О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Гр.П.,...3…август…2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
П.ският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV
възз.гр.с-в в закрито заседание на….…ТРЕТИ………АВГУСТ………..…….
през ДВЕ
ХИЛЯДИ и
ДВАДЕСЕТА година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
като
разгледа докладвано от СЪДИЯ….ЯНКУЛОВА частно ГР.Д.№…526…по
описа….за…2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Частно въззивно гражданско
производство по чл.208 от ГПК.
Производството
по делото е образувано на основание частна жалба, подадена от И.Г.П. – молител в производството по гр.д.
№2982/2019г. по описа на П.ски районен съд, Гражданско отделение, чрез
пълномощника адв. И.А. ***, против постановеното по делото протоколно
Определение №659/12.02.2020г., с което е прекратено производството по делото.
В
частната жалба се твърди, че производството по делото е прекратено въпреки
направените от страна на молителя искания за изслушване на допълнително
заключение, което да отдели присъщите от неприсъщите, изброени в табличен вид
констатации от проведеното на
територията на специализирания сервиз на марката „***“, обследване на дефекти и
повреди на лекия автомобил и съответно да ги остойности. Прави се искане да
бъде отменено обжалваното определение и делото да бъде върнато на РС-П. за
продължаване на процесуалните действия.
Ответникът
по частната жалба – „***“-ЕАД-С. –
ответник по молбата в първата инстанция,
чрез пълномощника адв. П.А., е подал писмен отговор, в който е изразил
становище за неоснователност на същата.
Въззивният съд като провери
данните по делото с оглед на изложеното в частната жалба, намира, че последната
е допустима, но неоснователна.
За да се произнесе по допустимостта на
частната жалба, съдът съобрази следното:
Производството
за обезпечение на доказателства е
специфично частно гражданско производство за предварително събиране на
доказателства при наличие на определени предпоставки, в което не се разрешава
материално-правен спор. В разпоредбата на чл.208 от ГПК е посочен редът на неговото провеждане, като
в ал.3 изрично е предвидено, че на
обжалване подлежи само определението, с което не се уважава молбата.
Следователно, на обжалване подлежи само това определение което прегражда
развитието на производството по чл.208 от ГПК и което може да бъде подведено
под хипотезата на чл.274,ал.1 от ГПК. С оглед допустимия предмет на обжалване,
жалбоподател по чл.208,ал.3 от ГПК, може да бъде само молителят, чиято молба не се уважава.
Пред
вид на горното, съдът приема, че предмет на обжалване в настоящето
производство, не е цялото определение, постановено в о.с.з. на 12.02.2020г. в
производството по обезпечаване на доказателства, а само в частта, в която съдът
е оставил без уважение искането за допускане на повторна и допълнителна
авто-техническа експертиза. Следователно
в обжалваната част определението прегражда по-нататъчното развитие на
производството и може да бъде подведено под хипотезата на чл.274,ал.1 от ГПК,
поради което частната жалба срещу него е допустима.
Следва да се посочи, че частната жалба е подадена в законния 1-седмичен срок, тъй
като обжалваното определение е
постановено на 12.02.2020г. в присъствието на представители на страните, а
жалбата е подадена по пощата с пощенско клеймо от 19.02.2020г. и е регистрирана
с Вх.№4762/20.02.2020г. на ПлРС.
За да
се произнесе по основателността на частната жалба, съдът съобрази
следното:
Гражданско
дело №2982/2019г. по описа на П.ски районен съд, Гражданско отделение, е
образувано въз основа на молба за обезпечение на доказателства с правно
основание чл.207 от ГПК, подадена от молителя
И.Г.П. с постоянен адрес ***, чрез пълномощника адв. И.А. *** (
понастоящем частен жалбоподател) против ответниците „***“***“-ЕАД и „***“-ЕООД.
В молбата се твърди следното:Молителят
и ответникът „***-***“-ЕАД са контрахенти по застрахователно правоотношение,
произтичащо от Договор за застраховка „Каско +“
относно лек автомобил марка „*** ***“, с рег.№*** със срок на
застраховката от 09.09.2018г. до 08.09.2019г.Съгласно данните в Застрахователната полица, автомобилът е
оценен на 12000.00лв. На 07.03.2019г. ищецът е завел в „*** – ***“-ЕАД, Офис-П.,
2 броя щети във връзка, с което са изготвени 2бр. опис-заключения по заведените
щети. Във връзка със заведените щети при застрахователя, на 22.04.2019г. молителят
е закарал застрахования автомобил в доверен сервиз на „***“-ЕООД, за ремонт. На
05.04.2019г. е разбрал, че в района на сервиза е имало наводнение и всичко е
под вода. Той веднага отишъл в сервиза и видял
автомобила си на двора в окаяно състояние, което подробно описва. Обадил
се на посредника по застраховката и на „***-***“-ЕАД за да регистрира
щетата. Подал е и декларация
Вх.№141/23807.05.2019г. на ДЗШ“***“-ЕАД, във връзка със събитието на
05.05.2019г.Тъй като на повредения автомобил следва да се извърши ремонт с цел
връщането му в първоначалното състояние, се налага предварително събиране на
доказателства. Прави се искане на
основание чл.207 от ГПК да се назначи комплексна автотехническа експертиза,
която да отговори на следните въпроси:1)Какви са пораженията върху управлявания
лек автомобил „*** ***“ с рег.№ ***, собственост на молителя И.Г.П.? 2)
възможно ли е автомобилът да бъде експлоатиран чрез придвижване на самоход,
технически изправен ли е той, за да бъде допуснат за движение по пътищата за
обществено ползване в РБ, в състоянието в което се намира? 3)Каква е общата
стойност на причинените повреди по лекия автомобил и каква ще е цената,
необходима за пълното възстановяване.
Исканата
експертиза е допусната. Вещото лице
маг.инж. В.И. е изготвил първоначална и допълнителна авто-техническа
експертиза.
По
делото са насрочвани общо 7 броя открити
съдебни заседания.
С протоколно определение, постановено в открито
съдебно заседание на 12.02.2020г., съдът е приел допълнителната авто-техническа
експертиза , изготвена от в.л. маг. Инж.В.И. и е прекратил производството по
делото като е посочил, че процедурата по обезпечаване на доказателства е
изчерпана.
Със
същото определение е оставил без уважение искането на молителя за допускане на
повторна и допълнителна експертизи. В мотивите на определението съдът е
посочил, че приетото допълнително
заключение на авто-техническата експертиза е пълно, тъй като дава отговор
на всички поставени въпроси и е
обосновано, в.т.ч. при изслушване на експертизата в съдебно заседание, поради
което не са налице основания за допускане на повторна експертиза. Не са налице
и основания за допускане на допълнителна експертиза по искане на молителя, тъй
като не са формулирани въпроси, които да
са допълнителни, различни от поставените вече в експертизата.
Въззивнят съд приема, че така постановеното
определение е правилно.
Настоящият
съдебен състав намира, че приетото допълнително заключение на експертизата,
включително и с поясненията, дадени от вещото лице в о.с.з., е пълно и
обосновано, поради което не се налага назначаване на повторна експертиза със
същата задача. Освен това молителят не е поставил конкретни задачи на исканата
от него допълнителна експертиза.
Ако искането за допълнителна експертиза е за поставяне на задачите, посочени в
частната жалба „да отдели присъщите от
неприсъщите, изброени в табличен вид констатации от проведеното на територията на
специализирания сервиз на марката „***“, обследване на дефекти и повреди на
лекия автомобил и съответно да ги остойности“, същото е неоснователно. - Частният жалбоподател неправилно разбира
естеството на процедурата по чл.207 и сл. от ГПК. – С нея се цели установяване
на фактическо положение – налични повреди на лекия автомобил към момента на
експертизата. Групирането на дефектите и повредите на „присъщи“ и“неприсъщи“ и
тяхното остойностяване, е неотносимо към производството по обезпечаване на
доказателства и е предмет на установяване в бъдещо спорно исково производство.
В
заключение, въззивният съд приема, че правилно съдът е оставил без уважение молбата на молителя за
назначаване на повторна и допълнителна авто-технически експертизи и е приключил
производството по делото поради изчерпване на предмета на производството по
чл.207 от ГПК,, с което е бил сезиран. При това положение частната жалба срещу
обжалваното определение е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения, П.ският окръжен съд, Гражданско отделение,
ІV-ти въззивен граждански състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като
неоснователна ЧАСТНАТА ЖАЛБА, подадена от И.Г.П. – молител в производството по гр.д.
№2982/2019г. по описа на П.ски районен съд, Гражданско отделение, чрез
пълномощника адв. И.А. ***, против постановеното по делото протоколно
Определение №659/12.02.2020г., с което е прекратено производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: