О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 750
гр. Пловдив, 10.07.2020 г.
Пловдивският
окръжен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО СИМИДЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ЦАНКОВА
ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА
след като се запозна с докладваното
от съдия Роглекова ВЧНД № 1052/2020г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по чл.243, ал.7 от НПК.
Постъпил
е протест, против Определение от 11.05.2020г. по ЧНД № 2142/2020г.
по описа на ПРС – 20 наказателен състав, с което е отменено Постановление за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 130/2019
г. по описа на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР-Пловдив и пр. пр. №
10581/2018г. по описа на РП гр. Пловдив.
В
протеста се претендира, че обжалваното определение е неправилно. Излагат се
съображения, че разследването е проведено всестранно, пълно и задълбочено, като
не са събрани доказателства, въз основа на които, да може да се направи извод
за това, К. Т. да е осъшествила състав на престъпление, поради
което и не е необходимо да се извършват допълнителни процесуално – следствени
действие и нова преценка на правната квалификация на деянието.
Окръжен
съд - Пловдив, проверявайки законосъобразността и обосноваността на атакуваното
определение намира, че протестът е процесуално ДОПУСТИМ, a разгледан по
същество е ОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения:
Правилно първата инстанция е възприела
фактическата обстановка, така, както е изложена в Постановлението за
прекратяване на наказателното производство и в същата въззивната инстанция не
намира за необходимо да внася изменения:
Видно от инкорпорираните материали по
делото става ясно, че :
Св. Н. Г. Т. живеела сама в недвижим
имог в ***. Св. Т. имала двама сина - св. Л.В.Т. и св. З. В.Т.. Св. З. В.Т. живеел и работел в ***.
Св. З. Т. имал дъщеря – св. К. З. Т., която живеела в *** и син св. В. З. Т.,***. Св. Л.В.Т. ***. Св. Л.Т. имал дъщеря – св. Н.Т..
Двамата братя – св. Л.Т. и св. З. Т. не били в близки отношения помежду си.
През 2015 г. здравословното състояние на
св.Н.Т. се влошило. С решение на ТЕЛК № 3379/14.10.2015 г. на св.
Н.Т. бил определен 100% степен на увреждане с чужда помощ пожизнено, с водеща
диагноза деменция, с тежки когнитивни нарушения и поведенчески отклонения.
На 04.02.2016 г. св. Н. Т. се изгубила и
била намерена на улицата, дезориентирана с кръвонасядания и била
хоспитализирана. Полицейски служители посетили дома на св. Л.Т. и го уведомили
за състоянието на св. Н. Т.. Св. Н.Т. уведомила св. К. По същото време
последната се намирала в **** по повод личен празник на баща й - св. З.Т.. В
болницата св. Н. Т. била посетена от св. З. Т. и св. К. Т. Двамата свидетели
взели решение св.Н.Т.да бъде настанена в дом за възрастни хора поради
необходимостта от постоянни грижи.
На 12.02.2016 г. св.Т. била настанена в
Дом за стари хора ***, във връзка с
което бил подписан и съответен договор. Месечната такса за престоя в дома била
в размер на 750 лв. След това св. З. Т. заминал за ***, а св.К. Т. заедно с
нейния приятел се преместили да живеят в ****, в обитавания дотогава от св. Н.
Т. имот, находящ се в ***. Предвид
състоянието на имота, обитаван преди това от баба й, св. К. Т. решила да
направи някои ремонтни дейности в него.
Св. Н. Т. имала срочен депозит на свое
име в „Банка ДСК“ЕАД , открит през 2010 г. с наличност към месец февруари 2016
г. в размер на 22 090, 93 лв.
На 22.02.2016 г. било издадено
нотариално заверено пълномощно, с което Н. Г. Т. упълномощила св. К. З. Т. с
права, подробно описани от т.1 до т.8 от пълномощното, към които права се
включвало и правото да получава пенсия, да я представлява пред банкови
институции като внася и тегли неограничено суми от нейните сметки. Пълномощното
било заверено извън нотариалната кантора на нотариуса, в Дома за стари хора ***,
където по това време била настанена Н. Т. , като за съставянето на пълномощното
бил положен отпечатък от десен палец на св. Н. Т..„
През феврури 2016 г. св. К. Т. решила да
открие разплащателна сметка на името на Н. Т. в „Банка ДСК“ ЕАД, за да покрива
възникнали финансови нужди във връзка с
издръжката на баба й. В същата сметка св. К. Т. внесла и сумата в размер на
6000 лв., която й оставил св. З. Т.. Тогава същата узнала и за открития на
името на баба й банков влог в „Банка ДСК“ ЕАД.
Таксите към Дома за стари хора *** били
превеждани от откритата сметка на името
на св. Н. Т.. През същия период св.К. Т. извършвала тегления и от банковия
влог, открит на името на баба й в „Банка
ДСК“ ЕАД.
Тъй като таксите за Дома за стари хора били прекалено високи,
св. К. Т. уведомила баща си, след което и с негово знание предприела действия
по настаняване на баба й в друга институция за възрастни хора. Първоначално
била настанена в такъв дом в **** , а
впоследствие в Дом за пълнолени лица с деменция „*** за срок от три години.
По време на престоя в дома св. Н. Т. редовно
се чувала с внучката си К.Т.. Св.К. Т. редовно заплащала таксите за дома и оставяла парични средства
за лични нужди на Н. Т.. През месец април 2018 г. Н. Т. получила фрактура на
тазобедрената става. Разходите за операция и лечение били заплатени от св.К.Т.
от сумите, предоставени й за управление на името на баба й.
Предвид влошеното състояние, в което се
намирала св. Н.Т. св.К. Т. завела иск по чл.5 от ЗЛС за поставяне под пълно
запрещение на св.Н. Т.. С решение по гр.д.№ 2553/2017 г. по описа на
ОС-Пловдив, влязло в законна сила на 04.07.2018 г., св.Н. Т. била поставена под
пълно запрещение. На 07.08.2018 г. св. К. Т. подала заявление за назначаването
й за настойник на Н. Т.. В заявлението като заместник-настойник посочила св. Л.Т.,
Н. Т. и В. Т.. На 07.08.2018 г.св.Л.Т. подал заявление за назначаването му на
заместник -настойник.Такова заявление
подала и св.Н.Т..
На 30.08.2018 г. св. Н. Т. и Л.Т. подали
заявление до Кмета на Район Южен към Община Пловдив, с което декларирали отказ от предходните им заявления и искане за
определяне на нов настойник, а именно св.Л.Т.. Причината за депозирания отказ
според свидетеля Л.Т. било възникналото съмнение по повод местенето на св. Т.
от един дом в друг и с оглед извършените ремонти в дома й без негово знание и
съгласие. При предаване на дебитната карта на св.Н. Т. на определения настойник
св.Л.Т. банковата наличност по влога, който в началото бил 22 090, 93 лв.,
била около 3000 лв. Това обстоятелстство също довело до подозрения у св.Л.Т.
относно добросъвестността от страна на св.К.Т. при разходването на средства във
връзка с издръжката на баба й.
До този период св. К.Т. с предоставените
й на доверително управление суми по влога извършила ремонтни дейности по
недивжимия имот на ***, закупила множество вещи, погасявала задълженията към
домовете за стари хора, където била настанявана баба й . Тъй като мъжът, с
когото св.К. Т. съжителствала, през този
период също имал просрочени кредитни задължения, св. К. Т.направила няколко
вноски в общ размер от 220 лв. чрез сметката, открита на името на баба й, за
погасяване на тези задължения.
На *** Н. Т.
починала.
На 18.12.2018 г. с акт от същата дата от
страна на Органа по настойничество и
попечителство към Община Пловдив, район „Южен“ било взето решение за
освобождаване като настойник на св. Л.Т..
С писмо-покана
от 29.01.2019 г. св. Л.Т. като наследник на Н. Т. и като съсобственик на
притежавания от него ½ недвижим имот, находящ се в *** поискал от св.К.Т.
да му заплаща наем в размер на 300, 00 лв. за ползвания от свидетелката недвижим имот. Тъй като св. К. Т. отказала да
плаща наем в определения й от св.Л.Т. размер, през месец март 2019 г. св. Л.Т.
направил предложение на З. Т. да закупи неговия дял от същия имот за сумата от
50 000 лв.
С нотарилен акт за дарение на недвижим
имот от 23.05.2019 г. св.З. Т. дарил на св. К. Т. своята ½ идеална част
от недвижимия имот на ***.
На 05.06.2019 г. в качеството й на
съсобственик на недвижимия имот заедно със св. Л.Т., св. К. Т. подала искова
молба за делба срещу св. Л.Т. за въпросния недвижим имот.
Точно е заключението на първата
инстанция, че възприетата фактическа
обстановка прокурорът е приел за установена въз основа на събраните по
делото устни и писмени доказателства - показания на св. К.. Т., З. В.Т., В. З. Т.,
Л.В.Т., Н.Л. Т., В. Г. И., Р. Л. Г.,
както и въз основа на събраните в хода на разследването писмени
доказателства. Правилно е посочено, че
показанията на св. К.З. Т., З.В.Т., В. З. Т. са взаимнодопълващи се и логични и
служат за изясняване на обстоятелствата, случили се след влошаване състоянието на Н.Т.и наложили
настаняването й в дом за специални грижи. Второстепенният съд е съгласен, са
във взаимна връзка и показанията на друга група свидетели - Л.В.Т., Н. Л. Т.. Няма спор, че показанията на св. В. Г.И., Р.
Л. Г., служат за изясняване на случилото се след поставянето на св.Н.Т. под
запрещение и за влошаването на
отношенията между св.К.Т., Зл.Т. от една
страна и св.Л.Т. и Н. Т.от друга.
Районен съд посочва, че въз основа на
събраните в хода на досъдебното производство доказателства прокурорът е приел,
че от страна на св. К.Т.не е осъществен състав на престъпление по чл.206, ал.1
от НК, поради липса на пряк умисъл от нейна страна при разходване на средствата
на баба й, както и че св. К. Т. не се е разпоредила в свой или чужд интерес със
средствата на баба й. Възприета е тезата, че липсват доказателства, че
разходените средства от св.К. Т. са послужили единствено за задоволяване на
жизнените нужди на баба й. В постановлението е аргументирано заключението, че не
е налице и осъществен състав на престъпление
по чл. 217,ал.4, вр. ал.1 от НК,
доколкото няма събрани доказателства св.К. Т.да е действала против интересите
на представлаваната от нея св. Н. Т..
От своя страна съдът след като е
поставил на свой анализ и преценка доказателствата по делото е преценил, че
направените правни изводи от прокурора са прибързани, а разследването не е
проведено всестранно и пълно. Посочва се, че в случай на разходена сума против
интересите на преставляваната в размери,
които не са значителни, въпросът налице ли е или не е престъпление по
чл.217 , ал.1от НК , не следва да бъде разследван от прокурора, доколкото
тогава производството следва да се развие по друг ред - с подаване на тъжба в съда, тъй като става
дума за частно имущество.
В тази връзка според първостепенния съд
изясняването на въпроса дали има сума, която
е разходена неправомерно, какъв е нейният размер ще допринесе за
разкриване на обективната истина, което налага назначаването на експертиза – техническа и счетоводна за изясняване на това има ли неоснователно
разходена сума и какъв е нейният размер.
Прокурорът оборва в подробен протест
заключенията на районен съд и дадените допълнителни указания за разледването,
като неоснователни.
Въззивната инстанция е напълно съгласна
с доводите на държавното обвинение и аргументите, изложени както в
постановлението за прекратяване на наказателното производство, така и в
протеста пред настоящата инстанция.
На първо място – няма доказателства, въз
основа на които да се приеме, че К. Т. е осъществила състава на което и да е
престъпно деяние, та да се допуска и назначава експертиза, установяваща
детайлно разходените от нея пари за издръжка и гледане на Н. Т..
Въззивната инстанция, също както и
представителя на държавното обвинение не може да не вземе предвид, че
жалбоподателят, въз основа на чийто сигнал е образувано настоящето наказателно
производство, е син на Н. Т.. Той именно
има съмнения, че с действията си племенничката му – К.Т. е действала в интерес на майка му, като от
една страна я е настанила в дом за стари хора, а Н.Т. е имала имот, а от друга я е преместила в по-евтино
заведение, при условие, че възрастната жена разполагала с пари.
Безспорен факт е обаче, че съгласно
доказателствата по делото, Л.Т. е проявявал незаинтересованост към състоянието
на майка си – още от момента през 04.02.2016г., когато тя се е изгубила и е
открита дезориентирана. От показанията на свидетелите З. Т. и В. Т., Л.Т. не е
посещавал редовно майка си, след влошаване на състоянието й са се свързали с
него, за да обсъдят настаняването, но същият ги отпратил да се оправят сами,
т.к. той нямал пари и не е пожелал да се грижи за Н. Т..
В заповедта за настаняване на Н. Т. в
Дом за пълнолетни лица с деменция ***е посочено, че Л.Т. не се интересува от
майка си, а от свидетелските показания на В. И. и Р. Г., първата - *** в район
„Южен“, а втората – Управител на Дом за пълнолетни лица с деменция *** се
изяснява, че К. Т. е полагала сериозни грижи за баба си, купувала е всичко
необходимо за нея – лекарства, такси и др, до момента, в който Л.Т. е бил
определен за настойник на майка си – през октомври 2018г. От този момент
започнало неплащане на такси за дома, липсвала комуникация със същия, оспорвал
например сумата за памперси и се налагало да го издирват чрез Община Пловдив,
т.к. не вдигал телефона си.
От страна на прокураурата детайлно са
обсъдени разходите за ремонти, направени от К. Т. на жилището на баба й – Н. Т.,
което било в окаяно състояние, както и точно са пресметнати разходите ,
направени от същата за издръжка на Н. Т. – около 14 167лв. такси за
различните домове за стари хора, около 3 000лв. за операция на
тазобедрената й става и др.
В този ред на мисли, оплакванията на Л.Т.
остават неподкрепени от доказателствената съвкупност, а и от житейската и
морална логика - К.Т. се е грижила за
баба си няколко години, като всеки син, загрижен за здравословното и
имуществено състояние на майка си, би могъл да я вземе в дома си, да полага
качествени грижи за нея и да охранява както намери за добре интересите й.
Обяснения от рода, че Л.Т. не знаел, че майка му ще бъде настанена в дом за
стари хора е напълно лишено от смисъл, защото буди недоумение как син няма да
знае какво се случва с болната му, възрастна майка, къде е тя и как живее.
За разлика от този свидетел, са налице
данни в производството досежно това, К. Т. да направила всичко възможно за
осигуряване доброто съществуване на Н. Т. и обгрижването й, в каквато насока са
свидетелските показания, приложените писмени доказателства, в това число и
тези, за направени разходи от същата.
Ето защо и окръжният съд прецени, че
липсват данни за извършено престъпление по см. на чл. 217 ал.4 вр. ал.2 вр.
ал.1, чл. 217 ал.1 от НК или по чл. 206 ал.1 от НК, по доводите, развити от
прокурора. Няма доказателства К. Т. да
се е разпоредила в свой или чужд интерес с паричните средства на Н. Т., та да е
налице престъпление по чл. 206 ал.1 от НК, както и очевидно същата е извършвала
разпоредителни действия единствено и
само в интерес на Н. Т., което изключва съставомерност по някоя от алинеите на чл.
217 от НК.
В този случай сме изправени пред
обоснованост и законосъобразност на прокурорския акт, разследването е обективно, пълно и
задълбочено, което налага и отмяна на Определението на първата инстанция, с
което е отменено прекратителното постановление на Районна покуратура гр.
Пловдив и потвърждаване на същото.
Предвид горното и на основание чл.
243, ал.5, т.3 от НПК,съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение от
11.05.2020г. по ЧНД № 2142/2020г. по описа на ПРС – 20 наказателен състав, с
което е отменено Постановление
за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №
130/2019 г. по описа на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР-Пловдив и
пр. пр. № 10581/2018г. по описа на РП гр. Пловдив.
ПОТВЪРЖДАВА Постановление за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 130/2019 г. по описа на отдел
„Икономическа полиция“ при ОД на МВР-Пловдив и пр. пр. № 10581/2018г. по описа
на РП гр. Пловдив.
ВРЪЩА делото на
Районна Прокуратура гр.Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: