РЕШЕНИЕ
№ 441
гр. София, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:.....................
при участието на секретаря ..................
като разгледа докладваното от ..................... Гражданско дело №
20241110102796 по описа за 2024 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 респ. чл. 415, ал. 1 ГПК
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Ищецът ........................ е предявил срещу Е. А. С. по реда на чл. 422, ал. 1
респ. чл. 415 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата 704,50 лева -
представляваща главница за цена на доставена от ищцовото дружество
топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. ................, за периода от
......................, ведно със законната лихва от 20.12.2021 г. до изплащане на
вземането, сумата 154,04 лева - представляваща мораторна лихва върху
вземането за топлинна енергия за периода от .................... сумата 5,50 лева -
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от ......................, ведно със законната лихва от
20.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 1,60 лева - представляваща
мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение за периода от
.............................. е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 72737/2021
г. по описа на СРС, 119 състав, поправена с разпореждане от 17.11.2024 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответницата да е
клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на
1
основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото
разпределение за сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е
извършвало от ....................... Поддържа, че съгласно общите условия за
ответницата е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на
услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена.
Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на
главницата за доставена топлинна енергия за битови нужди, както и на
главницата, представляваща стойност на извършена услуга дялово
разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху двете главници. Моли съда да установи вземанията
така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника по делото – Е. А. С., с който предявените искове
се оспорват като неоснователни. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Оспорва да има качеството потребител на топлинна енергия за
битови нужди, доколкото не се доказва да е собственик или вещен ползвател
на процесния имот. Оспорва и акцесорните претенции, тъй като счита, че не е
била поставяна в забава. Поддържа, че сумите за дялово разпределение не се
дължат на ищеца, а на трето лице, както и че същите не са доказани по размер
и по основание. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца .............................. не оспорва
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответницата, по силата на
което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответницата
е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение
и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответницата е да докаже, че е погасила претендираните вземания. По
възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
2
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
От приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот №
.................. По силата на посочения договор ответницата е придобила правото
на собственост върху процесния топлоснабден имот. В качеството на титуляр
на правото на собственост, ответникът е и страна по облигационното
отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот.
Договорът касае обект с абонатен № ............................
Съдът приема, че по делото е установено, че ответницата отговаря пред
ищеца за заплащането на стойността на доставената топлинна енергия в имота
през процесния период. По делото няма данни върху имота да е учредено
вещно право на ползване в полза на друго лице, да е отдаден под наем или да е
прехвърлена собствеността преди или по време на процесния период, поради
което именно ответницата е задължена за плащане на доставената до имота
топлинна енергия. Дали ответницата ползва фактически имота е ирелевантно,
тъй като законът свързва качеството потребител с носителя на правото на
собственост или на ограничено вещно право на ползване. Обстоятелството
дали и кога е открита партида при ищцовото дружество е без значение,
доколкото в разглеждания случай ответницата е изключителен собственик на
имота за процесния период, поради което откриването на партидата има само
счетоводно значение и не може да дерогира законовата разпоредба на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 42 ДР на ЗЕ. За да се счита, че е налице облигационно
отношение между доставчика и потребителя на топлинна енергия не е
необходимо подаване на молба - декларация за откриване на партида, тъй като
облигационното отношение се презумира по закон - чл. 150 ЗЕ, без да е
необходимо изрично изявление на ответника - потребител, вкл. и относно
приемането на Общите условия (решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. №
3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о.). Чрез императивни правни норми са
установени страните по договорите за доставка на топлинна енергия в
хипотеза на договор, сключен при Общи условия, като купувачите са само
собствениците и ползвателите на имота въз основа на учредено вещно право
на ползване, респективно лицата, които изрично са изявили воля за сключване
на договор за доставка на топлинна енергия.
Предвид изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в тях права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, при действие
на Общите условия на ищцовото дружество от 2016 г., одобрени от ДКЕВР,
както и от действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и
Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Обстоятелството, че
във формуляра за отчет от 28.06.2019 г., изготвен от ФДР, като клиент е
вписано друго лице е ирелевантно, доколкото ответницата е собственик на
имота в топлоснабдената сграда, поради което имено тя е клиент на топлинна
енергия за битови нужди през процесния период. Още повече, формулярът е
3
изготвен и подписан на 28.06.2019 г., която дата е след процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.
150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът по делото да се е възползвал
от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При
кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че
монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на
нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на
изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна
енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна
енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена
от ФДР при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ
дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно
Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение
на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334.
Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка
с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия,
доставена за процесния период от време, като именно показанията по
последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна
енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е
заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично
основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения
за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този
смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
4
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 72737/2021 г. по
описа на СРС, 119 състав – 20.12.2021 г., като в периода ....................... същият
е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР
на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020г., в сила от 14.05.2020г.).
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016 г.,
като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Доколкото заявлението по чл. 410 ГПК е
депозирано на 20.12.2021 г. и като се вземе предвид, че в периода
....................... давност не е текла, то следва да се приеме, че вземанията на
ищеца до месец 07.2018 г. включително са погасени по давност, поради което
съдът приема, че ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане само
за останалата част от исковия период – от ..................... При кредитиране
заключението на СТЕ се установява, че за непогасения по давност период
размерът на реално потребеното количество топлинна енергия при
съобразяване с изравнителните сметки е за сумата от 534, 70 лв., до която
сума искът е основателен и следва да се уважи, а за горницата до пълния
предявен размер от 704, 50 лв. и за периода от 01.05.2018 г. до 31.07.2018 г.,
следва да се отхвърли като неоснователен.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства – справка за дялово разпределение (л. 34
от делото), че услугата е извършвана в процесния период. По делото се
установява, че за периода от ...................... начислената цена за предоставената
услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 5, 50 лв.,
поради което искът е основателен и следва да се уважи.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че цената на
услугата дялово разпределение не се дължи на ищеца. Във връзка с
основателността на претенцията съдът приема, че съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ
(изм. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) отговорността за извършването
на дялово разпределение на топлинна енергия се възлага на топлопреносните
предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение
самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово
разпределение на топлинната енергия“ е точно определен в ЗЕ съгласно чл.
139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за
извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите
по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се
заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а
след това - от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия - чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ.
5
Основанието за събиране на таксата от ищеца е предвидено в Закона за
енергетиката и в ОУ на ищеца. По силата на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от
приложимите към процесния период Общи условия за продажба на топлинна
енергия от ........................ на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във в.
„Монитор“, в сила от 12.08.2016 г., дяловото разпределение на топлинна
енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007
г., отм. ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г.) или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл.
61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.)
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда -
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151,
ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
В чл. 36 от Общите условия на ищеца е предвидено, че клиентите заплащат
цена на услугата дялово разпределение (извършвана от избран от клиентите
търговец), като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на
клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение, а според клаузата
на чл. 36, ал. 2 - редът и начина на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите
условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за
продажба на топлинна енергия между страните, който на основание чл. 20а
ЗЗД има силата на закон за последните.
С оглед цитираните разпоредби именно ищецът е носител на вземането за
стойността на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, при
условия, че същата е извършена; цената на тази услуга се дължи на ищеца, без
предварителното й заплащане на дружеството, извършващо дяловото
разпределение на топлинна енергия.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са
приложими Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г., месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
(на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално
6
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на
ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е
чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2020 г. и
2021 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като
отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на
общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да
се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не
доказва да е отправил.
По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ на
........................ не е предвиден срок за изпълнение, поради което кредиторът
може да иска изпълнение веднага (чл. 69, ал. 1 ЗЗД). Изискуемостта на
вземането обаче няма за пряка последица неговото забавено изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора. В конкретния случай, предвид липсата на
определен падеж за изпълнение на задължението в самия договор, ответникът
би изпаднал в забава едва след надлежно отправена му покана за плащане.
Такава покана не се твърди и не се установява да е била изпращана в момент,
предхождащ подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
поради което съдът намира, че не се дължи мораторно обезщетение в размер
на законната лихва върху главницата за дялово разпределение.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите
разноски в настоящото производство са в размер от 358, 83 лв.,
представляващи заплатена държавна такса, възнаграждение на вещо лице по
СТЕ и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8
ГПК. Дължимите разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №
72737/2021 г. по описа на СРС, 119 състав, са в размер на 46, 80 лв. – за
7
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл.
78, ал. 8 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете. Ответникът е представляван в
настоящото производство от адв. И. А. Н., който е осъществявал безплатна
правна помощ по делото, видно от договор за правна защита и съдействие от
12.03.2024 г. (л. 53 от делото) и декларация на ответника от същата дата (л. 54
от делото), в която е декларирал, че е материално затруднено лице. Адвокат Н.
претендира възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал.1, т. 2 ЗА. Същият
има право на възнаграждение, което съдът определя в минимален размер от
400 лв., като съобразно отхвърлената част от искове на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 ЗА на адвокат Н. следва да бъде
присъдена сума в размер 150, 38 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ответника в исковото
производство.
Ответникът няма право на отделно адвокатско възнаграждение в
заповедното производството за подадено възражение и такова не следва да му
бъде присъждано (в този смисъл Определение № 45/23.01.2019 г. по ч.т.д.
№3074/2018 г. на ВКС, I ТО, Определение № 140/19.03.2020 г. по ч.т.д.
№236/2020 г. на ВКС, II ТО и др.).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Е. А.
С., ЕГН ********** дължи на ........................, ЕИК .........................., сумите,
както следва:
– на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, сумата от 534, 70 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент № 21, находящ се в гр. ..................., за периода от .....................,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.
.................................
– на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 5,50 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода
от ......................, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по
чл. ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ за заплащане цената на топлинна енергия до пълния предявен
размер от 704, 50 лв. и за периода от ........................ г., както и исковете по чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 154,04 лв., представляваща
лихва за забава върху вземането за топлинна енергия за периода от
.................... представляваща лихва за забава върху вземането за дялово
разпределение за периода от ................................ г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. А. С., ЕГН ********** да
заплати на ........................, ЕИК .......................... сумата от 46, 80 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство по чл.
8
............................. лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т.
2 ЗА ......................, ЕИК .......................... да заплати на адвокат И. А. Н. сумата
от 150, 38 лв. – адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна
помощ на ответника в исковото производство пред СРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на .................................. като
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9