№ 29
гр. Тутракан, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на четвърти юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20253430200075 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 25-0362-000207 от 17.04.2025 г. на
началника група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, на О. Е. М., с ЕГН:
********** от ********, за извършено нарушение на чл. 150 от ЗДвП, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв.
Недоволен от издаденото наказателно постановление, жалбоподателят,
чрез надлежно упълномощения в хода на производството адв. И. Х. от ****, го
обжалва в срок. Твърди се, в противовес на установеното с АУАН, че
испанското свидетелство за управление на МПС било валидно. Навеждат се
доводи, от една страна, че проверката, доколкото била извършена по телефона,
била ненадлежна и не можела да установи дали свидетелството било валидно,
или не, а от друга – че нарушението по чл. 150 от ЗДвП касаело
неправоспособните водачи, какъвто жалбоподателят не бил, тъй като само
СУМПС било обявено за невалидно.
Въззиваемата страна – началник група в РУ – Тутракан, ОДМВР –
Силистра, редовно призован, явява се негов представител – надлежно
упълномощената В.А. – главен юрисконсулт в ОДМВР – Силистра. В хода по
1
същество навежда доводи за законосъобразност и обоснованост на
атакуваното НП. Отправя се искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение –Тутракан,
редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
С Протокол № **** г. и Протокол № **** г. на ОО „АА“ – Варна към РД
„АА“ – Варна, удостоверяващи резултатите от проведените теоретичен и
практически изпити за придобИ.е на правоспособност за управление на МПС,
жалбоподателят О. М. придобил такава правоспособност за категория „В“.
Във връзка с това на 10.01.2018 г. от ОДМВР – Шумен му било издадено
СУМПС № ******. Впоследствие – на 02.09.2021 г. на жалбоподателя му било
подновено свидетелството, като от ОДМВР – Силистра му било издадено
СУМПС № *******.
На 08.08.2019 г. пред състав на РС – Девня жалбоподателят се признал за
виновен в това, че на 15.09.2016 г. съзнателно се ползвал от неистински
документ – Удостоверение за завършен VII клас през учебната 1999/2000 г.
Въз основа на него същият се сдобил със Свидетелство за основно
образование рег. № ***********. Последното жалбоподателят използвал като
документ, удостоверяващ завършен осми клас, при кандидатстването му за
придобИ.е на правоспособност за управление на МПС.
По повод горното, с Решение № 342000-23435/16.12.2021 г. на началник
група „МПСВАНД“ към сектор „ПП“ при ОДМВР – Силистра, на основание
чл. 19 от Наредба I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите
и тяхната дисциплина, издадена от министъра на вътрешните работи,
производството по издаването на СУМПС на жалбоподателя било
възобновено. Решението било обжалвано от М. пред АС – Силистра, който с
Определение № 355/27.06.2022 г. по адм. д. № 95/2022 г. оставил жалбата, като
недопустима, без разглеждане и върнал преписката на административния
2
орган. С Решение № 342000-13734/03.08.2022 г. възобновеното производство
продължило с обявяването на СУМПС № *******, издадено на 02.09.2021 г.
от ОДМВР – Силистра, за невалидно. Решението на административния орган
влязло в сила на 15.03.2024 г., след като било оспорено от жалбоподателя и
пред АС – Силистра, и пред ВАС (финалният акт – Решение №
3168/15.03.2024 г. по адм. д. № 7319/2023 г. на ВАС, потвърждаващ Решение
№ 56/22.06.2023 г. по адм. д. № 143/2022 г. на АС – Силистра).
Същевременно със Заповед № РД-01-94/28.02.2022 г., издадена от
изпълнителния директор на ИА „АА“, на основание чл. 53, т. 3 от Наредба №
38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите за
кандидати за придобИ.е на правоспособност за управление на МПС и реда за
провеждане на проверочните изпити, издадена от министъра на транспорта и
съобщенията, били анулирани резултатите на жалбоподателя от проведените
изпити, обективирани в Протокол № **** г. и Протокол № **** г. на ОО „АА“
– Варна към РД „АА“ – Варна. Заповедта, след обжалване от страна на
жалбоподателя, била първоначално отменена с Решение № 53/16.06.2022 г. по
адм. д. 46/2022 г. на АС – Силистра, а впоследствие – с Решение №
2886/20.03.2023 г. по адм. д. № 6535/2022 г. на ВАС, първоинстанционното
решение било отменено, а заповедта влязла в сила.
На 28.01.2022 г., в хода на развиващите се административни
производства, на жалбоподателя му било издадено ново СУМПС испански
образец с № ***-*. То му било издадено въз основа на резултатите,
обективирани в Протокол № **** г. и Протокол № **** г. на ОО „АА“ – Варна
към РД „АА“ – Варна. Впоследствие – на неустановена по делото дата,
свидетелството било обявено за невалидно.
На 24.03.2025 г. актосъставителят Р. Г. и свидетелите К. Й. и Е. А. –
полицейски служители в РУ – Тутракан, изпълнявали служебните си
задължения по контрол на движението по пътищата. Около 14:30 ч. те се
намирали в с. Зафирово, обл. Силистра, по ул. „Трети март“, в близост до
бензиностанция „Петрол“. Около 15:00 ч. по пътя в посока с. Богданци
преминал лек автомобил марка/модел „Сеат Толедо“ с рег. № ****,
управляван от жалбоподателя О. М., за когото полицейските служители имали
оперативна информация, че не е правоспособен, тъй като неговото СУМПС,
испански образец, било обявено за невалидно. Св. А. подал сигнал и
3
жалбоподателят спрял. В хода на извършваната проверка последният
представил СУМПС с № ***-*, издадено от властите в ***. Актосъставителят
Г. съставил АУАН серия АД № 206, бл. № 0660103, с който повдигнал
обвинение на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 150 от ЗДвП,
като в обстоятелствената част на акта записал, че представеното от водача
СУМПС било обявено за невалидно. Жалбоподателят отказал да подпише
АУАН и да получи препис от същия, което било удостоверено от Г.Г. – също
служител в РУ – Тутракан.
На 17.04.2025 г. било издадено атакуваното НП 25-0362-000207, препис
от което бил връчен на жалбоподателя на 02.05.2025 г.
Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства – показанията на актосъставителя и
свидетелите; НП № 25-0362-000207 от 17.04.2025 г.; АУАН № 206/24.03.2025 г.
серия АД бл. № 0660103; Докладна записка УРИ 362-2445/2025 г.; Докладна
записка УРИ 362-3119/2025 г.; молба от О. М.; Докладна записка УРИ 362-
3262/2025 г.; Възражение от О. М.; писмо рег. № 3286-18675/28.03.2022 г. по
описа на ОДМВР – Силистра; писмо рег. № 3286-18675/15.04.2022 г. по описа
на ГДНП с разпечатка от система RASPER; Писмо рег. № 16-00-00-
6276/11/08.04.2022 г. по описа на ИА „АА“; Заповед № РД-01-94/28.02.2022 г.;
ЗППАМ 25-0362-000054/24.03.2025; Справка картон на водача; Справка АИС
– регистрация; справка собственици на ПС; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021
г.; служебна бележка от „ЧР“ при ОДМВР – Силистра; фотоалбум на СУМПС
испански образец; Решение № 3168 от 15.03.2024 г. на ВАС; касационна жалба
рег. № 67-00-00-18415/23.06.2021 г.; Решение № 342000-23435/16.12.2021 г. по
описа на ОДМВР – Силистра; Определение № 355/27.06.2022 г. на АС –
Силистра; Решение № 2886/20.03.2023 г. на ВАС; Решение № 53/16.06.2022 г.
на АС – Силистра; 4 бр. екранни снимки; Писмо № 0313-121/17.06.2021 г. по
описа на МОН; писмо рег. № 36=72000-9680/01.06.2021 г. по описа на ОДМВР
– Шумен; Постановление рег. № 8850/19.10.2020 на ОП – Варна; писмо изх. №
134/13.07.2021 г. на ОУ „Св. И. Рилски“ с. Червенци, обл. Варна с приложени
данни за заличаване на лицата О. Е. М. и Е. Е. М.; Писмо рег. №
**********/20.06.2021 г. по описа на с-р „ПП“ при ОДМВР – Шумен.
4
Анализирайки доказателствата, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, страна в
производството, имащо правен интерес. Като такава тя е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН серия АД № 206, бл. № 0660103 от 24.03.2025 г. в
сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Актът съдържа законово изискуемите
реквизити по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН и е съставен от компетентен орган.
Последният извод следва от разпоредбите на чл. 37, ал. 1, б. „б“ от ЗАНН във
връзка с 189, ал. 1 и чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във връзка с т. 2.2 и т. 1.3.3 от
Заповед № 812з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
Съдът намира, че в акта е налице непълнота, доколкото
актосъставителят е посочил единствено, че представеното от жалбоподателя
СУМПС било обявено за невалидно, като само цифрово е упоменал
действително нарушената законова разпоредба, касаеща липсата на
правоспособност у водача. В контекста обаче на изложената фактическа
обстановка, а именно обжалването от страна на настоящия жалбоподател на
всеки един административен акт/съдебно решение от развилите се
административни производства, може да се заключи, че въпреки посоченото
несъвършенство в акта (неразвИ.е на цялата фактология, довела до липсата на
правоспособност и посочване само на следствието от настъпването и),
̀
правото на защита на жалбоподателя, в аспекта да разбере в какво е обвинен,
не е било накърнено, тъй като последният неминуемо е бил в състояние да
узнае в какво точно се изразява вмененото му нарушение. Оттук, настоящият
съдебен състав счита, че констатираната непълнота не следва да се определя
като съществено нарушение на процесуалните правила, водещо на собствено
основание до отмяната на НП. Поради изложените съображения доводът на
защитата в обратен смисъл съдът приема за неоснователен.
Другият защитен довод – за това, че проверката била проведена по
телефона, съдът също отхвърля като неоснователен. На първо място, към
момента на констатиране на процесното нарушение (както стана ясно в
проведеното съдебно заседание) полицейските служители са нямали
техническа възможност да извършат собствена проверка чрез предоставените
5
им служебни устройства за отдалечен достъп. На второ място, без значение е
начинът на извършване на проверката, след като впоследствие – както в
досъдебната фаза на процеса, така и в съдебната, констатациите, направени от
полицейските служители, се потвърждават от приетите писмени
доказателства.
Наказателно постановление № 25-0362-000207/17.04.2025 г. е издадено
от компетентен АНО – чл. 47, ал. 2 във връзка с ал. 1, б. „б“ от ЗАНН във
връзка с чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и т. 3.9 от Заповед № 812з-1632/02.12.2021 г.
на министъра на вътрешните работи. НП е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от
ЗАНН и съдържа законово изискуемите реквизити по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН,
като с него е наложено наказанието, предвидено в чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП,
индивидуализирано в размер на 200 лв. Пренесената от АУАН непълнота в НП
също (въз основа на изложените по-горе мотиви) не следва да се квалифицира
като съществено нарушение на процесуалните правила.
Жалбоподателят е административно-наказателно отговорно лице и
представлява надлежен субект на нарушението по чл. 177, ал. 1, т. 2 във
връзка с чл. 150 от ЗДвП, доколкото е установен като водач на МПС по
смисъла на т. 25, § 6 от ДР на ЗДвП. Същият към момента на извършване на
деянието е бил неправоспособен водач, тъй като със Заповед № РД-01-
94/28.02.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „АА“, влязла в сила на
20.03.2023 г., са били анулирани резултатите му, обективирани в Протокол №
**** г. и Протокол № **** г. на ОО „АА“ – Варна към РД „АА“ – Варна.
Наличието на валидно/невалидно българско/чуждо СУМПС няма отношение
към осъществяването от обективна страна на административното нарушение
(а единствено до осъществяването му от субективна страна – наличието на
умисъл/непредпазливост/изключващо вината обстоятелство), доколкото съгл.
чл. 2, ал. 1 от Наредба I-157 то е индивидуален удостоверителен документ за
правоспособност за управление на МПС, следователно – щом такава липсва,
то СУМПС няма какво да удостоверява (и дори да е валиден самият документ
/в смисъл – издаден от компетентен орган по съответния ред и не е отменен/
това не превръща притежателя му в правоспособен водач). Не СУМПС
създава правоспособност на определено лице да управлява МПС,а то само го
удостоверява пред съответните контролни органи.Горното аргументира съда
да отхвърли като неотносимо възражението на защитата, че в хода на
проверката жалбоподателят е притежавал валидно СУМПС.
6
Горното обуславя наличието на обективните съставомерни признаци на
нарушението по чл. 177, ал. 1, т. 2 вр. чл. 150 от ЗДвП.
Деянието е осъществено от жалбоподателя и от субективна страна с
небрежна форма на вината, доколкото обективно е бил длъжен да е
правоспособен водач, управлявайки процесното МПС, и субективно, при
полагане на дължимата грижа, е бил в състояние (т.е. е могъл) да избегне
извършването на административното нарушение. Изводът за наличие на
небрежност съдът черпи от установената фактическа обстановка (както
активността на жалбоподателя като такъв по развилите се административни
производства, така и от признанието му пред състав на РС – Девня, че се е
ползвал от неистински документ за сдобИ.ето си с ценз за завършено основно
образование), доколкото жалбоподателят, въпреки липсата на доказателства,
че му били връчени Решение № 2886/20.03.2023 г. по адм. д. № 6535/2022 г. на
ВАС („потвърждаващо“ Заповед № РД-01-94/28.02.2022 г.), и Решение №
3168/15.03.2024 г. по адм. д. № 7319/2023 г. на ВАС, потвърждаващо Решение
№ 56/22.06.2023 г. по адм. д. № 143/2022 г. на АС – Силистра,е имал
възможност да се запознае с обстоятелството, че е неправоспособен водач
вследствие анулирането на резултатите от положените от него изпити.
Поради изложеното дотук съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна административно нарушение
по чл. 177, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 150 от ЗДвП.
Съдът намира, че не са налице предпоставките за квалифициране на
случая като маловажен, тъй като процесното нарушение не съдържа белезите
по § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, а тъкмо обратното – налице са отегчаващи
отговорността на жалбоподателя обстоятелства, завишаващи неговата
обществена опасност. Такива обстоятелства са както миналите нарушения от
същия вид, извършени от жалбоподателя (видни от справката картон на
водача), така и незаконосъобразния начин за сдобИ.е със СУМПС, привидно
удостоверяващо наличието на правоспособност за управление на МПС у
същия.
С оглед коментираните по-горе отегчаващи отговорността на
жалбоподателя обстоятелства, а и предвид липсата на правомощие съдът да
увеличи наложената санкция, съдебният състав намира, че наложеното от
АНО наказание, индивидуализирано в среден размер, също се явява
7
законосъобразно.
Имайки предвид горното, съдът счита, че липсват основания
обжалваното НП да бъде отменено или изменено, поради което същото следва
да бъде потвърдено като законосъобразно.
В хода на производството, на основание чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, е
направено искане за присъждане на сторените разноски по делото в полза на
АНО. Предвид фактическата и правна сложност на казуса и участието на
процесуалния представител на АНО в провеждането на съдебното заседание,
съдът счита, че следва да присъди разноски в размер около средния. Съгласно
чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от НЗПП, той
се равнява на 120 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0362-000207 от
17.04.2025 г. на началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, с което
на О. Е. М., с ЕГН: ********** от ********, за извършено нарушение на чл.
150 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв., като
законосъобразно.
ОСЪЖДА О. Е. М., с ЕГН: ********** от ******** да заплати на
ОДМВР – Силистра, представлявана от директора М.Н., сторените разноски
по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 120
/сто и двадесет/ лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на
съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр.
Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
8