Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.Плевен, 03.10.2019год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, І
граждански състав, в публично заседание на двадесет и шести септември,
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА
БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря………ЖЕНИ СТОЙЧЕВА..……………и в присъствието на
прокурора………………………………………………………….като разгледа докладваното от
съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА………възз.гр.д.№ 637 по описа на съда за 2019 година, и
за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 251 от
12.07.2019г., постановено по гр.д. № 602/2019г. Районен съд-Червен бряг е изменил,
на основание чл.150 от СК определената с решението по гр.д.№352/2013 г. по
описа на РС Червен бряг издръжка, като е осъдил на основание чл.150 СК Д.Л. ***, да заплаща на Ф.М.Ю., със
съгласието на нейния баща и законен представител М. Ю. вместо по 90 лева – по 200 лева месечна издръжка и на А.М. Ю.а,
чрез нейния баща и законен представител М. Ю. - вместо по 90 лева по 180лева,
считано от 14.06.2019г. до настъпване на законови предпоставки за нейното
изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска от датата на падежа до окончателното и заплащане.
Осъдил е ответницата, на основание
чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на РС Червен бряг сумата от 302,40
лева, представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката.
Осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата да заплати на ищеца, сумата от 100 лева за направените от него деловодни
разноски.
Срещу така постановеното решение е подадена
въззивна жалба от ответницата, чрез пълномощникът му адв.Ц.Ц.. В жалбата се правят оплаквания, че
постановеното решение е незаконосъобразно и необосновано на доказателствата по
делото. Съображенията за това са изложени в жалбата, като най-същественото е,
че неправилно са преценени от районния съд възможностите на майката да
осигурява издръжка в претендирания размер. Въззивницата моли съда да отмени
решението на Плевенски РС и да постанови друго по съществото на спора, с което
да отхвърли исковете или да постанови увеличение на издръжката до минималния
размер от 140лв. на дете.
Въззиваемата страна, чрез пълномощникът си адв. Ц.А.
*** е взела становище, че жалбата е неоснователна.
Въззивният съд,
като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от
страните доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства,
съобрази се с изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалбата е
процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и частично основателна.Първоинстанционният
съд е бил сезиран с иск по чл.150 СК за увеличение на издръжката на децата на ответницата
Д.Л. С.: на Ф.М.Ю. от 90 лева – на 200
лева месечно и на А.М. Ю.а от 90 - на 180 месечно. Пред
първоинстанционния съд е било безспорно, а и пред настоящата инстанция също, че
с решение № 175 от 15.10.2013г. по гр.д. № 352/2013г. на РС-Червен бряг, влязло
в сила на 08.11.2013г. е определена издръжката която майката на децата Д.Л. С. следва да заплаща на всяко
едно от тях ежемесечно, а именно по 90лева, както и че са настъпили изменения в
обстоятелствата, при които тя е била определена.
Спорно е налице ли са предпоставките на
чл.150 от СК за увеличаване на издръжката на децата и по-конкретно-в какъв
размер следва да бъде увеличението.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази
следното: От определяне на издръжката по брачното дело до завеждане на
настоящото са изминали около шест
години, през който период са настъпили съществени изменения в условията, при
които е определена издръжката, изразяващи се в нарастване на нуждите на децата от
издръжка предвид възрастта им/едното на 13, а другото на 16г./, както и на
доходите на родителите им, а също и икономическите условия в страната, които
дават отражение върху размера на МРЗ, а от там размера на издръжката. Същевременно
майка им, която в момента заплаща общо 180лв. издръжка, има задължение за издръжката и на още едно
дете, което е родила на 14.04.2015г., т.е. след определяне на настоящата
издръжка.
Видно от събраните пред районния съд писмени
доказателства, /копие на трудов договор №1769/3.04.2019г./, Д.Л.М./С./ работи
по трудово правоотношение в „***“ ЕООД гр. Плевен на длъжност „шивашки
работник“ при трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата.Съгласно
удостоверение рег.№815/20.06.2019г.,
срещу Д.Л.М. има образувано изпълнително дело, въз основа на изпълнителен лист
издаден за следните суми: 187.63 лв., 770.64 лв., като към дата 20.06.2019г.
дължимата обща главница възлиза на 770.64 лв. и дължима общо лихва 247.05 лв.
От документа се установява още, че по банковата сметка на ЧСИ ежемесечно
постъпват суми от 50 лв. доброволно заплащани от М. за погасяване дълга към
делото.
От приложения социален доклад на Отдел Закрила на
детето при ДСП –Червен бряг, през 2018/2019г. Ф.М.Ю. е била ученичка в девети
клас в ТГ „ ***“ гр.Червен бряг, а А.М. Ю.а е завършила шести клас в ОУ „***“ –
с.***. Бащата на децата М.М. работи като кадрови войник във ВФ 52090 – гр.
Д.Митрополия, с основна заплата в размер на 860 лв. Ищецът е подпомаган с месечни помощи за две
деца по чл. 7 от ЗСПД в размер общо на 90 лв. При изслушване на децата пред районния съд, на
основание чл.15, ал.1 Закона за закрила на детето, те са заявили, че всичките
им потребности се поемат и задоволяват от техния баща, а майка им заплаща само
определената ѝ месечната издръжка и не ги подпомага по друг начин финансово
или материално, не ползва и правото си да се грижи за тях един месец през лятото.
Съгласно разпоредбата на чл. 143,
ал.1 и 2 от СК, всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и
материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на
детето/ал.1/ и родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си/ал.2/.
Съгласно чл.142, ал.1 от СК размерът на издръжката, която
родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца се определя в зависимост от
нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи.
За да уважи исковете за издръжка
изцяло, в посочените по-горе размери, РС-Червен бряг е приел, че между страните
няма спор, че иска е основателен за всяко от децата до минималния размер на
издръжката - 140 лв.Спорно е дали ответницата има възможност да заплаща по-голям
от този размер, който не покрива нуждите на децата от издръжка.Отговаряйки
положително на въпроса, РС е приел, че децата са посещавали учебни заведения в
различни населени места, различни от населеното място, в което живеят и са
направили допълнителни разходи за път, заплащане на пансион и храна, което не
отговаря изцяло на установеното по делото, тъй като децата са посочили в
обясненията си, че живеят в с.***и че А. учи в с.село. Няма данни да са живели
или да им предстои да живеят на пансион в гр.Червен бряг., което да изисква
допълнителни парични средства. При определяне размера на издръжката съдът е
взел предвид, че ответницата осъществява трудова дейност срещу възнаграждения в
размер на минималната работна заплата за
страната – 560лв. Приел е, че е работоспособна и не страда от заболяване.
Необосновано е приел, че няма доказателства да има задължение за издръжка към
друго дете, макар че след това е съобразил този факт/установен с
удостоверението прил. на л.15 от делото/ при обсъждане размера на издръжките. Приел
е също така, че и двамата родители не живеят под наем и нямат такива разходи.
Същевременно нямат и други доходи /пр. от имущество/, а само посочените по-горе
трудови възнаграждения.
Районният съд е приел, въз основа на
социалния доклад, че през последните четири години детето Ф. се лекува от
инфекции на пикочните пътища и следва ежедневно да приема медикаменти, както и
периодично да прави прегледи и изследвания както в Червен бряг, така и в Плевен,
което е свързано с допълнителни разходи. Следва да се отбележи, че този извод е
необоснован, тъй като в социалния доклад, на който се позовава съда е посочено:
„Твърди се, че Ф. има здравословен проблем. От казаното от момичето се разбира,
че майката не дава никакви средства за разходите свързани с прегледите,
изследванията и лечението.“ Нито в делото има доказателства, нито в социалния
доклад-конкретно позоваване на докумени, от които да се види какво е
заболяването, от кога датира, необходимо ли е приемането на медикаменти за
лечението му и колко често, заплащат ли се лекарства и изследвания или са
сметка на Здравната каса и ако се заплащат в какъв размер. Изводът е направен
само въз основа на твърдения на изгоден за страната факт.
Въззивният съд намира, че при
определяне на възможностите на родителите да доставят средства за издръжка и
преди всичко при обсъждане на възможностите на ответницата, районния съд не е преценил
в достатъчна степен какви са доходите и разходите ѝ, за да се определи адекватен
размер на издръжката на всяко дете. Безспорно нуждите на децата са завишени,
тъй като са ученици в горните класове и имат големи разходи за да живеят, учат
и се развиват пълноценно. Тъй като размера на издръжката, който всеки родител
дължи на ненавършилите пълнолетие свои деца е функция не само от техните нужди,
но и от неговите възможности, част от базовите потребности на децата остават
необезпечени и непокрити от получаваните средства за издръжка. Майката е заплащала
досега по 90лева месечна издръжка, като тя не е била увеличавана през дълъг
период от време. Не е давала и допълнителни средства на децата си извън
определената ѝ издръжка, който факт кореспондира с данните за натрупаните
от нея финансови задължения. От събраните по делото от РС писмени доказателства
се установява, че тя получава трудов доход в размер на МРЗ - по 560лв. месечно,
към който доход следва да се добави и сумата от 60лв., който в открито
заседание в окръжен съд, въззивницата
признава, че получава от работодателя си под формата на купони за храна.
Очевидно е, че този доход не би и позволил да покрие своите и на трите си деца
нужди от издръжка, дори без да се приспадат сумите, заплащани за покриване на
задължението по заведеното срещу нея изпълнително дело. Съвременно средствата
от доходите на бащата и детските добавки са в размер общо на 950лв., който също
не е значителен и не може да задоволи потребностите на децата, с оглед
осигуряване на стандарт дори на средно ниво.
При така установеното, съдът намира, че
необходимата месечна издръжка за детето Ф. е в размер на 330лева, от които ответницата
следва да заплаща 150лева, като
останалата част от издръжката в размер на 180лв. следва да се поеме от бащата,
а необходимата месечна издръжка за детето А. е в размер на 310лева, от които
ответницата следва да заплаща 140лева,
като останалата част от издръжката в размер на 170лв. следва да се поеме
от бащата. За разликата до претендираните 200лв. за Ф. и 180лв. за А., исковете
следва да се отхвърлят като неоснователни. При разпределение на сумите за
издръжка между родителите, съдът взе предвид по-ниските доходи на ответницата, обстоятелството,
че тя се грижи и дължи издръжка и на друго дете.Ако бъдат уважени исковете
изцяло, след заплащане на издръжката, за ищцата и за третото и дете ще остане
сумата 240лв.Определената от районния съд необходима издръжка за Ф. в размер на
400лв. и за А. в размер на 500лв. не е съобразена с възможностите на родителите
им. Ако на децата се присъдят издръжки в определените от РС размери, майка им ще
живее и се грижи за брат им с 240лв., която сума остава след приспадане на
издръжката в общ размер 380лв., а за баща им ще останат 340лв., които са
по-малко от определената за Ф. необходима месечна издръжка от 400лв.
Поради изложеното, решението на Червенобрежки районен съд следва да бъде
отменено, в частта за разноските и в частта с която е уважен иска за увеличение
на издръжката за Ф. над сумата 150лв. до 200лв. и за А. над сумата 140лв. до
180лв., като бъде постановено друго по същество, с което исковете бъдат
отхвърлени в тази им част. Следва да се приеме че страните не си дължат
разноски по компенсация, а дължимата от ответницата сума за ДТ върху увеличения
размер на издръжките е 158.40лв. вместо определените от ЧРС 302.40 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ, на основание чл.271
ал.1 от ГПК решение № 251 на Районен
съд –Червен бряг, постановено на 12.07.2019г. по гр.д. № 602/2019г. по описа на
ЧРС, в частта, с която е уважен иска за увеличение на издръжката за Ф. Ю.а над
сумата 150лв. до 200лв. и за А. Ю.а над сумата 140лв. до 180лв и в частта за
разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, предявения на основание
чл. 150 вр. с чл.143, ал.2 СК, от
М. Ю. М., с ЕГН **********, адрес ***, против Д.Л. С. /М./, с ЕГН **********,
адрес ***, иск за заплащане на месечна издръжка за детето Ф.М.Ю., с ЕГН **********,
за разликата над 150лв. до предявения размер 200лв. и за заплащане на месечна издръжка за детето А.М. Ю.а с ЕГН **********
за разликата над 140лв. до предявения размер 180лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК Д.Л. С. /М./, с ЕГН **********,
адрес ***, да заплати по сметка на Червенобрежки РС ДТ в размер на 158.40 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: