПИ ІІІ-114 /имота на ищците/, за която вещото лице сочи, че не
са извършвани изменения – т.е. тя е предвидена с първоначално приетия регулационен
план на селото през 1951 год. и не е променяна. Вещото лице сочи, че имотната
граница между имоти 114 и 115 и дворищно-регулационната граница между УПИ І-115
/имота на ответниците/ и УПИ ІІІ-114 /имота на ищците/ не е материализирана с ограда.
През 1989 год. е изработен нов кадастрален план, но същият към момента не е
обявен и одобрен – т.е. не е действащ. През 1997 год. е изработен и комбиниран
цифров модел на кадастралния и регулационен план на селото, но и за него не са
извършени изискуемите процедури по ЗКИР
и ЗУТ - т.е той също не е надлежно приет и действащ.
На приложение №1
към заключението вещото лице е отразило с червен цвят площ от 38 кв.м. между застроеното
в УПИ І-115 и регулационната граница с УПИ III-114, в която попада процесната площ от 20 кв.м., за която се твърди от
ищците, че е тяхна - част от техния имот 114, за който
е отреден УПИ ІІІ-114, но е завзета без основание от ответниците. Това
твърдение на ищците, имащо отношение към основателността на предявения
установителен иск за собственост, не се установява от обстоятелствата по
делото. Видно от приложение 1 към заключението на вещото лице тези 38 кв.м. оцветени
в червено, от които са част процесните 20 кв.м., изцяло попадат в отредения с
първия и единствен действащ регулационен план от 1951 год. УПИ І-115, който е
собствен на ответниците. Съгласно разпоредбата на чл.39 от ЗПИНМ в редакцията,
която е действала към момента на приемане на регулационния план на с.Съединение
през 1951 год., регулационният план има непосредствено отчуждително действие-собствеността
на придадените по ДРП недвижими имоти към парцели на други лица се придобива по
силата на самия план. По отношение на заемането на тези части от ответниците
/респ. – техните праводатели/ след влизане в сила на плана през 1951 год. също
не се спори - твърдението за заемането е обстоятелство обуславящо интереса от
предявения иск по чл.124, ал.1 от ГПК. Ето
защо дори да е имало придаване на части от съседния имот към парцела на
ответниците, от момента на влизане в сила на плана през 1951 год., тези части са
станали собствени на лицата, на което принадлежи имота, за който се отрежда
парцела. В случая ищците не установиха, че тези 38 кв.м., от които са част
процесните 20 кв.м. са били отнети от техния имот и са били придадени към
парцела на ответниците, но дори да се счете, че това е така, при пряко действие
на регулационния план и липсата на спор, че тези имоти са владени и се владеят
от ответниците, следва да се приеме, че евентуално придадените части са станали
част от парцела на ответниците. Ето защо съдът намира претенциите на ищците за
установяване на правото им на собственост върху процесните 20 кв.м.,
представляващи част от оцветените на приложение № 1 към заключението на вещото
лице 38 кв.м. за неоснователни, поради което предявеният установителен иск
за собственост следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно
основание чл.109 от ЗС:
Видно от
представеното копие от писмо на Община Сунгурларе изх. № 194-И-108 до И.М.М., по
сигнал на ищеца е констатирано, че съседът му М.А.А. е започнал строителни
работи в имота си без да има необходимите строителни документи. При поискване е
представил скица за проектиране и предписание № 23/11.04.2005 по чл.135 ал.3 от ЗУТ на кмета на община Сунгурларе за изработване на ПУП -ПЗ и за УПИ № I- 115
кв.Морава с.Съединение, по смисъла на чл.110, ал.1 т.З от ЗУТ. Общината е
задължила собственика на УПИ № I- 115 да спре започналото строителство и да
представи проекти по даденото предписание.
От представено
разрешение за строеж № 3/21.1.2016 год. на Община – Сунгурларе се установява,
че е разрешено строителство в имота на ответниците представляващо
„Преустройство, пристройка и надстрояване на съществуваща жилищна сграда“ в УПИ
І-15, кв.12 по ПУП на с.Съединение. Строителното разрешение е издадено въз
основа на одобрен инвестиционен проект обхващащ преустройство и надстрояване на
едноетажна жилищна сграда строена през 1951 год. от масивна конструкция,
състояща се от две стаи, салон и баня с обща застроена площ от 64 кв.м., жилищна
сграда, строена през 1982 год. от масивна конструкция състояща се от две стаи
кухня и салон с баня и тоалетна с обща застроена площ 67кв.м.
Представено е и
удостоверение за фактическо състояние № 69/11.06.2018г. на Община- Сунгурларе,
от което се установява, че в имота на ответниците е изградена жилищна сграда масивна конструкция на два
етажа: първи етаж, състоящ се от антре, дневна, кухня - трапезария, спалня тоалетна и
баня, стълбище с обща застроена площ 152 кв.м.; втори етаж състоящ се от антре
дневна - трапезария, спалня, тоалетна и баня, тераса с обща застроена площ от
167 кв.м., като
етажът е в груб строеж, с изграден покрив и монтирана дограма, без изградени
ВиК и ел.инсталации.
Вещото лице е
изработило скица-приложение 2 на л.247 от делото, на която е отразило четири
сгради в имота на ответниците. Вещото лице сочи, че разрешението за строеж на
ответниците е издадено на базата на одобрен инвестиционен проект и се отнася за
сгради 1 и 2. Вещото лице сочи, че в разрешението за строеж неточно е описана
“съществуваща жилищна сграда“, тъй като сградите са били две, а към момента на
издаването на разрешението за строеж сграда № 1 /по поясненията на вещото лице
в о.с.з. основната жилищна сграда строена през 1951 год./ вече е била
надстроена с втори етаж, тъй като на изработения през 1989 год. кадастрален
план /неприет/ тя е заснета като двуетажна. Същевременно е посочено, че
извършените на място преустройство, надстрояване и пристрояване на жилищните
сгради с номера 1 и 2 отговарят на проекта одобрен от общината. Посочено е, че
двуетажната жилищна сграда е покрита, като предстоят довършителни
работи-мазилки и настилки. В о.с.з. вещото лице е посочило, че между сградите
на ответниците и тези, построени в имота на ищците разстоянието е повече от 6
м.
Свидетелят И. М. - ****
на ищците, твърди, че ответниците имат пет комина и пушекът през цялата зима не позволява на ищците и на
свидетеля да отварят прозорци и да сушат дрехи, защото идва при тях. Твърди, че
след като ответниците построили втория етаж дворът на ищците не се огрявал.
Сянката не позволява да се сее нищо, а там попадали тоалетна, имало засято
грозде и цветя. Твърди, че е студено и сенчесто, поради което две от асмите
изсъхнали и свидетелят ги отрязал.
Свидетелите И. Х. и
Б. М. - ****** и роднини на страните, чиито показания съдът цени като по-безпристрастни
от тези на свидетеля М., посочват, че къщата на ответниците, разположена в
северната част на имота им, не прави голяма сянка в имота на ищците, че астмата
не е изсъхнала, тъй като ищците прибирали грозде от нея, както и че в пространството
пред южната част на къщата на ищците, има циментова пътека, широка около
1,20-1,50 метра, а след нея в посока юг към границата с имота на ответниците
ищците имат асма, тоалетна и кокошарник.
На базата на
изложеното по-горе съдът намира предявенят иск по чл.109 от ЗС за
неоснователен. Съгласно чл.109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на
всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Не всяко неоснователно
действие е основание за уважаване на иск по чл.109 от ЗС, а само такова, което пречи на собственика да упражнява своето право в
пълен обем . В ТР № 31/84 от 06.02.1985 г. по гр. д. № 10/84 г. на ОСГК също се сочи, че искът по чл. 109 ЗС
предоставя правна защита срещу всяко пряко или косвено неоснователно
въздействие над обекта на правото на собственост, което ограничава правото на собственост и пречи на ползването на вещта.
Недоказана остана една
от кумулативните предпоставки за уважаване на иска, а именно, че сградата в
имота на ответниците включваща старо строителство при условията на търпимост и
извършено след това преустройство, пристрояване и надстрояване, пречи на
пълноценното ползване на имота на ищците. Твърденията на ищците са, че всички сгради
построени в имота на ответниците, които са описани в исковата молба като една
обща сграда с формата на буква Г са незаконно строителство, което им пречи да
ползват пълноценно техния имот, тъй като в резултат на засенчването от
сградата, отглежданата асма и други насаждения и посеви не могат да растат.
Преди
всичко не се установи твърдението на ищците, че в имота на ответниците е
изградена една сграда. Вещото лице е отразило на скицата приложение № 2 четири
сгради в имота на ответниците, които са с различно време на построяване,
надстрояване и преустройство. Видно от скиците приложени към заключението на
вещото лице, изграденото в имота на ответниците откъм фасадата граничеща с
имота на ответниците има различно отстояние от дворищно – регулационната линия,
която условно разделя двата имота, тъй като на място не е материализирана. От
приложение №1 става ясно, че в най-широката си част отстоянието е 2,83 м., а в
най-тясната 0,20 м. Горното сочи, че твърденията на ищците за разполагане на
строителство по регулационната линия са недоказани, но твърденията им за
намалени отстояния на постойките от регулационната линия кореспондират с
установените факти. Неяснотите и противоречията в строителната документация
издадена за строителните дейности в имота на ответниците, както и констатациите
на вещото лице, че част от надстрояването е извършено преди издаването на
разрешението за строеж, сочат, че би могло да бъде споделено твърдението на
ищците за извършено незаконно строителство в съседния имот. Както обаче
последователно приема съдебната практика построяването на незаконна постройка в
съседен имот не представлява
действие на ответника, което във всички случаи да пречи на ищеца да упражнява в
пълен обем или над допустимите от закона ограничения своето право на собственост.
В
случая не се установи, че изграденото в имота на ответниците действително пречи
на ищците, като не им позволява пълноценно ползване на имота им. Само въз
основа на свидетелските показания на заинтересования свидетел – внук на ищците,
не може да се приеме, че съществуващата сграда
/за която вещото лице е отразило, че се състои от няколко сгради/ в
имота на ответниците влошава санитарно-хигиенните изисквания и прави невъзможно
отглеждането на растения. В този смисъл не са ангажирани от ищците специални
знания на съответни вещи лица по делото, а също – от свидетелските показания на
другите разпитани по делото свидетели може да се счете, че няма данни за унищожена
растителност в резултат на сянка падаща от постройките на ответниците, както и
за наднормено задимяване и замърсяване от комини на ответниците /последното не
е и въведено от ищците като твърдение или пояснение по исковата им молба/.
Предвид
изложеното по-горе, както и по съображенията изложени от районния съд към които
на осн. чл.272 от ГПК настоящият съд препраща, неоснователен се явява и иска по
чл.109 от ЗС, който също следва да бъде
отхвърлен.
Като
е стигнал до идентични прави изводи за неоснователност на предявените искове,
Карнобатският районен съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно
решение, което следва да бъде потвърдено от настоящия съд.
С
оглед изхода на делото дължимите разноски в полза на ответниците направени пред
първоинстанционния съд от общо 1150 лв., както и направените пред настоящия съд
разноски от 600 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение, следва да бъдат
възложени в тежест на ищците. Районният съд е присъдил разноските направени
пред първата инстанция от 1150 лв. Настоящият съд следва да присъди разноските
направени във въззивното производство.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд,
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 105 / 20.05.2019 год. по гр.д. № 1510 / 2017
год. по описа на Карнобатския районен съд.
ОСЪЖДА И.М.М., ЕГН ********** и Е.И.М., ЕГН **********, двамата *******
с постоянен адрес в с.С., общ.С., кв.“М.“, ул.“Ш.“ №* да заплатят на М.А.А., ЕГН ********** и А.Д.С.,
ЕГН **********, двамата живущи в с.С., общ.С., ул.“Ш.“, №*, сумата от 600
лв. / шестстотин лева / - направени пред въззивния съд разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение .
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховния касационен съд, с касационна жалба, в едномесечен
срок от връчване на препис от него на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.