Р Е Ш Е Н И Е
03.06.2020 г.
Номер 119 2 0 2 0 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският административен съд
на деветнадесети май 2 0 2 0 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: И. С.
Прокурора: Йордан Георгиев
като разгледа докладваното от съдия Демиревски
административно дело № 574 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и сл. от АПК по искова молба с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ.
Ищците В.Ц.Т. и В.В.Т. ***, както и Л.К.К. и В.Д.К. ***, чрез адв. З., в искова молба и допълнение към нея, въз основа на които е образувано настоящето дело, иска осъждането на ответника – Община Кюстендил да им заплати сума общо в размер на 10 000 лв. / по 2 000 лева за първите двама и по 3 000 лева за другите двама/ – обезщетение за причинени им неимуществени вреди, представляващи претърпени такива в периода 01.12.2014 г. до 25.11.2019 г., в резултат на незаконосъобразни бездействия на Община Кюстендил, изразяващи се в неизпълнение на задълженията й за осигуряване на достъпна жизнена и архитертурна среда на населението, ведно със законната лихва върху сумата от влизане в сила на съдебното решение по настоящия иск до окончателното й изплащане. Претендира и разноските сторени по настоящето производство. Излагат се подробни мотиви, с приложени доказателства към тях. Представя и писмена защита.
Ответникът, чрез процесуалния си представител Ц – Х., моли да се отхвърли исковата молба изцяло като неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Представя и писмена защита.
Прокурорът от КнОП дава становище за основателност на исковата молба, като счита, че искът е основателен и доказан и следва да се уважи изцяло.
По делото е приета, неоспорена от страните, съдебно – техническа експертиза от в. л. инж. Л.В.. В същата е посочено в заключението, че „ищците нямат друг достъп до имотите си извън ул. „О.“ в с. С, като същата е опасна за преминаване на хора и МПС“.
По делото са разпитани и свидетелите Анна Б.А. и Д.А.А..
Кюстендилският административен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на исковата молба, счита същата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Съображенията за това са следните:
По допустимостта на подадената искова молба:
Предявен е иск с правно основание чл. 203 и сл. от АПК, съответно съгласно ал. 2, от чл. 203 от АПК, по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди - за вреди, причинени на граждани или ЮЛ от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 128 ал. 1 т. 5 от АПК, на административните съдилища са подсъдни всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представляващо органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая, твърдяните незаконосъобразни действия са на служители на Община Кюстендил и същата е легитимирана да отговаря по искове по чл. 1 от ЗОДОВ. За допустимостта на едно производство по ЗОДОВ е достатъчно да е налице отменен незаконосъобразен административен акт, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица и да се претендират причинени от неговото издаване вреди, поради което настоящият състав, счита че подадената искова молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество, относно нейната основателност.
Искът е предявен пред компетентния съд, по настоящият адрес на ищеца, съгласно чл. 7 от ЗОДОВ.
По основателността на подадената искова молба:
В чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ е уредено, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от закона се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. за да е основателен иска в настоящата хипотеза е необходимо да са налице няколко предпоставки: 1. бездействие /действие/ на администрацията /държавна или общинска/; 2. противоправност; 3. причиняване на вреди; 4. пряка причинна връзка между противоправното бездействие /действие/ и вредите. Доказването им е в тежест на претендиращият вредите, т.е. на ищеца, а отсъствието на една от тях определя иска като неоснователен.
В разглеждания случай, от анализа на фактите по предявените искове следва извода, че не са налице кумулативно необходимите предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, касаещи претендираните имуществени вреди, поради което искът срещу Община Кюстендил ще се отхвърли.
В разглежданият случай вредите се претендират като причинени от незаконосъобразни бездействия на ответника.
Незаконосъобразността на действието е първият елемент от състава на търсената отговорност, подлежащ на установяване от съда, пред който са предявени исковете за обезщетение. В конкретният случай това не е налице.
Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са и пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него или от незаконосъобразни действия/бездействия на администрацията.
От доказателствата по делото се установява, че не са налице незаконни действия/бездействия на служители на Община Кюстендил в конкретния случай. Мотивите за това са следните:
Планът на с. Слокощица от 1965 г. е действащ по смисъла на § 6 ал. 1 от ПР на ЗУТ, като същият не е приложен по отношение на улица с о.т. 62 – о.т. 66 – о.т. 67 /ул. „Осогово“/. За да бъде приложен е необходимо да се измени плана за регулация в обхват ул. „О“ с о.т. 62 – 67 и прилежащите имоти, на основание чл. 134 ал. 2 т. 6 от ЗУТ – по общо съгласие на собствениците и носителите на ограничени вещни права в имотите засегнати от плана, след актуализиране на кадастралната основа на плана за УПИ VІ от неговите собственици – В. и Л. К. и О.К., за което изменение Кюстендилският административен съд е дал изрични указания в свое Решение № 55/20.04.2017 г. по адм. дело № 285/2016 г. по описа на съда /лист 27 по делото/. Такава процедура по изменението на ПУП – ПР е била провеждана през 2010 г. от заинтересованите за това лица И. Б. П, Н Б. П, П Д М, Н П А, Й Г С и С Д М, като същите са поискали от Кмета на община Кюстендил доа допусне изменение на ПУП – ИПР за УПИ ІІ - 471, 658, УПИ ІІІ – 468, УПИ ІV – 467, УПИ VІ – 263 и УПИ ХІ – 263, кв. 14 по плана на с. Слокощица, който предвижда промяна на улично – регулационната линия на съществуващата улица от о.т. 66 до о.т. 67. От страна на заявителите е представен проект за изменение на ПУП, който предвижда ново трасе на улицата – тупик от о.т. 65 до о.т. 67, съобразено с имотните граници на УПИ ІІ, ІІІ, І. и VІ, с ширина 5 метра, при което е необходимо да се проведе процедура по отчуждавен на 44 кв.м. от УПИ VІ. Собственици към този момент на УПИ VІ са били В. и Л. К. Обхватът на заданието е включвал промяна на улично – регулационната линия на съществуващата улица – тупик по имотните граници на ПИ 263, 467, 468, 471 и 658 в кв. 14 по плона на с. Слокощица, като се касае за изменение на плана за регулация по смисъла на чл. 110 ал. 1 т. 2 от ЗУТ – план за регулация на улици и поземлени имоти без режим на застрояване.
С Решение № 705 по Протокол № 42/30.09.2020 г. Общински съвет Кюстендил е дал съгласие да бъде изменен действащия ПУП – ПР съгласно представения проект за изменение на УПИ ІІ, ІІІ, ІV и VІ, както и изменение на улицата от о.т. 65 до о.т. 67, като се извърши процедура по отчуждаване и обезщетение на собствениците на УПИ VІ за 35 кв.м. Проектът е бил обявен на заинтересованите лица, като В.К. е подал възражение към него. Същите са били разгледани от ОбЕСУТ при община Кюстендил и е била дадена възможност на В.К. да извърши изменение на плана съобразно изложените от него възражения. Тази възможност не е била използвана от К. и същият не е представил проект за изменение на ПУП. К. е бил уведомен, че ще бъде продължена процедурата по изменението на ПУП по представения проект от И. и Н. П., П. М., Н. А., Й. С. С. М.
Със Заповед № РД-00723/03.08.2016 г. Кметът на община Кюстендил е одобрил проекта за изменение на плана за регулация за УПИ ІІ – 471, 658, ІІІ – 468, ІV – 467 и VІ – 263, кв. 14 по плана на с. Слокощица, за изменение на границите на УПИ ІІ – 471, 658, ІІІ – 468, ІV – 467 и VІ – 263 и изменение на улица – тупик от о.т. 65 до о.т. 67 в кв. 14 по плана на с. Слокощица. Заповедта е обжалвана от В.К. и с влязло в сила на 23.05.2017 г. Решение № 55/20.04.2017 г. по адм. дело № 285/2016 г. по описа на АС – Кюстендил, същата е отменена. В мотивите на решението, съдът изрично е посочил че изменението на ПУП по чл. 134 ал. 2 т. 1 във вр. с чл. 208 от ЗУТ е специална процедура, изискваща наличието на две предпоставки: засегнати имоти по неприложена регулация, по която се предвиждат отчуждителни процедури по ЗДС или ЗОС за изграждане на обекти публична собственост и изтекли повече от 10 години, в които не са започнали отчуждителните процедури. Срокът по чл. 208 от ЗУТ е преклузивен, като изтичането му преклудира възможността за отчуждаване. Следователно от горното произтича задължението да се коригира кадастралната основа за УПИ V- от собствениците му – В. и Л.К., както и О. К., след което да се проведе процедура за последващо изменение на плана на основание чл. 134 ал. 2 т. 6 от ЗУТ – по общо съгласие на собствениците и носителите на ограничени вещни права в имотите засегнати от плана. В конкретният случай Община Кюстендил се явява заинтересовано лице по смисъла на чл. 131 от ЗУТ, но не може да бъде възложител на проект за изменение на ПУП – ПР в обхват ул. „Осогово“ с о.т. 62 – до о.т. 67 и прилежащите към нея имоти. Едва след прилагане на плана в посочения по – горе обхват, а именно: изменение на плана за регулация по одобрен проект с възложител собствениците на прилежащите имоти към улицата, Гл. архитект на община Кюстендил ще може да издаде разрешение за строеж за посочения участък от улица „Осогово“, включващо поставяне на настилка, улични тротоари, осветление и банкет.
Вещото лице в заключението си по допуснатата експертиза е изложило подробно описана фактология за допустимостта на хора и МПС до описаните имоти на ищците. Въпреки че този достъп до същите е ограничен, то такъв съществува.
„Достъпна жизнена и архитектурна среда“ като понятие е много общо и това, че за съжаление финансовите възможности на много от общините в България не са в състояние да осигурят такава по стандартите на високо развитите европейски държави, трудно могат да бъдат вменени във вина на ответника. Изграждането на „достъпна жизнена среда“, понякога се възпрепятства и от самите заинтересовани страни за това, което е видно от изложеното по – горе. Изрично от съда в цитираното решение е посочено какви процедури е следвало да се извършат от ищците, за да претендират след това посочената ул. „О.“ да бъде приведена във вид от Община Кюстендил, който да осигури „достъпна жизнена и архитектурна среда“. Възложители на проекта за изменение на ПУП – ПР в обхвата на ул. „Осогово“ с о.т. 62 до о.т. 67 и прилежащите към нея имоти, са именно част от ищците по настоящето дело. Неизпълнението от тяхна страна на законовите изисквания за коригирането на кадастралната основа на УПИ VІ е и пречка за изпълнението на изменението на плана по чл. 134 ал. 2 т. 6 от ЗУТ. Явно е, че ул. „Осогово“ не е в състоянието, в което следва да бъде и това води до неблагоприятни последици за живущите на нея, но това не води до извод, че са налице незаконосъобразни действия/бездействия на служители на Община Кюстендил, изразяващи се в неизпълнение на задълженията й за осигуряване на достъпна жизнена и архитектурна среда на населението, причинили неимуществени вреди на ищците.
Относно претенцията за присъждане на неимуществени вреди, съдът приема, че същите се явяват недоказани и не явяват като последица от незаконосъбразността на действия/бездействия на служители на Община Кюстендил. Налице е липса на пряко причинната връзка между незаконосъобразни действия/бездействия на служители на ответника и причинени неимуществени вреди, като елемент от фактическия състав на отговорността. Липсват кумулативно дадените предпоставки по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ.
В случая не се установиха какви конкретни фактически действия/бездействия и от кого/кои длъжностни лица или органи са извършени и са рефлектирали в правната сфера на ищеца. Напротив, налице е извършена процедура по изменението на ПУП – ПР още от 2010 г., която не е довършена и до този момент, но това не е по вина на ответника по делото – Община Кюстендил.
Неоснователно е искането на ответника за присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, по препратка от чл. 144 от АПК. Съгласно нормата на чл. 10 ал. 2 от ЗОДОВ ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 от ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т.е. разноските направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството /Решение № 8985 от 10.07.2017 г. по адм. дело № 11180/2015 г. на ВАС на РБ, ІІІ отд./. Тези разноски са били заплатени от ищеца и в този смисъл други разноски не следва да се присъждат на ответника.
Воден от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от В.Ц.Т., с адрес: ***, чрез адв. З., със съдебен адрес:***, Л.К.К., с адрес: *** – лично и като пълномощник на В.В.Т., с адрес: *** и В.Д.К., с адрес: ***, представлявана от П. Г. П. – кмет, с адрес: гр. Кюстендил, пл. „Велбъжд“ № 1, с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 204 ал. 1 и ал. 4 от АПК, за обезщетение за неимуществени вреди в размер общо на 10 000 лв. /по 2 000 лв. за първите двама и по 3 000 лв. за другите двама/, като недоказан и неоснователен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Община Кюстендил за присъждане на разноски по производството за осъществена защита от юрисконсулт по делото.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.
Административен съдия: