№ 11558
гр. София, 11.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИКТОРИЯ МИНГОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ МИНГОВА Гражданско дело №
20241110103752 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх. № 56128 от 17.02.2025 г. на ответника Р.
Н. А., в която е инкорпорирано искане за изменение на решението от
10.01.2025 г. в частта за разноските, присъдени на ищеца, като искането е да
останат за сметка на ищеца сумите за платена съдебно техническа експертиза.
Молителят счита, че като е „признал размера на сумите, които не са в
давност“, не дал повод за техническата експертиза.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата не е
депозирала отговор.
Съдът намира, че искането е процесуално допустимо, доколкото същото е
направено от легитимирана страна в преклузивния срок. Съдът намира, че в
подадената въззивна жалба е инкорпорирана молба по чл. 248 ГПК за
изменение на решението в частта за разноските, тъй като единственият ред за
промяна на решението на съд в частта за разноските е този уреден от
разпоредбата на чл. 248 ГПК. Липсата на уредба, аналогична на разпоредбата
на чл. 70 ГПК (отм.) не дава възможност за директно обжалване на решението
в частта на разноските пред по-горната инстанция. Новият ред, уреден в
посочената разпоредба, изисква първо да се поиска допълване или изменение
на решението в частта за разноските от съда, който го е постановил, и едва
след произнасянето на съда по молбата с отделен съдебен акт, последният
може да се обжалва. В случая във въззивната жалба без съмнение е
инкорпорирана молба по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за
разноските, доколкото видно от съдържанието , се иска изменение на
решението в частта за присъдените на ищеца разноски за платен депозит за
възнаграждение на вещо лице по СТЕ. Предвид, че с молбата се иска
изменение на решението в частта за разноските на насрещната страна и
съгласно ТР 6/2013 г. на ВКС, в случая представянето на списък по чл. 80 ГПК
не е условие за допустимост на молбата.
По същество искането е неоснователно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси,
1
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Отговорността за разноски е обективна, невиновна отговорност; тя не е
отговорност за вреди; по правило отговорността за разноски се понася от
страната, срещу която е постановено решението; при частично уважаване на
иска отговорността за разноски се разпределя пропорционално на уважената и
отхвърлената част - правила приложими при разглеждането на спора по
същество. Освен че на възлагане подлежат само платените разноски, при
ангажиране отговорността за разноски се покриват само тези, които по
естеството си са необходими за движението на процеса - нормативно
предопределени или свързани с процесуално действие, указано от съда.
Връзката на направените разноски с процесуални факти - израз на
концентрационното начало в граждански процес, свежда присъждането им до
държавни такси по делото, направени разноски за производството като
възнаграждения за вещо лице, за явяване на свидетели, за участие на преводач,
както и изплатеното възнаграждение за един адвокат или възнаграждение за
юрисконсулт (чл. 78, ал. 8 ГПК). Обстоятелството, че експертиза е допусната
не по искане на ответника, а по искане на ищеца, не променя правилото, че
заплатените от ищеца разноски по производството се заплащат от ответника,
съразмерно с уважената част от иска. Неоснователно е и възражението, че
ответникът бил „признал размера на сумите, които не са в давност“. Доколкото
ответникът оспорва иска по основание и размер, а в доказателствена тежест на
ищеца е да установи реално доставеното количество топлинна енергия и
нейната стойност, то за установяване на дължимите суми за непогасения по
давност период на претенцията, съдът следва да допусне своевременно
направеното от ищеца доказателствено искане, като единствено въпросът за
това кои вземания (за кой период) са погасени по давност е правен, а
установяването на количеството и стойността на реално доставената топлинна
енергия изисква специални знания, с които съдът не разполага.
Съдът е посочил в решението си съотношението на уважена спрямо
отхвърлена част от иска, от значение за прилагането на чл. 78 ГПК, като е взел
предвид само платените разноски, съгласно указанията в ТР № 6/06.11.2013 г
по тълк. д № 6/2012 г ОСГТК на ВКС.
С оглед на гореизложеното, изпълнени са изискванията на процесуалния
закон за присъждане на заплатените от ищеца разноски по производството за
възнаграждение на вещо лице по допуснатата и приета СТЕ, съразмерно с
уважената част от иска. Молбата на ответника по чл. 248 ГПК като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248 ГПК на ответника Р. Н. А.,
ЕГН **********, инкорпорирана във въззивна жалба с вх. № 56128 от
17.02.2025 г., за изменение на Решение № 440 от 10.01.2025 г., постановено по
2
гражданско дело № 3752 по описа за 2024 г. на СРС, 119 състав, в частта за
присъдените на ищеца разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му пред Софийски градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните на основание чл. 7,
ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3