Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
15.08.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесети март през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14383/2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М.К.Б.,
с която е предявен срещу ЗАД Д.Б.: Ж.И З.АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 40000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 07.05.2017
г. Претендира законната лихва от изтичане на
3-месечния срок от предявяване на застрахователната претенция – 08.09.2017 г.
до окончателното
изплащане на сумата.
Ищцата
твърди, че е пострадала при произшествие, осъществило се на 07.05.2017 г. по
вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника, в
резултат на което е понесла неимуществени вреди – болки и страдания. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Оспорва застрахованият водач да е осъществил противоправно поведение, в
причинна връзка с което да са настъпили твърдените от ищцата вреди. Позовава се
на съпричиняване. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.432, ал.1 КЗ:
Установява се от ангажираните писмени доказателства (констативен протокол № 90 от 10.05.2017 г. – л.7,
протокол за оглед на местопроизшествие, заедно със скицата на
местопроизшествието и фотоалбума към него – л.82-94) и заключението на
авто-техническата експертиза по делото, че на 07.05.2017 г. около 15:20 часа в
с.Трудовец, общ.Ботевград, на бул.*******е настъпило ПТП с участието на лек
автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № *******, управляван от Б.Н.И., и пешеходеца М.К.Б.
при следния механизъм: автомобилът се е движел по бул.Цар Освободител, състоящ
се от едно платно и предназначен за двупосочно движение с по една лента за
всяка посока – в дясна пътна лента с посока гр.Ботевград-гр.Правец в светлата
част на денонощието с намалена метеорологична видимост до 60 м., при мокра
пътна настилка, със скорост около 40 км/ч. Пред него се е движел неустановен автомобил, който преди кръстовището в
района на № 24 е намалил скоростта си на движение и е предприел десен завой в
процесното кръстовище. В същото време, пешеходката е предприела пресичане на
платното за движение в зоната на пешеходна пътека, от дясно наляво за посоката
на движение на автомобила, чийто водач не е намалил скоростта си, продължавайки
движението си в първоначалната посока, при което с предна дясна част странично
в зоната на десен калник е ударил пешеходката от лявата й страна. Вследствие на
удара, настъпил на около 1 метър вляво от десния бордюр по посоката на движение
на автомобила, пешеходката е била отхвърлена напред и вдясно от него. Установява
се от заключението на АТЕ, че причината за настъпване на ПТП са субективните
действия на водача на автомобила, който не е намалил скоростта си на движение и
не е спрял, за да пропусне пресичащия пешеходец.
От представените медицински документи и заключението
на съдебно-медицинската експертиза се установява, че в резултат на
произшествието ищцата е получила следните увреждания: мозъчно сътресение,
разкъсно-контузна рана на ляв горен клепач, фрактура на лява ябълчна кост, оток
на лявата ябълчна област, подконюнктивен кръвоизлив в лявото око, фрактура на
външната стена на лява околоносна кухина (максиларен синус). Проведеното лечение се състои в постелен режим, наблюдение, обезболяващи,
вливане на водносолеви разтвори. Болничното лечение е продължило 4 дни. Възстановителният
период за получените счупвания е 30 дни, като към момента на изготвяне на
експертизата вещото лице е констатирало, че същите са зараснали, разкъсно-контузната
рана на горния клепач и субконюнктивният кръвоизлив отзвучават за 7-15 дни, а
от черепно-мозъчната травма пострадалата е била възстановена за период от 45
дни. Въз основа на извършения личен преглед вещото лице е констатирало едва
забележим белег в ъгъла на левия клепач вследствие на разкъсно-контузната рана,
както и липсата на видими деформации в зоната на лява ябълчна кост и на
оплаквания в палеца на лявата ръка. Пострадалата се оплаква от ежедневно
главоболие, появило се след инцидента.
Видно от представената епикриза №
406 по ИЗ № 9919 за периода 07.05.2017 г. – 11.05.2017 г. (л.8), пострадалата е
била консултирана от лицево-челюстен хирург, като са налице данни за фрактура на зигоматичната дъга вляво и
е препоръчана оперативна интервенция след изписването й, каквато обаче не е
била проведена с оглед констатацията на вещото лице, че резултатът от
направената на 14.07.2017 г. образна
диагностика (л.12) е липса на фрактури на орбиталните ръбове и на двете
зигоматични кости, нормално прозрачни околоносни кухини, от което следва, че тази
увреда е била напълно възстановена. При извършения личен преглед вещото лице не
е констатирало видими деформации в лицево-челюстния апарат.
В офталмологичния амбулаторен
лист от 14.07.2017 г. е отбелязано нормално зрение за далеч с корекционни
очила, поставена е диагноза: хиперметропия
/далекогледство/ и астигматизъм 0,5
на двете очи. Изписана е рецепта за очила за далеч и близо. Вещото лице –
офталмолог сочи, че нито далекогледството, нито астигматизмът, който е
най-ниската степен, могат да бъдат свързани с произшествието. Не са налице
данни за травматичен астигматизъм – очните ябълки на ищцата не са с нарушена
цялост, липсват травматични белези. Не е налице увреждане на зрението, което да
е настъпило в причинна връзка с произшествието.
Във връзка с твърденията за
получени след ПТП болки в областта на палеца на лявата ръка, заради които е
извършен преглед 10 дни след ПТП и е констатирана солитарна
костна киста, вещото лице - травматолог дава заключение за липса на
причинно-следствена връзка между увреждането и процесното произшествие. Според
изводите на вещото лице такава болка може да се прояви по различни причини. Съдът
не кредитира заключението в посочената част, тъй като видно от представената
епикриза № 406 по ИЗ № 9919 за периода 07.05.2017 г. – 11.05.2017 г., (л.8)
непосредствено след ПТП на пострадалата е бил извършен консултативен преглед от
ортопед-травматолог, от който се установява контузия на лявата ръка с мнение за консервативно лечение –
изписани нестероидни противовъзпалителни медикаменти. По делото е представен
резултат от образна диагностика (л.12), в който се констатира, че не личат пресни травматични увреждания на
костите на ставите на дланта и се установява солитарна костна киста 5 мм в
ос навикуларе. Действително, едва в амбулаторния лист от 17.07.2017 г. (л.11) е
вписана диагноза навяхване и разтягане
на ставите на ниво пръст(-и) при анамнестични
данни за болки в палеца, но доколкото данни за контузия на лявата ръка са били
налице и непосредствено след инцидента, съдът намира, че констатираната увреда
е в причинна връзка с него, независимо че същата не се изразява в увреждане на
костите, което да е установимо от образната диагностика.
От показанията на свидетеля М.Б.,
съпруг на ищцата, се установява, че състоянието й е било тежко непосредствено
след инцидента и по време на възстановителния период. Съдът не кредитира
показанията в частта относно счупването на носа на ищцата, тъй като такова не
се установи от представените медицински документи и заключението на СМЕ, както
и относно болките на ищцата в палеца на дясната ръка, тъй като твърденията на
самата ищца са за болки в палеца на лявата ръка, в какъвто смисъл е и амбулаторен
лист от 17.07.2017 г. (л.11).
По изложените съображения съдът
намира, че са налице петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между
деянието и вредите. Установи се деянието на водача на лекия автомобил „Сеат
Ибиза“ с рег. № *******, което съдът намира за противоправно – в нарушение на
чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП водачът не е намалил скоростта си на движение и не е
спрял при възникнала опасност за движението – навлязъл пешеходец на платното за
движение. От представените медицински документи, заключението на съдебно-медицинската
експертиза и показанията на свидетеля Бенчев се установи причинната връзка
между получените от пострадалата увреждания и произшествието, с изключение на
твърдяното нарушаване на зрението, по отношение на които ищцата не доказа да е
настъпило в причинна връзка с произшествието. Поради това следва да се приеме,
че е налице деликт, извършен от водача Б.Н.И. при управление на лек автомобил „Сеат
Ибиза“ с рег. № *******.
Не е спорно между страните
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответника, през време на
действието на която е настъпило процесното ПТП. Поради това съдът приема, че
към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което ответникът е задължен
да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
По изложените съображения в полза
на ищцата е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.
При определяне на размера на
вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по
делото факти – броя и вида на уврежданията; обстоятелството, че не беше
проведено пълно и главно доказване, че част от твърдените вреди – намалено
зрение, изразяващо се в далекогледство и астигматизъм, са настъпили в причинна
връзка с произшествието; интензитет и продължителност на болката; период на
възстановяване; характера на последиците от полученото увреждане за здравето на
пострадалата. Установи се от заключението на СМЕ, че пострадалата се е
възстановила за период от 45 дни, като към момента получените увреждания са
възстановени. Въз основа на извършения личен преглед вещото лице е констатирало
едва забележим белег в ъгъла на левия клепач вследствие на получената
разкъсно-контузна рана. Снети са анамнестични данни на ищцата за ежедневно
главоболие, но по делото не са ангажирани медицински документи, нито на вещото
лице е била поставена задача да изследва дали главоболието повече от година
след инцидента е в причинна връзка с получената черепно-мозъчна травма, от
която според СМЕ пострадалата се е възстановила за срок от 45 дни.
При съобразяване на посочените
критерии съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 15000 лв.
Основателно е възражението на
ответника за съпричиняване. Установи се от заключението на АТЕ, че ударът е
настъпил на около 1 метър вляво от десния бордюр по посоката на движение на
автомобила – по ширина на платното за движение, а по дължина – точното място на
настъпване на удара не е определено от АТЕ по технически път, тъй като мястото
на произшествието не е било запазено при огледа на дежурния полицай, за да се
определи къде точно е пресичала пешеходката. Показанията на водача на процесния
автомобил са в смисъл, че е валял силен дъжд, той е спазвал необходимата
дистанция от движещия се пред него автомобил, намалил е скоростта си, когато
автомобилът пред него е подал мигач и след като последният е завил надясно,
пострадалата е предприела пресичане след пешеходната пътека, като е заявил, че
това е станало на разстояние 5-10 м след пешеходната пътека. Последното не
кореспондира със заявеното от него разстояние 2-3 метра в показанията му в
досъдебното производство, но съдът намира, че почти 2 години след инцидента от
свидетеля не може да се очаква възпроизвеждане на обстоятелствата около
произшествието със същата прецизност, както непосредствено след него. Съдът
съобразява обстоятелството, че водачът на процесния автомобил не е
заинтересован от изхода на спора, доколкото ответник по него е застрахователят,
наказателното производство срещу делинквента е прекратено и не са налице
основания застрахователят да ангажира регресната му отговорност. Въпреки че
постановлението за прекратяване на досъдебното производство срещу водача на
автомобила представлява мнение на разследващия орган без обвързваща за съда доказателствена
сила, последното не е лишено от доказателствена стойност и следва да се
отбележи, че в него също се съдържат фактически констатации, че мястото на
удара е 3 м след пешеходната пътека. Свидетелските показания, дадени в
досъдебното производство, не могат да послужат за изграждане изводите на съда в
настоящото производство. Съставените протоколи за разпит се ползват с
доказателствена сила единствено относно обстоятелството, че са били разпитани
въпросните свидетели, които са направили възпроизведените изявления, но не и
относно верността на последните. В същото време обаче, тези протоколи, в които
трима свидетели заявяват, че ПТП е станало след пешеходната пътека, служат за
проверка на останалите доказателства по делото. В настоящото производство е разпитана
свидетелката Г.Ц., която заявява, че е очевидец на катастрофата и се е движела
срещу процесния автомобил, в посока Правец – Ботевград; че е била втора-трета
кола и колите пред нея са спрели, за да пропуснат пешеходката, която е пресичала
на пешеходна пътека, но същевременно - че не си спомня в каква посока е
пресичала. Не кореспондират с останалите доказателства по делото, в т.ч. със
заключението на АТЕ, показанията на свидетелката, че колите пред нея са спрели,
за да пропуснат пешеходката, при положение, че тя е пресичала от дясно наляво
за лекия автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № *******, съответно – от ляво надясно
за посоката на движение на свидетелката, ударът е настъпил в лентата за
движение на лекия автомобил „Сеат Ибиза“ с предна дясна част на автомобил преди
изобщо пешеходката да достигне до лентата, в която се е намирала свидетелката,
за да се приеме, че движещите се пред нея автомобили са спрели, за да
пропусната преминаващата пешеходка. Наред с посоченото, твърдението на свидетелката,
че е станала очевидец именно на процесното ПТП, при което е пострадала ищцата,
почиват на обстоятелството, че около година след инцидента при случаен разговор
в един магазин в Трудовец свидетелката се запознала с жена, която твърдяла да е
пострадала при сходни обстоятелства, и на наблюдението й, че жената била със
същия ръст – била дребна жена. По изложените съображения съдът не кредитира
показанията на свидетелката Ц...
Съгласно разясненията, дадени в
т.6 на ТР № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС, наличието на пешеходна пътека сигнализира
за възможна опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е
непредвидимо събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има
задължение да намали скоростта или да спре. То възниква при наличието на две
предпоставки – пешеходците да са стъпили или да преминават през нея. При
използване на своето право за преминаване през пешеходна пътека пешеходецът
пресича със съзнанието, че водачите имат задължението да му осигурят
упражняването на това право, за разлика от преминаването на необозначено място,
като това право се упражнява при спазване на правилата на чл.113 и чл.114 ЗДвП.
Когато обаче пешеходецът има видимост към приближаващо пешеходната пътека МПС,
но внезапно навлиза на платното за движение непосредствено пред МПС, той отнема
възможността на водача да реагира своевременно. Установи се от АТЕ, че
пешеходката е имала възможност да забележи процесния автомобил от достатъчно
разстояние в момента, в който движещия се пред него автомобил е правел десен завой
и след като го е извършил, като тогава е била на 7 м разстояние, ако се е
движела с бърз ход и на 8,4 м, ако се е движела със спокоен ход. Когато тя е
стъпила на платното за движение, неустановеният автомобил вече е бил извършил
маневра десен завой и тя е имала възможност да вижда приближаващия се процесен
автомобил. По изложените съображения съдът намира, че като е предприела
пресичане след пешеходната пътека непосредствено пред движещия се в рамките на
разрешената скорост автомобил, пострадалата обективно е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат. Съдът определя съпричиняването на 1/5.
По изложените съображения
предявеният иск е основателен за сумата от 12000 лв. и следва да се уважи до
посочения размер, а за разликата до пълния предявен размер от 40000 лв. искът
следва да се отхвърли.
Върху така определеното
обезщетение следва да се присъди законна лихва от 08.09.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
На ответника следва да се
присъди, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 549, 50 лв.
разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да плати по
сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 480 лв. – държавна такса,
както и сумата от 600 лв. разноски по делото.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД
Д.Б.: Ж.И З.АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес: ***, *******, да заплати на М.К.Б., ЕГН **********,
на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 12000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за произшествие, осъществено на 07.05.2017
г., заедно със законната лихва от 08.09.2017 г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата
до пълния предявен размер от 40000 лв.
ОСЪЖДА М.К.Б., ЕГН **********
да заплати на ЗАД Д.Б.: Ж.И З.АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес: ***, *******, на основание чл.78, ал.3, вр.
ал.8 ГПК, сумата от 549, 50 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗАД
Д.Б.: Ж.И З.АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес: ***, *******, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 480
лв., представляваща дължима
държавна такса и сумата от 600 лв.,
представляваща разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: