Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Нова Загора, 19.12.2019год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
НОВОЗАГОРСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА НЕНОВА
при
секретаря Мария Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията Ненова АНД № 387 по описа за
Производството е с правно основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е повод жалба от Н.Д.Н., с ЕГН ********** с адрес: ***, чрез адв. С. Б. АК Стара Загора с адрес гр.Казанлък ул.”Братя Миладнови” №3 вх.А, ап.5 срещу наказателно постановление № 6373 от 11.09.2019 г., издадено от началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София, с което на жалбоподателя, на основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3 000 лева, за нарушение на чл.26, ал.2 т.1, б.”а” от Закона за пътищата /ЗП/.
Жалбоподателят, чрез процесуален представител оспорва наказателното постановление, като излагат възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, поради което моли НП да бъде отменено. В съдебно заседание процесуалният представител отново моли за отмяна на атакувания акт като излага подробно съображенията си. Представя по делото за констатация на съда препис от АУАН връчен на жалбоподателя.
За административно наказващия орган Агенция пътна инфраструктура, редовно призована за съдебно заседание, се явява в качеството на пълномощник А. Н. П.- началник отдел „Административно обслужване в Областно пътно управление гр. Сливен, редовно упълномощена по делото, чрез когото се поддържа, че е спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП. Твърди се че всички описани от АНО факти отговарят на съставомерните признаци на забраната, въведена с нормата на чл. 26 ал.2 т.1 от ЗДвП. Наложената глоба била предвидена за извършване на нарушение на законовата разпоредба за първи път.
Претендира се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а наказателното постановление потвърдено.
Районна прокуратура Нова Загора, редовно уведомена за съдебно заседание, не изпраща представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 16.08.2019
г. в 11.25 часа, на път II
–
С оглед извършените измервания и установеното в хода на проверката, св. Т.Н.М. в присъствието на св Г.П.Г. срещу Н.Д.Н. АУАН с № 0007034/16.08.2019 год. за нарушение на чл.26, ал.2 т.1, б. „а” от Закона за пътищата.
АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателя, който го разписал без възражения, като му било връчено и нечетливо копие от АУАН. Жалбоподателят не депозирал и в по-късен момент възражения.
Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, като наказващия орган по същество възприел фактическата обстановка такава каквото е приета за установена в съставения акт, като на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, на М. К. М. било наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лева, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Показанията на свидетелите м. и Г. са обективни, последователни, безпротиворечиви, като те възпроизвеждат факти, които е възприел при осъществяване на служебната си функция. Показанията на свидетеля и събраните писмени доказателства в пълна степен разкриват всички относими факти и обстоятелства.
Въпреки това, обаче, настоящият съдебен състав, намира, че в хода на досъдебното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо възможността жалбоподателят в пълна степен да реализира своето право на защита. В случая безспорно се установи, че връченият на жалбоподателя Н.Д.Н. екземпляр от съставения акт за установяване на административно нарушение е абсолютно нечетлив, видно от представения оригинал от процесуалния му представител в съдебно заседание. Връчването на нечетлив и неясен акт за установяване на административно нарушение поставя в невъзможност жалбоподателя да разбере какво нарушение му се вменява във вина, какви са неговите обективни и субективни признаци, дали правилно са описани фактическите обстоятелства, констатирани от контролните органи и каква е правната квалификация на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, при подписване на акта, на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. Връчване на нечетлив препис от акта следва да се приравни на липса на надлежно връчване, което съставлява нарушение на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН. Жалбоподателят не може да прецени дали описаното от актосъставителя нарушение съвпада с това, описано в съставеното въз основа на акта за установяване на административно нарушение наказателно постановление. В случая жалбоподателя е бил изправен пред невъзможността да упражни правото си на защита веднага след съставянето на АУАН, тъй като му е бил връчен нечетлив екземпляр от същия. Това води до нарушаване на процедурата по констатиране на нарушението и неговото санкциониране, което е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно само на това основание, без да е необходимо обсъждане на спора по същество. Връчването на АУАН е своеобразно предявяване на обвинението, поради което АУАН трябва да е четлив и да са спазени всички други изисквания и срокове по издаването му.
Констатираното нарушение, а именно връчване на нечетливо копие от АУАН, е от категорията на съществените нарушения на императивните разпоредби на ЗАНН и представляват самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП, поради процесуална незаконосъобразност. С оглед на което, атакуваният акт следва да бъде отменен.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 6373 от 11.09.2019 г., издадено от началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София, с което на жалбоподателя, на основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3 000 лева, за нарушение на чл.26, ал.2 т.1, б.”а” от Закона за пътищата /ЗП/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Сливен Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: