Р Е Ш Е Н И Е
10.12.2013 година, град Монтана
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 28.11.2013
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при
секретаря Н.И. и с участието на прокурора .............................. ...........................................,
като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 70453 по описа за 2010 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 69 ал. 1
от Закона за наследството, по реда на чл. 348 ГПК.
Производството е във фазата по ИЗВЪРШВАНЕ на
съдебната делба.
С Решение на Окръжен съд Монтана по в. гражданско
дело № 292 по описа за 2011 година от 25.10.2011 година е ДОПУСНАТА СЪДЕБНА
ДЕЛБА по предявен иск с правно основание чл. 69 ал. 1 от Закона за наследството
от Е.С.В., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx 24; срещу Л.С.Т., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx 22; Н.С.М., ЕГН
xxxxxxxxxx,xxx 24, по отношение на следния
поземлен имот с идентификатор 48489.6.496
по кадастралната карта на град Монтана, находящ се в град Монтана, ул. Огоста
22, с площ от 441 кв. м, ведно с жилищна еднофамилна сграда на един етаж с
идентификатор 48489.6.496.1, с площ от 48 кв. м; селскостопанска сграда с
идентификатор 48489.6.496.3, с площ от 35 кв. м, при съседи на поземления имот:
48489.6.495; 48489.6.463; 48489.6.497; 48489.6.515 по кадастралната карта на град
Монтана, одобрена със Заповед № РД-18-29 на Изп. Директор на АК Монтана, при
равни права за съделителите: 1/3 идеална част за Е.С.В., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx 24;
1/3 идеална част за Л.С.Т., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx 22; и 1/3 идеална част за Н.С.М.,
ЕГН xxxxxxxxxx,xxx 24.
Решението по допускане на съдебната делба е
влязло в сила на 25.05.2013 година.
Заявено е искане за възлагане на имота, предмет
на делбата, от Е.С.В. и Н.С.М., в общ дял за жилищната сграда и ½
идеална част от парцела, а останалата постройка – сграда за допълнително
изграждане с другите постройки до нея – гараж, баня, тоалетна и ½ идеална
част от парцела - да се поставят в дял на Л.С.Т..
От Е.С.В. и Н.С.М. не са заявени претенции за
сметки и подобрения.
На основание чл. 346 ГПК е приета молба с
искания по сметки за извършени подобрения в недвижимия имот от Л.С.Т..
В ход по същество на делото е направено искане
от съделителите в процеса за изнасяне процесния имот на публична продан.
ДОПУСНАТА е и назначена съдебно-техническа
оценъчна експертиза, изпълнена от вещото лице М.Д., не приета от съда.
ДОПУСНАТА е и назначена повторна
съдебно-техническа оценъчна експертиза, допълнителна такава, изпълнени от
вещото лице В.Р., приети от съда и не оспорени от страните.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени доводите на страните,
доказателствата по делото и на основание чл. 235 ГПК, намира за установени
следните обстоятелства:
Решението по допускане на делбата има
установително действие относно лицата, имотите и частите на всеки от
съделителите при нейното извършване. Това налага във фазата по допускане на
делбата в делбеното производството да бъде установено правото на собственост на
всяко едно от лицата върху имотите, чиято делба се иска да бъде допусната по
съдебен ред и частта им на всеки от тях в имуществената общност, което е
безспорно и е със сила на присъдено нещо.
От констатациите на вещото лице В.Р., които
съда възприема изцяло в представените заключения, като дадени обективно, компетентно
и безпристрастно и ги приобщава по делото, се установява, че поземлен имот с
идентификатор 48489.6.496 е неподеляем, съгласно чл. 19 ал. 1 т. 1 от ЗУТ и
жилищната сграда не отговаря на изискванията на чл. 40 ал. 1 от ЗУТ, т. е. налице
е категорично становище за неподеляемост на сградата, предмет на делбата.
Съгласно чл. 348 от ГПК, когато някой имот е
неподеляем и не може да се постави в един от дяловете, понеже не може да бъде
разделен на толкова реални дяла, представляващи самостоятелни обекти, колкото
са съделителите, а в случая на три равни части, съдът следва да постанови той
да се изнесе на публична продан, като страните в делбата могат да участват при
наддаването в публичната продан. Това важи и когато съсобственият имот е жилище
и не може да бъде разделен на толкова дяла, колкото са съсобствениците, или да
се учреди етажна собственост по реда на ЗС: тогава съдът следва да постанови
той да се изнесе на публична продан или да се даде на един от съделителите при
условията на чл. 349, ал. ал. 1 и 2 от ГПК.
Разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК сочи, че
"ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при
откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да
поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите
съделители се уравнят с друг имот или с пари ... ". Действащите правни
норми на чл. 349, ал. 1 и 2 от ГПК, като способ за ликвидиране на
съсобствеността при съдебна делба, ограничават значително приложното поле на
възлагането на неподеляем имот. Условията, при които законът дава възможност да
бъде извършено възлагане от съда в полза на някой от съделителите, са свързани,
от една страна, с обекта на съсобствеността, от друга страна - с изисквания, на
които следва да отговаря самият съделител. Делбеният недвижим имот следва да
има характера на жилищен и от него да не могат да се обособят самостоятелни
обекти на правото на собственост за всеки един от съделителите. В конкретният
случай делбеният имот няма характера на жилищен, не отговаря на изискванията за
жилищен имот и в хода на делбата, съделителката Е.С. е извършила продажба на
свой недвижим имот.
В срока по чл. 349,
ал. 4 от ГПК възлагателни претенции с правно основание чл. 349, ал. 2 от ГПК са
направени от страни по делото, в лицето на Е.С. и Н.С.; направени са искания по
сметки от съделителя Л.Т..
Стойността на полагащия се дял на всяка от
страните от имота е 27 676.00 лв., изчислена на база заключението на
експерта (1/3 е от 9 225.33 лв. ).
Горното обуславя
извода на съда, че макар и да са налице първоначално възлагателните претенции
за процесния неподеляем имот, съгласно чл. 348 от ГПК, съдът следва да
постанови имота да се изнесе на публична продан. Поначало, разделението във
втората фаза на делбата е възможно да стане чрез теглене на жребий, когато се
съставя, предявява и обявява за окончателен проект за разделителен протокол, и
след влизане в сила на решението по чл. 351 от ГПК се тегли жребий по реда на
чл. 352 от ГПК, а така също и чрез отреждане на дялове от съда по реда на чл. 353
от ГПК, респективно чрез възлагане на недвижимия имот по реда на чл. 349, ал. 1
или ал. 2 и сл. от ГПК (последният способ само в случай, че недвижимият имот е
неподеляем). В настоящия казус обаче, тези варианти са неприложими, а както бе
посочено и по-горе, е налице приложното поле на чл. 348 от ГПК и делбеният имот
следва да се изнесе на публична продан, в която страните в делбата ще могат да
участват при наддаването. След като се осребри стойността на имота, парите от
него ще се разпределят между страните съобразно квотите им.
В първото по делото заседание след влизане в
сила на решението по допускане на делбата ответникът Л. Славчев Т. е предявил
искания за извършени в сънаследствения имот подобрения. Тези претенции са
уточнени по размер, всяка една поотделно, по време, по основание. Предявяването
на претенцията по сметките се извършва винаги конкретно и това е направено в
процеса от заявилия ги. По своята същност претенциите по сметките са едни
обикновени осъдителни искове, предявяването на които трябва да отговаря на
изискванията на чл. 127 и 128 ГПК, за всяка претенция поотделно. В случая
отразените в протокола на заседанието по чл. 346 претенции са конкретно и
изчерпателно посочени. Във връзка с предявените искания, в заключението на
вещото лице, в раздел V. Заключение – оценка, са вписани, както необходимите
разноски за запазване на едноетажната жилищна сграда; така и подобренията в
жилищната сграда и в поземления имот, т. е. разграничено е кои от претенциите
представляват необходими разноски и кои подобрения.
Първите са свързани с необходимостта за
запазване съществуването на самия имот и без тяхното извършване имотът би
погинал или състоянието му би се влошило съществено. Чрез извършването им се
предотвратява разрушаването или погиването на имота. Основанието на иска за
необходимите разноски не е в правилата на чл. 72 - 74 ЗС, а в правилата на чл. 55
и сл. ЗЗД или на чл. 30, ал. 2 ЗС. При това с извършването им изобщо не е необходимо
да се увеличава стойността на имота. Разбира се, в необходимите разноски не се
включват обикновените разноски, свързани с текущото поддържане на имота.
Подобренията в имота са такива нововъведения,
които изменят общата вещ - имота, и които не са били необходими за запазването
и съхраняването им. При тях необходима предпоставка е именно увеличаването на
стойността на имота. Ако обективно не е настъпило такова увеличение, не е
налице подобрение. Така например, ако претендиращият съделител е сменил пода на
една от стаите и е направен ремонт на покрива на къщата, каквото искане има, и
макар да са изразходвани средства за това, ако не е имало нужда от тази подмяна
и стойността на имота е останала неизменна, той няма право да търси съответна
част от другите съсобственици, нито като необходими разноски, нито като
подобрения.
При необходимите разноски могат да се търсят
само действителните разноски, докато за подобренията, ако са извършени при
условията на чл. 72 – 74 от ЗС или увеличената стойност на имота при
добросъвестното владение или по-малката стойност между увеличената стойност на
имота и разходите за извършването им. По силата на чл. 74, ал. 2 ЗС
добросъвестният подобрител, ако е извършил подобренията, със знанието и
непротивопоставянето на собственика, има право да търси увеличената стойност на
имота. В конкретният случай, подобренията, направени в имота са извършени със
съгласието на собствения, общия наследодател е бил жив в периода до 2010 година,
когато те са направени, не се установи да се е противопоставил на тях, а и
такова не е налице от съделителите Е. и Н.. Категорично е установено, че до
смъртта на наследодателя синът му Л. е живял в процесния имот, а така също и че
тези подобрения са направени от него.
Възможни са няколко фактически и правни
положения, при които един съсобственик извършва подобрения в общата вещ. Така
например, той може да не се съобразява с правата на останалите съсобственици, да
владее имота само за себе си. Но затова той трябва да промени титула на владението
си от владение за себе си и за сметка на останалите съсобственици във владение
само за себе си. Това свое намерение обаче той следва да манифестира спрямо
другите съсобственици, да отблъсне тяхното владение и това да стане известно. Всяко
скрито неопределено поведение, което може да се тълкува и по други начини, не
сочи на такава промяна. Ако е налице промяна, налице е превръщането в
обикновено (недобросъвестно) владение и това той в това си качество има право
да иска ликвидация на облигационните отношения, породени от извършените
подобрения по реда на чл. 74, ал. 1 ЗС. Доколкото може да се установи, че той е
установил владение върху целия имот за себе си, отстранявайки другите, това е
обикновено недобросъвестно владение, защото то не е основано на правно
основание по смисъла на чл. 78, ал. 1 ЗС прехвърлителна, едностранна или
двустранна сделка, административен акт с вещноправни последици, решение по
конститутивен иск. В останалите случаи, а това е разяснено в раздел I, ал. 6 на
ППВС 6/74 г., когато извършва подобрения в качеството си на владелец на своята
част и държател на частите на останалите съсобственици, ликвидацията ще се
извърши при условията на чл. 30, ал. 2 ЗС, ако подобрението е извършено със
съгласието на останалите съсобственици, а ако липсва съгласието на останалите
по правилата на водене на чужда работа без пълномощно чл. 60 и сл. ЗЗД, както и
ако останалите съсобственици не са се противопоставяли по правилата на чл. 59 ЗЗД, с което те са се обогатили до размера на обедняването.
По отношение възражението за погасителна
давност, касаеща претенцията за подобренията, съда я намира неоснователна, тъй
като производството по делото е образувано на 30.08.2010 година, по време на
процеса тя не тече, съгласно чл. 115 ал. 1 б. ”ж” ЗЗД и заявените искания по
сметки не са погасени по давност, направени съобразно разпоредбата на чл. 346 ГПК в предвидения преклузивен срок – първото по делото заседание след допускане
на съдебната делба.
Съгласно ангажираните в процеса гласни
доказателства и съдебно-техническата, оценъчна експертиза, съда намира, че са
установени безспорно извършени подобрения в жилищната сграда и поземления имот,
предмет на делбата от съделителя Т., с които е увеличена стойността на имота и
те са: подмяна на входната врата / порта/, осигуряваща достъп до поземления
имот: премахване на старата дървена врата, закупуване на нова метална такава
/еднокрила/ и монтажа и, на стойност 260 лв. изграждане на нова тухлена стена
от 7 кв. м, ведно с измазване и поставяне на нова врата, за 423 лв. ; пробиване
на бетонна настилка в двора, засаждане и отглеждане на овощни дръвчета – кайсия,
череша и вишна, на стойност 140 лв. и направен превоз на пет каруци пръст и тор
за насипване на бетоновата настилка в двора за 100. лв., или общата стойност на
извършените подобрения, с които се е увеличила стойността на имота възлизат на
сумата от 923.00 лв.
Изброените в заключението на вещото лице
необходими разноски за запазване на едноетажната жилищна сграда не
представляват увеличение стойността на имота и по отношение на тях не следва да
се присъжда изплащане.
С приключване
на съдебната делба са дължими и държавните такси, платими от страните, съобразно
делът им.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ на ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот:
Поземлен имот с идентификатор 48489.6.496
по кадастралната карта на град Монтана, находящ се в град Монтана, ул. Огоста
22, с площ от 441 кв. м, ведно с жилищна еднофамилна сграда на един етаж с
идентификатор 48489.6.496.1, с площ от 48 кв. м; селскостопанска сграда с
идентификатор 48489.6.496.3, с площ от 35 кв. м, при съседи на поземления имот:
48489.6.495; 48489.6.463; 48489.6.497; 48489.6.515 по кадастралната карта на
град Монтана, одобрена със Заповед № РД-18-29 на Изп. Директор на АК Монтана, а
по стария регулационен план на град Монтана – УПИ, образуващ парцел ІV, пл. №
4571 в квартал 183 заедно с двете жилищни сгради, стопанска постройка, целия от
441 кв. м, при съседи: от две страни улици, В.А.В. и Лили Костова
Пазарната стойност на имота е 27 676.00
лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.С.В.,
ЕГН xxxxxxxxxx,xxx 24 и Н.С.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx 24, че Л.С.Т., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx
22; е извършил ПОДОБРЕНИЯ в делбения имот, увеличаващи неговата стойност в
размер на 923.00 лв.
ОСЪЖДА Е.С.В., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx 24, ДА
ЗАПЛАТИ на Л.С.Т., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx 22, сумата от 307.66 лв., представляващи
стойността на извършените подобрения, ведно със законната лихва, считано от 10.12.2013
година, до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Н.С.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx 24, сумата
от 307.66 лв., представляващи стойността на извършените подобрения, ведно със
законната лихва, считано от 10.12.2013 година, до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Е.С.В., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx 24, да
заплати по сметка на районен съд Монтана държавна такса в размер на 369.01 лв. за
стойността от полагащия и се дял от имота, изнесен на публична продан, 12.30 лв.
относно признатите подобрения и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен
лист, в случай на принудително събиране на сумите.
ОСЪЖДА Н.С.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx 24, 369.01
лв. за стойността от полагащия и се дял от имота, изнесен на публична продан, 12.30
лв. относно признатите подобрения и 5.00 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
ОСЪЖДА Л.С.Т., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx 22; 369.01 лв.
за стойността от полагащия му се дял от имота, изнесен на публична продан и 5.00
лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително
събиране на сумите.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: