№ 5
гр. гр.М, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – М, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА
хххо разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211630102091 по описа за 2021 година
Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за цел да
установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. 1479/2021 година по описа на МРС. Производството се
развива в хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Ищците в производството твърдят, че предявяват настоящия иск въз основата на
договор за цесия от 01.10.2019 година с прехвърлител на вземанията „С.Г.хххххххххх” ООД,
което дружество е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018
година с прехвърлител „Българска телекомуникационна компания” ЕАД. Вземането
произтича от договор за далекосъобщителни услуги. Ответникът е сключил договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги на 02.06.2015 година за ползване с мобилен
телефон ********** при избран тарифен план с месечна абонаментна вноска в размер на
34.99 лева с ДДС за срок от 24 месеца. Твърди, че за периода м.02 – м.04.2018 година
ответникът е използвал далекосъобщителни услуги, които не е заплатил, поради което
договорът е прекратен на 30.05.2018 година. При прекратяване на договора е начислена
неустойка в размер на 87.48 лева. За вземането ищецът е подал заявление и му е издадена
заповед за изпълнение. При условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК ищецът предявява
настоящия иск и моли съда, да постанови решение, с което признае за установено по
отношение на ответника вземането му в посочените размери. Претендира осъждане и за
направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът П. ИЛ. П. взема становище за
основателност на предявения иск. Представителят на ищеца прави искане за
постановяване на решение при условията на чл.237 ГПК.
1
Предвид заявеното признание и направеното искане, съдът сложи край на
съдебното дирене. хххо установи, че не е налице признание, което противоречи на закона
или на добрите нрави, както и че с признатото право страната може да се разпорежда,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено вземането на „ЮБЦ” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С район Т, бул. Б № 81, вх. В, ет. 8, представляван от
ЮБЦ срещу П. ИЛ. П. с ЕГН ********** от гр. М, ул.М 25 за сумата от 87.48 лева,
представляваща неустойка по договор за далекосъобщителни услуги, сключен между
ответника и „БТК” ЕАД с клиентски номер 5314527, дължима ведно със законната лихва,
считано от 15.06.2021 година до окончателното изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 1479/2021г. на РС М.
ОСЪЖДА П. ИЛ. П. с ЕГН ********** от гр. М, ул.М 25 ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С район Т, бул. Б № 81, вх.
В, ет. 8, представляван от ЮБЦ сумата от 205.00 лв. направени разноски в настоящото
производство, както и сумата от 205.00 лева, разноски в заповедното производство по
ч.гр.дело № 1479/2020г. на РС М.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
Съдия при Районен съд – М: _______________________
2