МОТИВИ
към
Присъда № 115/05.06.2020г. по НОХД № 2427/2020г. по описа на ПРС, ХХІІ н.с.
Пловдивска районна прокуратура е повдигнала
обвинение срещу М.А.С.,
ЕГН ********** и същият е предаден на
съд за извършено престъпление по чл.211, пр.III-то вр чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1,
б. „А“ от НК за това, че на 07.07.2017 год. в гр. Пловдив, при условията на
опасен рецидив - извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по - малко от една година,
изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК, с цел да набави за
себе си имотна облага е възбудил у Т. П. Г. от гр. Пловдив заблуждение, че ще
ползва под наем строителен инвентар: 204 бр. строителни платна с размери 250/25
см. и 158 бр. строителни платна с размери 250/50 см. и с това е причинил имотна
вреда на „Алекс 2020“ ЕООД гр. Пловдив, ЕИК *********, представлявано и
управлявано от Е.Г.К., в размер на 4 410,00 лева.
По искане на подсъдимия и неговия
защитник, съдът е допуснал предварително изслушване на страните по реда на чл.
370 и чл. 371, т.2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието.
Заема становище, че събраните по делото доказателства по несъмнен и категоричен
начин установяват описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и водят до
извод, че именно подсъдимият е автор на възведеното спрямо него обвинение. По
отношение на реализиране на наказателната отговорност предлага подсъдимият С.
да бъде признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние, като му бъде
наложено наказание лишаване от свобода в размер на 6 години, което на основание
чл.58 от НК да бъде редуцирано с една втора, а именно 2 години и на подсъдимия
да бъде наложено наказание в размер на 4 години, което да изтърпи ефективно.
Моли да бъдат присъдени в тежест на подсъдимия и сторените по делото разноски.
От ощетеното юридическо лице „АЛЕКС 2020“ ЕООД с
управител Е.Г.К., и чрез адв. Ш. е бил предявен граждански иск за претърпени
вреди от престъплението, който обаче е оставен без разглеждане.
Подсъдимият в съдебно заседание, признава вината си и се
разкайва за случилото се. Декларира желание делото да приключи чрез провеждане
на предварително изслушване, както и че не оспорва фактическата обстановка,
такава каквато е посочена в Обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства по посоченото в него. Моли съда да му наложи минимално наказание.
Адв.К., сл.защитник на подсъдимия,
потвърждава наличието на умисъл по отношение действията на подзащитния му, като
същевременно пледира за налагане на наказание ориентирано към минималния размер
предвиден в закона, изразявайки становище за наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства в насока не голямата стойността на предмета на престъплението, както и че част от
него е възстановена още на същия ден в момента на извършване на деянието, тъй
като подсъдимият е платил сумата от 800 лева, представляваща такса щети. Също
така изтъква, че подсъдимият е признал е вината си, бил е трудово ангажиран към
момента на извършване на деянието, занимавал се е с търговска дейност, а като
единствено отегчаващо обстоятелство се сочат осъжданията му, извън тези, които са
били взети предвид при квалификацията на деянието. Предлага на подс. С. да бъде
наложено наказание от 3 години и половина или 4 години, от което да бъде
приспадната 1/2. Взема позиция и
досежно направените разноски по делото, а именно за присъждането им в тежест на
подсъдимия.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият М.А.С. е роден на ***г***, б., български гражданин, със средно
образование, ***на „***“ ЕООД град Бургас, разведен, осъждан, живущ ***,
понастоящем в Централен софийски затвор, ЕГН **********.
Свид. Е.К. бил
собственик и **на търговското дружество „Алекс 2020“ ЕООД гр. Пловдив, ЕИК
*********. Основната дейност, която осъществявала дружество била отдаването под
наем на недвижими имоти и строителен инвентар - строителни платна и др. Във
въпросното дружество работил свид. Т. Г., който бил упълномощен с
представителна власт пред различни институции, както и да сключва договори за
отдаване под наем от името на дружеството.
На 07.07.2017 год.,
в неустановен час, подсъдимият М.С. посетил офиса на търговското дружество
„Алекс 2020“ ЕООД гр. Пловдив, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Пловдив - Юг“ №
382 К. По това време в офиса били свидетелите Т. Г. и Д. И.. При посещението подсъдимият
пожелал да наеме строителен инвентар - строителни кофражни платна, които
твърдял, че ще ползва при извършването на строителни дейности в с. Първенец,
обл. Пловдив, на база „Бор“. Именно и това обяснил на свид. Т. Г. с цел да
демонстрира желание, че иска да наеме въпросните строителни платна за кратък
срок, след изтичането на който същите да бъдат върнати на наемодателя -
търговското дружество „Алекс 2020“ ЕООД гр. Пловдив и в резултат на това свидетеля
Г. да вземе решение да извърши акт на имуществено разпореждане - да предостави
на подс. М.С. владението на строителни платна, отдавайки му ги под наем. В действителност
обаче подсъдимият нямал никакво намерение да върне наетия строителен инвентар
след изтичането на уговорения срок за наем. Целта му била да придобие
фактическа власт върху строителните платна, като по този начин набави за себе
си имотна облага, а именно самите платна. При посещението в офиса на
търговското дружество „Алекс 2020“ ЕООД гр. Пловдив между двамата - подс. М.С.
и свид. Т. Г., в качеството му на представител на търговското дружество, бил
сключен договор за отдаване под наем на инвентар. Договорът бил сключен на
07.07.2017 год., в следобедните часове и предмет на същия били 204 бр.
строителни платна с размери 250/25 см. и 158 бр. строителни платна с размери
250/50 см., собственост на представляваното от свид. Т. Г. дружество „Алекс
2020“ ЕООД гр. Пловдив. Въпросните строителни платна следвало да се ползват за
срок от 20 дни, след което да се върнат, като за ползването била заплатена
сумата от 896,00 лева. При сключването на договора бил описан предмета на
същия, а именно горепосочените строителни платна, както и че последните ще се
ползват в с. Първенец, обл. Пловдив, база „Бор“. След подписването на договора,
към последния бил съставен приемо - предавателен протокол, с който на подс. М.С.
свид. Т. Г., в качеството му на представител на търговското дружество „Алекс
2020“ ЕООД гр. Пловдив, предал наетите строителни платна. Последните били
натоварени на товарен автомобил марка и модел „Мерцедес Атрос“ с per. № ***,
собственост на СД „Г. - . “ гр. Пловдив и управляван от свид. С. С.. Самото
натоварване се извършило от три неустановени в хода на производството лица,
като същото приключило около 21:00 часа на 07.07.2017 год. След натоварването
на строителните платна, по нареждане на подс. М.С., свид. С. С. първоначално
транспортирал същите до неустановена в хода на производството „база“ в с.
Говедаре, обл. Пловдив, а в последствие, същата вечер до автоморга, находяща се
на пътя свързващ гр. Асеновград и гр. Пловдив, срещу бензиностанция от веригата
„Лукойл“. Там строителните платна били разтоварени.
Съгласно сключения
договор за наем на инвентар подс. М.С. трябвало да върне наетите от него
строителни платна, посочени по - горе, след изтичането на двадесет дневния срок
за наем. Това обаче не станало, поради което подсъдимият бил потърсен на
предоставения от него телефон за връзка от свидетелите Е.К. и Т. Г.. При
набирането на телефонния номер обаче се включвало съобщение от оператор, че
телефонът е изключен. Свид. Е.К. извършил своя проверка, при която установил,
че подс. М.С. е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“. На
последния той изпратил писмо, с което го приканил да заплати дължимата сума за
наем на строителния инвентар и да върне същия. Въпреки получените лично писма
от подсъдимия, последният не предприел нищо. Поради тази причина свид. Е.К.
депозирал жалба до Районна прокуратура гр. Пловдив. По последната била
извършена предварителна проверка, а в последствие и образувано наказателно
производство.
В хода на
разследването били проведени оперативно - издирвателни мероприятия, чиято цел
било установяване на отдадените строителни платна, посочени по - горе, на подс.
М.С.. Местонахождението на платната обаче не било установено.
Съгласно
заключението на вещото лице по изготвената съдебна-стоково - оценъчна
експертиза общата стойност на вещите, предмет на инкриминираното деяние, по
средно пазарни цени на вторичния пазар без ДДС, към момента на извършване на
престъплението – м. 07.2018 год., е 4 410, 00 лева / четири хиляди
четиристотин и десет лева/.
Съдът възприе и кредитира в присъдата си заключението на вещото лице, като
изготвено обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната
област. Същото не се оспори от страните.
За да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено
установена именно така описаната фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка
се установи по несъмнен начин от следните, събрани по делото доказателствени
материали - от самопризнанията на подсъдимия, направени в съдебното
заседание, от свидетелските показания на
свидетелите Е.Г.К., Т. П. Г., Д. И.И., С. А. С., А. С.С., Ц.М.Б., С.Г. С., Т. А.Ф.,
Д.З.И., дадени в досъдебното производство, които подкрепят направеното
самопризнание от подсъдимия и са събрани по реда, предвиден в НПК, както и от
писмените доказателства, събрани на досъдебното производство, прочетени на
основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал –
договор за наем, приемо-предавателен
протокол, протокол за разпознаване,
справка за лице – български гражданин в АИС „БДС”, справка за съдимост и
характеристична справка за подсъдимия, справка ОАПС – движение на автомобил,
справка от Агенция по вписванията, приходен касов ордер.
Съдът намира приетото и неоспорено от
страните по делото заключение на изготвената съдебна стоково-оценъчната
експертиза също за обективно, безпристрастно, задълбочено, компетентно,
изготвено с необходимите професионални знания и опит и в съответствие с
материалите по делото. Същото не се оспори от страните.
На основание чл. 373, ал. 3 от НПК
съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както
и направеното самопризнание, което е поддържано от подсъдимия в хода на цялото
наказателно производство, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия С. се подкрепят от
гореизброените доказателства, с оглед на което съдът прие за безспорно
установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на
привлеченото към наказателна отговорност лице. В цялата си съвкупност всички
доказателства и направеното пред съда самопризнание формират едно
непротиворечиво цяло, което дава основание на съда да приеме установената
фактическа обстановка.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената по категоричен
начин фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият М.А.С. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.211, пр.3-то вр.
чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „А“ от НК за това, че на 07.07.2017 год. в
гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив - извършил е престъплението, след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по
- малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у Т. П. Г. от гр.
Пловдив заблуждение, че ще ползва под наем строителен инвентар: 204 бр.
строителни платна с размери 250/25 см. и 158 бр. строителни платна с размери
250/50 см. и с това е причинил имотна вреда на „Алекс 2020“ ЕООД гр. Пловдив,
ЕИК *********, представлявано и управлявано от Е.Г.К., в размер на 4 410,00
лева.
На първо място следва да се посочи,
че основният състав на това престъпление е уредено в първата алинея на чл.209
от НК. Той урежда въвеждане другиго в заблуждение, с цел деецът да набави за
себе си или за другиго имотна облага, като възбуди или поддържа у някого
заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда. С оглед
константната практика на ВКС по тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл.209
ал.1 от НК, за да е налице осъществен състав на престъплението се изискват два
елемента – деецът изначално да не е имал намерение да изпълни онова, което е
обещал и да не е имал възможност да го направи. В конкретния случай съдът
намира, че изискуемият от закона състав на това престъпление е изцяло изпълнен
от подсъдимия, тъй като въз основа на гореобсъдените гласни и писмени
доказателства по делото категорично е установено, че С. е заблудил свид. Т. Г.,
че ще ползва под наем строителен инвентар: 204 бр. строителни платна с размери
250/25 см. и 158 бр. строителни платна с размери 250/50 см. Всъщност целта му е
била да получи вещите и впоследствие да се разпореди с тях в свой интерес, като
си набави парични средства. В подкрепа на това е последващото поведение на
подсъдимия, който и до настоящия момент не е върнал строителния инвентар.
Не на последно място са налице и
преки доказателства относно авторството на деянието, тъй като видно от
показанията на Е.Г.К., Т. П. Г., Д. И.И., както и от договор за наем на
инвентар, и приемо-предавателен протокол, именно подс. М.С. е бил лицето, наело
строителния инвентар на инкриминираната дата и положило подпис в
приемо-предавателния протокол, съставен за целта.
Налице е и по – тежко квалифициращ
признак на деянието с оглед субекта на престъплението, тъй като то е било
извършено от подс. С. при условията на опасен рецидив – чл.29, ал.1, б. “а” от НК, като същевременно подсъдимият е многократно осъждан. Така с определение №
1933/31.07.2015г. по ЧНД № 3042/2015г. по описа на РС - Бургас, в сила от
18.08.2015 год., на подс. М.С. е било
определено едно общо наказание между наложеното наказание по НОХД № 431/2011 год. на Окръжен съд гр. Бургас, с влязвал в
сила присъда на 06.06.2012г. за извършено престъпление по чл.212, ал.5 вр. ал.4
, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК, с което му е било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от седем години и по НОХД №
2718/2015 год. на Районен съд гр. Бургас, с влязло в сила споразумение на 09.07.2015г.
за извършено престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.26, ал.1, вр. чл.54, ал.1 от НК, с което му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 3 години, като на подсъдимият е било наложено най - тежкото
от тях, а именно седем години „Лишаване от свобода“, което на основание чл. 61,
т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „строг“
режим в затвор. Това наказание е било изтърпяно от подсъдимия на 28.07.2016
год. От изтърпяването на така посоченото наказанието не са изминали пет години
по смисъла на чл.30, ал.1 от НК. Посоченият акт се отразява на правната
квалификация на вмененото във вина престъпление на С. и определя извършеното от
него деяние, като такова изпълнено при условията на опасен рецидив по смисъла
на чл.29, ал.1, б.“А” от НК.
От субективна страна престъплението
е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, с користна цел, с пряко целени,
съзнавани и настъпили общественоопасни последици. С. е искал непосредствено
настъпването на противоправните последици на деянието си, което безспорно се
доказва от свидетелските показания по делото, както и от писмените
доказателства - договор за наем и приемо-предавателен протокол, описващи
целенасочените му действия по възбуждане на заблуждение у свид. Г.. Подсъдимият
е предвиждал, че в резултат на неговите действия, у последния възниква
неправилната представа, че е налице желание за сключване на договори за наем на
инкриминираните вещи. Освен това подсъдимият напълно е съзнавал, че именно под
въздействието точно на тези неправилни представи се осъществява акт на
имуществено разпореждане конкретно в негова полза, като му се предоставя
строителния инвентар. Последващото разпореждане със същия и невръщането му до
момента в патримониума на ощетеното дружество, представлява и облагата, която С.
е желал да получи и е съзнавал, че ще я получи, тъй като изобщо не е имал
намерение да изпълни задължението си, само да ползва същия.
ПО НАКАЗАНИЕТО
В конкретния случай производството е
проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК и
съобразявайки се с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК съдът следва да наложи
на подсъдимия наказание при условията на чл.58А от НК. При индивидуализиране на
наказанието, съобразно разпоредбата на чл.54 от НК съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства, изразеното съжаление за стореното, не голямата стойността на предмета на престъплението,
както и че част от нея е възстановена още на същия ден в момента на извършване
на деянието с плащането на сумата от 896 лв., проявената критичност от дееца за
извършеното противоправно деяние. Като отегчаващо отговорността обстоятелство
съдът прецени високата степен на лична опасност на подсъдимия, предвид на
предходно постановените спрямо него съдебни актове, които не се отразяват на
правната квалификация на извършеното престъпление. Като анализира така
индивидуализиращите отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав
счете, че наказанието на подсъдимия следва да се определи при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което и размерът му следва да
бъде ориентиран към специалния минимум, установен в нормата на чл.211 от НК,
тоест определи наказанието на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Последното на основание чл.58А, ал.1 от НК следва да се намали с една трета,
като наказанието, което следва да се изтърпи от подсъдимия следва да бъде в
размер на ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Това наказание
съответства както на обществената опасност на извършеното, така и на личността
на подсъдимия и според преценката на съда би постигнало своето поправящо и
превъзпитателно въздействие спрямо него, а така също би се отразило
възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото.
Само за пълнота трябва да се
посочи, че в случая не следва да се определи и наложи наказание лишаване от
свобода при условията на чл.58А, ал.4 от НК, тъй като не са налице основанията
на посочената законова норма. Законодателят е предвидил такава възможност само,
когато са налице едновременно за прилагане условията на чл.58А, ал.1 – 3 от НК
и чл.55 от НК и приложението на чл.55 от НК би се явило по – благоприятно за
дееца, но съдът счита, че в конкретния случай не е налице изключително или пък
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Приложението на чл.55 от НК
би се наложило да бъде сторено при старата редакция на чл.58А от НК – действаща
до изменението й с ДВ бр.26 от 2010г., предвиждаща определяне на наказанието
при условията на чл.55 от НК, но към инкриминираната дата – 07.07.2017г. е в
сила новата редакция на чл.58А от НК, указваща единствено привилегията за
намаляване на определеното съобразно правилата на Общата част на НК наказание с
една трета, не и за задължително прилагане на чл.55 от НК.
В случая не може да намери
приложение разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, защото не са налице
материалноправните изисквания на посочената правна норма, предвид това, че
преди извършване на престъплението, предмет на настоящото производство,
подсъдимият е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ
характер.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.
„б“ от ЗИНЗС следва така наложеното на подсъдимия М.А.С. наказание в размер на
ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да бъде изтърпяно при
първоначален ”СТРОГ РЕЖИМ”.
Причини за извършване на деянието –
незачитане на установения в страната правов ред, желание за облагодетелстване
по неправомерен начин.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на
подсъдимия Съдът възложи направените в хода на досъдебното производство
разноски в размер на 75 лв. по сметка на ОДМВР - Пловдив за съдебна
стоково-оценъчна експертиза.
По
изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала: И.П.