ПРОТОКОЛ
№ 308
гр. Пловдив, 29.06.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Емил Люб. Митев
Членове:Вера Ив. Иванова
Милена Б. Рангелова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
и прокурора Божидарка Т. Попова
Сложи за разглеждане докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20235000600297 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Производството е по реда на чл. 64 ал.7 и ал.8 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Е. Б., служебен защитник, и частна жалба
на адв. А. Б.а, упълномощен защитник на обв. М. Н. Н., срещу определението по ЧНД №
1424/2023 г. по описа на ОС – Пловдив, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ спрямо обвиняемата.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – обвиняемата М. Н. Н. се явява лично, доведена от
Ареста - П.. Не се явява адв.А. Б., редовно призована. Явява се адв.Д. Б., редовно
преупълномощен. Явявя се и адв.Е. Б., служебен защитник.
Предвид това, че обв.Н. се явява с упълномощен защитник, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА адв. Е. Б. от по-нататъшното участие в процеса като служебен
защитник на обв.М. Н.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв.Б.: Да се даде ход.
ОБВИНЯЕМАТА Н.: Да се гледа делото.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма процесуални пречки за даване ход на
делото, предвид което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.
РАЗЯСНИХА се правата по чл.274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и доказателства.
1
Адв.Б.: Нямам искания за отводи. Представям две телкови решения за бабата и
дядото на молителката, както и епикризи на нейните племенници, за които тя се грижи, от
които ще черпим съображения за това да се промени мярката за неотклонение.
ОБВИНЯЕМАТА Н.: Нямам искания за отводи. Да се приемат.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат.
СЪДЪТ, след съвещание,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства представените две експертни и четири
епикризи и удостоверение за раждане на племенника на Н..
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв.Б.: Уважаеми апелативни съдии, аз считам, че в случая не е необходима и
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по делото, поради което моля да уважите
нашата жалба като измените мярката в по-лека такава, а не да бъде оставена „Задържане под
стража“. Кои са съображенията ми за това?!
Първо, проблемите са свързани с правната квалификация и обоснованото
предположение. Едното обвинение по чл.195 НК е чуждо на нашата молителка. Не
съществуват данни, които по един положителен и категоричен начин да удостоверяват, че тя
е отнела вещите от пострадалата и че е участвала в извършването на това деяние. Тя нито е
подбудила, нито е помогнала да извършването на тази такава кражба от другата,
незадържана обвиняема. И в тази връзка доказателствата са обилни, защото няма, както във
видеонаблюдението, така и от събраните по делото доказателства, данни за това, че тя е
участвала с някакво действие или бездействие за извършване на деяние по чл.195.
Единственото, което тя е направила, това е, че след толкова време от извършване на
деянието, именно другата съучастничка е предала платежен документ, от който Н. е
направила не само опит, а е отишла и е купила с тази карта вещи - кутия цигари и някаква
напитка от магазин. Аз считам, че деянието, дори и в тази връзка да съдържа признаците на
чл.249 от НК, то е деяние, което покрива квалификацията по чл. 9, ал. 2 от НК,
малозначителност, защото теглената сума и купените вещи с чуждата карта е на стойност 42
лева. Тя е задържана на практика за 42 лева. С оглед на това, намирам, че спрямо
подзащитната ми не е необходимо да бъде взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, след като особено тя е казала, че наистина е ползвала тази карта, след което я е
върнала на съучастничката. Никой обаче не обръща внимание от органите на ДП нито на
тези съображения, нито на вярната правна квалификация, свързана с обоснованото
предположение. В тази връзка считам, че доводите ни са сериозни и дават възможност да се
приеме една друга квалификация, която евентуално е укривателство, ако приемем, че тя е
била длъжна да се съобрази с фактическата обстановка и да предполага, че тази карта е била
предметът на кражба. По отношение на ползване на картата, дори да се ползва, става въпрос
за едно деяние, което съдържа признаците на чл.249 НК, обаче е малозначително и с ниска
степен на общ опасност.
Това са едната група съображения, свързана и със самото деяние и обоснованото
предположение. Останалите са човешките съображения и които се имат предвид от
законодателя, а именно местоживеенето. Тя има постоянен адрес в с.Т.. Липса на опасност
да извършва друго престъпление от този характер и най-същественото е обремененото й
семейно положение, което налага да бъде в къщи с оглед заболяването на баба й и дядо й, с
които живее, тези двама възрастни хора са самотни, и нейния племенник, който е на 7
години с остри тежки страдания, свързани с бъбречно заболяване, за което ви представихме
медицински документи от 2021 г., 2022 г. и 2023 г. за пролежавания в болница, като тя е
придружавала детето.
2
Няма никаква опасност да се отклони от разследването, поради което ви моля за
друг вид мярка за неотклонение като „Домашен арест“, дори и с подобна нелека мярка би
била по-полезна, но вие ще прецените това. Според мен редно е, законосъобразно е мярката
за неотклонение да бъде променена от „Задържане под стража“ в „Парична гаранция“.
ОБВИЯНЕМАТА Н. /за лична защита/: Моля да измените определението на ПОС
от 23.06.2023 г., поради следното. Деянието е извършено от моя приятелка П., с която съм в
една компания. Картата, с която пазарувах, не знаех, че не е нейна. По-късно тя ми каза, че
не е нейна, че е открадната. Присъдите, които съм излежавала, ми дадоха урок. Страхувах се
да не нарушавам закона. Но не си подбрах добра компания. Не се издържам от
джебджийство, а от работа селскостопанска работа, където ме викнат. През останалото
време се грижа за баба и дядо. Грижа се за племенника ми, чиито родители са разведени.
Сестра ми с нейните деца живеят при баба и дядо. Тя не е в България от една година и
реално аз се грижа за нейните две деца. Желая мярката ми за неотклонение да бъде
променена в домашен арест или парична гаранция и най-отговорно заявявам, че няма да
бавя с поведението си съдебния процес и съм готова да поема наказателната отговорност.
Съжалявам и се разкайвам за случилото се, което е недопустимо. Моля да имените мярката
ми за неотклонение в по-лека.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, ще ви моля да потвърдите
определението на ПОС, с което по отношение на обв. Н. е взета най-тежката мярка за
неотклонение „Задържане под стража“. По отношение казаното от адв.Б., аз смятам, че той
говори по съществото на делото, а не по наличието на обосновано подозрение дали Н. е
съпричастна по двете деяния. Но, въпреки това и аз следва да вляза по същество и да
обърна внимание, че при кражбата има два момента. Видно от обясненията на А., обв.Н. е
стояла точно до нея, като е прикривала от погледа на пострадалата В. К. и е била абсолютно
наясно, защото и двете са видели на количката въпросната чанта. Осъществяването на
трайната фактическа власт е втората част от изпълнителното деяние кражба. По отношение
на престъплението по чл.249 НК, то е абсолютно формално. Ние имаме шест трансакции, от
които три са неуспешни, защото са били за по-голяма сума и се иска ПИН код. Имаме
справка и от банката на л.83 от ДП, имаме и показанията на свид.Д. Д., който всъщност е
гледал първи записа, предмет на СТЕ. Вие виждате от вън на Х.и в какъв период от време се
случват събитията. Какво значи късно е било?! Ами не е късно, няколко минути след
отнемане на портмонето със 150 лева и евро, се извършват трансакциите пред заведението
„К.“ и това го има на записа. Сиреч, между това, което казва свид. Д., и това, което има
записано към СТЕ, има напълно съвпадение, което е в синхрон с обясненията, дадени от
двете обвиняеми. Нашата обвиняема е дала обяснения, тъй че дали ще се приложи чл. 9, ал.
2 НК, това е преценка на прокурора, наблюдаващ делото. При положение, че е формално
престъпление малко трудно може да се говори, според мен, за приложение на чл.9, ал. 2 НК.
Считам, че обоснованото предположение, че обв.Н. е съпричастна за двете обвинения, за
които е привлечена като обвиняема, е налично.
По отношение на втората кумулативна предпоставка, адв.Б. заяви за липса на
опасност от извършване на ново престъпение, само че е налице законова презумпция, която
считам, че е не е оборена, защото едно от деянията е извършено при условията на
повторност. От друга страна е приложено свидетелство за съдимост - осем съдебни акта, по
които е била призната за виновна за престъпления против собствеността. Единствено
последната й присъда е за вещ, за мобилен телефон, който е върнат. Очевидно, не е могло
да се докаже кражбата.
Относно обремененото й семейно положение, самото обстоятелство, че обв.Н. се
намира на центъра на П. и не е при баба си и дядо си, не е препятствало полагането на
грижи. Погледнах документите. Това са телкови решения от 2013г. и 2003 г., по силата на
които двамата не са с голям процент инвалидност. Тоест, те могат да се обслужват и сами.
3
Аз считам, че по отношение на нейния племенник, има документи, които са по-скорошни,
но това дете има родители. Тези родители не са лишени от родителски права.
Обстоятелството, че са разведени и майката я няма, не препятства бащата да упражни своите
родителски права. Мисля, че всичко изложено от адв.Б. не оборва законовата презумпция за
опасност от извършване на ново престъпление, поради което моля да потвърдите
определението на ПОС.
Адв.Б. – реплика: В случая данните за съизвършителство на деянието поначало са
много оскъдни. Дори и вашата пледоария съдържа елементи на виждането, че тя е била
просто присъствие. Ние не можем да ангажираме един човек и неговата наказателна
отговорност при положение че той само присъства и няма никакви данни за подбуждане към
това деяние, нито към укриването му, да не говорим за съизвършителството. Това е моята
добавка, която променя коренно нещата. Както и сама заяви, тя в крайна сметка се е пазила,
внимавала е, не е искала да участва вече в подобни деяния. Извършвала е такива, била е в
затвора, обаче си има своите задължения, които е ревизирала, поради което аз смятам, че би
трябвало в тази връзка да се прояви известно снизхождение.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМАТА Н.: Искам парична
гаранция.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдебното заседание продължава в 10.25 часа с участието на същия съдебен
състав, страни и секретар.
След като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и
съображенията на страните, ПАС прие, че искането за отмяна на обжалваното
първоинстанционно определение и за определяне на мярка за неотклонение, различна от
задържане под стража, не е основателно.
Споделят се съображенията на окръжния съд, че наличните
доказателствени материали (изброени стриктно в първоинстанционното
определение) обосновават предположение за причастност на
жалбоподателката към инкриминираните наказуеми с лишаване от свобода
престъпления. Във въззивната жалба на служебния защитник това
предположение не се оспорва с конкретни аргументи, а с нищо незначещото
твърдение, че доказателствата били слаби. При въззивните прения
преупълномощеният защитник на обвиняемата адв. Б. изрази становище, че
липсвали доказателства за участие на Н. в отнемането на вещите. Всъщност
това не е така, тъй като в обясненията на обв. П. А. се съдържа информация
точно за подобно участие, а самата Н. не отрича, че е била рамо до рамо с А.
при отнемането (но твърди, че не е осъзнала действията на последната). Що
се отнася до участието на жалбоподателката в установяване на трайна
фактическа власт върху отнетите вещи, на което прокурорът акцентира, то е
вън от съмнение, като и самата Н. го признава – вж. л.34 от ДП.
Споделими са и разсъжденията на ПОС за реална опасност от
извършване на престъпление, ако обв. Н. не се задържа под стража. Първият
съд правилно се е позовал на презумпцията по чл. 62, ал. 2, т. 1 НПК и е
заключил, че не се оборва от наличните доказателства, напротив –
затвърждава се от факта на осъжданията на жалбоподателката извън тези,
определящи повторността. Вижда се, че Н. е развила престъпен навик да
посяга на защитените от наказателното право обществени отношения,
4
свързани със собствеността, а механизмът на сторените посегателства сочи,
че е развила дързост и неутрашимост. В аспекта на тези данни бледнее
значението на ниската стойност на престъпния предмет и на факта на
неуспешните трансакции с инкриминирания платежен инструмент, на които
обърна внимание адв. Б.. При положение че Н. няма задръжки срещу
противоправно поведение, е съвсем очевидна опасността да извърши
престъпление, ако се определи претендираната по-лека мярка за
неотклонение.
ПАС също обсъди като обстоятелства по чл. 56, ал. 3 НПК
полаганите грижи за болни ближни. От една страна, сподели виждането на
прокуратурата, че не става въпрос за ангажимент, в който не може да бъде
заместена. От друга страна, прие, че сами по себе си тези данни не могат да
обосноват исканата мярка за неотклонение гаранция, защото не могат да
неутрализират коментираната опасност от извършване на престъпление.
В заключение – обжалваната мярка за неотклонение задържане под
стража е взета при наличието на всички законови предпоставки и
следователно точно тя е годна да обслужи целите по чл. 57 НПК.
Ето защо съдът в настоящия състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1101/23.06.2023г. по ЧНД №
1424/23 г. по описа на ОС - Пловдив.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10.29 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
5