Решение по дело №7160/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 17.06.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Мл.съдия: Любомир Игнатов

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №7160 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №71722 от 13.04.2020г., постановено по гр.дело №1108/2019г. по описа на СРС, ГО, 166 с-в, жалбоподателят-ответник К.Д. Н.с ЕГН********** е осъдена на основание чл.59 от ЗЗД да заплати на Е.М.П. с ЕГН********** сумата от 7050 лева, с която ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищцата, като не е давала дължима месечна издръжка за малолетното дете Т.И.П. за периода 09.01.2014г.- 12.04.2018г., ведно със законната лихва от 12.04.2018г. до окончателното изплащане, както и сумата от 156,67 лева разноски по делото, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 9000 лева и за периода от 02.04.2013г. до 08.01.2014г. Ищцата е осъдена да заплати на ответницата 169 лева за разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.  

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника К.Д. Н.. Жалбоподателката поддържа, че субсидиарният иск с правно основание  чл.59, ал.1 ЗЗД е неприложим, тъй като ищцата разполага с иска по чл.143 от СК. Твърди, че искът не е доказан по размер, тъй като от представените по делото доказателства не се установява ищцата действително да е заплащала всеки месец от исковия период сумата от 300 лева за издръжка на малолетното дете. Произволно бил определен и размерът на месечната издръжка от първоинстанционния съд. Твърди също така, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, присъждайки законната лихва от 12.04.2018г., а такава била поискана от датата на подаване на исковата молба 09.01.2019г. Претендира отмяна на решението на СРС и отхвърляне на иска изцяло, както и разноски.

Въззиваемата ищца в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна и излага подробни съображения относно правилността на обжалваното решение. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение. 

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно. Решението е недопустимо в частта, с която е присъдена законна лихва върху уважения размер на главницата за период преди 09.01.2019г., а именно от 12.04.2018г., тъй като искането на ищцата е за присъждане на законна лихва от датата на завеждане на исковата молба- 01.09.2019г. В тази част решението следва да се обезсили като недопустимо- постановено по непредявен иск.

Решението в останалата обжалвана част е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

            Между страните по делото не е съществувало правоотношение, въз основа на което ищцата би могли да претендират защита на правата си по друг ред и с друг предвиден в закона иск, следователно е налице отрицателното условие на чл.59, ал.2 от ЗЗД за предявяване на иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД. Посоченият от ответника- жалбоподател иск с правно основание чл.143 от СК би могъл да се предяви от имащото право на издръжка дете, но не и от лицето, осигуряващо издръжката му вместо този, който я дължи.

            Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. За успешното провеждане на този иск е необходимо да бъде установено от ищците при условията на пълно и главно доказване, наличието на обедняване (намаляване на патримониума или пропускане на възможност за увеличаването му) на ищеца и обогатяване (увеличаване на патримониума му, включително чрез неосъществяване на разходи) на ответника, произтичащи от едни и същи (общи) факти. В случая всички релевантни факти и обстоятелства са установени от представените по делото писмени и гласни доказателства. В тежест на ответника е да установи наличието на правно основание за така настъпилото разместване на имуществени блага, което не е сторено.

            Относно размера на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение настоящият състав намира, че при липса на достатъчно данни за размера, същото е правилно определено от съда по реда на чл.162 ГПК, вр.чл.142, ал.1 и ал.2 от СК.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната част, с изключение на частта с която съдът се е произнесъл по непредявен иск, в която част първоинстанционното решение подлежи на обезсилване като недопустимо.

По отношение на разноските:

При този изход на спора на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 300 лева.

Предвид изложените съображения, съдът

                                                              

                                 Р     Е     Ш     И     :  

 

ОБЕЗСИЛВА решение №71722 от 13.04.2020г., постановено по гр.дело №1108/2019г. по описа на СРС, ГО, 166 с-в В ЧАСТТА, с която К.Д. Н.с ЕГН********** е осъдена да заплати на Е.М.П. с ЕГН********** законна лихва върху уважения размер на главницата за периода от 12.04.2018г. до 08.01.2019г.

ПОТВЪРЖДАВА решение №71722 от 13.04.2020г., постановено по гр.дело №1108/2019г. по описа на СРС, ГО, 166 с-в в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА К.Д. Н.с ЕГН********** да заплати на Е.М.П. с ЕГН********** сумата от 300 лв. (триста лева)- разноски във въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1/                                  2/