№ 138
гр. Ямбол, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Мартина Ив. Кирова
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Въззивно гражданско
дело № 20222300500172 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" с ЕИК
*********, депозирана чрез пълномощника – адв.А.Д. от АК-Ямбол, против Решение №
165/19.04.2022г. постановено по гр.д. №2514/2021 г. по описа на РС-Ямбол, с което
въззивникът е осъден да заплати на „РЕПРОДУКТОР ПО СВИНЕВЪДСТВО" АД с ЕИК
*********, сумата от 4 432,50 лева, представляваща незаплатено застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди - щети по товарен автомобил: марка „Пежо"
модел: 508 ALLURE 2.0 HDI/163 FAP BVA6 BUSINESS, двигател № 10DYZD4079334, рама
№ VF38DRHHAFL020609, с ДКН СВ1719АР, на цвят: сив металик, за който автомобил към
дата 31.07.2020 год. е имало валидно застрахователно правоотношение, обективирано в
застрахователна полица № 19-0300/303/5003170, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -12.08.2021 год. до
окончателното й изплащане. Със същото решение въззивникът е осъден да заплати на
„РЕПРОДУКТОР ПО СВИНЕВЪДСТВО" АД с ЕИК *********, разноски пред РС-Ямбол в
размер на 1 117,57 лева.
Оплакването на въззивника ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ", е за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на решението на РС-Ямбол, като постановено в
нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, и в противоречие със
събраните по делото доказателства. Твърди се, че неправилно и при неустановеност въз
основа на доказателствената съвкупност, първоинстанционният съд в мотивите към
решението си е приел, че застрахователното събитие е настъпило на паркинга на магазин
„Технополис" в гр.Ямбол, докато процесния автомобил е бил в паркирано състояние. В тази
насока се изтъква, че нито пред застрахователя, нито в исковата молба е посочено на кой
паркинг е настъпило ПТП. Изтъква се, че ищецът в хода на първоинстанционното
производство не е доказал съгласно разпределената му с доклада на съда доказателствена
1
тежест както настъпването на 31.07.2020г. на твърдяното застрахователно събитие,
представляващо покрит застрахователен риск, така и не е доказал вида и размера на
причинените щети по процесното МПС, наличието на причинно-следствената връзка между
настъпилото застрахователно събитие и твърденият вредоносен резултат. Неправилно и без
каквато и да е обоснованост и анализ според въззивника, решаващият съд безкритично и в
противоречие с разпоредбата на чл.172 от ГПК е кредитирал показанията на св. Б., явяващ се
заинтересувано в полза на ищеца лице и е ценил само част от допълнението към
заключението на вещото лице, изготвило съдебно-автотехническата експертиза /САТЕ/, в
което вещото лице е изложило предположения и догадки. Липсва според въззивника анализ
на тези доказателствени средства в цялост, като се изтъква непоследователното становище
на в.лице за соченото от него място и механизъм на настъпване на ПТП. Излага се в
жалбата, че РС-Ямбол в решението си въобще не е коментирал съдържанието на изисканата
от „Технополис България“ЕАД справка вх. № 4017/ 23.03.2022г., относима към установяване
мястото на настъпване на ПТП и не е извършил необходимата съпоставка и анализ на
удостоверените с нея данни, с твърденията на св. Б.. Липсата на необходимия анализ и
обсъждане в цялост на посочените доказателства, е довело според въззивника до грешни
правни изводи в мотивите към атакуваното решение и до превратно тълкуване на
приобщените в хода на първоинстанционното производство писмени и гласни
доказателства. Според въззивника неправилно и в противоречие със събраните
доказателства и Общите условия /ОУ/ на ответното дружество, първоинстанционният съд е
приел в мотивите си, че застрахователят е задължен да установи и уточни къде се намира
паркинга, да извърши оглед и да съпостави обстоятелствата, при които водача на
застрахования автомобил твърди, че са причинени уврежданията по ППС със самите
увреждания и да прецени дали същите могат да бъдат получени така, както съобщава
водача. В тази насока се изтъква, че съгласно т.85 от ОУ при настъпване на застрахователно
събитие застрахованият носи тежестта на доказване на обстоятелствата и механизма на
настъпване на уврежданията на автомобила, както и се твърди, че ищеца-въззиваем не е
изпълнил задълженията си по т. 85, т.86.1 и т.88.1 от ОУ, с които ОУ е бил запознат и е
приел. Твърди се още, че Застрахователят правилно е отказал претенцията на Дружеството-
ищец въз основа на т.16.22 от ОУ, според която застрахователят не изплаща обезщетение за
щети, причинени при съществуващо несъответствие между вида и степента на
претендираните увреждания по ППС и декларираното от застрахования събитие в
уведомлението за щета, тъй като застрахованият не е уточнил на кой паркинг е станало
увреждането, за да може представител от ответното дружество да извърши оглед и да
съпостави обстоятелствата при които водачът твърди, че са причинени уврежданията по
ППС, със самите увреждания и да прецени дали същите могат да бъдат получени по начина,
както съобщава водача.
Предвид на тези си съображения Дружеството-въззивник моли за отмяна на
обжалваното решение на РС-Ямбол и за постановяване на ново решение от въззивния съд, с
което предявеният иск по чл.405 ал.1 от КЗ да бъде отхвърлен, с присъждане на разноските
пред двете съдебни инстанции.
В срока за отговор на въззивната жалба по чл.263, ал.1 от ГПК, е постъпил такъв
от въззиваемата страна – „РЕПРОДУКТОР ПО СВИНЕВЪДСТВО"АД с ЕИК *********,
действащ чрез пълномощника си – адв.И.Г. от АК-Ямбол, в който се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба, а за решението на РС-Ямбол се възвеждат доводи, че
е законосъобразно, обосновано и правилно, като същото не страда от пороците, посочени в
жалбата. Твърди се, че правните изводи на първоинстанционния съд, са формулирани въз
основа на направен пълен, задълбочен и всестранен анализ на фактите и приобщените по
делото доказателства. В отговора си въззиваемият е изложил подробни аргументи и
съображения, с които е оспорил възраженията в жалбата, позовавайки се както на
приложимите норми на КЗ, така и на доказателствената съвкупност и съдебната практика.
2
Моли въззивният съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното
решение. Претендира се присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.
В съдебно заседание за въззивника - ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ", редовно
призован, се явява процесуалният му представител – адв.Д., която заявява поддържане на
въззивната жалба на същите основания и със същото искане. Претендира присъждане на
разноски пред двете съдебни инстанции, като за настоящата представя списък на разноските
по смисъла на чл.80 от ГПК, ведно с Договор за правна помощ и извлечение от банкова
сметка, че сумите са преведени по банков път.
Въззиваемият - „РЕПРОДУКТОР ПО СВИНЕВЪДСТВО"АД, редовно призован не
изпраща законен представител в о.с.з. Депозираният от него писмен отговор по въззивната
жалба на насрещната страна, се поддържа с изложените в същия съображения и с
направеното искане, от процесуалния му представител - адв.И.Г. от АК-Ямбол,
ред.упълномощена. В представена писмена защита адв.Г. доразвива доводите, с които
оспорва жалбата като неоснователна и настоява за потвърждаване на първоинстанционното
решение като правилно, обосновано и съобразено със закона и доказателствата. Заявена е
претенция за разноски пред настоящата въззивна инстанция, съгласно представен списък по
смисъла на чл.80 от ГПК, Договор за правна помощ и извлечение от банкова сметка,
удостоверяващо заплащането им.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството пред РС-Ямбол е образувано въз основа на искова молба на
„РЕПРОДУКТОР ПО СВИНЕВЪДСТВО"АД, депозирана чрез пълномощника му - адв.И.Г.
от АК-Ямбол, против ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ", с която е предявен иск с правно
основание чл.405 ал.1 от КЗ - за осъждане на ответника да заплати сумата от 4 432.50 лева,
представляваща незаплатено застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди – щети на процесния товарен автомобил марка „Пежо", модел 508, с ДК№ СВ 1719
АР, за който автомобил към дата 31.07.2020 г. е имало валидно застрахователно
правоотношение, обективирано в застрахователна полица № 19-0300/303/5003170, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
В иск.си молба ищецът обосновава активната си легитимация по заявената искова
претенция, с обстоятелството, че на 14.08.2015 г. между ищцовото дружество и „Лизингова
къща София Лизинг" ЕАД, е бил сключен Договор за лизинг, като на лизингополучателят –
„Репродуктор по свиневъдство“АД е бил предоставен процесният товарен автомобил марка
„Пежо", модел 508, с ДК № СВ 1719 АР.
Твърденията на ищеца са, че на 31.07.2020г. е настъпило застрахователно събитие,
за което застрахователят е бил уведомен своевременно и е била образувана щета №
0300/20/777/508894. Претенцията била за увредени детайли по паркирано МПС, като още
същия ден бил извършен оглед от оторизирано лице към ответното застрахователно
Дружество, което констатирало следните щети: капак преден, броня-облицовка,
комбинирани светлини, задна броня, решетка ПВЦ, решетка никелирана. На увредения
автомобил бил извършен ремонт в доверен сервиз, като на 17.08.2020 г. ответникът
изпратил писмо, с което уведомил ищеца, че не са налице основания за изплащане на
застрахователно обезщетение.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.131 от ГПК, ответникът е
оспорил предявеният иск по основание и размер. Изтъкнати са доводи, с които са оспорени
твърденията на ищеца, че уврежданията по МПС-то са причинени докато същото е било в
паркирано състояние, както и че застрахователното събитие е настъпило на 31.07.2020 г.
Според ответника е налице несъответствие между декларираното събитие в уведомлението
3
за щета, вида и степента на уврежданията по автомобила. Оспорено е наличието на
причинно-следствена връзка между декларираното в уведомлението за щета събитие и
претендираните от ищеца увреждания. Възведени са в отговора доводи, че уврежданията, за
които се претендира обезщетение, са в резултат на събития, различни от описаните и се
поддържа становище, че в случая се касае за изключен от покритието застрахователен риск
по аргумент на т.16.22 от Общите условия на застрахователя. С отговора исковата
претенция е оспорена и по размер като завишена и неотговаряща на действително
претърпените вреди.
Фактическата обстановка по делото правилно е изяснена от районния съд.
Страните по делото не спорят, а и от представения в първоинстанционното
производство към иск.молба Договор за лизинг № 41039/14.08.2015 год. сключен между
„Лизингова къща София Лизинг“ ЕАД в качеството на лизингодател и ищеца „Репродуктор
по свиневъдство" АД в качеството на лизингополучател, се установява, че лизингодателят е
отдал за ползване срещу лизингово възнаграждение на лизингополучателя един брой нов
автомобил - „Пежо 508" с ДК № СВ 1719 АР.
Установено е и не е налице спор, че между страните по делото, е сключена
застрахователна полица по застраховка „Пълно КАСКО“ на МПС № 19-0300/303/5003170,
издадена на 16.07.2019г. относно процесния автомобил - „Пежо 508" с ДК № СВ 1719 АР,
със застрахователен период от 00.00 часа на 17.08.2019 год. до 24.00 часа на 16.08.2020 год.,
при уговорена застрахователна премия в размер на 903,00 евро.
Не е спорно и изпълнението на задълженията на застрахования за уведомяване на
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие – видно от уведомление за щети от
31.07.2020г. подадено от разпитания като свидетел в хода на първоинстанционното
производство водач Г.И.Б., Дружеството-застраховател е било уведомено за настъпилото на
същата дата - 31.07.2020 год. застрахователно събитие на паркинг в гр.**, което е описано
по следния начин – автомобилът е бил паркиран и е установено увреждане на: - преден
капак, предна броня - облицовка, стоп-блок комбинирани светлини – заден десен. Като
начин на обезщетяване е посочено обезщетяването да бъде извършено чрез ремонт в
доверен сервиз „София Франс Ауто“ АД, за който ремонт застрахователя следва да се
разплати директно със сервиза.
Въз основа на това уведомление, при ответника е била образувана щета №
0300/20/777/508894 от 31.07.2020г., по която на 31.07.2020г. е бил извършен оглед на щетите
от оторизиран експерт при застрахователното дружество А.А., който е съставил опис-
Списък на констатираните увреждания на застрахования автомобил, посочвайки – капак –
преден; броня - облицовка – предна; стоп - блок комбинирани светлини – заден десен; задна
броня; решетка ПВЦ към пр.броня и решетка никелирана в пр.броня. С оглед степента на
увреждане на посочените детайли оценителя е посочил, че същите подлежат на подмяна,
изключая задната броня, която се нуждае от пребоядисване.
За доказване реално претърпените щети в производството пред
първоинстанционния съд ищцовото АД е представило писмени доказателства, установяващи
безспорно извършеното от него плащане на сумата от общо 4432.52 лв. с вкл. ДДС за
извършения ремонт на процесния автомобил в доверения сервиз на „София Франс Ауто“АД
- фактура № **********/27.11. 2020 год. издадена от „София Франс Ауто“ АД с платец
„Репродуктор по свиневъдство“АД и преводно нареждане от 30.11.2020г.
Не е спорен по делото и фактът, че с писмо с изх.№ 2-101-4101-1109/ 17.08.2020г.,
ЗАД„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ е уведомило ищцовото АД, че отказва изплащане на
застрахователно обезщетение по образуваната щета № 0300/20/777/508894 по застраховка
„Каско“ на процесния автомобил, обосновавайки се с липсата на документ, удостоверяващ
твърдените в уведомлението обстоятелства и механизма на настъпване на уврежданията по
застрахованото МПС, като е било възприето становището, че естеството на уврежданията не
4
кореспондира с декларираното събитие, като е формиран извод, че констатираните при
огледа увреждания са причинени при движение и съприкосновение на МПС-то с
неподвижни обекти. Възприемайки, че е налице пълно несъответствие между описаното
събитие и вида, и степента на уврежданията по процесния автомобил ответникът –
застраховател фактически се е позовал на възведеното в т.16.22 от ОУ, според която клауза
застрахователят не изплаща обезщетения при тази хипотеза.
Последвали са в периода от 27.08.2020г. до 17.03.2021г. още три отказа на
застрахователя със същите мотиви по повод на депозирани възражения от „Репродуктор по
свиневъдство“АД по горецитирания първи отказ.
В хода на производството пред ЯРС са събрани и гласни доказателства чрез разпит
на свидетеля Г.И.Б. /син на управителя на ищцовото дружество, работещ в ищцовото
дружество от 2014 год. като ръководител по автотранспорта и член на СД на същото
дружество от 3 години/, чийто показания въззивният съд цени при условията на чл.172 от
ГПК, като логични, непротиворечиви и подкрепящи се от останалите, събрани по делото
доказателства, каквато преценка е направил и първоинстанционния съд. От показанията на
св.Б. се установява, че същият от 2015г. управлява процесният закупен на лизинг автомобил
марка „Пежо 508" с ДК №СВ 1719 АР като служебен. За процесното застрахователно
събитие свидетелят твърди, че през лятото на 2020г., /за точната дата няма спомен/, е
оставил автомобила на паркинга на магазин „Технополис", където престоял цяла вечер, на
крайно паркомясто, находящо се в лявата част /при заставане с лице към магазина/ на
паркинга. На следващия ден към обед свидетелят отишъл да прибере автомобила от
паркинга. Тогава установил, че по процесното МПС имало пресни увреждания, поради което
се обадил на застрахователя. По телефона след като представителят на застрахователното
дружество, с когото разговарял свидетеля, се уверил, че автомобилът е в движение, обяснил
на св.Б., че трябва да отиде до офиса в гр.Ямбол, за да заведе щетата и да бъдат направени
снимки на МПС-то. За уврежданията по автомобила св.Б. е посочил, че същите са били в
предната част – бил е огънат капака, имало жълта боя по бронята и по предния капак.
Същият в показанията си сочи, че огледа на автомобила от представител на застрахователя е
бил извършен пред офиса на застрахователя в гр.Ямбол, а самото местопроизшествие не е
било огледано, макар и при подадения от страна на свидетеля с телефонното му обаждане
първоначален сигнал, за който същият е бил уведомен, че се записва, да е била поискана
информация за точното местоположение на автомобила. Св.Б. в показанията си сочи, че в
офиса при подаване на уведомлението за настъпилото застрахователно събитие му е било
разяснено, че щетите по автомобила трябва да се разделят на две – щетите, които са
настъпили в предната част и щетите, които са в задната част на автомобила, с което
свидетеля се е съобразил при попълване на предоставения му документ. Твърди се, че при
осъществената размяна на кореспонденция между ищцовото АД и застрахователя,
представител на последния се е свързал със свидетеля и му е разяснил, че ако си промени
уведомлението и заяви, че застрахователното събитие е настъпило при движение на
автомобила, а не на паркинг, щетата ще бъде одобрена и заплатена. За мястото, на което е
настъпило застрахователното събитие, в показанията си св.Б. сочи, че на паркинга пред
магазин „Технополис“ е имало колчета, които към настоящия момент са подменени с по-
дебели и големи по размер. Към момента на настъпване на застрахователното събитие
свидетелят твърди, че зад магазин „Технополис“ са били извършвани строителни дейности –
строяли къщи и били извършвани и изкопни дейности, като често на паркинга Б. е виждал
спрени машини тип багерчета, но не и в момента когато свидетелят паркирал автомобила,
тъй като към този момент машините работели.
В хода на първоинстанционното производство е допусната, изслушана и приета
като неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза. В отговор на изрично
поставена задача за установяване механизма на настъпилото ПТП, вещото лице е посочило в
заключението си, че с оглед на съдържанието на заявеното в обстоятелствената част на
5
иск.молба и посоченото в Уведомлението за щетата по процесното МПС от 31.07.2020г.,
уврежданията са причинени, когато автомобилът е бил паркиран, а не по време на
движение. В същото време експертът уточнява, че в материалите по делото липсват данни
/протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за настъпило ПТП, свидетелски
показания, видеоматериали и др./, по които да бъде определен точно какъв е механизма на
настъпване на произшествието. Вещото лице е категорично в становището си, изразено в
заключението, че материалните щети, причинени по автомобила и описани в документите
по делото, не биха могли да настъпят при един и същ механизъм, т.е. да са следствие на
едно събитие, едновременно за предна част, задна част и странични елементи. Причинените
увреждания, описани при огледа на автомобила не са типични за настъпване на паркинг, в
резултат на контакт с друг автомобил. Същите биха могли да се получат в процес на
движение на автомобила и блъскане в твърд профилиран предмет, а не в паркирано
състояние. Посочените в списъка към заведената при застрахователя щета, констатирани
като увредени, вследствие на извършения от представител на застрахователната компания
оглед на процесното МПС, части и елементи от автомобила, са включени в
отремонтираните във фактурата, а именно: облицовка предна броня, десен стоп, преден
капак, задна броня, долна решетка в предна броня, хромирана лайсна около решетката в
предна броня. По отношение на стойностите на тези детайли, вещото лице, уточнявайки, че
не е имал възможност да извърши оглед на автомобила, е посочил, че същите се отнасят до
съответния сервиз, в който е извършен ремонта на автомобила. Вещото лице е представило
пред РС-Ямбол писмено допълнение към заключението си, с което е уточнило, че
единствената възможност, посочените увреждания да бъдат причинени на паркинг, е
процесния автомобил да е блъснат от специализирана машина с профилирани повърхност,
от вида на подемна, строителна, земеделска или друга специализирана техника, като от
гледна точка на безопасността, подобна техника най-често се боядисва в жълт, оранжев или
червен цвят, тъй като тези цветове са контрастни и правят тези машини по-лесно
забележими. Изхождайки от обективните находки по процесния автомобил, а именно, че
върху предните състави на същия има отложена жълта боя и съобразявайки се с
обстоятелството, че с този цвят боя се боядисват багери, челни товарачи, мотокари,
електрокари и други, които се характеризират с по-голяма маса, експертът в допълнението
си е изразил становище, че при челен за автомобила удар с такъв вид машина, то процесното
МПС би могло да се премести в посока назад и да контактува с препятствие посредством
задните си състави.
При изслушването му в хода на съдебното дирене в производството пред РС-
Ямбол, вещото лице, е заявило, че поддържа както първоначалното си заключение, така и
депозираното към него допълнение. Според експерта в обобщение на становищата му, са
възможни и двата варианта - единият е процесният автомобил да е бил в движение и да е
контактувал с друго движещо се МПС, но в този случай е изказано мнение, че вследствие на
по-големите сили при удара, щетите биха били по-интензивни. Вторият и възможен според
вещото лице вариант е процесният автомобил да е блъснат на паркинга от подемно-
транспортна или пътно-строителна машина, т.е. от машина с релефни повърхности и с
повече контактни точки, от машина, която има издадени механизми. В потвърждение на
този вариант, вследствие на обективните находки по процесното МПС, които са видими от
снимковия материал, експертът е посочил констатираното от него завъртане, а не само
прекия удар, което завъртане е типично за посочения вид машини, особено за мотокарите,
чийто задни колела са подвижни. Досежно констатираните увреждания отзад, в.лице е
уточнило, че същите са възможни, ако автомобила е бил паркиран до стълбче и машина с
по-голяма маса и скорост на движение, е възможно да върне автомобила на малко
разстояние назад.
При тази фактическа обстановка, за да постанови обжалваното решение, с което е
уважил изцяло предявения иск по чл.405 ал.1 от КЗ, РС-Ямбол е приел, че ищецът е доказал
6
всички предпоставки на цитираната разпоредба за изплащане на дължимото му се
застрахователно обезщетение. Решаващият съд, приемайки за установено, че
застрахователното събитие е настъпило на паркинга на магазин „Технополис" в гр.Ямбол,
докато автомобила е бил в паркирано състояние, е формирал извод за неоснователност и
необоснованост на отказа на застрахователя да заплати обезщетението, основан на т.16.22 от
Общите условия на дружеството, тъй като е счел, че не е налице несъответствие между вида
и степента на претендираните увреждания на МПС и декларираното от застрахования
събитие в уведомлението за щети, както и да е налице друга хипотеза предвидена в ОУ,
която да е основание за ответника-застраховател да откаже плащане на обезщетение. Съдът
е формирал и извод за наличие на причинно-следствена връзка между установеното по
делото застрахователно събитие и вредоносния резултат и е изложил мотиви, с които не е
споделил и възраженията на ответника-застраховател относно размера на вредата и
плащането на претендираната сума от ищеца по цени на автосервиза като направени
разходи за отремонтирането на увредените детайли на процесния автомобил.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от
ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването.
При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде
разгледана по същество. Не е допуснато и нарушение на императивни материалноправни
норми.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност на
първоинстанционното решение, в рамките, определени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС-Ямбол доказателства, намира, че
релевираните във въззивната жалба оплаквания са неоснователни, а обжалваното
решение е правилно. Изложените от РС-Ямбол, в атакуваното решение мотиви са
подробни, споделят се и на основание чл.272 ГПК настоящия съд препраща към тях.
Първоинстанционния съд, правилно е разгледал предявения иск, като го е
квалифицирал с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ. Съгласно посочената разпоредба, при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати
застрахователно обезщетение.
Предпоставките, които следва да са налице кумулативно, за да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя по иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ са: наличие
на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка;
настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, което се явява
покрит от застраховката риск; изпълнение на задълженията на застрахования за
уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. В тежест на ищеца
е да докаже пълно и главно тези предпоставки, както и размера на вредата към датата на
настъпване на застрахователното събитие. При въведени от ответника възражения, че са
налице основания за отказ за изплащане на застрахователното обезщетение, в негова тежест
е да докаже фактите, на които основава възраженията си.
В случая между страните не са спорни по делото както активната легитимация на
предявената искова претенция в лицето на ищцовото дружество-въззиваем, така и
установеното наличие на валидно застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка "Пълно каско" относно процесното МПС, покриваща и риска
"ПТП", в т.ч. както по време на движение, така и в паркирано положение. Въз основа на
показанията на св.Б., които кореспондират с представеното по делото Уведомление за щети
по МПС от 31.07.2020г., е установено по несъмнен начин изпълнението на задълженията на
7
застрахования за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие - в
деня на констатиране на уврежданията по процесното паркирано МПС, представител на
застрахования ищец - св.Б., за който се установи, че е бил и водач на автомобила, се е явил
пред застрахователя, уведомил го е за настъпилото ПТП и е предоставил увредения
автомобил за оглед и опис на щетите. Действително, по делото не е установен точния
механизъм на ПТП, но при положение, че застрахователят не е направил възражение за
умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахованото лице и като се има
предвид, че са касае за ангажиране на отговорност по имуществената застраховка "Каско", а
не по застраховката "Гражданска отговорност", без правно значение е поведението на
водача на автомобила при настъпването на ПТП, неговата противоправност и вината му, т.е.
механизмът на ПТП. От значение за случая е обстоятелството, че причинените на
застрахования лек автомобил вреди са резултат именно от ПТП, доколкото вещото лице е
дало заключение, че от техническа гледна точка е допустимо вредите да са настъпили като
резултат именно от пътно-транспортно събитие - на паркинг в паркирано положение
процесното МПС е било ударено от специализирана машина с профилирани повърхности,
както и че съпоставяйки увредените елементи по процесния автомобил, същите са и биха
могли да бъдат в причинно-следствена връзка с механизма на настъпване на
произшествието, изложен като втори вариант в допълнението към заключението на в.лице
по възложената му САТЕ. Този именно вариант според експерта е възможният с оглед на
установените от него обективни находки по процесното МПС в наличния снимков материал,
предоставен му от оторизирания експерт на застрахователя, изготвил описа на
уврежданията, който вариант на застрахователното събитие настоящият въззивен съд прие
за достоверен, както е приел и РС-Ямбол с обжалвания акт, тъй като възведения от вещото
лице механизъм на настъпилото застрахователно събитие в пълна степен кореспондира
декларираното от св.Б. в депозираното пред застрахователя Уведомление за щета и с
показанията на св.Б., който макар и заинтересовано от изхода на делото свидетел предвид на
близките му родствени връзки със законния представител на ищцовото АД-въззиваем,
правилно ценени от РС-Ямбол по реда на чл.172 от ГПК с оглед съпоставянето им с
останалите доказателства, се явява лицето, което има преки възприятия за мястото, на което
е настъпило ПТП и за вредоносния резултат от същото. Или с оглед на това правилна се
явява преценката на първоинстанционния съд, че е налице причинна връзка между
настъпването на застрахователното събитие и вредите по застрахования автомобил, като е
установен и размерът на вредите.
Изложеният от вещото лице в първоначалното му заключение друг възможен
вариант на настъпване на констатираните увреждания, който всъщност кореспондира с
тезата на ответното дружество-въззивник, а именно - че уврежданията на процесния
автомобил са настъпили при движението му вследствие на удар с друго МПС, не се възприе,
тъй като не се подкрепя от останалите доказателства, приобщени в хода на
първоинстанционното производство. В тази насока съдът намира да отбележи, че изисканата
от „Технополис България“ЕАД справка вх. № 4017/ 23.03.2022г., правилно не е ценена от
ЯРС при формиране на правните му изводи, тъй като същата по никакъв начин не оборва
възприетото място на настъпване на застрахователното събитие. Фактът, че от
съдържанието й се установява, че използването на паркинга пред магазин „Технополис“ в
гр.Ямбол от всякакви МПС за цели, различни от предназначението му /престой на МПС на
клиенти на хипермаркета/, в т.ч. за престой, домуване, нощуване и ползване като обществен
паркинг и др. е забранено, не оборва декларираното в Уведомлението за щети, място на
настъпването на застрахователното събитие, както и установеното въз основа показанията
на св.Б. нощуване на процесното МПС на въпросния паркинг.
За прецизност съдът намира да отбележи, че обстоятелството, че вещото лице в
заключението си и в допълнението си към него е формулирал два възможни варианта на
настъпване на констатираните увреждания по процесните детайли на застрахования
8
автомобил, не влече автоматично на извод, че изложените механизми са в сферата на
предположенията и с оглед на това не следва да се възприемат.
По спорния по делото въпрос, с оглед направеното във въззивната жалба оплакване,
с което се атакува първоинстанционното решение, за наличие според въззивника на
изключен риск съобразно предвиденото в т.16.22 от Общите условия, която предвижда, че
не се покриват щети, при съществуващо несъответствие между вида и степента на
претендираните увреждания по ППС и декларираното от Застрахования събитие в
уведомлението за щети, настоящият въззивен съд намира, че правилно е разрешен от
първоинстанционния съд, съобразно приложимите норми и приобщените по делото
доказателства. Застрахователят може да откаже изплащане на обезщетение, ако са налице
основанията за освобождаването му от отговорност, предвидени в закона или уговорени в
застрахователния договор в границите на признатата с чл.9 от ЗЗД свобода на договаряне,
като в негова тежест е да установи наличието на сочения от него изключен риск чрез
релевираното в хода на първоинстанционното производство възражение, както правилно е
разпределил доказателствената тежест РС-Ямбол с доклада си по чл.146 ал.1 от ГПК. От
надлежно съпоставените и анализирани както поотделно, така и в съвкупност доказателства
и доказателствени средства - уведомление за щети по МПС от 31.07.2020г., списък на
констатирани увреждания на МПС от 31.07.2020г. изготвен от оторизиран представител на
застрахователното дружество след извършен оглед на процесното МПС, представената и
приобщена в цялост застрахователна преписка по щетата, показанията на свидетеля Б. и
заключението и допълнението към него на вещото лице по възложената му САТЕ,
рещаващият съд правилно е формирал извода си, който се споделя и от настоящия въззивен
съд за липсата на основанието, възведено в т.16.22 от ОУ, на което се е позовал
застрахователя при направения от него отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.
Правилно е преценено от решаващия съд, че е налице съответствие и причинно-следствена
връзка между установеното и възприето въз основа на доказателствената съвкупност по
делото застрахователно събитие, настъпило на паркинга пред магазин „Технополис“, което
водача на процесното застраховано МПС е обявил и декларирал пред застрахователя в
уведомлението му за щета от 31.07.2020г., и настъпилите по вид и естество увреждания по
автомобила.
На следващо място въззивният съд намира за неоснователно и оплакването на
въззивника, че неправилно първоинстанционния съд в мотивите на решението си противно
на доказателствата и на т.85 от ОУ, е приел " че застрахователят е задължен да установи,
уточни при огледа на автомобила от неговия водач, къде се намира паркинга, да извърши
оглед и да съпостави обстоятелствата при които водача твърди, че са причинени
уврежданията по ППС със самите увреждания и да прецени дали същите могат да бъдат
получени така, както съобщава водача". В тази насока въззивникът е възвел в жалбата си
доводи, че ищецът-въззиваем не е изпълнил задълженията си по т.85, т.86.1 и т.88.1 от ОУ, с
които ОУ е бил запознат и е приел писмено в Допълнение №2 към застрахователна полица
№ 19-0300/303/5003170 - абзац последен, находящо се в преписката по щетата и приложено
от ищеца като доказателство към исковата молба, както изисква разпоредбата на чл. 348 от
КЗ. В случая съдът намира, че доказателствата по делото навяват на правилно възприетия от
първоинстанционния съд извод, че ищецът, чието МПС е застраховано при ответника-
въззивник, е реализирал възведените му с посочените в жалбата клаузи от ОУ, задължения
по уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие в посочения в
т.86.1 от ОУ срок и представяне на изискуемите по смисъла на т.88.1 от ОУ документи, като
в тази насока прави впечатление, че от страна на застрахователя не са били дадени каквито
и да е указания за неизпълнение и за непредставяне на документи в инициираната от
застрахования процедура по раздел XIV "Претенция за обезщетение" от ОУ, преди отказа за
изплащане на обезщетение, каквото задължение с т.84.4 от раздел XIII "Права и задължения
на страните по застрахователния договор“ от ОУ е вменено на застрахователя.
9
Фактът, че въззивникът възвежда в жалбата си доводи, че ищеца в
застрахователната преписка не е уточнил на кой паркинг е станало увреждането, за да може
представител на ответното дружество да извърши оглед на местопроизшествието и да
съпостави обстоятелствата, навява на правилната преценка на РС-Ямбол, че и
застрахователят е следвало преди приключване с отказ на заведената пред него
застрахователна преписка, да реализира в случая възведените му с т.83.2, т.83.5 и т.84.3 от
ОУ задължения за установяване на неуточнените и спорни обстоятелства по декларираното
застрахователно събитие с оглед правилното и прецизно приключване на претенцията за
обезщетение, с която е бил сезиран от застрахования.
За прецизност следва да се отбележи и следното: Предпоставките за отказ от
изплащане на застрахователно обезщетение са посочени в разпоредбата на чл.408, ал.1 от
КЗ и се свеждат до: умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което
има право да получи застрахователното обезщетение (т.1); умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното
обезщетение от друго лице (т. 2); неизпълнение на задължение по застрахователния договор
от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие (т.3); в други случаи, предвидени със закон (т. 4). Разпоредбата
на закона е императивна и действието й не може да бъде дерогирано с каквито и да е било
уговорки между страните. Застрахователят не твърди в конкретния случай да са налице
хипотезите на чл. 408, ал. 1, т. 1, т.2 и т.4 от КЗ. Възраженията му са свързани с
неизпълнение на задължения на застрахования, съдържащи се в общите условия като:
неуведомяване за настъпилото застрахователно събитие, неуведомяване на компетентните
органи за настъпване на застрахователното събитие, непредставяне на издаден от тях
документ, удостоверяващ настъпването за застрахователното събитие, т.е. позовава се на
нормата на чл.408, ал.1, т.3 от КЗ. На първо място неизпълнението на което и да е било от
тези задължения от страна на застрахования не освобождава застрахователя от
задължението да заплати застрахователно обезщетение, тъй като нито едно от тях не е
довело и не може да доведе до възникване на застрахователното събитие, както изисква
нормата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ.
На следващо място съдът намира да отбележи за неоснователно оплакването на
въззивника, че по делото липсват документи, удостоверяващи застрахователното събитие и
настъпилите вреди. Няма спор, че местопроизшествието не е посетено от полицейските
органи и за него не са съставени констативни документи, като както се посочи по-горе за
настъпилото застрахователно събитие - на паркинг, в паркирано състояние на процесното
МПС, и вредите от него, по делото са приложени уведомлението за щета и съставения от
застрахователя списък-опис от 31.07.2020г. след извършен оглед от представител на
застрахователя на предоставения от ищеца автомобил и са приобщени и гласни
доказателства чрез показанията на свидетеля Б.. При тези данни, в случая е налице и
забраната възведена в чл.106, ал.5 от КЗ застрахователят да изисква от застрахования
доказателства, с които той не може да се снабди поради нормативни пречки, която препраща
към разпоредбата на чл. 6, т.3 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътно-транспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния
фонд, според която не се посещават от органите на МВР - "Пътна полиция" и не се съставят
документи за повреди на МПС, които са настъпили в паркирано състояние, какъвто се
установи, че е процесният случай. В този случаи за застрахования е налице обективна,
законова пречка за снабдяване с посочения в т.88.1 от ОУ документ, на която клауза от ОУ
се е позовал въззивника в жалбата си, релевирайки такова възражение за неизпълнение от
страна на застрахования, което не може да се тълкува във вреда на застрахования.
С оглед на установеното настъпване на покритото от договора застрахователно
10
събитие за застрахователя-въззивник е възникнало задължението да заплати уговореното
застрахователно обезщетение в размера, определен по правилото на чл.386, ал.2 от КЗ,
което предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредите е
в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната (при
пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество /чл. 400, ал. 1 от КЗ/, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 от КЗ /.
Съгласно приложимата т.97.2 раздел ХIV „Претенция за обезщетение. Оценка на щетите.
Размер и плащане на обезщетението" от Общите условия на ответното застрахователно
дружество, при частична щета, каквато е процесната на застрахованото МПС, което към
датата на началото на застраховката е на възраст до 8 години вкл. към датата на сключване
на застрахователния договор застрахованият може да отстрани щетите в автосервиз по свой
избор в България, а направените разходи по отстраняване на щетата се осребряват от
Застрахователя след представяне на надлежни документи за платените суми и възстановения
автомобил за оглед. Поради това при реализираното, предварително декларирано в
Уведомлението за щета, право на ремонт на увредените детайли в посочен доверен сервиз,
правилен е изводът на първоинстанционния съд, че размерът на вредите, следва да се
определи въз основа стойността за ремонт на автомобила, посочена във фактура №
**********/27.11.2020 год. издадена от "София Франс Ауто" АД, т.е. в размер на 4 432.52
лв. с вкл.ДДС, тъй като тази е стойността за възстановяване на уврежданията на процесния
автомобил, причинени от настъпване на процесното ПТП, по цени на сервиза.
В обобщение изложеното дава основание на въззивния съд да приеме, че на ищеца -
въззиваем се следва обезщетение в размер на заявената искова претенция от 4 432.52 лв.,
както правилно е приел ЯРС.
По гореизложените съображения въззивният съд достига до извод за
неоснователност на всички въззивни оплаквания, релевирани от въззивника в жалбата му,
поради което атакуваното решение на РС-Ямбол следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С оглед крайния резултат от въззивното производство, на въззиваемата страна
следва да се присъдят направените за тази инстанция разноски. Предвид на това и с оглед
наличието на надлежно искане в тази насока, въззивният съд присъжда на въззиваемата
страна разноски в размер на 600.00 лв., представляващи изплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство, съобразно представен списък на
разноските по чл.80 от ГПК и приложени Договор за правна помощ от 17.05.2022г. и
извлечение от банкова сметка от 17.05.2022г.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, ОС-Ямбол
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 165/19.04.2022г. постановено по гр.д. №2514/2021
г. по описа на РС-Ямбол.
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление - гр.София, район Лозенец, ул."Сребърна" №16, да заплати на
„РЕПРОДУКТОР ПО СВИНЕВЪДСТВО" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - с.Калчево, общ.Тунджа, ул."Извън регулация" №1, сумата от 600.00
11
(шестстотин) лева, представляваща разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съгл. разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12