П Р О Т О К О Л
ГР. КЮСТЕНДИЛ, 22.09.2023 Г.
Кюстендилският административен
съд в открито съдебно заседание на двадесет и втори септември две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
с участието на секретар: Антоанета Масларска
и в присъствието на прокурора:
постави за разглеждане: Адм.д. № 309/2023 г.
докладвано от: СЪДИЯ АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
СТРАНИТЕ – редовно призовани по
телефоните.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ се явява лично и с адв. А. П., с
пълномощно по делото.
ОТВЕТНИЯТ КМЕТ не се явява, не се представлява.
СЪДЪТ докладва, че на днешна дата по
ел. поща на съда е постъпило писмено становище от ответния кмет, с което не се
възразява да се даде ход на делото, оспорва се подадената жалба като
неоснователна, възразява се по приемане на приложеното към жалбата
удостоверение като неотносимо писмено доказателство, моли се за отхвърляне на
искането в жалбата за събиране на допълнителни доказателства, представя се
копие на адресна карта за настоящ адрес
от жалбоподателят вх. № 103 от 20.09.2023 г., което моли да се приеме като
доказателство по делото. По съществото на спора моли за постановяване на
решение за отхвърляне на жалбата и оставяне в сила на атакувания отказ по
подробно изложените в него съображения.
СЪДЪТ обявява на жалбоподателя и
пълномощника му, че на осн. чл. 150, ал. 4 от ГПК се прави звукозапис на
съдебното заседание.
АДВ. П.: Моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ счита, че няма процесуални пречки
за даване ход на делото в днешно съдебно заседание и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА жалбата: С жалбата С.В.И. обжалва
решение изх. № РД-01-11-1356(1)/21.09.2023 г. на кмета на община Кочериново.
Претендира материална незаконосъобразност на решението и моли за неговата
отмяна. Прави доказателствено искане съдът да изиска справка то НБД „Население“
дали е попълвал адресна карта, в която да е посочил настоящ адрес в САЩ.
СЪДЪТ докладва, че с Определение № 442
от 21.09.2023 г. е конституирал страните по делото, приел е и приложил като
доказателства по делото документите от административната преписка по издаване
на оспореното решение и служебно изготвените по разпореждане на съда справки за
адресна регистрация, постоянен и настоящ адрес на жалбоподателят по реда на
Наредба № 14 от 2009 г. с история на адресите. С посоченото определение съдът е
указал и доказателствената тежест на страните в процеса.
АДВ. П.: Уважаема госпожо председател,
от името на моя доверител заявявам, че поддържам подадената жалба, с оглед
разпределяне на доказателствената тежест с оглед обстоятелството за бързото
образуване и насрочване на настоящото производство, моля уважаемият съд да
изиска справка от ОД на МВР – гр. Кюстендил или чрез директора на ГД „Гранична
полиция“ за пътуванията на лице български гражданин, а именно жалбоподателят с
данните за влизания и излизания от страната за периода от 26.03.2021 г. и до настоящия
момент. Искането ми е свързано с обстоятелството, че не се спори, че същият е
живял в САЩ, но е живял до 26.03.2021 г. След тази дата той се завръща
постоянно в Република България и живее по постоянен и по настоящ адрес на
адреса, посочен в жалбата, който е посочен и в личната му карта, която ако
обърнете внимание, е издадена 2020 г. Също така моля да направите справка от
РЗИ – Кюстендил за здравноосигурителните вноски, лицето осигурява ли се и от коя дата и по години се
внасят здравни осигуровки, като периодът би следвало да бъде м. януари 2021 г.
до настоящия момент. Представям справка
от МВР, от която е видно че последното влизане на жалбоподателя в Република
България е 26.03.2021 г. и моля да я приемете като доказателство по делото.
Същата справка е била изискана от РЗИ за определяне от кога да започнат
здравноосигурителните вноски, за да може лицето да ползва правата си като
здравно осигурено лице в Република България. По отношение на изготвените
справки за постоянен и настоящ адрес. Поддържаме искането да се изиска справка от
НБД „Население“ дали жалбоподателят е попълвал адресна карта с посочен настоящ
адрес в САЩ. В издадената справка от община Кочериново има посочени неверни
данни, които са свързани точно с обстоятелството, че те твърдят че жалбоподателят
се е отписал и е посочил, че на 11 май 2000 г. има настоящ адрес в САЩ. На 11
май 2000 г. той е бил в Република България,
защото те са пътували за първи път за Америка на 23 юни 2000 година,
тогава напускат територията на Република България
СЪДЪТ намира, че следва да приложи
като допълнителни писмени доказателства по делото приложената адресна карта за
настоящ адрес към становището на ответника и представеното в днешно съдебно
заседание от пълномощника на жалбоподателя удостоверение от ОД на МВР – Кюстендил.
Същите са във връзка с твърденията на страните по спора.
Исканията на пълномощника на жалбоподателя
в днешно съдебно заседание, както и искането в жалбата за приобщаване по делото
на справки от посочените учреждения СЪДЪТ намира за неоснователни, тъй
като не са свързани с предмета на доказване по делото, а именно досежно
регистрирания на жалбоподателя настоящ адрес през последните шест месеца преди
датата на произвеждане на изборите за общински съветници и кметове.
С оглед горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото
адресна карта за настоящ адрес на жалбоподателя вх. № 103 от 20.09.2023 г. и
удостоверение от ОД на МВР гр. Кюстендил
рег. № 277р-3951/15.04.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исканията за
приобщаване на справки по настоящото дело от ГДГП, ОД на МВР – Кюстендил, РЗИ -
Кюстендил и НБД „Население“.
АДВ. П.: Други искания за доказателства
нямам и няма да соча други доказателства.
С оглед изявлението на представителя
на жалбоподателя, СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа и правна
страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. П.: Уважаема госпожо председател,
моля да отмените решението и да уважите подадената жалба. Считам, че от събраните
по делото доказателства се установява,
че моят доверител в периода от м. март 2021 г. до настоящия момент живее на
постоянен и настоящ адрес на територията на Република България. По отношение на
изискването за наличието на изрично заявление за настоящ адрес, такова е
необходимо, когато настоящият адрес е различен от постоянния адрес. Видно от
личната карта на доверителя ми, която е сменена 2020 г. постоянният адрес на
същия е на територията на гр. Кочериново, ул. „Искър“ № 24. От представеното
удостоверение от МВР – Кюстендил за влизания и излизания от територията на
Република България е видно, че
последното влизане на територията на Република България, без да има повече
данни за излизания, е м. март 2021 г., т.е. повече от 6 месеца, каквото е
изискването за уседналост, доверителят ми пребивава на територията на Република
България. Не бе представено доказателство относно обстоятелството дали той
лично е подавал заявление за настоящ адрес на територията на САЩ, страна
различна от ЕС, и няма да бъде представено такова, защото такова заявление не
съществува в правния мир. С оглед на горното, моля да постановите Вашия съдебен
акт.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание за
постановяване на решение.
След съвещание, СЪДЪТ
обяви решението в съдебно заседание, съгласно нормата на чл. 39, ал. 5, изр.
последно от ИК.
Производството по делото е по
реда на чл. 39, ал. 5 от ИК.
Образувано е по жалба от С.В.И., ЕГН
********** *** срещу решение рег. индекс РД-01-11-1356(1)/21.09.2023 г. на
кмета на община Кочериново. Релевира се материална незаконосъобразност на
оспореното решение. Жалбоподателят твърди, че не е променял постоянния си адрес
и не е подавал адресна карта с посочване настоящ адрес в САЩ, като към
11.05.2000 г. и до настоящия момент живее в Република България и е бил
регистриран в Бюрото по труда като безработен. Моли за отмяна на оспореното
решение.
Ответният кмет на община
Кочериново изразява писмено становище за неоснователност на подадената жалба и
моли за постановяване на решение за отхвърляне на оспорването.
Кюстендилският административен
съд след запознаване с оспорването, приложената по делото административна
преписка по издаване на оспореното решение и приобщените по делото писмени
доказателства намира следното от фактическата страна на спора:
Административното производство по
издаване на оспореното решение е образувано със заявление на жалбоподателя вх.
№ РД-01-11-1356 от 20.09.2023 г. до кмета на община Кочериново, с което е
направено искане за изключване на И. от списъка на заличените лица. Към
заявлението е приложена лична карта в копие и удостоверение за настоящ адрес. В заявлението се съдържа запис, че жалбоподателят
се е завърнал в България през м. март 2021 г. и оттогава живее в страната. От
съдържанието на личната карта е видно, че постоянният адрес на И. ***, а
съгласно удостоверението за настоящ адрес, настоящият адрес, считано от
20.09.2023 г. на лицето е в гр. Кочериново. Съгласно представеното
удостоверение към жалбата по делото лицето е регистрирано като безработно по
реда на ЗЗБНЗ през периода м. май 2000 г.
С оспореното решение органът е
отказал изключване на лицето от списъка по чл. 38 от ИК за гласуване при
произвеждане на изборите за общински съветници и кметове на 29.10.2023 г. по
мотиви, че заявителят е лице по чл. 38,
ал. 2, т. 8 от ИК, тъй като от 11.05.2000 г. до 20.09.2023 г. е регистриран с
настоящ адрес в САЩ, а промяната в настоящия адрес на 20.09.2023 г. е
ирелевантна към заявлението във връзка с разпоредбата на чл. 396, ал. 1 от ИК
досежно правото на българските граждани да избират общински съветници и
кметове. Твърдението за заплащане на осигуровки и за връщане в страната през
2021 г. органът е приел за недоказано и неотносимо по спора. Поради липса на
доказателства за регистриран настоящ адрес в Република България последните шест
месеца преди изборите органът е отрекъл правото на И. да бъде изключен от
списъка на заличените лица. Решението е връчено на адресата на 21.09.2023 г.,
на която дата жалбата е подадена в съда.
От приобщените в съдебното
производство писмени доказателства, а
именно справката за постоянен и настоящ адрес на И., допълнена със справката за
история на адресите е видно, че постоянният адрес на лицето в гр. Кочериново е
от 23.03.2000 г., а считано от 11.05.2000 г. лицето е с регистриран в НБД
„Население“ настоящ адрес в САЩ, който настоящ адрес *** считано от 20.09.2023
г.
Представеното от жалбоподателя
удостоверение от ОД на МВР – Кюстендил от 15.04.2021 г. удостоверява излизане и
влизане на лицето от и в Република България през 2018, 2019 и 2020 г. с
последно влизане в страната на 25.03.2021 г.
С оглед така установените
фактически обстоятелства по делото СЪДЪТ
намира жалбата за допустима като подадена от легитимиран от закона правен
субект, който е адресат на оспореното решение, в срока по чл. 39, ал. 5, изр.
първо от ИК пред компетентния за разглеждането й административен съд по смисъла
на чл. 133, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна. Съображенията за това са следните:
Оспореното решение е издадено от
компетентен орган по смисъла на чл. 39, ал. 4 от ИК при спазване на процедурата
по чл. 39, ал. 2 и 3 от ИК и в съответствие с формата по чл. 39, ал. 4 от ИК.
Решението е мотивирано от фактическа и правна страна тъй като съдържа
реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК.
Решението на органа съответства
на материалния закон. Нормата на чл. 38, ал 1 от ИК регламентира реда за
изготвяне на списък на заличените лица по постоянния им адрес от Главна
дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в МРРБ. В
нормата на чл. 38, ал. 2 от ИК лимитивно са посочени основанията за заличаване на лицата, като съгласно чл. 38,
ал. 2, т. 8 от ИК основание за заличаването на лицата и включването им в
списъка е наличието на настоящ адрес през последните шест месеца преди датата
на произвеждане на изборите извън Република България при избори за общински
съветници и за кметове. Тази норма е във връзка с правилото на чл. 409 от ИК и
чл. 396, ал. 1 от ИК. Нормата на чл. 396, ал. 1 от ИК е т. нар. активно
избирателно право и сдържа изискване лицата да са живели най-малко през
последните шест месеца в съответното населено място, като дефиницията за „живял
най-малко през последните шест месеца в съответното населено място“ е дадена в
§ 1, т. 4 от ДР ИК. В тази дефиниция периодът за последните шест месеца преди
датата на произвеждане на изборите е регламентиран към дата шест месеца преди
датата на произвеждане на изборите. Прилагането на посочените нормативни
правила налага извод, че основание за включване на лицето в списъка на
заличените лица е наличието на настоящ адрес към 28.04.2023 г. извън Република
България. Събраните по делото доказателства установяват наличието на
основанието по чл. 38, ал. 2, т. 8 от ИК, тъй като историята на настоящия адрес
на жалбоподателят съгласно записите в НБД „Население“ установява, че към
28.04.2023 г. същият е имал регистриран настоящ адрес извън Република България,
а именно в САЩ. Това обстоятелство е достатъчно за включването на лицето в
списъка на заличените лица, поради което е правилен изводът на органа за липса
на основание за изключване на лицето от този списък.
Коментираното от съда приложение
на нормите от ИК е намерило израз в решение № 2154-МИ от 31.08.2023 г. на ЦИК –
т. 2 от раздел ХІ.
Представените писмени
доказателства, удостоверяващи пребиваване на жалбоподателят в Република
България през м. май 2000 г., респективно от 26.03.2021 г. са неотносими към
предмета по делото, тъй като не могат да опровергаят официалния запис в НБД
„Население“ за настоящ адрес на лицето към датата 28.04.2023 г. в САЩ.
Твърденията в жалбата, че лицето
не е подавало адресна карта с посочване на настоящ адрес в САЩ не са предмет на
проверка в настоящото съдебно производство, тъй като преценката на съда се
ограничава до записите в НБД „Население“ досежно настоящия адрес на лицето и не
може да замести нормативно предвидения ред за проверка на регистрацията по
настоящ адрес по чл. 99б от Закона за гражданската регистрация. Записът за настоящ адрес в НБД „Население“ и
приложените за него справки по делото представляват официални свидетелстващи
документи, чиято материална доказателствена сила не може да се оспорва по
делото. Твърденията за нарушен ред за регистрация по настоящ адрес в съдебното
производство са предмет на друго административно производство.
С оглед на изложеното жалбата е
неоснователна, поради което съдът ще отхвърли оспорването.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на С.В.И.
срещу решение рег. индекс РД-01-11-1356(1)/21.09.2023 г. на кмета на община
Кочериново.
Решението не подлежи на
обжалване.
Препис от решението да се изпрати
по имейла на кмета на община Кочериново.
Протоколът
се изготви в с.з.
Заседанието приключи в 14:50 ч.
СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: