О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№__260130
гр. Варна, __12.03.2021г.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
като разгледа докладвано от съдия
Писарова в.т.д.№58 по описа за 2021г.
на ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба вх.№266886/29.09.2020г.,
подадена от БИО ЕЛИТ ЕНЕРДЖИ ООД, ЕИК *********, Варна, чрез адв.И.А. от САК,
против решение №260231/11.09.2020г., постановено по ТД №2081/2019г. на ВОС, ТО,
в частта, в което съдът е осъдил ответното /сега въззивно/ дружество, да
заплати на ЕВРО ИН КОНСУЛТ ЕАД, ЕИК *********, София, следните суми на основание чл.79, ал.1, вр. чл.266 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, както
следва:
1. сумата от 28 809.60 лева,
представляваща разликата между присъдената сума по частично предявен иск за
главница по фактура № **********/18.12.2014г. по т. д. № 546/2017 г. на Окръжен
съд Варна, в размер на 30 000 лева, до пълното дължимо възнаграждение по
фактура № **********/18.12.2014г. по Договор за консултантски услуги от
06.03.2013г., в размер на 58 809.60 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане;
2. сумата от 1164.33
лева,
представляваща разликата между присъдената сума по частично предявения иск по
т. д. № 546/2017 г. на Окръжен съд Варна, в размер на 7000 лева, до пълния
размер на дължимата лихва за забавено изпълнение на пълното задължение по
фактура № **********/18.12.2014 г., за периода от 18.12.2016г. - 09.05.2017 г.,
като отхвърля
иска за разликата над 1164.33 лева до 7 044.55 лева за
периода 02.01.2015
г.- 17.12.2016г.;
3. сумата от 7
611.14 лева, представляваща лихва за забавено
изпълнение на част от задължението по фактура № **********/18.12.2014 г. в
размер на 28 809.60 лева (претендирани по настоящото дело), за периода от
10.05.2017 г. до 16.12.2019 г.;
4. сумата от 30904.20 лева,
представляваща разликата между присъдената сума по частично предявения иск за
главница по фактура № **********/18.12.2015 г. по т. д. № 546/2017 г. на
Окръжен съд Варна, в размер на 30 000 лева, до пълното дължимо възнаграждение
по фактура № **********/18.12.2015 г. по Договор за консултантски услуги от
06.03.2013 г., в размер на 60904.20 лева, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата над 30904.20 лева до 31
272.60 лева;
5. сумата от
665.33 лева, представляваща разликата между
присъдената сума по частично предявения иск по т. д. № 546/2017 г. на Окръжен
съд Варна, в размер на 7000 лева, до пълния размер на дължимата лихва за
забавено изпълнение на пълното задължение по фактура № **********/18.12.2015
г., за периода от 18.12.2016г. - 09.05.2017 г., като отхвърля иска за разликата над 665.33 лева до 4 411.04 лева за периода
02.01.2016г. - 17.12.2016г.;
6. сумата от 8164.51 лева,
представляваща лихва за забавено изпълнение на част от задължението по фактура
№ **********/18.12.2015 г. в размер на 31 272.60 лева (претендирани по
настоящото лева), за периода от 10.05.2017 г. до 16.12.2019 г., като отхвърля иска за разликата над 8164.51 лева до 8 261.84 лева.
Решението се обжалва в осъдителната му спрямо
въззивника част. Твърди се, че същото е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, постановено при нарушаване на процесуалния и материалния
закон. Претендира се, че решението следва да бъде отменено в обжалваната част и
исковете отхвърлени изцяло. Твърди се, че съдът е достигнал до погрешни правни
изводи, които не съответстват на събраните по делото доказателства, въпреки
подробното изложение на фактологията по казуса. Основното оплакване във ВЖ касае
възражението за изтекла погасителна давност съгласно чл.111, б.в ЗЗД. Поддържа
се, че паричното задължение за възнаграждение по Договор за консултантски
услуги от 06.03.2013г., претендирано за 2014г. и 2015г., е погасено по давност
с изтичане на три години от падежа му, тъй като е периодично по характер.
Твърди се, че началният срок на кратката погасителна давност е започнал да тече
съотв. за възнаграждението за 2014г. – от 18.12.2014г., а за 2015г. – от
18.12.2015г., на основание чл.2, ал.2 и ал.3 от договора, където е предвидено,
че възнаграждение се дължи от ответника след получаване на компенсаторно
плащане от ДФ Земеделие за конкретната година. Поддържа се, че датите на
издадените от ищеца фактури не съвпадат с договорно предвидените падежи, дати
на изискуемостта. /ТР №3/2019г. на ОСГТК на ВКС, цит./ Въззивникът оспорва
доводите на съда за непериодичен характер на процесните задължения поради липса
на яснота /неопределеност/ относно настъпване на падежа. Напротив, твърди, че
процесните вземания имат ясно дефиниран от разпоредбата на чл.111, б.в ЗЗД
периодичен характер. Излагат се доводи в тази връзка. Счита за погасено по
давност като последица от правопогасяващото възражение спрямо главниците, и
вземането за лихви съгласно чл.119 ЗЗД.
Евентуално, ако съдът не сподели доводите за прилагане
на кратката давност, въззивникът твърди, че вземането за главница за 2014г., с
падеж на 18.12.2014г., е погасено и при прилагане на общата давност от 5 години
съгласно чл.110 ЗЗД. Поради това е налице и погасяване на всички лихви за
забава до 16.12.2016г. Това е така, защото СПН по уважените частични искове по
т.дело №547/2017г. на ВОС, не прекъсва теченето на давността за разликата.
Поддържа се искане за отмяна на осъдителната част на решението ведно с
присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна ЕВРО ИН КОНСУЛТ ЕАД, ЕИК
*********, София, чрез адв.Св.А. от САК, за неоснователност на жалбата.
Претендира се потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно.
Поддържа се възприетата и от първата инстанция неоснователност на възражението
на ответника за изтичане на кратката погасителна давност спрямо задълженията по
фактури №**********/18.12.2014г. и по ф.№**********/18.12.2015г. Вземането за
възнаграждение по договора за консултантски услуги, разновидност на договора за
изработка, не попада под дефиницията на „периодични плащания“ по смисъла на ТР
№3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС. Изложени са доводи в защита на това становище,
относими към конкретното правоотношение между страните. /цит. съд.практика/
Считат за неоснователно и евентуалното и евентуалното възражение на ответника
срещу задължението по ф.№570/18.12.2014г. като погасено с общата 5 годишна
погасителна давност. В тази връзка правилно се твърди, че съдът се е позовал на
разпоредбата на чл.303а, ал.3 от ТЗ, че когато липсва уговорен срок за плащане
по фактурата, паричното задължение следва да бъде изпълнено в 14 дневен срок от
получаването ѝ, който срок се твърди, че в конкретния случай е започнал
да тече, считано от 02.01.2015г., а не от 18.12.2014г. Ако не се възприеме
това, въззиваемата страна сочи за релевантна клаузата от договора на чл.2,
ал.3, тъй като последното компенсаторно плащане за 2014г. от ДФ Земеделие, е
извършено на 04.06.2015г. Поради това се поддържа, че тази претенция също не се
явява погасена по давност в срока по чл.110 ЗЗД. Не се оспорва, че вземането за
лихви за периода преди 16.12.2016г. е погасено по давност, което е съобразено в
първ.решение. Претендират се разноските за въззивното производство.
Съдът, като разгледа книжата по делото и извърши
проверка на депозираната жалба и отговора към нея, установи следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК и е надлежно
администрирана. Същата е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при
наличие на интерес от обжалването и отговаря на изискванията на чл.262 ГПК,
поради което се преценява от въззивния съд като процесуално допустима и редовна
и следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание. Редовен е и
постъпилият отговор по ВЖ. Представени са пълномощни за проц.представители и за
тази инстанция.
Страните не правят нови доказателствени искания. Не се
твърдят допуснати от първата инстанция процесуални нарушения.
Воден от
горното, съставът на ВнАС
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА
РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба
вх.№266886/29.09.2020г., подадена от БИО ЕЛИТ ЕНЕРДЖИ ООД, ЕИК *********,
Варна, чрез адв.И.А. от САК, против решение №260231/11.09.2020г., постановено
по ТД №2081/2019г. на ВОС, ТО, в осъдителната му част, в което съдът е осъдил
ответното /сега въззивно/ дружество, да заплати на ЕВРО ИН КОНСУЛТ ЕАД, ЕИК
*********, София, следните суми на основание
чл.79, ал.1, вр. чл.266 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, както следва:
1. сумата от 28
809.60 лева, представляваща разликата между
присъдената сума по частично предявен иск за главница по фактура №
**********/18.12.2014г. по т. д. № 546/2017 г. на Окръжен съд Варна, в размер
на 30 000 лева, до пълното дължимо възнаграждение по фактура №
**********/18.12.2014г. по Договор за консултантски услуги от 06.03.2013г., в
размер на 58 809.60 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане;
2. сумата от 1164.33
лева,
представляваща разликата между присъдената сума по частично предявения иск по
т. д. № 546/2017 г. на Окръжен съд Варна, в размер на 7000 лева, до пълния
размер на дължимата лихва за забавено изпълнение на пълното задължение по
фактура № **********/18.12.2014 г., за периода от 18.12.2016г. - 09.05.2017г.;
3. сумата от 7
611.14 лева, представляваща лихва за забавено
изпълнение на част от задължението по фактура № **********/18.12.2014 г. в
размер на 28 809.60 лева (претендирани по настоящото дело), за периода от
10.05.2017 г. до 16.12.2019 г.;
4. сумата от 30904.20 лева,
представляваща разликата между присъдената сума по частично предявения иск за
главница по фактура № **********/18.12.2015 г. по т. д. № 546/2017 г. на
Окръжен съд Варна, в размер на 30 000 лева, до пълното дължимо възнаграждение
по фактура № **********/18.12.2015г. по Договор за консултантски услуги от
06.03.2013г., в размер на 60904.20 лева, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане,
5. сумата от 665.33 лева,
представляваща разликата между присъдената сума по частично предявения иск по
т. д. № 546/2017 г. на Окръжен съд Варна, в размер на 7000 лева, до пълния
размер на дължимата лихва за забавено изпълнение на пълното задължение по
фактура № **********/18.12.2015г., за периода от 18.12.2016г. - 09.05.2017г. и
6. сумата от 8164.51 лева,
представляваща лихва за забавено изпълнение на част от задължението по фактура
№ **********/18.12.2015 г. в размер на 31 272.60 лева (претендирани по
настоящото лева), за периода от 10.05.2017 г. до 16.12.2019г.
В отхвърлителната част решението е
влязло в законна сила.
НАСРОЧВА
производството по в.т.дело №58/2021г.
по описа на ВнАС за 07.04.2021г. от 14.30 часа,
за която дата и час ДА СЕ УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ, въззивникът с препис от постъпил
отговор по ВЖ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: