О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 440 Година 2018,17.05. Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански състав
На седемнадесети май Година
две хиляди и осемнадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Антоанета Андонова – Парашкевова
Членове: ………………………………………...
Съдебни заседатели: …………………………………….......
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело
номер 349
по описа за 2017 година
и за да
се произнесе,взе предвид следното:
Ищецът Т.Х.П. чрез
пълномощника си адв.И.Й.-Т. с адрес *** е предявила
отрицателен установителен иск за приемане за установено по отношение на
ответника Д.С.Ж. *** ,че не му дължи
,респ. ,че той няма изискуеми вземания срещу нея –лично или в качеството й на съдружник в СД
„БАТ-Експрес-Петеви и сие“,ЕИК *********
за каквито и да е суми по изпълнително дело № 20012120400094 по описа
на ДСИ Бургас,тъй като всички вземания
по изпълнителното дело са погасени по давност,предвид липсата на изпълнителни действия за периода от 2006
год. до образуване на настоящото дело,
също и поради това, че всички дължими суми са принудително събрани от
съдлъжника по изпълнителното дело Илия Петев. Претендира съдебно-деловодни разноски. Представя
и ангажира доказателства.
Бургаски окръжен съд, преди да
пристъпи към разглеждане на делото в открито съдебно заседание, следва да
извърши предвидената в чл.374 от ГПК подготовка на делото в настоящото закрито
заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този законов текст.
При
проверка на редовността на разменените книжа
и допустимостта на предявените
искове на основание чл.374,ал.1 от ГПК съдът констатира следното: За
разглеждането на настоящите искове с оглед предмета им– отрицателни установителни
искове за липсата на задължения в тежест на ищцата по изпълнително дело и липса
на вземане в полза на ответника във
връзка с образувано изпълнително дело за събиране на парични суми по записи на
заповед-абсолютни търговски сделки по смисъла на чл.1,ал.1 ,т.8 от ТЗ , е
въведено нарочно особено исково производство и следователно исковете следва да се разглеждат по правилата на глава 32 на ГПК. След отстраняване на нередовностите
от страна на ищеца, на ответника е изпратен препис от исковата молба заедно с
приложенията към нея,като писмен отговор
е подаден в срок в канцеларията на съда.
Дадена е възможност
на страните да извършат процесуалните действия по предвидената процедура в
чл.372 и чл.373 от ГПК- втора размяна на книжа,от която и двете страни са се възползвали,
навели са нови твърдения и са направили нови доказателствени искания.С
отговора на исковата молба,процесуалният представител на ответника Д.С.Ж., адв. Е.К. е изразила становище, че иска е
процесуално допустим, но неоснователен.
Съдът при
служебна проверка на допустимостта на предявените искове констатира следното:На
първо място, при условията на евентуалност, са формулирани два петитума,като от заключителната част на исковата молба може
да се направи извод,че причина за това е
нееднозначната съдебна практика по въпроса как следва да бъде заявено искането
при иск с правна квалификация чл.439 от ГПК в случай,че ищецът оспорва изпълнението,позовавайки
се на изтекла погасителна давност.С
оглед на горното съдът намира,че в случая не се касае до две различни,заявени
при условия на евентуалност искания за защита с различно съдържание,а до едно
искане,формулирано при условията на евентуалност от граматически и теоретични съображения,залегнали по твърдения
на ищеца в съдебната практика,които не променят съдържанието на търсената
защита- отричане на изпълняеми права,което се реализира по реда на предявяване
на отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК.На второ място,отричането на
изпълняемото право се обосновава с въвеждането на два факта-изтекъл давностен
срок от 5 години от извършване на последното изпълнително действие от 2006 год.
,както и принудително събиране на всички дължими суми от съдлъжника по делото.
Второто основание е обосновано с
твърдения за неправилно приложение в изпълнителното производство на
разпоредбата на чл.76,ал.2 от ЗЗД,наместо разпоредбата на чл.76,ал.1 от ЗЗД по
отношение на принудително събрани суми от съдлъжника по същото изпълнително
дело за същите вземания Илия Петев,при което се е стигнало до незаконосъобразно
отчитане на събрани принудително суми
като погашения на лихви,наместо на главница. С иска по чл. 439, ал.
2 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението въз основа на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Като средство за защита на длъжника по висящ
изпълнителен процес с този иск се дава
право да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и
обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение
за неговото съществуване, за изискуемостта на вземането или за отговорността на длъжника за него ,при това такива факти,които не могат
да бъдат съобразени и взети предвид от
съдебния изпълнител,тъй като не са в кръга на предоставената му от закона
компетентност да съобрази.Следователно това могат да бъдат факти и обстоятелства,които не са включени в съдържанието на правомощията
на съдебния изпълнител,тъй като в противен случай защитата,която се осъществява е по реда на
обжалване на действията на съдебния изпълнител,респ. разпределението,която се
реализира не чрез иск извън рамките на
изпълнителния процес,а вътре в
него.Следователно , за да е допустим
иска по чл.439 от ГПК следва да заявят факти,които обосновават
правопогасяващо,правоизключващи или
правоунищожаващо възражение по отношение
на вземането,което не
е в кръга на компетентността на съдебния изпълнител да
вземе предвид.В настоящия случай второто заявено основание касае
законосъобразността на действията на съдебния изпълнител при разпределение на
постъпващите частични плащания от трето задължено лице и в резултат от изпълнение върху недвижим
имот.По гореизложените съображения ,те не представляват факти по смисъла на чл.439 от ГПК ,обосноваващи
възможност за допустимост на специалния установителен иск. С оглед на всичко
изложено по-горе са налице основания по чл.130 от ГПК за прекратяване на
производството по настоящото дело по претенцията за установяване недължимост на
вземания по изпълнителното дело на основание принудително събиране на всички
дължими суми от съдлъжника по същото изпълнително дело,тъй като искът на това основание е недопустим-не са въведени фактически
твърдения за обстоятелства по смисъла на
чл.439 от ГПК,които да рефлектират върху съществуването на изпълняемото
право,върху неговата изискуемост или върху отговорността на ищеца за него,които
съдебния изпълнител не би могъл да съобрази.
Не са констатирани служебно от съда други отрицателни
процесуални предпоставки или липса на положителни процесуални предпоставки,
водещи до извод за недопустимост на предявения иск.С оглед на изложеното по-горе,съдът намира,че книжата по
настоящото дело са разменени редовно и предявените искове са допустими на
заявеното основание-изтекъл давностен срок.
При горните констатации по отношение на редовността
и допустимостта на предявените искове, съдът намира,че ще следва да пристъпи
към насрочване на делото в открито
съдебно заседание-на основание чл.374,ал.2 от ГПК.
Съдът намира,че в настоящото
определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се
произнесе по допускането на доказателствата,заявени от страните.
Проект за доклад:
Ищецът Т.Х.П., лично и като съдружник в СД „Бат експрес-
Пееви и сие“ с ЕИК *********, чрез адв. И.Й. – Т., с адрес: *** е предявил
обективно съединени искове при условията на евентуалност, за приемане на
установено, че ищцата лично и като съдружник в СД „Бат експрес- Пееви и сие“ не
дължи на ответника каквито и да е суми по изпълнително дело № 20012120400094 по
описа на ДСИ Бургас, описани подробно в петитума на исковата молба и евентуален
установителен иск за приемане на установено, че ответника Ж. няма изискуемо
вземане срещу ищцата лично и като съдружник в СД „Бат експрес- Пееви и сие“ за
каквито и да е суми по изпълнително дело № 20012120400094 по описа на ДСИ
Бургас, подробно описани в исковата молба. Твърди, че всички вземания по изпълнителното дело са погасени по
давност, предвид липсата на изпълнителни действия за периода от 2006г. до днес,
както и поради извършено пълно погасяване на задължението от страна на
съдлъжника по изпълнителното дело -Илия Димитров Петев.Посочено е, че през 2001 г. Районен съд гр.Бургас е издал два броя изпълнителни листи, по силата на които
СД „БАТ-ЕКСПРЕС-ПЕТЕВИ И СИЕ“ е осъдено да заплати в полза на ответника Д.С.Ж.
сума в размер на 1300 /хиляда и триста/ лева, заедно със законната лихва,
считано от 14.06.2001г., и разноски 148лв., както и сума в размер на 34 200 /
тридесет и четири хиляди и двеста/ лева, заедно със законната лихва, считано от
14.06.2001г., и разноски 1189лв. И двата изпълнителни листа са издадени по реда
на чл.237 и 242-249 от ГПК /отм./ въз основа на несъдебно изпълнително
основание - запис на заповед.Въз основа на така издадените изпълнителни листи е
образувано изпълнително дело № 20012120400094 по описа за 2001г. на държавен
съдебен изпълнител при Съдебно изпълнителна служба (СИС)- гр. Бургас, с
взискател Д.С.Ж.. Към образуваното дело е присъединен и трети изпълнителен лист
от 08.05.2001г., по силата на който СД „БАТ-ЕКСПРЕС-ПЕТЕВИ И СИЕ“ е
осъдено да заплати в полза на ответника сумата от 13 830 /тринадесет хиляди
осемстотин и тридесет/ лева, ведно с разноски в размер на 282лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 500лв. Листът е издаден въз основа на запис на
заповед от 11.01.2001г., като в
този изпълнителен лист липсва задължение за заплащане на законна лихва. По
последният изпълнителен лист първоначално е образувано изпълнително
производство пред PC Поморие и е била събрана сума в размер на 8443 лв. Твърди
се,че срещу ищцата никога не са извършвани каквито и да е изпълнителни
действия. Тя не е извършвала доброволни плащания, не е получавала покана за
доброволно изпълнение, нито каквито и да е други книжа. В периода
01.10.2001г.-23.04.2004г ищцата е работила като счетоводител на фирма
„Маринер-ЕМ“ ЕООД, а не както твърди
ответника в „Маример“ ООД. През този период обаче в дружеството не са
получавани запорни съобщения от ДСИ, съответно работодателя не е удържал от
трудовото възнаграждение на ищцата суми за внасяне на вноски за изплащане на
задължението по изпълнителното дело. През 2017 г. е подала молба до ДСИ, с
която е поискала изпълнителното дело да бъде счетено за прекратено по силата на
закона, тъй като взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в
период от над 2 години. ДСИ е уведомил ищцата, че не са налице условията за
прекратяване, тъй като на 21.07.2016г. и 14.10.2016г. били извършени вноски.
Заявява, че вследствие на извършените удръжки от съдлъжника Петев, както и
проведените публични продажби на два недвижими имота, към днешна дата целият
дълг е погасен. В тази връзка счита, че ДСИ неправилно е погасявал по
изпълнителното дело само лихва и разноски, но не и главница. Счита, че
задълженията за главница и за лихва за забавено плащане се явяват еднородни
задължения и се погасяват по реда на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, съгласно който първо по
ред е най-обременителното и оспорва размера на определената от съдебния
изпълнител лихва. Сочи, наличието на доказателства в кориците на
изпълнителното дело и в тази връзка моли да бъде изискано пълно копие от
изпълнително дело 20012120400094 по описа на ДСИ Бургас. Прави възражение за
погасяване на вземанията по давност. Оспорва истинността на представеното с отговора на
исковата молба Удостоверение Изх. №13110/04.10.2017г., издадено от ДСИ Бургас.
Иска издаване на удостоверения, назначаване на експертиза, която да отговори на
въпроси посочени в исковата молба. Представя доказателства. Претендира разноски
по делото.
Предявените искове са с правно основание в чл. 124 във вр. с чл.439 от ГПК.
Ответникът Д.С.Ж., чрез пълномощника си адв. Е. Кавалджиена със съдебен адрес:*** оспорва основателността
на предявените искове и моли за тяхното отхвърляне. Счита за
законосъобразен постановения отказ на ДСИ за прекратяване на ИД на
основание настъпила перемция по чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК. Твърди, че на 24.09.2001 год. ПДИ адресирана до СД „БАТ-ЕКСПРЕС-ПЕТЕВИ И СИЕ”,
представлявано от Илия Димитров Петев, с ЕГН: ********** и Т.Х.П.,
с ЕГН: ********** е получена лично. След образуване на изпълнителното производство,
ответникът – взискател е искал извършване на множество изпълнителни действия /справка
за имотното състояние на съдружниците в дружеството, налагане на възбрана върху
недвижимо имущество собственост на длъжника Илия Петев, пристъпване към
принудителни изпълнителни действия - опис, оценка и публична продан на възбранения
имот, предприемане на действия по изпълнение спрямо Т. Патева чрез
налагане на запор върху трудовото й възнаграждение, което същата получава като
счетоводител в офиса на фирма „Маример” ООД, и др./. Твърди
се, че ДСИ е изпратил уведомление до Дружеството длъжник и солидарните съдлъжници
Т.П. и Илия Петев за насрочването на публична продан, като всичките са получени
от Илия Петев. В резултат на извършена справка в НОИ за трудовите
правоотношения на длъжниците е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Петев и по делото започват да постъпват
плащания от солидарните длъжници в СД Илия и Т. Петеви. Отговорността в
събирателното дружество е солидарна и неограничена и за задълженията му съдружниците
отговарят с цялото си имущество. Погасителната
давност не е изтекла, тъй като е прекъсвана с всяко действие на ДСИ, молба на
взискателя за предприемане на принудителни действие и всяко плащане извършено
от трето задължено на съдружниците-длъжници по делото лице. В конкретния случай
ищцата и другия солидарно задължен длъжник са извършвали плащания през целия
исков период от 2006 до 2017 год. по сметка на държавния съдебен изпълнител.
Счита,че както при доброволното изпълнение, така и в изпълнителния процес, при
частично плащане, което кредиторът е приел или не може да откаже поради
провеждането на принудително изпълнение, съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД,
задълженията се погасяват в определена поредност - най-напред разноските, след
това лихвите и най-после главницата. В материята на изпълнението гражданският
закон не прави никаква разлика между различните видове лихва - възнаградителна
или мораторна, договорна или законна. Иска издаване на удостоверение, както и
да бъде задължен съдебния изпълнител да представи копие на изпълнителното дело.
Претендира разноски по делото. Представя доказателства.
В допълнителната си
искова молба ищцата поддържа заявеното в исковата молба-че срещу нея не
са искани ,нито предприемани изпълнителни действия за период от над 2 години от
образуване на изпълнителното дело на 18.06.2001 год. ,като намира,че основания за прекратяване на
изпълнителното дело са настъпили още на 18.06.2003 год.Отново заявява,че не е
получавала покана за доброволно изпълнение,нито други книжа по делото,нито е
извършвала доброволни плащания.Позовава се на ТР № 2 по тълк д. І 2/2013 год.
на ОСГТК като сочи,че извършените от съдебния изпълнител различни видове
справки не представляват изпълнителни действия и не прекъсват
давността.Твърди,че в периода 01.10.2001 год. до 23.04.2004 год. е работила
като счетоводител в „Маринер-ЕМ“ ЕООД,а
не в „Маример“ ООД,като в дружеството-работодател в този период не са били
получавани цапорни съобщения от ДСИ,нито от дружеството са били удържани суми
от трудовото й възнаграждение за внасяне на
вноски за изплащане на задължението по изпълнителното дело.Намира,че
дори да се приеме,че след 18.06.2001 год. срещу нея са били извършвани
изпълнителни действия,то впоследствие са настъпили множестно други 2-годишни
периоди,в които такива действия не са извършвани и не са искани.Счита,че в
периода 09.08.2006 год. до 18.11.2016 год. ,видно от книжата по изпълнителното
дело,взискателят не е изисквал и съдебния изпълнител не е извършвал каквито и
да било изпълнително действия,като последната молба за предприемане на
действия е от 11.01.2006 год. на лист
182 от изпълнителното дело.С оглед на това смята,че на 11.01.2008 год. изпълнението е било
прекратено,а най-късно от тази дата е започнала сда тече и общата петгодишна
дпогасителна давност,която е изтекла към момента,тъй като не е прекъсвана на
нито едно от предвидените л чл.116 от ЗЗД основания.Отлбелязва,че бележките на
гърба на изпълнителния лист не удостоверяват взискателят да е изисквал
предприемане на изпълнителни действия през периода 2006 год.-2016 год.,а се касае
до постъпили плащания чрез удръжки от трудовото възнаграждение на Илия
Петев,събрани чрез принудително изпълнение,които не оборват твърдението за
бездействие на взискателя в продължение на повече от 10 години.Оспорва
твърденията на ответника за законосъобразно приложение в изпълнителното
производство на чл.76,ал.2 от ЗЗД,като счита,че е бил приложим реда на
чл.76,ал.1 от ЗЗД,тъй като за събиране в изпълнителното производство са били
лихви за забавено плащане,а не възнаградителни такива.С оглед на това намира,че
от събраните по изпълнителното дело 48629,30 лв. първо е следвало да бъде
погасена главницата от 27482,84 лв. като най-обременително задължение ,а
незаконосъобразното погасяване приложено от съдебния изпълнител е довело до
начисляване на лихва от 31937,64 лв. към
23.05.2017 год.,надвишаваща размера на главницата.Оспорва представени от ответника
писмени доказателства-официален документ-удостоверение от ДСИ .Прави нови
доказателствени искания.
В допълнителен отговор ответникът чрез пълномощника си
адв. Е.К. заявява,че поддържа всичко
изложено до момента,не излага допълнително съображения,тъй като смята,че
уточненията в допълнителната искова молба
не могат да обосноват промяна във вече изложената му позиция.Представя писмени доказателства,ангажира доказатества.
По делото няма обстоятелства,за
които да съществува установено от закона предположение или да са служебно известни или общоизвестни ,поради което да не се
нуждаят от доказване.
За основателността на отрицателния установителен иск с оглед на заявеното основание и въведените от ответника оспорвания ,ищцата
не носи тежестта да установи конкретни факти,извън задължението да посочи
от кой момент счита,че е започнал да тече давностния срок.В тази насока тя сочи
датата-11.01.2006 год.
В тежест на ответника е да
докаже
при условията на пълно и главно доказване,че притежава изпълняемо вземане, което не е погасено по давност,тъй
като по изпълнителното делото е искал и по негово искане са били
предприемани изпълнителни действия в рамките на различни изпълнителни способи
срещу ищцата,както и датите на посочените в писмения му отговор такива
действия.
Страните заявяват,че сочат доказателства за всички твърдени от тях факти.
Съдът намира направените от ищеца
и от ответника доказателствени искания за приемане на представени от тях при
предварителната размяна на книжа писмени доказателства,за относими към предмета на делото,тъй като те заявяват,че
посредством тях ще установяват наличието на посочените по-горе
факти,за които носят доказателствена тежест. Доказателствените искания са
допустими и необходими,тъй като законът не поставя ограничения за събиране на
тези доказателства за установяване на тези обстоятелства,а без събирането им и преценката им решението ще
бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка. Не е направено оспорване
от страните на автентичността на представени писмени доказателства, представляващи
частни документи,от насрещната страна. С оглед на горното ще следва да се приемат всички представени писмени доказателства.
Съдът счита за неоснователно направеното
от страните искане да бъде изискано от съда пълното копие на изпълнително дело
20012120400094 по описа на ДСИ Бургас. И ищецът, и ответника са страна в
изпълнителното производство и имат пълен достъп до него, което е видно и от
твърденията им в исковата молба и отговора на исковата молба, в които се
цитират документи и страници от изпълнителното дело, а ответника е представил с
допълнителния отговор и копия на част от документите. Ето защо на страните следва да се укаже, че в
тяхна тежест да установят твърдените от тях факти и в случай, че ДСИ отказва да
им предостави копие на исканите от тях документи имат възможност да поискат издаване
на съдебно удостоверение, което да послужи пред ДСИ за издаването на исканите
от тях копия или издаване на удостоверение от ДСИ, което да удостоверява съдържащата
се в документите информация, в случай, че действително не е възможно да се
направи копие на документите, поради остарялост на хартията.
Ищецът е оспорил истинността на
удостоверение изх. № 13110/04.10.2017 г., издадено от ДСИ Бургас. Тъй като представеното
удостоверение е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 от ГПК,
съдът указва на ищцата, че нейна е тежестта да докаже, че в платежните нареждания,
с които „Дафна ДК“ ООД е превеждала по сметка на ДСИ суми, ищцата не е посочена
като длъжник и не са й удържани суми от трудовото й възнаграждение от
посочената фирма, за погасяване на задължението по изпълнителното дело.
Ще следва да бъдат издадени
поисканите от ищеца съдебни удостоверения, след представяне на заплатена
държавна такса от по 5 лева за всяко от тях. Удостоверенията да се издадат
съобразно представените от ищеца проекти.
Съдът счита, че към настоящия
момент не следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане до разпит на
двама свидетели. Ищецът заявява, че с
тях ще се доказва твърдението си, че не е работила в дружеството „Дафна ДК“
ООД, за което обстоятелство ще й бъде издадено исканото удостоверение за пред
НАП. След представяне и запознаване с удостоверението, съдът ще направи
преценка дали следва да се уважи искането за разпит на свидетели.
Ще следва да бъде издадено и
поисканото от ответника съдебно удостоверение, след представяне на проект и
заплащане на дължимата държавна такса в размер на 5 лева.
Не следва да бъде допусната
поисканата от ищеца съдебно-икономическа експертиза,,тъй като тя е относима към
основанието на предявения иск,което съдът намира за недопустимо за изследване в
настоящото производство- погасяване на задължението, поради принудително
събиране на цялата дължима сума по изпълнителното производство от съдлъжника й
по същото изпълнително дело Илия Петев.
По изложените съображения и на
основание чл. 130 и 374 от ГПК и по доказателствата съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по настоящото търговско дело
№ 349 по описа за 2017 год. по
предявения иск по чл. 439 от ГПК основан на твърдения за недължимост на суми по
изпълнително дело изпълнително дело № 20012120400094 по описа на ДСИ Бургас от
длъжника –ищец Т.Х.П. на взискателя-ответник
Д.С.Ж. поради принудително събиране на цялата дължима сума по
изпълнителното производство от съдлъжника по същото изпълнително дело Илия
Димитров Петев.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито съдебно заседание за 25.06.2018 год. от 09,30 часа,за която дата и час да се призоват
страните,като им се връчи препис от настоящото определение,съдържащо и проект за
доклад,а на ищцата и препис от допълнителния отговор с приложения,депозирани от
ответника.
ПРИЕМА всички представени при предварителната размяна
на книжа писмени доказателства от страните.
ОТХВЪРЛЯ искането за допускане извършването
на съдебно-икономическа експертиза,която да отговори на поставените задачи от
ищеца в исковата му молба.
ДА СЕ издадат на страните
поисканите от тях съдебни удостоверения след внасяне на такса от по 5 лв. за
всяко от тях и прилагане на проект за удостоверение в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение.
ОТХВЪРЛЯ искането за изискване и
прилагане на изпълнително дело №
20012120400094 по описа на ДСИ
Бургас.
По искането на ищцата за допускане до разпит на двама свидетели
съдът ще се произнесе след събиране на данните
посредством поисканите за издаване съдебни удостоверения.
УКАЗВА на ответника да заяви ще
се ползва ли от удостоверение № 13110 от 04.10.2017 год. на ДСИ при Районен съд
–Бургас,приложено към писмения му отговор,за да се прецени налице ли са
основания за откриване на производство по оспорване по чл.193 от ГПК.
Определението,в частта,с която се
прекратява производството по делото на
едно от заявените в исковата молба основания,подлежи на обжалване пред
Апелативен съд Бургас в едноседмичен срок от
връчване на препис от настоящото определение на страните,а в останалата си част е окончателно.
Съдия: