№ 908
гр. София, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100508109 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20011353 от 14.01.2021 г. по гр. д. № 66902 по описа за 2018 г.
СРС, ГО, 55-ти състав е отменено, на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, като
незаконосъобразно, уволнението на И.Г.Х., ЕГН ********** извършено със Заповед №
122/03.09.2018г. на управителя на Н. ЕООД, ЕИК *******; възстановена е на
основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ, И.Г.Х., ЕГН ********** на заеманата преди
незаконосъобразното й уволнение длъжност магистър-Ф.ацевт в Н. ЕООД, ЕИК
*******; отхвърлени са, като недоказани предявените от И.Г.Х., ЕГН **********
срещу Н. ЕООД, ЕИК ******* искове по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за
заплащане на обезщетение в размер на 7332.00 лева за времето, през което И.Г.Х. е
останала без работа поради незаконно уволнение в периода 03.09.2018г. - 03.03.2019г.
вкл., ведно със законната лихва от 17.10.2018г., до окончателното плащане.
Срещу така постановеното решение са постъпили в срока по чл.259 ГПК
въззивни жалби и от двете насрещните страни.
В подадената от ищеца И.Г.Х. въззивна жалба срещу решението в частта на
отхвърляне на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ са изложени доводи
за неправилност, поради необоснованост на формираните от СРС изводи въз основа на
установените факти, чрез събраните в производството доказателства. Поддържа, че
чрез представените пред първата инстанция справки – „Данни от регистъра на
1
осигурените лица” за 2018 г. и за 2019 г. се установява, че за месеците септември,
октомври, ноември и декември 2018 г. ищцата няма осигурителен доход. Същото се
отнася и за периода м.януари-м.декември 2019 г. Чрез така съставените документи,
според ищцата са установени „други обстоятелства, от които може да се направи извод
за оставане без работа” по см. на дадените разяснения с ТР № 6/15.07.2014 г. по тълк.д.
№ 6/2013 г. на ВКС, ОСГК. Като не е съобразил същите в посочения смисъл, съдът е
достигнал до неправилни правни изводи за неоснователност на предявените искове по
чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Иска се от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение в
посочената част, като бъде постановено друго, с което исковете по чл. 344, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 225, ал. 1 КТ да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срок е постъпил отговор от ответника Н. ЕООД, в който се излага становище
за неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното
решение в посочената част. Счита, че решението на СРС е правилно и съобразено със
закона. Заявява, че персоналния регистър на НОИ, на вписване в който ищцата
основава правата си съдържа данни единствено за осигурителния статус на
осигурените лица. Чрез представените справки, според ответника, не може да бъде
установено оставане без работа на ищцата за посочения период, доколкото в
производството не са представени трудова книжка – в оригинал или в заверено копие,
както и документи от Агенция по заетостта, респ. НАП. Претендират се разноски.
В подадената от ответника Н. ЕООД въззивна жалба срещу решението в частта
на уважаване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 КТ са изложени доводи за
неправилност, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила и
необоснованост. Поддържа, че събраните по делото доказателства сочат за извършено
нарушение на трудовата дисциплина от ищцата-злоупотреба с доверието на
работодателя и формираният извод от съда за незаконосъобразност на уволнението се
явява неправилен. По време на действие на трудовия договор ищцата е затаила от своя
работодател съществени обстоятелства, представляващи законова пречка за
съществуването на трудовото правоотношение. Същевременно при произнасяне по
предявените искове, съдът не е съобразил констатациите на приетата по делото СТЕ,
сочеща, че ищцата е била вписана в регистъра на аптеките към ИАЛ като ръководител
на аптеката на И. ЕООД Варна, находяща се в гр.Приморско. Заявяване на посоченото
обстоятелство ищцата не е извършила в подадената от нея декларация от 07.08.2018 г.
и е затаила тази съществена информация от работодателя си. Същевременно съдът не е
обсъдил задълбочено и установените обстоятелства чрез показанията на свидетеля
А.Б.. Последният е посочил, че ищцата не е съобщила на работодателя си /ответник/,
че е заемала длъжността „ръководител – аптека” и в други дружества, които
обстоятелства са били вписани в регистъра и са били предмет на изследване от
2
допуснатата в производството СТЕ. Тези обстоятелства, според ответника, са пречки за
заемане на същата длъжност и сочи за нарушение на чл.223, ал.2 от ЗЛП. Моли за
отмяна на решението в посочената част и отхвърляне на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1
и т.2 КТ. Претендира разноски.
В срок е постъпил отговор от ищеца И.Г.Х., в който се излага становище за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение
в посочената обжалвана част. Счита, че решението на СРС е правилно и съобразено със
закона. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и са процесуално допустими.
Разгледани по същество, съдът намира същите за неоснователни.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите за неправилност на решението по подадените от
насрещните страни въззивни жалби, съдът намира следното:
Фактическата страна по спора е правилно установена от СРС и същата се
възприема от настоящия състав.
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства се установява, че страните
са били обвързани от валидно трудово правоотношение, възникнало с подписване на
трудов договор от 17.03.2014г., по силата на който ищцата е заемала при ответника
длъжността магистър-Ф.ацевт, като последно полученото от нея трудово
възнаграждение за пълен отработен месец е през м.август 2018г. и е в размер на
1381.39 лева.
Установено е и страните не спорят, че трудовото правоотношение на ищцата е
било прекратено от работодателя-ответник, считано от 23.01.2015г., като извършеното
уволнение с издадената заповед било отменено като незаконно по съдебен път с влязло
в сила решение на СГС, IV въззивен състав, по гр.д.№ 4428/2017г. В изпълнение на
съдебното решение работодателят е възстановил ищцата на същата длъжност с
издаване на нарочна заповед от 16.07.2018г. Ищцата е упражнила потестативното си
3
право да се върне на предишната си работа и трудовото правоотношение е било
възстановено.
Със заповед № 122/03.09.2018г. работодателя прекратил трудовия договор на
ищцата на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ поради наложено дисциплинарно наказание
уволнение на основание чл.190, ал.1, т.4 КТ вр.чл.187, ал.1, т.8 от КТ, поради
извършено нарушение на трудовата дисциплина - злоупотреба с доверието на
работодателя. В текста е посочено, че при извършена проверка в специализирания
регистър на аптеките, поддържан от ИАЛ, работодателят е установил, че И.Г.Х. е била
вписана като ръководител на следните аптеки за периода 17.03.2014г. /когато е била
назначена на трудов договор при ответника/ до 14.08.2018г., /когато се твърди да е
била извършена проверката/, както следва:
1. На аптека на Ф. ЕООД-гр.Варна, находяща се в к.к. „Слънчев бряг –
изток“ от 28.10.2011г. до 22.12.2014г.;
2. На аптека на Ф. ЕООД-гр.Варна, находяща се в гр.Банско, от 22.12.2014г. ;
3. На аптека на И. ЕООД гр.Варна, находяща се в гр.Приморско от
15.06.2015г. и
4. На аптека на М.Е. ООД София, находяща се в гр.София от 05.07.2016г.,
като от вписванията към 14.08.2018г. същата продължава да фигурира като
ръководител на тази аптека.
Отразено е в заповедта, че съгласно чл.223, ал.2 ЗЛПХМ магистър-Ф.ацевт,
който е ръководител на аптека не може да бъде наеман на работа по договор с
едноличен търговец или търговско дружество, осъществяващи дейност по внос,
производство и търговия с лекарствени продукти. Независимо от това, ищцата в
подписани от нея декларации /без посочени дати на същите в заповедта/ е
предоставила на Н. ЕООД невярна информация, като е посочила в тях за кои периоди е
била на трудов договор, без да посочи обстоятелствата, представляващи пречка за
сключване на трудовия договор с ответника, респ. за съществуване на трудово
правоотношение между страните, съгласно отразеното в регистъра към ИАЛ. Уточнено
е, че ищцата е декларирала пред работодателя, че за периода 16.09.2015г. – 20.04.2016г.
е била регистрирана като безработна в „Бюрото по труда“, но в същото време е била
вписана като ръководител на аптека на И. ЕООД в гр.Приморско от 15.06.2015г. до
05.07.2016г., когато била вписана като ръководител на аптека на М.Е. ООД в
гр.София. Посочено е още, че ищцата е декларирала, че за периода 23.01.2015г. –
01.08.2015г. не е работила по трудов договор, нито е била самооисигуряващо се лице,
но съгласно същия регистър е била ръководител на аптека на Ф. ЕООД гр.Банско, а от
15.06.2015г. на аптека на И. ЕООД в гр.Приморско. Наред с така описаното
нарушение – невярно деклариране, работодателят е посочил и друго такова,
изразяващо се в бездействие, а именно - неуведомяване на дружеството, че е била
4
вписана като ръководител на аптеки, която информация е съществена при вземане на
решение от работодателя да сключи трудов договор с този служител. Сочи се, че с
поведението си ищцата е целяла имотна облага – получаване на трудово
възнаграждение по договор, за който са налице пречки да бъде сключен, което е
злоупотреба с доверието на работодателя, както и че с това поведение изправя
работодателя пред риска да бъде имуществено санкциониран. С тези мотиви е
наложено най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение, като робатодотелят е
приел, че деянията – представяне на неверни сведения и неуведомяването му за
вписванията в регистъра към ИАЛ, са извършени преднамерено. Заповедта е била
надлежно връчена на ищцата срещу подпис на същата дата.
В дадените си обяснения по образуваното пред работодателя дисциплинарно
производство И.Г.Х. заявява, че посочените обстоятелства не отговарят на
действителността. Заявява, че за декларираните от нея обстоятелства има издадени
документи, които прилага. Уточнява, че вписванията в специализирания регистър се
осъществяват от самия търговец, а не от физическото лице – ръководител на аптека и
не е проверявала в кой момент е била заличена от регистъра в качеството си на
ръководител на посочените четири аптеки. В обясненията си акцентира и на
подчертаното лошо отношение на управителя на аптеката, където полага труд, като
счита същото за унизително.
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства - декларация на И.Г.Х. от
07.08.2018г.; Разпореждане на ТП на НОИ София-град № 212-00-7233-1 от
19.10.2015г., с което на Х. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода
16.09.2015г. – 15.09.2016г., както и такова с № 212-00-7233-1 от 25.04.2016г., с което
изплащането на така определеното парично обезщетение е било преустановено,
считано от 21.04.2016г., поради започване на трудова дейност; удостоверение от М.Е.
ООД в което е посочено, че Х. има положен стаж в предприятието за периода
21.04.2016г. – 01.08.2018г., Заповед № 89/02.07.2018г. на управителя на М.Е. ООД, с
която трудовото правоотношение е било прекратено по съгласие на страните; Заповед
от 16.09.2015г. на управителят на И. ЕООД, с която е прекратено трудовото
правоотношение на Х., считано от същата дата, поради закриване на част от
предприятието; удостоверение от Агенция по заетостта от 21.10.2019г., в което е
посочено, че Х. е била регистрирана като безработно лице за периода 23.09.2015г. –
20.04.2016г. и трудова книжка на ищцата, се установява, че с декларацията на ищцата
от 07.08.2018 г. /която не е индивидуализирана точно в проведеното дисциплинарно
производство, а едва в хода на процеса пред първата инстанция/ И.Х. не е посочила
неверни сведения, тъй като вписаните в нея обстоятелства относно периоди на полаган
труд по трудов договор при други работодатели и периоди на безработица
кореспондират с приложените по делото документи, т.е. не се установява нарушение на
трудовата дисциплина извършено чрез действие- деклариране на неверни
5
обстоятелства.
В проведеното производство не се установява и извършено нарушение на
трудовата дисциплина осъществено чрез бездействие- неуведомяване на работодателя
по време на действие на трудовия договор, че са налице пречки за съществуване на
това правоотношение с оглед регистрация на ищеца като ръководител на аптека.
Напротив, чрез приложените документи, издадени от компетентните за това органи са
опровергани твърденията на ответника, че за времето от 17.03.2014г. до 14.08.2018г.
ищцата е била ръководител на четири аптеки, като евентуално отбелязвания в този
смисъл в поддържания от ИАЛ регистър също се опровергават от приложените
документи. За обосноваване на този извод съдът кредитира по реда на чл.202 ГПК и
констатациите на приетата пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза.
С оглед изложеното, съдът намира за неоснователни изложените доводи от
ответника за законосъобразност на извършеното уволнение. В производството не е
доказано соченото недобросъвестно поведение на ищцата при изпълнение на
трудовите й задължения при ответника. Не е доказано и поведение, което сочи за
злоупотреба от нейна страна с доверието на работодателя, тъй като декларираните от
нея на 07.08.2018г. обстоятелства са верни. Както правилно е посочил СРС,
работодателят е следвало сам да положи дължимата грижа като обследва всички факти
от проверката, вкл.направените от ищцата в обясненията й възражения и събере
нужните доказателства, вкл. от ИАЛ, за формиране на обоснован извод, но не е
установил, че е сторил това.
С оглед изложеното съдът намира, че извършеното със заповед №
122/03.09.2018г. на управителя на ответното дружество уволнение е незаконно.
Доводите на въззивника – ответник за неоснователност на предявения иск по чл.344,
ал.1, т.1 КТ, съдът намира, че следва да остави без уважение.
По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ:
В проведеното производство, не са представени доказателства, че ищцата е
останала без работа след уволнението и за срока на претенцията 03.09.2018г. –
03.03.2019г. С оглед това, настоящия състав намира че правилно са били отхвърлени,
като неоснователни исковете по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ.
В ТР № 6/2013 г. от 15.07.2014 г. на ОСГК на ВКС е прието, че при предявен иск
по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ доказателствената тежест да
установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово
възнаграждение, е на ищеца. В мотивите към тълкувателното решение е разяснено и
следното, което дава разрешение на спорния по настоящото дело правен въпрос, а
именно: Фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на
вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса
на регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране
6
на ищеца в бюрото по труда като безработен, или чрез установяването на други
обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа. Трудовата
книжка е официален удостоверителен документ за отразените в него обстоятелства,
който се съхранява от работника/служителя. Предвид задължението на работодателя
по чл. 62, ал. 3 от КТ за регистриране в тридневен срок на трудовите договори,
удостоверението от НАП също е годно доказателство за установяване състоянието на
безработица по трудово правоотношение. В същия смисъл са и решение №
517/08.07.2010 г. по гр. дело № 335/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение №
132/11.03.2011 г. по гр. дело № 1513/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение №
272/31.05.2011 г. по гр. дело № 30/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, изразените
становища, в които се възприемат от настоящия състав.
Неоснователно е оплакването на въззивника-ищец за необоснованост на извода
на първоинстанционния съд, че ищецът не е доказал в процеса факта на оставане без
работа за исковия период от време. Правилни са изводите на СРС в тази връзка - че за
доказване факта на оставането без работа по трудово правоотношение представеното
доказателство - справка - извлечение от персоналния регистър на Националния
осигурителен институт /НОИ/ за осигурителните периоди не е достатъчно. Тази
неофициална справка - извлечение от персоналния регистър няма характер на
официален удостоверителен документ и въз основа на нея не може да се обоснове
категоричен извод за това дали за исковия период от време е налице последващо
трудово правоотношение. Персоналният регистър на НОИ съдържа данни единствено
за осигурителния статус на осигурените лица, които се използват при отпускането и
изплащането на пенсиите. Тези данни се събират по реда на Наредба № Н-8 от
29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на
данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, чрез декларация по образец, подавана от работодателите,
осигурителите и техни клонове и поделения, осигурителните каси, самоосигуряващите
се лица или упълномощени от тях лица. За подадени неверни данни с декларациите са
предвидени имуществени санкции. Предвид изложеното не може да се обоснове извод,
че с представеното доказателство ищцата е изпълнила задачата да установи факта на
принудителна безработица. Както бе посочено по-горе в решението фактът на
безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на
последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищцата, липса на
регистрирано трудово правоотношение в Националната агенция по приходите /НАП/
през исковия период, регистриране на ищцата в бюрото по труда като безработна.
Ищцата не е ангажирала такива доказателства по делото, въпреки че е имала
процесуалната възможност да стори това в процеса. В този смисъл е изразеното
становище в Решение № 269 от 07.11.2014 г. по гр.д. № 2938/2013 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС, което се възприема от настоящия състав. Същевременно в в постановените по
7
реда на чл. 290 от ГПК, Решение № 517 от 8.07.2010 г. по гр. д. № 335/2009 г. на ІV ГО
на ВКС и Решение № 15 от 07.02.2014 г. по гр.д. № 3838/2013 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС
е прието, че доказването на оставането без работа може да стане с всички
доказателствени средства, включително и на служебна бележка за регистрация в
бюрото по труда. Разпореждането за отпускане на парично обезщетение за безработица
по чл. 54ж във връзка с чл. 54а от КСО съдържа имплицитно удостоверяване,
извършено от държавен орган, че лицето, на което е отпуснато обезщетението, е
регистрирано като безработно в Агенцията по заетостта. Следователно посредством
това разпореждане може да се установява оставането на работника или служителя без
работа. Разпореждането на НОИ трябва да се преценява заедно с представеното
ксерокопие от трудовата книжка на ищцата, в което липсва отбелязване за постъпване
на друга работа, като се вземе предвид становището на противната страна и
спецификата на иска за обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ.
Следователно исковете по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ са
неоснователни.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на спора, в полза на страните не следва да бъдат присъждани
разноски за настоящета инстанция.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20011353 от 14.01.2021 г. по гр. д. № 66902 по
описа за 2018 г. СРС, ГО, 55-ти състав, с което е отменено, на основание чл. 344, ал.1,
т.1 КТ, като незаконосъобразно, уволнението на И.Г.Х., ЕГН ********** извършено
със Заповед № 122/03.09.2018г. на управителя на Н. ЕООД, ЕИК *******; възстановена
е на основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ, И.Г.Х., ЕГН ********** на заеманата преди
незаконосъобразното й уволнение длъжност магистър-Ф.ацевт в Н. ЕООД, ЕИК
*******; отхвърлени са, като недоказани предявените от И.Г.Х., ЕГН **********
срещу Н. ЕООД, ЕИК ******* искове по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за
заплащане на обезщетение в размер на 7332.00 лева за времето, през което И.Г.Х. е
останала без работа поради незаконно уволнение в периода 03.09.2018г. - 03.03.2019г.
вкл., ведно със законната лихва от 17.10.2018г., до окончателното плащане.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9