№ 305
гр. Костинброд, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело №
20221850101065 по описа за 2022 година
Ищецът „З.А.“ АД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление :
гр. С., ул. „С. К.“ № 2, представлявано съвместно от изпълнителния директор
М.П. И. и изпълнителният директор В.П.К. – М., чрез юрк. Ж. е предявил
против ответника – „А., ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление : гр.
С., ул. „М.“ № 3, чрез ОПУ – М., ЕИК : ****, със седалище и адрес на
управление : гр. М., бул. „Х.“ № 65 искове с правно основание чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1 т. 1 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че е подадено заявление по реда на чл. 410
от ГПК и е издадена Заповед за изпълнение, като е образувано ч. гр. д. №
1815 / 2022 г. по описа на РС – гр. М..
Ищецът сочи, че с комбинирана застрахователна полица №
0306Х0241457 / 28.09.2016 г. ищецът е сключил договор за застраховки „К. и
злополуки“ на автомобил марка „П.“, модел „К.“, с рег. № ****, със срок на
действие от 30.09.2016 г. до 29.09.2017 г.
Твърди се още в исковата молба, че на 22.07.2017 г. около 16.30 часа на
път II – 81 – прохода „П.“ на 31 км., в посока на движение от гр. Б. към гр. С.
е настъпило ПТП с лек автомобил марка „П.“, модел „К.“, с рег. № **** в
необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно – дупка, в
1
дясно на плътното за движение. Попадайки в пътната неравност, се пукат
двете десни гуми, изкривяват се джантите и се нанасят увреждания по
окачването на автомобила. ПТП е документирано със служебна бележка
издадена от РУ – гр. Г..
В резултат на описаното ПТП на 24.07.2017 г. водачът на лекия
автомобил – Р. И. Н. депозира Уведомление – декларация по щета при ищеца,
с искане за обезщетяване на нанесените вреди на застрахования автомобил
марка „П.“, модел „К.“, с рег. № ****. В дружеството е заведена преписка по
щета № 10017030122941. Причинените имуществени вреди на собственика на
лекия автомобил са описани от експерти на „З.А.” АД в хода на извършване
на ликвидационната дейност по преписката. Ищецът възлага на автосервиз
„П. 2004“ ЕООД извършването на ремонта и възстановяването на на
увредените детайли. Издадените ф – ри и калкулирания труд възлиза на
стойност 1 248.62 лева. С платежни нареждания № П1074989 / 05.10.2017 г. и
№ П11120197 / 09.11.2017 г. ищецът изплаща застрахователно обезщетение
за възстановяване на нанесените имуществени вреди на автомобила сума в
размер на 1 248.62 лева, като са извършени ликвидационни разходи по
определяне на стойността на щетата, сума в размер на 10.00 лева, общо
1 258.62 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 8 ал. 2 от закона за пътищата,
републиканските пътища са изключителна държавна собственост. А съгласно
чл. 30 ал.1, във вр. с чл. 19 ал.1 т. 1 от ЗП изграждането, ремонтът и
поддържането на републиканските пътища се осъществяват от лицето, което
управлява процесния пътен участък, т. е. АПИ.
Ищецът в качеството си на застраховател встъпва в правата на
увредения по силата на факта, че е изплатило застрахователно обезщетение за
причинените от деликта вреди и за него възниква регресно право срещу
възложителя на лицата, които чрез своето бездействие / неизпълнение на
своите задължения / са причинили имуществени вреди на собственика на
лекия автомобил марка „П.“, модел „К.“, с рег. № ****.
Ищецът с писмо изх. № Л – 8748 / 20.11.2017 г., получено на 27.11.2017
г. от АПИ е поканило същата – чрез РУ – Видин доброволно да изплати
сумата от 1 258.62 лева в 7 – дневен срок, но до настоящия момент сумата не
е изплатена.
2
С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи
сумата в общ размер на 1 642.15 / хиляда шестстотин четиридесет и два лева и
петнадесет стотинки / лева, от които : 1 258.62 / хиляда двеста петдесет и
осем лева и шестдесет и две стотинки / лева – главница за дължимо
застрахователно обезщетение по регресна претенция и сумата от 383.53 /
триста осемдесет и три лева и петдесет и три стотинки / лева – мораторна
лихва, за периода от 05.08.2019 г. до 05.08.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението – 05.08.2022 г. до
изплащане на вземането, както и направените от заявителя разноски по
делото, а именно: разноските по заповедното производство и по настоящото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който е оспорил исковите претенции по основание и размер. Твърди,
че по делото липсвали доказателства, от които да е видно точното място на
настъпване на процесното ПТП. Липсвали доказателства, от които да е видно
скоростта, с която се е движил водачът, което е от съществено значение,
свързана с т. нар. „опасна зона за спиране“- това е времето и разстоянието,
които са нужни на водача на МПС да възприеме опасността, като предприеме
действия за предотвратяване на произшествието. Оспорен е механизмът на
настъпване на ПТП и настъпилите вреди. Ответникът твърди, че водачът на
процесното МПС се е движил със скорост, която не му е позволила да владее
автомобила във всеки един момент, в нарушение на правилата за движение по
пътищата, като по този начин е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат. По делото липсвали и доказателства, че е спазена процедурата по
изплащане на застрахователното обезщетение. Застрахованият не е
представил на застрахователя и протокол за ПТП или двустранен констативен
протокол. На свой ред Агенция „Пътна инфраструктура“ изпълнила
задълженията си по поддръжка на пътя. По изложените съображения, моли
исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищецът редовно призован се представлява от юрк.
Ж., който поддържа предявените искове и моли за уважаването им.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща
представител.
3
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество - ЗАД „А.“ АД, ЕИК : ****, в качеството му на
застраховател по застраховка „К.“ и „З. на МПС“, е подало на 08.08.2022 г. до
Районен съд - М. заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК против ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, с БУЛСТАТ
: **** за дължими суми, представляващи изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „К. на МПС” във връзка с щета №
10017030122941. Въз основа на това заявление било образувано ч. гр. д. №
1815 / 2022 г. на РС – гр. М., по което в полза на заявителя е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение № 1046 / 09.08.2022 г. против
длъжника и настоящ ответник, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е
постъпило възражение.
В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят ЗАД „А.“ АД е предявил
настоящия положителен установителен иск. Установява се от приетата по
делото като писмено доказателство комбинирана застрахователна полица №
0306Х0241457 от 28.09.2016 г. по застраховка „К.“ и „З. на МПС“, валидна за
периода от 30.09.2016 г. до 29.09.2017 г., че същата е сключена между
ищцовото дружество ЗАД „А.“ АД и „К. – Р“ ООД, ЕИК : ********* за
процесния автомобил – лек автомобил, марка „П.“ и модел „К.“, с peг. №
.****.
От представеното по делото уведомление – декларация за щета от 2017 г. се
установява, че Р. И. Н. на 22.07.2017 г., около 16.30 часа по пътя от гр. Б. за
гр. С., през П. проход, в района на 31 км попада в огромна необезопасена и
несигнализирана дупка в лентата на движение, вследствие на което се пукат
двете десни гуми, изкривяват се джантите и се нанасят увреждания по
окачването на автомобила.
Съставен е опис на претенция по щета № 10017030122941 / 27.07.2017
г., с който са установени щети по автомобила по предна дясна гума и задна
дясна гума, джанта лята пр. д. 21 и джанта лята з. д. 21. Причинените на
собственика имуществени вреди са описани от експерти на ЗАД „А.“ АД в
хода на извършване на ликвидационната дейност по преписката.
Ищецът ЗАД „А.“ АД възлага на автосервиз „П. 2004“ ЕООД
4
извършването на ремонта и възстановяването на увредените детайли. С оглед
издадените ф – ри : № ********** / 04.10.2017 г. за сумата от 623.82 лева, ф –
ра № ********** / 24.07.2017 г. за сумата от 244.80 лева и ф – ра №
********* / 15.08.2017 г. за сумата от 380.00 лева, вложените части и
материали , както и калкулирания труд е в размер на 1 248.62 лева.
От приложената по делото служебна бележка от 22.07.2017 г. е видно,
че на 22.07.2017 г. около 16.30 часа, на ВП – 81, в района на 31 км е
възникнало ПТП с материални щети, а именно : спукана предна дясна гума и
задна дясна гума. Възможни са и други материални щети по ходовата част на
автомобила, които в момента не са видими.
С регресна покана от 20.11.2017 г. ищецът е поканил ответника, чрез
Областно пътно управление - С., да възстанови горепосочената сума.
Поканата е получена от ответника на 27.11.2017 г., видно от приетото
известие за доставяне.
По делото са приети като писмени доказателства и свидетелство за
управление на МПС и контролен талон на Р. И. Н., както и удостоверение за
годишен технически преглед.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля Р. И. Н. от чиито показания се установява, че на процесната дата е
пътувал със своята приятелка, като той е управлявал процесния лек
автомобил, марка и модел „П. К.“, с peг. № .****, по пътя между гр. Б. и гр.
С., на прохода „П.“ автомобилът попаднал в дупка на пътното платно.
Вследствие на инцидента свидетелят установил, че предна дясна гума, задна
дясна гума и 2 бр. джанти са увредени. Свидетелят твърди, че пътят бил в
много лошо състояние и произшествието се е случило през светлата част на
денонощието. Същият сочи, че колата е била отремонтирана за сметка на
застрахователното дружество, като ремонтът е бил много сериозен.
По делото е назначена и изслушана съдебно - автотехническа
експертиза, вещото лице по която, след запознаване с всички доказателства по
делото, вкл. приложения снимков материал, е дало заключение, че на
22.07.2017 г. около 16.30 часа лек автомобил „П. К.“ с рег. № **** се е
движил по ВП – 81 в посока от гр. Б. към гр. С. и в района на 31 – ви км е
преминал през необезопасена дупка на плътното за движение в следствие на
което са получени увреждания по предна дясно и задно дясно колелета. Може
5
да се направи извод, че щетите по лек автомобил „П. К.“ с рег. № **** са в
причинно – следствена връзка с механизма на настъпване на произшествието
описано по – горе. Стойността на необходимия ремонт за възстановяване на
щетите по лек автомобил „П. К.“ с рег. № ****, по средни пазарни цени към
деня на настъпване на произшествието е в размер на 1 267.51 / хиляда двеста
шестдесет и седем лева и петдесет и една стотинка / лева.
Съдът кредитира и заключението по приетата съдебно - автотехническа
експертиза, като компетентно изготвено от вещо лице, в чиято
безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Исковете са предявени от процесуално легитимирана страна и при
наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими.
Правният интерес от воденето им се обосновава с издадена срещу ответника в
полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно
вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение. Исковете за установяване на
вземането са подадени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. За да бъдат
уважени предявените искове, е необходимо по делото ищецът да докаже при
условията на пълно и главно доказване следните факти : че е сключен договор
за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което
отговаря ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят носи
риска, като в изпълнение на договорното задължение застрахователят е
изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, както и твърдения
механизъм на ПТП, в причинна връзка с който са нанесени посочените вреди
на автомобила и размера на обезщетението. От приетите по делото
доказателства се установява наличието на застрахователно правоотношение
между ищеца и собственика на лек автомобил, марка автомобил „П. К.“ с рег.
№ ****, за застраховка „К.” и „З.” на МПС, обективирана в полица №
0306Х0241457 / 28.09.2016 г., с период на валидност от 30.09.2016 г. до
29.09.2017 г. Същата е била валидна към момента на настъпване на
твърдяното застрахователно събитие – 22.07.2017 г. От събраните по делото
гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Р. И. Н. се
6
установява, че на процесната дата е пътувал със своята приятелка, като той е
управлявал процесния лек автомобил, марка и модел „П. К.“, с peг. № .****,
по пътя между гр. Б. и гр. С. и на прохода „П.“ автомобилът попаднал в дупка
на пътното платно. Вследствие на инцидента свидетелят установил, че предна
дясна гума, задна дясна гума и 2 бр. джанти са увредени. Свидетелят е пряк
очевидец на реализиралото се ПТП, изложените от него обстоятелства са
конкретни и последователни, като се подкрепят от останалите събрани
доказателства, в това число и от уведомлението – декларация за щета от
22.07.2017 г.
От приетата по делото САТЕ се установява наличието на пряка
причинно - следствена връзка между механизма на ПТП и нанесените щети.
Видно от приложените доказателства, че ищецът е извършил
възстановяването на автомобила за сумата от 1 248.62 лева. С платежни
нареждания № П1074989 / 05.10.2017 г. и № П11120197 / 09.11.2017 г. ищецът
изплаща застрахователно обезщетение за възстановяване на нанесените
имуществени вреди на автомобила, сума в размер на 1 248.62 лева, като са
извършени ликвидационни разходи по определяне на стойността на щетата и
сума в размер на 10.00 / десет / лева или общи 1 258.62 лева.
След извършване на плащането на основание чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът е
встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото
лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по
чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни
действия – в този смисъл ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49
ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано
правило и вредата не следва от обективното качество на вещта. Безспорно се
установява по делото, че пътят, на който се е осъществило ПТП-то е част от
републиканската пътна мрежа, както и че същият се стопанисва и поддържа
от ответната агенция. Освен това, разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Закона за
пътищата регламентира собствеността върху републиканските пътища, като
за титуляр на правото на собственост върху същите е определена Държавата.
На основание чл. 30 и сл. от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и
поддържането на републиканските пътища се осъществяват от Агенция
7
„Пътна инфраструктура”. Следователно Агенция „Пътна инфраструктура”,
като собственик на републиканските пътища и задължено във връзка с
поддръжката им лице, се явява пасивно легитимирана по искове за вреди,
причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка. Същото се
обосновава и от факта, че служители на ответната агенция не са положили
дължимата грижа да обезопасят дупката в пътното платно, като по този начин
са предпоставили и настъпването на вредоносни последици от нея.
Установената дупка на пътното платно представлява „препятствие на пътя”
по смисъла на § 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното
покритие и създава опасност за движението. Доколкото не се твърди, а и не се
установи, че тази дупка е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да
указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си (аргумент
от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП), а и да е имало каквато и да е друга указателна
табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 30
ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на ответната агенция,
натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги
отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради
което и на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди. При така установената правна
уредба се налага изводът, че за поддържането и ремонта на пътя е отговорна
ответната Агенция „Пътна инфраструктура“. Безспорно причините,
провокирали нарушаването целостта на пътната настилка, биха могли да
бъдат от различен характер: да се коренят както в измененията, които тя е
претърпяла с течение на времето и под въздействие на други обективни
фактори, като например атмосферни условия и тежестта на преминаващите
пътни превозни средства, така и от човешко въздействие върху нея. За
настоящия правен спор тези причини са без значение, тъй като във всички
случаи е налице виновно поведение (бездействие) на служители от Агенцията
по поддържането и ремонта на пътя. Следователно, налице е основание за
ангажиране отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД. Без значение за
отговорността на ответната Агенция пред застрахователя е и обстоятелството
дали ремонтът и поддръжката е възложено на договорно основание на трето
за спора лице, към което ответникът евентуално би могъл да упражни
регресните си права. Съдът намира за неоснователно направеното от
ответника възражение за съпричиняване, поради нарушение на разпоредбата
8
на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движението по пътищата, които гласят:
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“ (ал. 1) и „Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“ (ал. 2). По делото не се установи поведение на водача на
процесното МПС, което да нарушава цитираните разпоредби и това да е
довело до попадането му в процесната дупка. Това са все обстоятелства,
които са в доказателствена тежест на ответника, т. е. последният трябва да ги
установи при условията на пълно и главно доказване. Не се установява
съпричиняване на вредоносния резултат. Следва да се отбележи, че в
дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание
за неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива.
Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо
препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за
водача да избира скоростта така, че да може да спре. Ето защо и съдът
приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с материални
увреждания по автомобила, е състоянието на пътя. Според заключението по
назначената съдебно - автотехническа експертиза общата пазарна стойност на
щетите, съответно необходимите разходи за пълното възстановяване на
автомобила от описаните и изплатени увреди към датата на ПТП, възлиза на 1
267,51 лева. Доколкото, обемът на регресното вземане се определя от размера
на действителните вреди, то в полза на ищеца е възникнало вземане в размер
на така посочената сума. Следва да се присъди и претендираната сума от 10
лева - обичайни ликвидационни разноски (чл. 410, ал. 1, пр. 2 КЗ). Съдът
намира, че те съставляват обичаен разход за приключване на
застрахователната щета, предвид свързаната с дейността работа на
застрахователя, при което подлежат на присъждане. Следователно, искът
следва да бъде уважен за сумата от 1 258,62 лева.
Правото на ищеца да предяви регресната си претенция възниква от
момента на изплащане на обезщетението, но за да настъпят последиците на
9
забавата, не е достатъчен само фактът на плащането. По смисъла на чл. 86
ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за забавено плащане от деня на забавата,
а тогава, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава от момента на поканата - чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Регресната покана до
ответната община е била получена на 27.11.2017 г. Ищецът претендира
обезщетение за забава, считано от 05.08.2019 г., т. е. след получаване на
регресната покана от ответника, като изчислено от съда по реда на чл. 162
ГПК, обезщетението за забава за периода от 05.08.2019 г. до 05.08.2022 г. е в
размер на 383.53 лева. Ето защо, искът по чл. 86 ЗЗД, представляващ
обезщетение за забавено плащане, следва да се уважи за претендирания
период и за сумата от 383.53лева.
Върху главницата следва да се присъди законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК – 05.08.2022 г. до окончателното ù изплащане.
Относно разноските :
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в
общ размер от 615.69 лева, от които : сумата от 65.69 / шестдесет и пет лева
и шестдесет и девет стотинки / лева – заплатена ДТ / в заповедното и
исковото производство /, сумата от 400.00 / четиристотин/ лева – депозит за
вещо лице и 150,00 лева – юрисконсултско възнаграждение за заповедното и
исковото производство, което съдът определя, съобразявайки факта, че
делото е с малък материален интерес и не се отличава с фактическа и правна
сложност.
Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. Костинброд, II - ри състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „А., ЕИК : ****, със
седалище и адрес на управление : гр. С., ул. „М.“ № 3 вземането на „З.А.“ АД,
ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление : гр. С., ул. „С. К.“ № 2,
представлявано съвместно от изпълнителния директор М.П. И. и
изпълнителният директор В.П.К. – М. в общ размер на 1 642.15 / хиляда
шестстотин четиридесет и два лева и петнадесет стотинки / лева, от които :
10
1 258.62 / хиляда двеста петдесет и осем лева и шестдесет и две стотинки /
лева – главница за дължимо застрахователно обезщетение по регресна
претенция и сумата от 383.53 / триста осемдесет и три лева и петдесет и три
стотинки / лева – мораторна лихва, за периода от 05.08.2019 г. до 05.08.2022
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 05.08.2022 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА А., ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление : гр. С.,
ул. „М.“ № 3 да заплати на „З.А.“ АД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на
управление : гр. С., ул. „С. К.“ № 2, представлявано съвместно от
изпълнителния директор М.П. И. и изпълнителният директор В.П.К. – М. на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените съдебни разноски в заповедното и
исковото производство в общ размер от 615.69 лева, от които : сумата от
65.69 / шестдесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки / лева – заплатена
ДТ / в заповедното и исковото производство /, сумата от 400.00 /
четиристотин / лева – депозит за вещо лице и 150,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
11