Р
Е Ш Е Н И Е № 24
Гр.Пловдив, 05.01.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска
колегия, в открито заседание на 30.11.2017 г. в състав:
Председател:
АННА ИВАНОВА
Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ
НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
при участието на секретаря В.Василева, като
разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА гр.д.№2718 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл.258 ГПК.
Подадена е въззивна жалба на от М.Р.З., ЕГН
**********,*** против Решение № 3274/20.09.2017 г., постановено по гр.д. №17698/2016 г.
по описа на Пловдивски районен съд, 15 гр. състав, с което е осъден да
заплати на ЗЗД ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с адрес гр. ****
представлявано от Изпълнителния директор и Председател на УС на ГФ Б. И. М. следните
суми:
- на основание чл. 288, ал. 12 /отм./, сумата
от 668 лв., представляваща изплатено от Гаранционен фонд обезщетение в
полза на Д. А. Д. за вреди, причинени на лек автомобил марка „Лексус ИС 200”,
ДК № ****, от виновно противоправно поведение на ответника М.Р.З., който при
управление на МПС марка „БМВ 520И“, ДКН № ****, без сключена застраховка
„Гражданска отговорност”, на
22.02.2012 г. е станал причина за ПТП на път III-805, км. 12 + 800 м. в Община Марица, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на ИМ -19.12.2016 г. до окончателното изплащане;
- на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 570 лв. – разноски по делото.
Изложени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, а именно: че искът е недоказан - не се доказало З. да е виновен за твърдяното ПТП, както и причинно –следствената връзка между деянието и твърдените имуществени вреди; ПТП е причинено от наличието на дупка на пътя, но не са описани размерите на дупката, а неправоспособността на З., както и че е употребил алкохол не са доказателства за неговата вина; липсват данни за скоростта на движението на л.а.Лексус; счита, не той, а собственикът на л.а. следва да носи отговорност за липсата на сключена застраховка ГО; че в нарушение на чл.288, ал.3 КЗ/отм./ фондът е заплатил на прострадалото лице по-висока сума от действителните вреди. Иска се отмяна на решението на РС и постановяването на друго, с което да се отхвърли предявения иск Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЗЗД ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с адрес гр. **** чрез адв.С.М. счита подадената въззивна жалба за неоснователна, а решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, поради което иска неговото потвърждаване. Претендира разноски. Счита, че Възраженията във ВЖ са бланкетни; фактът, че въззивникът не е собственик на процесното МПС не го освобождава от задължението да провери за наличие на валидно сключен договор за задължителна застраховка „ГО“; от събраните доказателства безспорно се установило, че З. е управлявал процесното МПС неправоспособен и след употреба на алкохол, както и че е навлязъл в насрещното платно за да заобиколи дупката на пътното платно вместо да пропусне насрещно движещия се л.а.; протоколът за ПТП, който е подписан от виновния причинител без забележки и възражения, е официален свидетелсвуващ документ, установяващ с обвързваща материална доказателствена сила извършените пред дл.лице действия и направените констатации, които почиват на непосредствените му възприятия; че заключението на в.л. по САТЕ е дало заключение за наличие на причинно-следствена връзка между виновното и неправомерно деяние на ответника и причинените вреди; възражението за размера на изплатеното от фонда обезщетение счита за преклудирано.
Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение във връзка с оплакванията на жалбоподателя и като обсъди доводите и съображенията на страните, намери следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 288/12/ от КЗ/отм./
Предпоставки за уважаване на иска на ГФ са: да са настъпили вреди ; вредите да се настъпили от ПТП на територията на РБ, причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на РБ и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; да е предявена претенция пред ГФ от увреденото лице; да е извършено плащане на увреденото лице от ГФ, да е изпратена покана до деликвента за възстановяване на изплатеното обезщетение.
Във ВЖ се оспорва възприетата от РС фактическа обстановка, досежно механизма на настъпване на щетите:
За
доказване на механизма на извършване на ПТП са представени като доказателства –
протокол за ПТП от 22.02.2012 г. –л.3 от д.РС, който няма данни да е обжалван и
е влязъл в сила. Протоколът за ПТП е официален свидетелствуващ документ относно
лично възприетите от съставителя факти за самоличността на участниците,
представените от тях документи и видимите щети по МПС. В протокола за ПТП е
записано, че л.а., управляван от ответника З. при заобикаляне на дупка навлязъл в лявата част на пътното платно без
да пропусне насрещно движещият се л.а. и
е станал причина за ПТП; издадено е наказателно постановление от 01.03.2012 г.
и акт №142/22.02.2017 г. за установяване на административно нарушение,
необжалвано, в което е записано, че водачът на БМВ, причинил ПТП е шофирал след
употреба на алкохол, като дрегерът е отчел 1,55%о, както и че водачът е
неправоспособен; издаден е и акт № 100/22.02.2017 г. за установяване на
адм.нарушение за това, че водачът на МПС няма сключен валиден договор задължителна „ГО“. Няма данни актовете да са
обжалвани и са влязли в сила.
От
заключението на САТЕ от 22.08.2017 г., изпълнена от в.л. Т.П. – неоспорено от
страните и според съда компетентно изготвено се установява, че стойността на
щетите по л.а. „Лексус“, рег.№****, са в размер на 737,25 лв. В заключението на
САТЕ в.л. потвърждава механизма на ПТП,
описан в протокола за ПТП от 22.02.2012 г., както и че щетите по л.а.Лексус са
в причинно- следствена връзка с този механизъм – оплакването на въззивника е
неоснователно. Ако въззивникът е считал, че не е налице причинно следствена
връзка между механизма на ПТП и настъпилите вреди е следвало да ангажира
доказателства за това, да оспори заключението на в.л. и да поиска разширена
САТЕ.
По
отношение на довода за извършеното от ГФ плащане на увреденото лице: От
приетата и неоспорена по делото ССЕ, изпълнена от в.л.В.Ш. – заключение от
01.09.2017 г. е видно, че по сметка на Д.
Д. в Пиреосбанк България АД е извършен превод от Гаранционен фонд на сумата 668
лв. на 13.06.2012 г. , а като основание на превода е записано „обезщетение по
щета 110297/12“. Ответникът с отговора на исковата молба не е направил
възражение и не е оспорил преводния документ, поради което съгл.чл.133 ГПК той
е загубил възможността да направи това по-късно, в т.ч. и възможността да го
навежда като възражение във въззивната си жалба. От приетата САТЕ се
установява, че действително причинените щети на л.а. „Лексус“ са в по-голям
размер от платеното от ГФ обезщетение, поради което доводът във ВЖ, че ГФ е
заплатили вреди в значително по-висок размер от реалните вреди, е неоснователен
и недоказан. Неоснователен е и довода на въззивника, че не е доказана вината
му, както и че не задължение на водача да заплати задължителната застраховка
„ГО“, а на собственика на л.а.: ПОС намира, че отговорността на водача в
хипотезата на чл.288 КЗ възниква при наличие на сложния фактически състав,
включващ извършване на ПТП от водач + липса на задължителна застраховка „ГО“,
който е налице. Вината на водача се състои в нарушаване на чл.20, ал.2 ЗДвП,
където е казано, че водачите на МПС са длъжни де се съобразяват със състоянието
на пътя, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие,
както и че са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.Като е навлязъл в насрещното платно за
да заобиколи дупката вместо да намали скоростта или да спре и да пропусне
насрещно движещия се автомобил, З. е нарушил цит.разпоредба.
При така събраните доказателства, ПОС намира, че искът е доказан по основание - установи се по делото, че въззиваемият е претърпял описаните в ИМ имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, че е налице причинна връзка с поведението на водача на МПС и претърпените вреди; не се спори по отношение на останалите предпоставки за уважаване на иска – че виновният водач не е имал валидно сключена застраховка „ГО“, че е предявена претенция пред ГФ от увреденото лице; че е изпратена покана до деликвента за възстановяване на изплатеното обезщетение, поради което искът е основателен и доказан по размер.
Като е достигнал до същите изводи за размера на иска, ПРС е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед неуважаване на въвззивната жалба, въззиваемият има право да му се присъдят направените по делото разноски. Такива са поискани, но няма доказателства, че направени пред настоящата инстанция. Единствено по делото пред ПОС е представено преводно нареждане за платен депозит за особен представител на въззивника в размер на 300 лв.,която сума следва да се осъди въззивника да я заплати на Гаранционния фонд; следва да се осъди въззивника да заплати по сметка на ПОС 25 лв.ДТ, съгл.чл.18,ал.1 във вр. с чл.1 от ТДТ, събирани от съдилищата по ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3274/20.09.2017 г., постановено по гр.д.
№17698/2016 г. по описа на Пловдивски районен съд, 15 гр. състав.
ОСЪЖДА М.Р.З., ЕГН **********,*** да заплати на ЗЗД ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с адрес гр. **** представлявано от Изпълнителния директор и Председател на УС на ГФ Б. И. М. сумата от 300 лв. - заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство на служебния защитник на М.Р.З. по делото пред ПОС, а на ПОС – 25 лв. държавна такса.
Решението e окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.