РЕШЕНИЕ № 360
гр. Перник 08.12.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият окръжен
съд, гражданска колегия в публичното заседание
на осми ноември през две хиляди и
седемнадесета година в състав :
Председател: Милена Даскалова
Членове : Рени
Ковачка
Радост
Бошнакова
при секретаря Катя
Станоева като разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 574 по описа за 2017 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
С решение № 551/06.07.2017 г., постановено по гр. дело №
5428/2016 г. по описа на П. районен съд, е осъдена Агенция “Пътна
инфраструктура” към Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, представлявано от
Областно пътно управление – П. да заплати на П.И.Т. сумата от 2500 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на *** г. с
лек автомобил “Хонда Акорд”, рег. № ***, поради попадане върху необезопасен и
необозначен заледен участък на пътното платно, находящ се на км. 0 +850 от
републикански път ІІІ – *** – Б. – П. л. – Г., в урбанизираната територия на ***,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от *** г. до окончателното
плащане, като за разликата пълния предявен размер от 5000 лв. искът е
отхвърлен.
Решението в частта му, с която е уважен искът, е
обжалвано от Агенция “Пътна инфраструктура” , гр. С. с искане същото да бъде
отменено в тази му част и искът да бъде отхвърлен.
П.И.Т., чрез процесуалния си представител, изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени оплакванията в
жалбата, събраните по делото доказателства и доводите на страните, по реда на
чл. 269 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е предявен иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД.
П.И.Т. е предявила иск против Агенция “Пътна
инфраструктура”, гр. С. за заплащане на сумата от 5 000 лв., представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на непозволено
увреждане- ПТП, настъпило на *** г. на републикански път ІІІ – *** , при км. +
850, в урбанизираната територия на гр. Б.. Твърди, че на *** г., около 8.00 ч.
е пътувала в лек автомобил, управляван от Б. В. Д.. Движели са се в посока от гр. П. за гр. Б.. Пътното платното било
сухо, в нормално състояние и без индикации за нередности по него. При км. +
850, в урбанизираната територия на гр. Б. лекият автомобил внезапно попаднал
върху заледен пътен участък, който не бил обозначен и обезопасен. Автомобилът
поднесъл върху заледената настилка и се ударил странично в електрически стълб.
В резултат на ПТП ищцата получила навяхване и разтягане на свързващия апарат на
шийния отдел на гръбначния стълб.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, с който искът е оспорен. Твърди се, че ПТП е настъпило поради управление
на лекия автомобил с несъобразена скорост. Поддържа се, че задължение за ремонт
и поддръжка на пътния участък има община П.. Направено е възражение за
съпричиняване на вредите, поради управление на лекия автомобил с несъобразена
скорост и неизползване на предпазен колан. Оспорва се наличието на причинна
връзка между ПТП и причинените на ищцата неимуществени вреди.
В хода на първоинстанционното производство са събрани
писмени и гласни доказателства.
От показанията на свидетелката Б. В. Д., се установява,
че на ***г. е пътувала заедно с ищцата с лек автомобил от гр. П. за гр. Б..
Водач на лекия автомобил е била свидетелката, а ищцата е пътувала на предната
дясна седалка. Двете били с поставени обезопасителни колани. Пътната настилка
била суха, но поради това, че пътят е с много завои, то автомобилът се е движел
със скорост от
Съставен е протокол за ПТП от ***г. , в който е
посочено, че ПТП е настъпило поради движение с несъобразена скорост спрямо
състоянието на пътя /заледена пътна настилка/ и релефа на местността.
От първоначалното и допълнителното заключение на приетата
съдебно- техническа експертиза, се установява, че по делото няма данни за
аналитичното определяне на точната скорост на движение на автомобила. Критичната
скорост за движение при заледена настилка е
От събраните по делото писмени доказателства - протокол
за ПТП от *** г. и писма с изх. №№ 94-00-3486/*** г. на АПИ, ПП – 01 – 328/***
г. на ОПУ – П., ПП – 01-18/*** г. на ОПУ – П., ПП – 01-16/*** г. ОПУ – П.,
16/СЛУ – 115 – 1/*** г. на община П., ПП – 01-188/*** г. на ОПУ – П.,
115800-7896/*** г. на ОД на МВР – П., заповед № РД – 01 – 12/*** г. на Директор
на ОПУ – П., заповед № РД – 11-189/*** г. се установява, че през
Въз основа на събраните доказателства, районният съд е
приел, че в резултат на необозначено и необезопасено заледяване на пътното
платно на *** г. е настъпило ПТП, в причинно – следствена връзка, с което
ищцата е претърпяла неимуществени вреди. Пътят, на който е настъпило ПТП е
републикански път по смисъла на чл. 8,
ал. 2 от ЗП и е изключителна държавна собственост. По силата на чл. 30, ал. 1
от ЗП задълженията по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските
пътища са възложени на Агенция “Пътна инфраструктура”. Следователно
отговорността за настъпилите за трети лица вреди от неизпълнението на тази
дейност или от лошото и изпълнение се носи от Агенция “Пътна инфраструктура” и
тя следва да обезщети причинените на ищцата неимуществени вреди.
Съдът е счел за неоснователно възражението на ответника,
че той не е материално пасивно легитимиран да отговаря по иска, обосновано с
твърдението, че община П. е била длъжна да предприеме мерки по отстраняване на
теча. В решението е посочено, че съгласно 48, ал. 1, б. Б от ППЗП/редакция ДВ бр.
60/2014 г., в сила от 22.07.2014 г./ задължение на ответника е да поддържа пътното
платно от републиканските пътища в урбанизираните територии. В § 1, т. 14 от ДР
на ЗП се съдържа легално определение на “поддържане на пътищата” – това е
дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и
удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно
износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на
пътищата. Установеното по делото заледяване на пътното платно, поради теч на
вода, създава опасност от възникване на ПТП. Отстраняването й е било задължение
на ответника, което той е следвало да възложи на съответните
работници/служители при него.
За установяване вида и степента на уврежданията,
причинени на ищцата, по делото е приета съдебно медицинска експертиза, от заключението
на която се установява, че в резултат на увреждането ищцата е страдала от
световъртеж и нарушено равновесие, които
са се засилвали с промяна на положението. Наложило се е лечение в продължение
на около два месеца. Проведени са курсове на кинезитерапия и физиотерапия. В
продължение на около четири месеца ищцата е имала усещане за световъртеж,
замайване, нестабилност и залитане при движение. Получила е функционален
дефицит при движението на главата.
Изпитвала е болки и страдания. Развило се е емоционално разстройство,
изразяващо се в напрегнатост, неспокойствие, безсъние, плачливост. Била е в
отпуск, поради временна нетрудоспособност в продължение на 14 дни. Ищцата
изпитва болка и към настоящия момент, при въздействие на статични и динамични
натоварвания и неблагоприятни климатични условия.
От показанията на св. Т. / съпруг на ищцата/, се
установява, че след травмата ищцата е имала необходимост от чужда помощ за
извършване на ежедневните и битови дейности. Понастоящем същата изпитва страх
при возене с автомобил .
Въз основа на тези доказателства районният съд е приел,
че сумата от 2 500 лв. справедливо ще обезщети ищцата за претърпените от
нея вреди.
Постановеното решение е валидно и допустимо, а по отношение законосъобразността му, въззивният
съд, на основание чл.269 ГПК, е ограничен от посоченото в жалбата.
Жалбоподателят поддържа, че неправилно
първоинстанционният съд е ангажирал отговорността му за отстраняване на
постоянния теч на вода по пътя. Задължение на община П. по силата на чл. 30, ал.4 от ЗП е изграждането,
ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните
алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване
по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии.
Жалбата е неоснователна.
Предявеният иск е с правно основание чл. 49 ЗЗД,
съгласно който, този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа.Т.е. за да възникне отговорността по чл.49 от ЗЗД е необходимо да
се установи наличие на причинени вреди на ищеца; противоправно и виновно
поведение на физическо лице; причинна връзка между това поведение и настъпилите
вреди, както и възлагане на физическото лице на определена работа от страна на
ответната страна и съответно противоправното и виновно действие на физическото
лице да е било извършено при изпълнението на тази работа или да е било в пряка
връзка с нея.
Видно от исковата молба, ищцата е посочила, че ПТП е
настъпило поради попадане на автомобила на заледен участък. Следователно, за да
с извърши преценка за наличието на елементите на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД в случая следва да се установят причините за ПТП и съответно кой е имал
задължение за поддръжката на пътното платно.
Причините за ПТП са описани в протокола за ПТП.
Последният е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на
ПТП. Т.е. посочените в същия причини за ПТП - движение с несъобразена скорост
спрямо състоянието на пътя – заледена пътна настилка и релефа на местността,
обвързват съда при формиране на извода относно обстоятелствата, довели до ПТП.
При така установени причини за произшествието, то
следващият въпрос, по който съдът дължи произнасяне е чие е било задължението
за поддръжка на пътното платно.
Не е спорно по делото, че ПТП е настъпило на
републикански път в урбанизираната територия на гр. Б., а по силата на чл.48,
ал. 1, б. Б от ППЗП /в редакцията й към датата на произшествието/,
организирането на дейностите по поддържане на пътищата са били задължение на
Агенция "Пътна инфраструктура", като съгласно чл. 167, ал.1 от ЗДвП
лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок .
Въз основа на тези разпоредби се налага извод, че задължение на жалбоподателя е
било да поддържа пътя и именно неизпълнението на това задължение е основание за
ангажиране отговорността му. Разпоредбата на чл. 30, ал.4 от ЗП не е основание
да се направи различен извод. Със същата е възложено на общините да извършват точно определени
дейности по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии,
като тези дейности не включват поддръжката на пътното платно в изправност и
сигнализирането за препятствията по него. Както вече се посочи в случая
отговорността на ответника по иска произтича от неизпълнението на задължението
му за поддръжка на пътното платно, вменено му с разпоредбата на чл.48, ал. 1,
б. Б от ППЗП/редакция ДВ бр. 60/2014 г., в сила от 22.07.2014 г./.
Вземайки предвид събраните по делото доказателства и
прилагайки точно законовите разпоредби, първоинстанционният съд е направил
обоснован извод, че причината за ПТП е наличието на неочаквано и необозначено
заледяване на пътното платно, на което водачът не е имал обективна възможност
да реагира. Отговорността на жалбоподателя не е ангажирана за неотстранен постоянен
теч на вода, каквито са твърденията в жалбата. Както вече се посочи причината
за ПТП е наличието на заледяване на
пътя, като пътният участък не е бил сигнализиран и обезопасен.
Жалбоподателят поддържа, че искът е неоснователен,
защото вредата е причинена в резултат на
поведението на водача на МПС.
Въззивният съд намира, че по делото липсват
доказателства, че единствената причина за настъпване на ПТП е движението на
лекия автомобил с несъобразена скорост, а само в тази хипотеза жалбоподателят
би могъл да се освободи от отговорност. Действително в протокола за ПТП като
причина за настъпване на произшествието освен състоянието на пътя е посочено и
движението с несъобразена скорост, но доколкото искът не е насочен против
водача на автомобила, то и извън предмета на делото е установяване на конкретно
противоправно поведение на същия. Дори и хипотетично да се приеме, че наред с ответника
по иска, вина за настъпилото ПТП има и друго лице, то в този случай на основание
чл. 55 ЗЗД отговорността би била солидарна и право на увреденото лице е да
насочи претенцията си спрямо един от солидарните длъжници , което следва от
разпоредбата на чл. 122 ЗЗД. Т.е. за крайния изход от настоящия спор е без
значение дали ПТП е причинено освен поради описаното състояние на пътя и в
резултат на поведението на водача на лекия автомобил.
Неоснователни са и доводите за завишен размер на
присъденото обезщетение. Последното се определя при спазване принципа за
справедливост, визиран в чл. 52 ЗЗД, като при преценката си съдът взема предвид
конкретните увреждания на пострадалото лице, продължителността на страданието ,
както и обстоятелството дали същото е напълно възстановено от трамвата или не.
В конкретния случай видно от заключението на вещото лице- невролог, ищцата е
получила навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния
стълб, като е носила и имобилизационна яка. Търпяла е болки и страдания,
ограничения в движението на главата и тялото непосредствено след травмата и в
продължение на около четири месеца. Доказаният отоневрологичен синдром е
причинявал неприятно усещане за световъртеж, замайване, нестабилност и залитане
при движение а на моменти непохватност. Засилвал се е или се е появявал при резки промени на
положението на тялото и главата. Развило се е емоционално разстройство,
изразяващо се в напрегнатост, неспокойствие, безсъние, плачливост. Възможно е
болките да се появят спонтанно при въздействие на статични и динамични натоварвания
на шиен дял на гръбначен стълб и при
въздействие на неблагоприятни климатични условия. Вземайки предвид така
установеното, въззивният съд намира за правилен извода на районния съд, че сумата
от 2 500 лв. справедливо ще обезщети ищцата за претърпените от нея болки и
страдания,
Във връзка с изложеното, въззивният съд намира, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Неоснователно е искането на пълномощника на въззиваемата
за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА. За да се присъди
възнаграждение по реда на посочената разпоредба, то следва да се установи, че
защитата е осъществена в някоя от хипотезите на чл.38, ал.1 от ЗА, каквито
данни по делото не са налице. Представеният договор за правна защита и съдействие
не удостоверява постигнато съгласие между ищцата и процесуалния й представител
защитата да се осъществява по чл.38, ал.1 ЗА, което от своя страна е пречка за
присъждане на адвокатско възнаграждение на основание цитираната законова
разпоредба. В същия смисъл е и определение № 31 от 8.02.2017 г. на ВКС по гр.
д. № 3587/2016 г.
По изложените
съображения, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 551/06.07.2017 г., постановено по гр. дело № 5428/2016 г. по описа на П.
районен съд,
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на касационно
обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.