№ 888
гр. Сливен, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:П. В. П. - Светиева
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от П. В. П. - Светиева Гражданско дело №
20242230104602 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на А. А. С. против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, с
която е предявен устанивителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 229, ал. 1, т. 9 /пред. т. 8/, вр. чл. 212, ал. 5, т. 2 от ЗМВР от 1997 г. (отм.) и
чл. 212, ал. 1, т. 3, вр. чл. 211, ал. 5, т. 2, предл. 2 ЗМВР от 2006 г. (отм.) за
признаване на установено на правото на ищцата на допълнителен платен
отпуск в размер на по 12 дни годишно за положен извънреден труд по 24/48
часа над 50 - те часа на всяко тримесечие в периода от 01.01.2003 година до
30.06.2014 година.
В молбата се твърди, че ищцата за периода от 01.01.2003 година до
30.06.2014 година, както и понастоящем работи като държавен служител от
надзорно-охранителния състав на Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието с местоизпълнение на
служебните задължения - Затвора гр.Сливен. Претендира, че е придобила и
има право на допълнителен платен годишен отпуск по 12 дни за всяка
календарна година в периода 2003-2014 година, вкл. за положен извънреден
труд над 50-те часа на тримесечие в същия период, като със становище, вх. №
СД-01-01-23127/05.11.2024 година, заявява, че прави оттегляне на иска за
1
периода на първите две тримесечия на 2003 година до 30.06.2003 година,
включително.
Излагайки подробни твърдения и обосноваващи ги съображения, моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо Главна
дирекции „Изпълнение на наказанията” - гр. София, че ищцата има право на:
1. Допълнителен отпуск в размер на 12 дни годишно, за положения от
нея извънреден труд по 24 часа над 50-те часа за отчетно трето и четвърто
тримесечие на 2003 година /по становище, вх. № СД-01-01-23127/05.11.2024
година/.
2. Допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положения от нея
извънреден труд по 24 часа над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие /1-во,
2-ро, 3-то и 4-то/ на 2004 година.
3. Допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положения от нея
извънреден труд но 24 часа над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие /1-во,
2-ро, 3-то и 4-то/ на 2005 година.
4. Допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положения от нея
извънреден труд по 24 часа над 50-з е часа за всяко отчетно тримесечие /1-во,
2-ро, 3-то и 4-то/ на 2006 година.
5. Допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положения от нея
извънреден труд по 24 часа над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие /1-во,
2-ро, 3-то и 4-то/ на 2007 година.
6. Допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положения от нея
извънреден труд по 24 часа над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие /1-во,
2-ро, 3-то и 4-то/ на 2008 година.
7. Допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положения от нея
извънреден труд по 24 часа над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие /1-во,
2-ро, 3-то и 4-то/ на 2009 година.
8. Допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положения от нея
извънреден труд по 24 часа над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие /1-во,
2-ро, 3-то и 4-то/ на 2010 година.
9. Допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положения от нея
извънреден труд по 24 часа над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие /1-во,
2
2-ро, 3-то и 4-то/ на 2011 година.
10. Допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положения от нея
извънреден труд по 24 часа над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие /1-во,
2-ро, 3-то и 4-то/ на 2012 година. Претендират се разноски.
От страна на ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорва основателността на предявените искове, като са изложени подробни
аргументи и съображения в подкрепа на становището за неоснователност на
исковете.
В съдебно заседание ищцата се представлява от пълномощник, който
поддържа исковете по основание и размер, след надлежно направено и
уважено от съда искане за изменение.
Ответната страна, редовно призована, в съдебно заседание се
представлява от пълномощник, който поддържа становището за
неоснователност на исковете и прави възражение за прекомерност на
заплатено от ищцата адвокатското възнаграждение. Претендира се за
присъждане на разноските по делото, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Ищцата А. А. С. работи по служебно правоотношение като държавен
служител в ответната Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при
Министерство на правосъдието - „Затвора“ гр. Сливен, назначена със Заповед
№ ЛС-03-445/18.03.1999 година на МП, на длъжност „Надзирател“ с
присвоено звание „Сержант“, считано от 01.04.1999 година.
В процесния период 01.01.2003 година - 30.06.2014 година ищцата е
заемала следните длъжности: От 01.01.2003 година до 01.05.2006 година -
„Надзирател“, с присъдено звание „Главен сержант“, съгласно Заповед № Л-
03-1869/27.06.2002 година, считано от 01.07.2002 година; От 01.05.2006
година до 01.12.2009 година - „Надзирател II-ра степен“, присъдена категория
„Е-полицай“, съгласно Заповед № ЛС-03-1335/12.12.2006 година на ГДИН,
считано от 01.05.2006 година. От 01.12.2009 година до 03.12.2012 година -
„Командир на отделение“, съгласно Заповед № Л-915/01.02.2010 година на
ГДИН, считано от 10.02.2010 година и присъдена категория „Д - главен
3
полицай“, съгласно заповед № ЧР-05-57/18.03.2010 година на МП; От
03.12.2012 година до 30.06.2014 година - „Командир на отделение“ в ЗО
„Рамануша“ III - та категория към Затвора в гр.Сливен, съгласно Заповед № Л-
8309/31.10.2012 година на ГДИН.
По данни от експертното заключение, представено от вещото лице,
изготвило повторната експертиза, в процесния период от 01.01.2003 година до
30.06.2014 година, ищцата А. А. С. е полагала труд на смени при 12 часов, 24
часов, 8 часов режим на работа, както и 8 часов режим на работа на
едносменен пост (резерви), съгласно графици при сумарно отчитане на
отработеното време за тримесечен период.
Въз основа на извършен анализ на месечните графици за сумарно
отчитане на работното време, след отчитане на данните за ползвани полагаеми
отпуски и на заповедите за продължителността на сменния режим и
полагаемите почивки, както и при отчитане на времето за задължително
явяване 15 минути преди смяна, инструктаж и отвод, а също и на часовете
положен труд извън месечните графици за претърсвания, обиски, охрана на
болни лишени от свобода, вещото лице е изчислило, че ищцата А. А. С. за
периода от 01.07.2003 година до 31.12.2012 година е положила 17 781,25 часа
труд.
След извършени изчисления вещото лице дава заключение, че в
разглежданият по делото период от 01.07.2003 година до 31.12.2012 година,
ищцата А. А. С. е положила 2 845,25 часа извънреден труд, от които 1 769,75
часа, а именно до 50 часа на отчетен период е за компенсиране с
възнаграждение за извънреден труд, а 1 075,50 часа е следвало да бъдат
компенсирани с допълнителен отпуск за отработеното над 50 часа за отчетен
период. За положените 1 075,50 часа извънреден труд над 50 часа на отчетно
тримесечие в периода от 01.07.2003 година до 31.12.2012 година, ищцата А. А.
С. има право на 98 дни допълнителен платен годишен отпуск, при приложено
ограничение за компенсация с отпуск до 12 дни за календарна година в
исковия период. Исковата молба е заведена на 11.09.2024 година.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
доказателства - писмени документи, свидетелски показания и заключение на
вещото лице, изготвило повторната съдебно-икономическа експертиза.
4
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Претенцията с правно основание 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 211,
ал. 1, т. 2, предложение второ от ЗМВР за признаване правото на
допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд над 50 часа
за периода от 01.07.2003 година до 31.12.2012 година е допустима, а
разгледана по същество е изцяло основателна в размера след изменението на
иска, поради което следва да се уважи предвид следните аргументи и
съображения:
От правната уредба в ЗИД на ЗМВР - 1997 година (ДВ, бр. 17 от
21.02.2003 година), в сила от 25.02.2003 година, уреждаща последиците от
полагането на труд от държавните служители в МВР, работещи на смени,
превишаващ нормативно установеното работно време след сумираното му
изчисляване на тримесечие следва, че по естеството си правото на
допълнителен отпуск е компенсация за положен от съответния служител в
МВР извънреден труд.
Положеният от служителите труд, надвишаващ нормативно
установеното работно време, се компенсира при условията на чл. 212, ал. 5, т.
2 ЗМВР - 1997 година (отм.), съответно чл. 211, ал. 5, т. 2 ЗМВР - 2006 година
(отм.), както следва: до 50 часа на отчетен период се заплаща възнаграждение
за извънреден труд; разликата над 50 часа се компенсира с допълнителен
отпуск. Превишението над 50 часа не може да е нещо различно от
превишението до 50 часа, доколкото то във всеки случай представлява работа
извън редовното работно време, т. е. извънреден труд. Въпрос на
законодателно решение е, защо част от положения труд се компенсира
парично, а друга част - с допълнителен отпуск, но и двете вземания на
държавния служител имат компенсаторен характер по отношение на
положения от него извънреден труд. Едното от тези вземания (възнаграждение
за труда, превишаващ редовното време до 50 часа) е парично и за
предявяването му с осъдителен иск няма никакви условия. Правото на
допълнителен отпуск (за превишаване над 50 часа на нормативно
установеното работно време) обаче е непарично и от държавните служители в
МВР не може да бъде предявено с друг иск, освен с установителен. Това
следва от обстоятелството, че за разлика от разпоредбите в КТ (чл. 176, ал. 3)
и ЗДСл (чл. 59, ал. 6), нормите на ЗМВР не предвиждат възможност
5
държавният служител в МВР да упражни това право с едностранно
волеизявление. Естеството на задълженията, които такъв служител има, не
допуска възможността той сам да реши кога да преустанови тяхното
изпълнение,тъй като той не може да ползва нито основния си, нито
допълнителния си отпуск без насрещно волеизявление за съгласие от страна
на съответния ръководител. От друга страна, отменените закони за МВР
изрично забраняват този отпуск да се компенсира с парично обезщетение - чл.
229, ал. 4 ЗМВР - 1997 година (отм.) и чл. 212, ал. 4 ЗМВР - 2006 година (отм.),
освен при прекратяване на служебното правоотношение.
В случая е безспорно установено, че ищцата е била в служебни
правоотношения с ответната ГД „ИН“ при МП - Затвора в гр. Сливен в
периода от 01.07.2003 година до 31.12.2012 година на длъжност „Надзирател“,
което поставя спорното правоотношение в правната рамка на ЗМВР от 2006
година (отм.). Разпоредбата на чл. 211, ал. 5, т. 2 и чл. 212, ал. 1, т. 3 ЗМВР от
2006 година (отм.) признава на ищцата право на допълнителен платен
годишен отпуск за положен извънреден труд над 50 часа за всяко тримесечие,
включено в периода, но не повече от 12 работни дни.
Възражението на ответната Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” за погасяване на правото на ищцата по давност, съдът намира за
неоснователно, тъй като ЗМВР от 2006 година не допуска в периода на
съществуващото служебно правоотношение между страните, ищцата да
упражни правото си на допълнителен отпуск с едностранно изявление или
неупражненото непарично право на неползвания допълнителен отпуск да се
трансформира в парично. След като непаричното право не може да бъде
трансформирано в парично докато съществува правоотношението между
държавния служител и МВР, нито може да бъде упражнено едностранно от
държавния служител, то за него давност не започва да тече до момента на
прекратяване на правоотношението. Погасителната давност е санкция за
кредитор, който бездейства да упражни правото си и тя няма приложение там,
където кредиторът е възпрепятстван със законови разпоредби да предприеме
действия по упражняване на това право. Ирелевантно е обстоятелството, че
действащият ЗМВР не предвижда право на допълнителен платен годишен
отпуск за извънреден труд на държавните служители в МВР. Това няма
отношение към вече възникналите при действието на отменените нормативни
актове права, тъй като те продължават да съществуват, не могат да бъдат
6
упражнени едностранно и поради това давност за тях не започва да тече
докато правоотношението съществува, без оглед момента на отмяна на
законите, които са ги уреждали (в този смисъл Решение № 50200/14.11.2022
година по гр. д. № 673/2020 година по описа на ВКС на РБ, III г. о. и Решение
№ 51/29.01.2024 година по гр. д. № 1664/2023 година по описа на ВКС на РБ,
IV г. о.).
Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен, като се
признае за установено по отношение на ответната Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”, че ищцата има право на общо 98 дни
допълнителен платен годишен отпуск за положените от нея 1 075,50 часа
извънреден труд над 50-те часа на всяко отчетно тримесечие, сумирани общо
за периода от 01.07.2003 година до 31.12.2012 година, при приложено
ограничение за компенсация с отпуск до 12 дни за календарна година.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” следва да бъде осъдена да
заплати на ищцата направените от нея разноски по делото в размер на 1200
лева - заплатено адвокатско възнаграждение.
Възражението на пълномощника на ответната Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищцата, съдът намира за неоснователно.
Видно от представения по делото Договор за правна защита и съдействие,
възнаграждението е договорено и заплатено в близък до минималния размер
по чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, действаща към правно релевантния
момент. От друга страна, заплатеното възнаграждение не се явява прекомерно
и с оглед действително извършените от пълномощника на ищцата дейности и
съответства на фактическата и правна сложност на делото.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответната Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт и по сметка на СлРС дължимата държавна такса в размер на
50,00 лева, както и разноските за платено възнаграждение на вещо лице,
изготвило съдебно - икономическата експертиза, които са направени от
бюджета на съда, в размер на 800,00 лева.
7
Воден от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” при Министерство на правосъдието, с
адрес: гр. София, бул. „Ген. Столетов“ № 21, че А. А. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. С.................................., има право на допълнителен платен годишен
отпуск в размер на 98 дни /деветдесет и осем дни/ общо за положените 1
075,50 часа извънреден труд над 50-те часа на всяко отчетно тримесечие,
сумирани общо за периода от 01.07.2003 година до 31.12.2012 година, при
приложено ограничение за компенсация с отпуск до 12 дни за календарна
година.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЯТА” при Министерство на правосъдието, с адрес: гр. София,
бул. „Ген. Столетов“ № 21, ДА ЗАПЛАТИ на А. А. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. С.................................., сумата от 1200,00 лева /хиляда и двеста
лева/, представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЯТА” при Министерство на правосъдието, с адрес: гр. София,
бул. „Ген. Столетов“ № 21, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт и по сметка на Районен съд - Сливен сумата от 850,00 лв. /осемстотин и
петдесет лева/, представляваща държавна такса и разноски за съдебно-
икономически експертизи.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8