№ 1127
гр. **, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430104049 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от Н. Д. Р. с ЕГН ********** от
гр.** *** и ЕТ“Н.Р.“ ЕИК *** против *** гр.*** кв.М***я“ ЕАД гр.***, район
***. Ищецът твърди, че въз основа на влязла в сила заповед по ч.гр.дело №
5879/2010г. е осъден да заплати на втория ответник 2000 лева главница,
490,63 лева договорна лихва и законна лихва върху главницата, както и
разноски. Твърди, че заповедта за изпълнение и изп.лист са издадени на
основание счетоводно извлечение за дължими суми по договор
№867/14.09.2007г. между страните. С изп.лист било образувано изп.дело
2020815041076 по описа на ****, с рег.№815 и район на действие ***. По
делото не са извършвани действия в продължение на повече от пет години и с
постановление №15512/30.03.2020г. по делото, същото било прекратено. Към
днешна дата е архивно. Ищецът твърди, че на 19.05.2021г. служител на „***
уведомил ищеца, че дължи сумата от 5269 лева тъй като с договор за цесия от
08.11.2019г., задължението на ищеца било прехвърлено от „*** на „*** През
месец май ищецът получил предложение за споразумение за разсрочено
плащане на сумата. Ищецът твърди, че отказал да подпише споразумението,
тъй като вземането било погасено по давност.
1
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че
не дължи процесната сума на ответниците.
Претендира разноски по делото.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор от „*** в който
твърди, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди, че изтеклата давност
не води до погасяване на самото вземане, а на възможността то да бъде
принудително изпълнено. Твърди, че вземането продължава да съществува,
но като естествено и длъжникът продължава да дължи, защото изтеклата
давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде
принудително изпълнено. Твърди, че единственото действие, което „***е
предприел спрямо ищеца е, че след прекратяване на изпълнителното дело му
е изпратил споразумение за разсрочване на задължението му, но това не е
основание за завеждане на иск. Навежда доводи, че душесмутът на длъжника
от това, че кредиторът не е отписал счетоводно погасени по давност вземания
не е достатъчно основание за предявяване на иск за признаване за установено,
че длъжникът „не дължи“ задълженията, които длъжникът следи в интернет
страницата на кредитора.
Ответникът „*** твърди, че предявеният иск се явява недопустим по
отношение на първоначалния кредитор. Моли съда да прекрати
производството по делото и претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява се от
процесуалния си представител и поддържа исковата молба.
Ответникът „*** се представлява от процесуалния си представител и
поддържа подадения отговор.
Ответникът „*** не се представлява. В подаденото писмено
становище поддържа доводите в отговора, че предявеният иск е недопустим.
В случай, че съдът го приеме за допустим, моли да го отхвърли като
неоснователен.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
В ПлРС е подадено заявление от „*** за издаване на заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ, по
което било образувано ч.гр.дело № 5897/2010г. по описа на същия съд и на
02.09.2010г. била издадена заповед за изпълнение, с която било разпоредено
длъжникът, ищец в настоящето производство да заплати на кредитора,
ответник по делото заявените суми.
Установява се от приложените по делото писмени доказателства, че на
23.09.2010г. била подадена молба от кредитора до **** и било образувано
2
изп.дело 20108150401076/2010г. С молбата е направено искане за налагане на
запор върху сметките на длъжника. На 29.09.2010г. било изпратено запорно
съобщение до „***“ ЕАД, а на 08.10.2010г. до длъжника била изпратена
покана за доброволно изпълнение.
Установява се от приложеното изпълнително дело, че на 16.11.2010г.
взискателят „*** подал молба за налагане на възбрана върху недвижими
имоти, собственост на длъжника. На 30.11.2010г. върху двата имота била
вписана възбрана.
Установява се от изпълнителното дело, че 20.12.2011г. била вписана
служебна пререгистрация на ЕТ „Н.Р.”.
От този момент, до 22.11.2019г. не са извършвани действия по
изпълнителното дело, като на тази дата взискателят уведомил съдия-
изпълнителя, че с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
15.11.2016г. и Конкретен договор за цесия от 08.11.2019г. „*** ЕАД
прехвърлил вземанията си към длъжника Н.Р. ЕТ предмет на събиране по
посоченото изпълнително дело на цесионера „***Д, считано от 08.11.2019г.
Със същата молба „*** направил искане да бъде конституиран като взискател
.
Установява се от приложеното изп.дело, че с постановление от
30.03.2020г. изпълнителното производство по делото било прекратено на
основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК поради настъпила перемпция. В
постановлението е отразено, че последното изпълнително действие е било
извършено през 2010г. Със същото постановление били вдигнати наложените
възбрани и запори върху имуществото на длъжника.
С оглед датата на последното валидно извършено изпълнително
действие – 30.11.2010г., на 30.11.2012г. изпълнителното производство следва
да се счита прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Това
прекратяване настъпва по силата на закона, без да е необходимо
извършването на процесуални действия от страна на съдебния изпълнител.
Последващото постановление от 30.03.2020г., с което се прекратява
изпълнителното производство има само констативно действие и установява
вече настъпилото по силата на закона прекратяване, а не поражда същото.
Отмяната на ППВС № 3/18.11.1980г. с т.10 от ТР № 2/26.06.2016г.,
постановено по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, поражда действие от
датата на постановяване на ТР. Даденото с т.10 от ТР № 2/26.06.2016г.
разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към
този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това. В случая прекратяването на изпълнителното
производство е настъпило на 30.11.2012г., поради което и същото не е било
висящо към датата на обявяване на ТР № 2/26.06.2016г., постановено по
тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Това е и причина в случая да намери
3
приложение даденото с ППВС № 3/18.11.1980г. разрешение, съгласно което
давност не тече, докато е налице висящо изпълнително производство.
Действието на настъпилото въз основа на това ППВС спиране е
преустановено с прекратяването на изпълнителното производство на
30.11.2012г. и от тази дата е започнала да тече давност.
Погасителната давност за вземането по настоящото производство
следва да се счита изтекла на 30.11.2015г., което е преди датата на
предявяване на отрицателния установителен иск – 21.06.2021г., поради което
и същия се явява основателен. В случая е без значение обстоятелството, че
„*** е било конституирано като взискател по изпълнителното производство
на 09.03.2020г. Към този момент изпълнителното производство вече е било
прекратено по силата на закона, поради което конституирането на нов
взискател вместо дотогавашния такъв не може да породи правно действие и
не съставлява валидно извършено правно действие, което да доведе до
прекъсване на давността.
Дори и да бъде прието, че приложение следва да намери разпоредбата
на чл.117, ал.2 от ЗЗД и следва да се приложи посочената в нея петгодишна
давност, то отрицателният установителен иск отново е основателен, защото и
петгодишната давност е изтекла отново преди предявяване на иска – на
30.11.2017г.
С оглед на изложеното, така предявеният отрицателен установителен
иск предявен срещу „***Д се явява основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на „*** ЕАД, съдът счита искът се явява допустим, тъй
като цедентът също има право да предяви претенции за заплащане на
дължимите суми. С оглед изтеклата давност, искът е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото, съдът следва да присъди разноски. Разноските
на ищеца са в размер на 838,76 лв. Съдът приема, че „***Д следва да заплати
половината от разноските, а именно сумата от 439,38 лева. Ищецът следва да
заплати разноски на ответника „*** ЕАД в размер на 150 лева.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 ГПК вр. чл.439
ГПК, че Н. Д. Р. с ЕГН ********** от гр.** *** и ЕТ“Н.Р.“ ЕИК *** НЕ
ДЪЛЖАТ на „*** с ЕИК ********* гр.*** кв.М***
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 ГПК вр. чл.439
ГПК, че Н. Д. Р. с ЕГН ********** от гр.** *** и ЕТ“Н.Р.“ ЕИК *** НЕ
4
ДЪЛЖАТ на „*** ЕАД гр.***, район *** сумата от 5269,03 лева, дължима по
ч.гр.дело 5879/2010г. по описа на РС **, за която е образувано изпълнително
дело №20108150401076/2010г. поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК, „*** с ЕИК ********* гр.***
кв.М*** ДА ЗАПЛАТИ на Н. Д. Р. с ЕГН ********** от гр.** *** и ЕТ“Н.Р.“
ЕИК *** разноски по делото в размер на 439,38 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК, Н. Д. Р. с ЕГН ********** от
гр.** *** и ЕТ“Н.Р.“ ЕИК *** да заплатят на „*** ЕАД гр.***, район ***,
разноски по делото в размер 150 лева за юрк.възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред **ския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – **: _______________________
5