Р Е Ш Е Н И Е
449/14.7.2020г.
14.07.2020г., гр.Шумен
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
Районен съдия:
Мирослав Марков
при секретаря М.Найдева, като
разгледа докладваното от съдията,
гражданско дело №372 по описа за 2019
год. на Районен съд
– Шумен,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 124, ал.1 от ГПК, чл.
79 и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът
„Теленор България” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: град
София, ***, чрез процесуалния си представител В.П.Г. – САК, съдебен адрес:***,
е предявил против С.Д.Р. с ЕГН: **********, адрес: ***, иск за признаване за установено
по реда на чл.422 от ГПК, че ответникът дължи част от присъдената със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1596/ 8.11.2018г., по частно гр. дело № 3222/ 2018 г. на ШРС, 12 гр. с-в, сума, а
именно- сумата от 468,63лв. - главница, представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни
услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от 11.03.2008г., за абонатен №
********* за периода от 15.10.2016г. –14.03.2017г.,за която
е издадена крайна фактура № **********/15.03.2017г., платима в срок до
30.03.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда до окончателното погасяване на задълженето,
както и разноските по делото. Едновременно с това са предявени и два осъдителни
иска- за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 194,94 лв. /сто
деветдесет и четири лева и деветдесет и
четири стотинки/ - договорна неустойка и сумата от 339,90 лв. / триста тридесет
и девет лева и деветдесет стотинки/ - дължими лизингови вноски. Претендират се и направените в
исковото производство разноски.
В исковата
молба се сочи, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК. С оглед разпоредбата на чл.415, ал.1 ГПК на кредитора е указано да
предяви иск за установяване на вземанетo. В хода на производството, заповедният
съд е констатирал, че искът не е предявен в законоустановения срок. Издадената
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК частно гр. дело № 3222/ 2018 г. на
ШРС е обезсилена.
В тази
връзка и в хипотезата на обезсилване на издадена Заповед за изпълнение, както и
поради наличие на предпоставките в чл.415, ал.5 от ГПК – когато заявителят не е
представил доказателства за предявяване на иск в законоустановения по чл.415,
ал.4 срок, установителният иск по реда
на чл.422 ГПК се явява недопустим. Това е така тъй като този иск е специален
положителен установителен иск и има ограничен предмет – установяване
съществуването на изискуемо вземане по издадена Заповед за изпълнение към
момента на приключване на съдебното дирене. Правният интерес в тази хипотеза е
абсолютна процесуална предпоставка, като специални положителни предпоставки за
допустимост обосноваващи правния интерес за предявяване този установителен иск
са: 1/издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в двуседмичен срок от
връчването на заповедта за изпълнение възражение по чл.414, ал.2 ГПК от
длъжника или връчване на заповедта за изпълнение на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 ГПК; 3/ спазване на срока за предявяване на установителен иск за
съществуване на вземането по чл.415, ал.1 ГПК.
Липсва изискване обаче за наличие на горепосочените изискуеми
предпоставки при общия установителен иск по смисъла на чл.124 ГПК, следователно
няма законова пречка за предявяването на такъв в процесния случай. За това и
производството е продължено при условията на предявени три отделни искови
претенции, във връзка с чл. 124, ал.1 от ГПК, чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД
В
законоустановеният срок е постъпил писмен отговор от назначения особен представител
на ответника. Възразява за липса на договорни отношения между страните, т.к
оспорва автентичността на подписите на ответника положени върху два представени
по делото частни свидетелстващи документа – Допълнително споразумение към
договор за далекосъобщителни услуги с дата 24.12.2015г. за придобиване мобилен
апарат Apple Iphone 6s
16GB Silver и Договор за лизинг от същата дата.
С оглед на това прави доказателствено искане за откриване производство по
чл.193 ГПК, във връзка с което и моли за назначаване на
съдебно-почеркова/графологична/ експертиза. Претендира за отхвърляне на
исковете.
Ищецът не се
явява и не изпраща процесуалния си представител в първото по делото съдебно
заседание. В писмена молба посочва, че поддържа предявените искове като
основание и размер. Във връзка с възраженията на ответника, сочи, че същите са
неоснователни. Твърди, че предвид представените писмени доказателства към
исковата молба, приложени и приобщени към настоящото гражданско дело, безспорно
е установено наличието на валидно облигационно отношение по Договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги от 11.03.2008г., по Допълнително
споразумение към Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от
24.12.2015г., както и по Договор за лизинг на мобилно устройство Apple Iphone
6s 16GB Silver от
24.12.2015г. С подписването на договора ищецът се е задължил да предоставя на ответника
далекосъобщителни мобилни услуги според
избраната от ответника програма, които
услуги последният следва да заплаща според тарифите на дружеството-ищец за
съответните абонаментни планове. Ищецът се е задължил да предостави и
горепосоченото мобилно устройство на ответника за временно и възмездно ползване
срещу заплащане на посочените в погасителния план към Договор за лизинг от
24.12.2015г. лизингови вноски. С оглед неизпълнението на договорните задължения
от страна на ответника, ищецът упражнил право за едностранно прекратяване на
сключените договори и начислил неустойка съобразена по размер с уговореното
в сключената между „Теленор България”
ЕАД и КЗП Спогодба от 11.01.2018г.
В съдебно
заседание ответникът, чрез назначения му особен представител, не представя
доказателства, моли за отхвърляне на иска.
Съдът е
събрал като относими по делото представените с исковата молба писмени
доказателства – копия на: Договор за мобилни услуги от 11.03.2018г., Общи
условия на „Теленор България” ЕАД, три фактури за предоставени мобилни услуги (№
**********/15.11.2016г., № **********/ 15.12.2016 г., № **********/15.01.2017г.), Спогодба между
„Теленор България” ЕАД и КЗП от 11.01.2018г. , както и заключението от
назначената по настоящото дело криминалистическа експертиза.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявени от „Теленор България” ЕАД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: град София, ***, чрез процесуалния си
представител В.П.Г. – САК, съдебен адрес:***, съединени при условия на
първоначално обективно кумулативно съединяване три искови претенции, първата от
които с правно основание чл.124 ГПК за признаване за установено между страните,
че в полза на дружеството- ищец съществува вземане против ответника в размер на
468, 63лв. – главница, дължима за предоставените, потребени и фактурирани
далекосъобщителни услуги; втората, от които с правно основание чл.92 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сума в размер на 194, 94 лв. - неустойка за
неизпълнение на договорно задължение; третата от които с правно основание чл.79 ЗЗД за осъждане ответника да заплати сума в размер на 339,90 лева – неизплатени
лизингови вноски.
Между
страните бил сключен договор за мобилни услуги от 11.03.2008г. с уговорен срок
на действие до 11.03.2010г., за мобилен номер **********, по силата на който
ответникът – С.Д.Р. е абонат на дружеството – доставчик, с абонатен № *********.
С Допълнително споразумение към договора към същия мобилен номер е добавена и
програма „Онлайн 14,99лв. промо“ с уговорен срок на действие 24 месеца от
31.07.2015г. до 31.07.2017г. Като лоялен абонат ответникът е взел втори
абонаментен план с предпочетен номер ********** по програма „Нонстоп 49,99лв.
Коледа 2015г.“, съгласно договор за мобилни услуги със срок на действие от дата 24.12.2015г. до
24.12.2017г. По същия договор на абоната било предоставено и мобилно устройство
на изплащане Apple Iphone 6s 16GB Silver - на 23
лизингови вноски, всяка които на стойност 39,99 лева на месец, съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия договор. За потребените и незаплатени
от абоната услуги се издадени три фактури (№ **********/15.11.2016г., №
**********/ 15.12.2016 г., №
**********/15.01.2017г.) и едно кредитно известие за корекция на дълга. Общата
стойност на потребените и фактурирани услуги била 468,63 лева. Абонатът с подписване на договора се задължил
да спазва ОУ на оператора, според които следвало да плаща всяка от фактурите си
в срок не по- късно от 18 дни след издаването й, като при неизпълнение, за
операторът се пораждало право да прекрати едностранно договора, на основание
чл. 75, вр. чл. 19б „в“ от ОУ, както станало и в случая. За задълженията на
лицето се издала крайна фактура № **********/15.03.2017г. на обща стойност от
1327,01 лева, която включвала: потребените и фактурирани услуги в размер на
468, 63 лева, неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите в размер на 518, 48 лева, предвидена на основание
т.11 от договора и незаплатени лизингови вноски в размер на 339, 90 лева, които
на основание т. 12 ал. 2 от ОУ били обявени за предсрочно изискуеми. Предвид
неизпълнение на поетите от ответника задължения, по инициатива на ищеца е инициирано
настоящото производство.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация по чл.
124, ал.1 от ГПК, чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД.
В началото съдът намира за основателно да
се произнесе по реда на
чл.194, ал.3 от ГПК по отношение на откритото
производство по чл.193 от ГПК.
Във връзка с представени от ищеца документи, а именно
Допълнително споразумение към договор за предоставяне на мобилни услуги с дата 24.12.2015г. и Договор за
лизинг на мобилен апарат от 24.12.2015г., поради оспорване истинността им, по
отношение автентичността на документа, касателно подписа, поставен върху тези
договори, съдът с оглед обективираното изявление на процесуалния представител
на ищеца, че желае да се ползва от документа, е открил производство по чл.193
от ГПК по отношение на така оспорените документи, досежно проверка на
автентичността на същите, в оспорената им част.
Оспорените документи представляват частни удостоверителни документи и
като такива притежават т.нар формална доказателствена сила. Съобразно
разпределянето на доказателствената тежест, предвидена в разпоредбата на
чл.193, ал.3 ГПК, тежестта на доказаване неистинността /в настоящата хипотеза
неавтентичността/ на документа пада върху страната, която го оспорва, в
настоящия случай – ответника.
Съдът е допуснал провеждане на съдебно-графическа експертиза,
на основание чл. 195, ал. 1 от ГПК. От заключението на същата, се установи, че почеркът, с
който е положен подписа на ответника в представените за изследване документи и
този, представен в останалите по делото доказателства, принадлежи на едно и
също лице. Ето защо и доколкото ответникът не провежда пълно и главно доказване
на твърдения от него факт за неистинност на документа, съдът стига до извода,
че оспорването не е доказано и документът следва да се приобщи към
доказателствения материал по делото.
По същество, видно от представения договор за
мобилни услуги, между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение, по силата на което операторът е предоставил на абоната
далекосъобщителни мобилни услуги, при съответни месечни такси и срок на
действие на договора, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на
услугата- абонаментни такси. В договора се съдържа описание на тарифните
планове и ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и
последиците от неизпълнението им. Договорът откъм съдържание отговаря на
законовите изисквания за договор, сключен при общи условия, като включва
необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а
липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са
неразделна част от него. Те са приети с положения подпис на абоната и по този
начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от
същите. В този смисъл не са налице основанията за съществуване на
предпоставките за нищожност на договора поради противоречието му с нормата на
чл. 228 от ЗЕС, като същият е редовен от външна страна и обвързва страните.
Налице са и доказателства за това, че по
силата на сключения договор за мобилни услуги операторът реално е предоставил
на клиента такива, същите са били вярно отчетени и правилно тарифирани, а
оттук- и коректно фактурирани. Приложените
по делото фактури установяват използваните от ответницата услуги, времето и
обема им, както и начина на определяне на тяханата цена. В този смисъл е
проведено доказване освен на наличието на валидна облигационна връзка между
страните, от която именно възниква вземането на ищеца, така на основанието и
размера на същото вземане.
Втората претенция се отнася до неустойка,
свързана с предсрочно прекратяване на договора. Тя се определя като размер като
се взема предвид постигнатото споразумение с Комисия за защита на потребителите
от 11.01.2018г., с оглед което дължимата сума от абонати на дружеството при
предсрочно прекратяване на договорите, е в размер на три стандартни за
ползваната програма месечни абонаментни такси.
В този смисъл, съобразно чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнение, без да е нужно те да се доказват. Така функциите, които
изпълнява, са обезпечителна и обезщетителна, като по този начин се гарантира
точното изпълнение на поетите задължения. Уговореният размер на неустойката обаче
не е равен на цената на услугата за
оставащия период от договора, по който начин би могло да се позволи на
доставчика да получи цялата цена, независимо от това, че след прекратяването
той не предоставя услуга. С оглед на подобно решение не се създават условия за
неоснователно обогатяване на оператора и не се нарушава принципа за справедливостта.
Последната
претенция касае неплатени лизингови вноски в размер на 339,90 лева по крайна фактура
№ **********/15.03.2017г.. С договора за лизинг от 24.12.2015г ищецът е
предоставил на ответника мобилен апарат Apple Iphone 6s 16GB Silver, като с положения върху договора подпис абонатът е
декларирал, че му е предадена годна за употреба вещ (мобилно устройство), която
отговаря на съответните технически характеристики. С договора тази вещ е
предоставена за ползване срещу месечно възнаграждение в размер на определени
лизингови вноски по описания в договора погасителен план, които е следвало да
се заплащат. Поради прекратяване на договорите за мобилни услуги и
преустановяване на предоставянето им, на основание т.12, ал.2 от Общите
условия, приложени към лизинговия договор дължимите месечни вноски за
предоставеното устройство са обявени за предсрочно изискуеми. Доказателства за
погасяване на тези вноски не са представени, поради което след като не е
установил пълно погасяване на задължението, ответникът следва да бъде осъден да
заплати същите. Отделно от това, лицето не доказва, че е върнало вещта, поради
което следва да се приеме, че е останало държател на същата, без да заплати
остатъчната й стойност. Размерът на иска се установява от погасителния план по
договора- претендират се вноски от 15.03.2017г. до 15.12.2017г., всяка от по
39, 99 лева или общо 339,90 лева.
В този
смисъл установителната претенция следва да бъде уважена, т.к се доказва
изпълнение на задълженията по договора за мобилни услуги от страна на ищеца.
Наред с това, следва да се уважи и осъдителната претенция за присъждане на неустойка
и осъдителната претенция за неплатени
лизингови вноски.
На основание
чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца направените в настоящото дело
разноски, а именно: държавна такса в размер на 150 лева, депозит за особен
представител на ответника в размер на 301 лева, разноски за експертиза в размер
на 170 лева и адвокатско възнаграждение, претендирано в размер на 180 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Д.Р.
с ЕГН: **********, дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: град София, ***, чрез процесуалния си представител В.П.Г.
– САК, съдебен адрес:***, сумата
от 468,63 лв. главница, представляваща
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за предоставяне
далекосъобщителни услуги от 11.03.2008г., Допълнително споразумение към договор
за предоставяне на мобилни услуги от 24.12.2015г., за които е издадена крайна
фактура № **********/15.03.2017г. на основание чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА С.Д.Р. с ЕГН: ********** да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: град София, ***, чрез процесуалния си
представител В.П.Г. – САК, съдебен адрес:***, сума
в размер на 194,94 /сто деветдесет и четири лева и деветдесет и четири стотинки/ лева - неустойка по договор за
далекосъобщителни услуги на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА С.Д.Р. с
ЕГН: ********** да заплати на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: град София, ***,
чрез процесуалния си представител В.П.Г. – САК, съдебен адрес:***, сума в размер на 339, 90 / триста тридесет
и девет лева и деветдесет стотинки/- представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за
лизинг от 24.12.2016г. на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.205, ал.1
от ЗЗД.
ПРИЗНАВА на
основание чл. 194, ал. 2 от ГПК ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването на истинността на
представения като писмено доказателство документ, а именно „Допълнително
споразумение към договор за предоставяне на мобилни услуги с дата 24.12.2015г.
с абонатен номер 08930674242 и Договор за лизинг с дата 24.12.2015г. на мобилен
телефон марка „APPLE“, модел“iphone 6s“.
ОСЪЖДА С.Д.Р. с
ЕГН: ********** да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: град София, ***, чрез процесуалния си представител В.П.Г.
– САК, съдебен адрес:***, сума в общ размер на 801,00 лева, представляваща направени по настоящото дело деловодни разноски съразмерно
уважената част на иска, на основание и чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да бъде
обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: