Решение по дело №28/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на пар.4к, ал.13, т.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Образувано е по съединени в едно производство (определение № 831 от 23.01.2025 г. по адм. дело № 115/2025 г. по описа на АС-Варна) жалби на И. Б. Ч. и Д. Ч. Ч., против заповед № 18-12483/23.11.2024 г. на Началника на СГКК- Варна , с която на основание пар.4к, ал.13, т.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и въз основа на т.2 от решение на Комисията по ал.12 - протокол №4/26.06.2024 г., е одобрено изменение на КРНИ за имот с [идентификатор] , като вместо на Д. Г. Ч., собствеността е вписана на наследниците на Л. Д. Ч..

С развити в жалбите доводи за постановяване на обжалваната заповед при допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – неразрешен спор за материално право по смисъла на пар.4к, ал.8, т.1, пр. ІІ от ПЗР на ЗСПЗЗ , се иска отмяна на оспореният административен акт и присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат Б. Р..

Ответникът - Началника на СГКК-Варна, с внасяне на преписката в съда изразява писмено становище за неоснователност на жалбите, а в условията на евентуалност отправя искане за редуциране на адвокатското възнаграждение на насрещните страни до минималния предвиден размер.

Заинтересованите страни С. С. К., Д. Л. Ч. и Д. Л. Л., чрез представените от упълномощеният от тях адв. Ч. писмени отговори , изразяват становище за недопустимост, евентуално неоснователност на жалбите, като претендират и присъждане на сторените по делото разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства , съдът намира за установено от фактическа страна следното :

При интегрирането на ПНИ във вече одобрените със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и кадастрален регистър /КККР/ на [населено място], поземлен имот с [идентификатор] е бил записан като собственост на Д. Г. Ч., без за това да е бил отразен документ за правото на собственост. Със сключен на 8.04.1970 г. договор между Заводския профкомитет на КЗ „Г. Д.“ [населено място] и Д. Г. Ч. е било преотстъпено на последния право на ползване върху място намиращо се в землището на [населено място], [жк], за срок докато работи в завода. В чл.5 от договора е вписана клауза, съгласно която същият създава права и задължения само за подписалият го служител, но не и за други членове от неговото семейство.

Съгласно издаденото от председателя на ИК на ОБНС-Варна удостоверение № 49/28.11.1983 г. , в изпълнение на ПМС № 11/2.03.1982 г. , с решение № 682-5-2 и пр. № 40 от 22.11.1983 г. на ИК, на Д. Г. Ч. е предоставено безвъзмездно право на ползване върху хавра в размер на 723,50 кв.м. , находяща се в землището на [населено място], местност „Кованлъка“ , което е безсрочно и с право на наследяване. С оценителния протокол от 28.04.1994 г., издаден от комисията назначена със заповед № 5/21.04.1993 г. , е определена цена на предоставеният за ползване имот, описан в цитираното удостоверение № 49/28.11.1983 год. Така определената цена е заплатена от Д. Г. Ч. през 1994 г., т.е. по време на гражданския брак сключен от него на 11.11.1954 г. с Д. В. Ч..

Съгласно представеното по делото удостоверение за наследници, съпругата Д. В. Ч. е починала на 5.05.2003 г., като е оставила за наследници съпруг Д. Г. Ч. и синове Ч. Д. Ч. и Л. Д. Ч.. Според представеното за Д. Г. Ч. удостоверение за наследници, същият е починал на 14.03.2008 г., като е оставил за наследници синовете си Ч. Д. Ч. и Л. Д. Ч.. Приживе, Д. Г. Ч. е направил на 7.02.2008 г. саморъчно завещание, с което е завещал на сина си Л. Д. Ч. лозе с площ от 697 кв.м. , находящо се в местността „Боровец-север“ /Кованлъка/, землището на Галата, обл. Варна, съставляващо имот пл. № **по КП от **год. Завещанието е обявено на 21.05.2008 г. в присъствието на Ч. Д. Ч. и Л. Д. Ч., за което от нотариус В. А. е съставен на същата дата протокол за обявяване на саморъчно завещание предадено за пазене в кантората на нотариуса.

В одобреният със заповед № РД-12-7706-313/19.10.2012 г. на Областен управител на област с адм. център Варна план на новообразуваните имоти /ПНИ/ на СО „Боровец – север“ , така завещаният и предоставен за ползване имот по отношение на който след извършеното плащане правото на ползване е било трансформирано в право на собственост, същият е бил нанесен като новообразуван поземлен имот /НПИ/ № **, който в регистъра е бил вписан като собственост на Д. Г. Ч.. Както бе посочено по-горе, при интегрирането на ПНИ в одобрените КККР на [населено място], НПИ № 2229 е нанесен като ПИ с [идентификатор], който в кадастралния регистър е записан като собственост на наследниците на Д. Г. Ч..

С. Ч. Д. Ч. е починал на 3.10.2018 г., като е оставил за наследници съпруга И. Б. Ч. и син Д. Ч. Ч. - настоящи жалбоподатели по делото. С. Л. Д. Ч. е починал на 6.04.2019 г. , като е оставил за наследници съпруга С. С. К., син Д. Л. Ч. и дъщеря Д. Л. Л. – настоящи заинтересовани страни по делото.

От С. С. К. е подадено до кмета на Район „Аспарухово“ заявление с рег. № АУ007684АС/22.01.2024 г., с което е отправено искане за изменение на ПНИ относно [имот номер]. Представен е изготвен от правоспособно лице по ЗКИР проект за изменение на ПНИ, с който е направено предложение за изменение на ПНИ на основание пар.4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като в регистъра за НПИ № **се заличи като собственик Д. Г. Ч. и собствеността се запише на наследниците на Л. Д. Ч., съгласно саморъчно завещание от 7.02.2008 г., вписано в СВ-Варна с акт № ** г., том **, вх. рег. № **, дело № **.

За така подаденото заявление са уведомени Д. Ч. и И. Ч., след което от тяхна страна са подадени до Район „Аспарухово“ съответно възражения с рег. № АУ007684АС-008АС/22.02.2024 г. и № АУ007684АС-011АС/15.03.2024 год. С двете възражения е изразено несъгласие с исканото изменение в кадастралния регистър, като е посочено, че въпросният имот е придобит от двамата съпрузи Д. Ч. и Д. Ч., независимо от това на чие име е вписан платеца в платежното нареждане, поради което завещанието на Д. Ч. е произвело действие само по отношение на притежаваните от него идеални части от имота. С тези мотиви е отправено искане да се остави без уважение заявлението за промяна в регистъра на поземления имот, чрез вписването като единствени собственици на наследниците на Л. Д. Ч..

Възраженията са разгледани от назначената със заповед № 1453/23.04.2024 г. на кмета на община Варна комисия по пар.4к, ал.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която с решението си по т.2 от протокол № 4/26.06.2024 г. не уважава същите , респективно намира за основателно направеното на основание пар.4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ искане на С. С. К., поради което предлага на началника на СГКК-Варна да издаде заповед за изменение на КККР на [населено място].

Решението на комисията е възприето от началника на СГКК-Варна, който с издадената от него заповед № 18-12483/23.11.2024 г. одобрява изменение в кадастралния регистър за ПИ с [идентификатор], съгласно което се заличава вписаният като собственик Д. Г. Ч. и на основание саморъчното завещание , собствеността се записва на наследниците на Л. Д. Ч..

От началника на СГКК-Варна е изготвено уведомление с изход. № 24-35620/23.11.2024 г. за съобщаване на така издадената заповед, включително на Д. Ч. Ч. и И. Б. Ч.. Уведомлението е получено от Д. Ч. на 2.01.2025 г., а за получаването му от И. Ч. не са налице данни в представената от адм. орган преписка.

Жалбата на Д. Ч. срещу издадената от началника на СГКК-Варна заповед № 18-12483/23.11.2024 г. е приета в АС-Варна на 16.01.2025 год., а тази на И. Ч. е подадена чрез ЕКОНТ на 31.12.2024 год.

 

При така установените обстоятелства , съдът намира жалбите за процесуално допустими като подадени при спазване на 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК, от лица със засегнати права от подлежащ на съдебен контрол ИАА , за който е налице правен интерес от съдебното му оспорване – със заличаването в регистъра като собственик на наследодателя им Д. Г. Ч. и вписването като единствени собственици на наследниците на Л. Д. Ч., правата на жалбоподателите И. Ч. и Д. Ч. също се явяват заличени. Спазването на срока по чл.149, ал.1 от АПК от страна на Д. Ч. е видно от датата 2.01.2025 г. на получаване на горепосоченото уведомление и датата 16.01.2025 г., на която жалбата му е приета в АС-Варна с вх. № 830. Възражението на заинтересованите страни за недопустимост на жалбата на И. Ч., съдът намира за неоснователно – в доказателствена тежест на адм. орган е да установи датата на съобщаване на адм. акт, а в доказателствена тежест на жалбоподателя е да установи датата на подаване на жалбата, т.е. след като адм. орган не е доказал датата на съобщаване на издадената от него заповед № 18-12438/23.11.2024 г. , то датата 31.12.2024 г., която е доказана от И. Ч. с приложеният на л.7 от делото плик , следва да се приеме като такава попадаща в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

 

 

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентния адм. орган съгласно разпоредбата на пар.4к, ал.13, т.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Спазена е формата на адм. акт – подробно са изложени фактическите и правните основания за издаването му.

В съответствие с изложените в жалбата аргументи, съдът намира, че от страна на адм. орган са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила – въпреки надлежното уведомяване на страните и взетото от тях участие в адм. производство, и разглеждането на подадените от настоящите жалбоподатели възражения, адм. орган не е изпълнил процесуалното си задължение да установи и събере доказателства относно изложените във възраженията на И. Ч. и Д. Ч. факти за наличието на конкуренция на права, произтичаща от твърдението им, че наследодателя Д. Г. Ч. е притежавал само идеални части от завещания имот, тъй като същият е бил придобит по време на брака му с Д. В. Ч.. За целта е следвало единствено да се установи дали плащането на цената на предоставеният за ползване имот е било извършено по време на брака на Д. Ч. и Д. Ч. – установяването на този факт би навело на вероятен извод за придобиване на правото на собственост /трансформирано право на ползване в право на собственост/ в условията на съпружеска имуществена общност, при което след смъртта на Д. Ч., преживелият съпруг Д. Ч. наследява заедно със синовете им Л. Ч. и Ч. Ч., от което следва, че той получава само идеални части от завещания впоследствие [имот номер]. Една такава фактология дава основание да се направи извод за наличието на конкуренция на права, тъй като при нейното действително съществуване, права върху [имот номер] биха имали всички наследници по закон на Д. Г. Ч. , включително наследниците на Ч. Ч., каквито се явяват настоящите двама жалбоподатели, а не само наследниците по завещание, каквито в случая се явяват настоящите заинтересовани страни в качеството им на наследници на Л. Д. Ч.. Доколкото адм. орган не разполага с правомощия да разрешава конкуренцията на права, то установяването на такава предполага различно от приетото с обжалваната заповед приложение на материалния закон. За началника на СГКК-Варна не съществува задължение да действа в условията на обвързана компетентност, т.е. постановеното от комисията решение по протокол №4 /26.06.2024 г. не е задължително за него, поради което като не е установил горепосочените релевантни факти в съответствие с изискванията на чл.35 от АПК, същият е издал оспорената заповед при наличието на съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.

 

Различното приложение на материалния закон се състои в следното :

Основанието за исканото от С. К. изменение на влезлия в сила ПНИ е по пар.4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ – наличие на допусната в ПКП грешка в регистъра за НПИ № 2229 , поради това, че вписаният там наследодател Д. Г. Ч. е завещал имота на сина си Л. Д. Ч. , поради което в регистъра като собственици следвало да бъдат вписани единствено неговите наследници, но не и останалите наследници на Д. Г. Ч., каквито се явяват И. Б. Ч. и Д. Ч. Ч..

Тази претенция за допусната грешка в регистъра не обективира спор за материално право по смисъла на пар.4к, ал.8, т.1, пр. ІІ от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с разпоредбата на пар.1, т.16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, според последната от която „спор за материално право“ по смисъла на чл.70 и чл.71 е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица, съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. В случая не се претендира от заинтересованите страни несъответствие във връзка с местоположението и границите на ПИ с [идентификатор], а е налице спор относно субектите притежаващи права върху имота с неговите местоположение и граници, така както те са отразени в одобрената кадастралната карта, т.е. налице е конкуренция на права. Съществуването на такава още в хода на адм. производство е установено и от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства – представеният от жалбоподателите акт за женитба № 1544, според който гражданския брак между Д. Ч. и Д. Ч. е сключен на 11.11.1954 г. и представените от заинтересованите страни и приложени на л.60-62 от делото писмени доказателства /молба на Д. Ч. от 14.04.1994 г., оценителен протокол от 28.04.1994 г. и платежно нареждане от 1994 г./, от които се установява, че плащането на цената, т.е. трансформирането на правото на ползване в право на собственост се е случило по време на брака на Д. Ч. и Д. Ч.. Така установените факти сочат на възможност за придобиване на правото на собственост върху [имот номер] в условията на съпружеска имуществена общност /СИО/ , при съществуването на която Д. Ч. не би могъл да притежава изключителни права върху същият имот, т.е. след смъртта на съпругата Д. Ч. и прекратяването на СИО по тази причина, той би притежавал и съответно би могъл да завещава само своята  ид. част от имота и получената от него по наследство съгласно чл.9, ал.1 от З-на за наследството 1/3 идеална част от останалата  ид. част , която е била собственост на починалата му съпруга. Наследници по закон на последната са и настоящите жалбоподатели, които в това си качество биха имали права върху [имот номер] въпреки направеното завещание, освен ако имуществените отношения по повод цялото получено като наследство от Д. Ч. имущество, не са били уредени по друг компенсиращ настоящите жалбоподатели начин. Доказателствената тежест за установяването на подобна делба е за заинтересованите страни в процеса, но те нито сочат , нито доказват такива факти, а единствено отричат правата на жалбоподателите, с което наличието на конкуренция на права е установено по несъмнен начин. Последната сочи на съществуването на гражданско-правен спор, за установяването на който в хода на адм. производство не е било необходимо наличието на заведено пред съответния съд дело – достатъчно е било посочването на фактите относно спора в подадените от И. Ч. и Д. Ч. възражения. Разрешаването на такъв спор не е в правомощията на адм .орган, а той е сторил именно същото с издадената от него заповед, разпореждайки изменение на кадастралния регистър, с което като собственици на [имот номер] се вписват единствено наследниците на Л. Д. Ч., като по този начин са изключени правата на наследниците на Ч. Д. Ч.. При безспорните по делото факти за липсата на разрешаването на този спор с постановено от гражданския съд влязло в законна сила съдебно решение , правилното приложение на материалния закон е дадено с разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗКИР, според която при наличие на документи удостоверяващи дублиране на носителите на правото на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър за недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи, т.е. в кадастралния регистър следва да фигурират всички спорещи помежду си наследници на Д. Г. Ч.. Именно такова е било вписването в кадастралния регистър преди изменението му с обжалваната заповед, поради което правно основание за изменение не е съществувало, респективно правилното приложение на материалния закон е предполагало постановяването на отказ за изменение на кадастралния регистър. Като не е сторил това, адм. орган е издал обжалваната заповед в нарушение на материалния закон, което налага същата да бъде отменена и на основанието по чл.146, т.4 от АПК /противоречие с материалноправни разпоредби/ , с което спорният въпрос е решен по същество от страна на съда.

При този изход от делото, заинтересованите страни за които оспореният адм. акт е благоприятен нямат право на разноски, съответно основателна съгласно чл. 143, ал.1 от АПК се явява претенцията на жалбоподателите за присъждане на сторените по делото разноски. Последните се състоят в заплащане от всеки от тях на държавна такса в размер на 10,00 лв., както и на платено от И. Ч. адвокатско възнаграждение в размер на 700,00 лв. , съгласно приложените на л.98-99 от делото договор за правна защита и съдействие и преводно нареждане. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира за неоснователно, доколкото в разпоредбата на чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1/9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа е предвиден размер на адвокатското възнаграждения от 1250 лв. , при което платеното такова в размер на 700,00 лв., съдът намира за съответно на фактическата и правна сложност на делото. По тези съображения, ЮЛ към което принадлежи адм. орган следва да заплати на жалбоподателката И. Ч. разноски в размер на 710,00 лв. , а на жалбоподателя Д. Ч. в размер на 10,00 лв.

Предвид изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ издадената от Началника на СГКК-Варна заповед № 18-12483/23.11.2024 год.

ОСЪЖДА Агенция по геодезия, картография и кадастър - София да заплати на И. Б. Ч. с адрес : [населено място], [улица], ет.*, ап.*за разноски по делото сумата от 710,00 лв. , а на Д. Ч. Ч. със същият адрес и [ЕГН] да заплати разноски в размер на 10,00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.