О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №367
гр.Пловдив,24.02.2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,въззивно
гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
като разгледа докладваното от председателя въззивно
ч.гр.дело № 442/2020г. по описа на ОС-Пловдив и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.278 във вр.с чл. 122 от ГПК,образувано по повдигнат от
РС-Първомай с определение № 34/14.02.20г.по гр.д.№74/20г.на РС-Първомай спор за
подсъдност между Районен съд-Пловдив и Районен съд-Първомай,за определяне
на компетентен съд за произнасяне по
предявените от С.Х.П.,*** в качеството й на майка и законен представител на
малолетните Ж.Д.И. и Д.Д.И.,искове за осъждане на ответника Д.Ж.И. *** да
заплаща издръжка в полза на децата Ж.Д.И. и Д.Д.И..
Съгласно
чл.122 от ГПК спорове за подсъдност между съдилищата се разрешават от общия им
по-горен по степен съд,като в случая компетентен да се произнесе по спора за
подсъдност се явява Окръжен съд-Пловдив.В
тази връзка производството е допустимо.
След
запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон,настоящият състав на ПдОС намира следното:
Производството
по гр.д.№ 18973/19г.по описа на ПдРС е
образувано по подадена искова молба от С.Х.П.,като законен представител на
малолетните деца против Ж.Д.И. и Д.Д.И. против Д.Ж.И.,с която са отправени
претенции за заплащане на издръжка на децата на осн.чл.143 и чл.149 от СК.Веднага след постъпването на исковата молба и преди изпращане на препис от
същата на ответника за отговор,ПдРС,2-ри бр.с. с определение от 16.01.20г. е
прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на
РС-Първомай с мотив,че и ищците,и ответникът са с адреси в съдебния район на
РС-Първомай.
Пред
РС-Първомай е образувано гр.д.№ 74/20г.,по което с определение № 34/14.02.20г.съдът
е прекратил производството и е повдигнал спор за подсъдност с ПдРС с мотиви,че
се касае за местна подсъдност по чл.112 от ГПК,която е особена изборна местна
подсъдност по постоянния адрес на ищеца и която дерогира общата подсъдност по
чл.105 от ГПК.Тази подсъдност обаче не подлежала на служебна проверка от съда
по аргумент от чл.119,ал.4 от ГПК,тъй като не попадала в хипотезите на
чл.119,ал.1,2 и 3 от ГПК,а приложимостта ѝ се преценяла единствено при
постъпило от ответника възражение в срока по чл.131,ал.1 от ГПК,каквото в
случая не било противопоставено.
Настоящият
съдебен състав счита,че местно компетентен да разгледа повдигнатия правен спор
е РС-Пловдив,поради следното:
Връзката
на едно дело с района на определен съд-бил той районен или окръжен като първа
инстанция,съставлява местната подсъдност.Тя се определя от закона.Обща е
подсъдността по чл.105 от ГПК.Цитираната разпоредба свързва разглеждането на
спора от този съд,в района на който е постоянният адрес или седалището на
ответника.Изключения от принципа са въведени в нормите на чл.106-117 от ГПК,които изискват искът да бъде предявен в определен съд,различен от този по
чл.105 от ГПК,като в случаите,когато нормата относно подсъдността не е
императивна(каквато е напр.по отношение на вещните искове),съдът не следи
служебно за спазването на правилата на местната подсъдност,а се произнася само
по искане на страната.
Настоящите
искове,по които е образувано производството пред ПдРС,са с правно основание
чл.143 и чл.149 от СК.За тази група искове законодателят е предвидил възможност
за по-благоприятен режим при завеждането им,а именно-изборна подсъдност-чл.112
от ГПК.Искът може да бъде заведен не само по постоянния адрес на ответника,но и
по постоянния адрес на ищеца.
Доколкото
по делото няма други данни,съдът приема,че постоянният адрес на малолетните
деца към завеждане на делото е бил с.Бяла река,Община Първомай,а ответникът е
бил с постоянен адрес ***.Следователно исковете са били местно подсъдни на
РС-Първомай,независимо дали ще се вземе предвид подсъдността по чл.105 от ГПК
или тази по чл.112 от ГПК.
Но
следва да се има предвид,че понеже подсъдността по искове за издръжка не се
урежда от императивна правна норма,както е подсъдността по вещни искове,то
съдът не следи служебно за нея.Само при положение,че се прави възражение от
ответника,съдът следва да се произнесе,като определи кой е местно компетентния
съд по спора.
В
случая ПдРС е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност
на РС-Първомай преди още да е изпратил препис от исковата молба на ответника и
преди същия да е имал възможността да упражни правото си на възражение в срока
по чл.131,ал.1 от ГПК.Следователно ПдРС е изпратил преждевременно делото по
подсъдност на РС-Първомай.Независимо на кой съд е подсъден спорът,ПдРС не следи
служебно за подсъдността и не може да се произнася по нея преди да постъпи отговора на ИМ от ответника
по чл.131 от ГПК,от когото зависи дали ще упражни правото си по чл.119,ал.3 от ГПК или не.
Ето
защо делото следва да се изпрати на РС-Пловдив за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Мотивиран
от горното и на осн.чл.122 от ГПК, Пловдивският Окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по предявените от С.Х.П.,*** като законен
представител на малолетните Ж.Д.И. и Д.Д.И.,искове за осъждане на ответника Д.Ж.И.
*** да заплаща издръжка в полза на децата Ж.Д.И. и Д.Д.И.,е Пловдивският
районен съд.
ИЗПРАЩА делото на
Пловдивският районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ДА СЕ УВЕДОМИ Първомайският районен съд.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: