Р Е Ш Е Н И Е №260071
гр. Пловдив, 19.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІІ - ти гр. състав, в закрито
съдебно заседание на деветнадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 7240 описа на същия съд за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството - по реда на чл. 247 от ГПК (
нов ).
Иск на Н.Д.И.,
ЕГН **********,***. К . Я. № *********,
против П.Б.Б. , ЕГН **********,***, с правно основание в чл. 57 ал. 2 от
Семейния кодекс във връзка с чл. 232 и следващите от Закона за задълженията и
договорите. Съдът го е уважил.
В хода на
въззивна проверка, ОС Пловдив е приел, че в решението има очевидна фактическа
грешка, след като съдът се е произнесъл само по един иск, макар да е сезиран с
два отделни такива.
Страните ,
представлявани в открито съдебно заседание на дата 08.08.2020г, проведено по
въззивното гр. дело 1172 по описа на ПОС за 2020г., не се ангажират със
становища по наличието на очевидна грешка
по фактите.
Настоящият
състав не намира основание да допусне поправка на очевидна грешка във фактите
по делото.
Не е такава
грешка преценката на съда , колко и какви искове са предявени по делото , и
тази преценка на низовия съд не може да бъде ревизирана по реда на чл. 247 от ГПК. В противен случай , първоинстанционния съд ще наруши забраната по чл. 246
от същия кодекс.
Ако въззивния съд смята, че са предявени два иска, то той
е в правото си да ревизира първоинстанционното решение по реда на общия
въззивен контрол , като се има предвид , че -
макар и ограничен в преценката си за правилност на решението от
оплакванията във въззивната жалба -
въззивният съд следва да реши спора по същество.
Няма твърдяна
изискуемост на повтарящи се задължения към датата на постановяване на решението
, хипотеза по чл. 124 ал. 2 не е налице към този момент. Съдът е обяснил преценката
си по отношение на броя искове в самото решение , и поддържа това си виждане,
включително и поради следното: броя на
исканията не се определя от стилистичното им езиково формулиране в исковата
молба , дори когато е направено такова по смисъла на чл.124 ал. 2 от ГПК, а от
вида и обема на търсената защита и
индивидуализираното материално право. В случая се търси защита на
договорно основание с осъдителен иск, който е само един, след като касае
непрекъсван период.
Затова
основание да се допусне поправка на очевидна грешка в решението по делото няма.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
Отказва да допусне поправка по фактите ( броя
на предявените искове) в решение № 455/11.02.2020г., постановено по гр. д. № 7240 описа на същия
съд за 2018г.
Решението се обжалва пред състав на ПОС в
срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ