РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Кърджали, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Ралица Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20245140200445 по описа за 2024 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 24- 1300- 000146/
07.02.2024г. издадено от Началник сектор „П.П“- К. към ОДМВР- К., с което е
наложено наказание по чл.178Е от ЗДвП глоба в размер на 50лв. на Т. Б. А. от
гр.****** с ЕГН ********** за извършено нарушение в гр.****** на
26.01.2024г. на чл.94 ал.3 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят А.,
който намира издаденото наказателно постановление за незаконно и
опорочено. Настоява, че обстоятелствата описани в него не отговарят на
фактическата обстановка, тъй като не е паркирал на забраненото място, а за да
освободи пътното платно и да пропусне движещите се по ул.******, е качил
управлявания от него автомобил на тротоара докато изчаква да се освободи
място за паркиране пред магазин „*******“, където трябвало да извърши
доставка. Това обяснил и на дошлите служители на полицията, но въпреки
това му бил съставен акт за установяване на административно нарушение.
Моли да се отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. В
съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не
1
се представлява. По делото е постъпило писмено становище от Началник
сектор ПП- К., с което оспорва жалбата като счита същата за неоснователна и
моли съда да потвърди наказателното постановление. Постъпила е молба от
юрисконсулта на ОДМВР- К., упълномощен от наказващия орган, с която
моли съда да потвърди наказателното постановление като претендира
юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като счита
същото за завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Районна прокуратура- К., редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На
26.01.2024г. свидетелите Н. П. и Й. Х.- служители в сектор „П.П“- К., били на
работа и извършвали обход на централната градска част в гр.***********.
Този ден около 10.40ч. те се намирали в гр.*********** на ул.****** до
магазин „*******“, където видели автомобил микробус марка „***********“
с рег.№ ********, който бил паркиран върху тротоара. Това място не било
означено по никакъв начин нито със знак, нито с маркировка от собственика
на пътя като паркомясто, а при паркирането на посочения автомобил нямало
никакво място за придвижване на пешеходците по тротоара. По това време в
МПС- то нямало водач, но по- късно жалбоподателят Т. А. дошъл при
полицейските служители и се представил за такъв като им дал и документите
на управлявания от него автомобил марка „***********“ с рег.№ ********.
Двамата свидетели П. и Х. му обяснили, че ще му бъде съставена глоба с фиш
за неправилното паркиране на тротоара, но жалбоподателят Т. А. изразил
несъгласие с това и пожелал да му се състави акт, който после да обжалва.
Поради това свидетелят Н. П. същия ден- 26.01.2024г., в присъствието на
колегата си Й. Х. съставил акт за установяване на административно
нарушение срещу жалбоподателя Т. А., който също се намирал там и го
подписал без възражения. На тази база на 07.02.2024г. било издадено и
обжалваното наказателно постановление, с което било наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50лв. на основание чл.178Е от
ЗДвП.
Настоящата съдебна инстанция установи тези факти на база гласните
2
доказателства дадени от свидетелите Н. П. и Й. Х., които си кореспондират с
другите събрани по делото писмени доказателства- АУАН серия ****** №
******** от 26.01.2024г., чиято доказателствена сила на основание чл.189 ал.2
от ЗДвП не бе оборена, както и другите писмени доказателства. Прочее други
такива, които да оборват установените факти, не бяха събрани.
От правна страна съдът установи следното: Процесната жалба е
допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена на
27.04.2024г. до административно- наказващия орган, т. е. спазен е
законоустановения 14-дневен срок от датата на връчване на наказателното
постановление, което е станало на 13.04.2024г. Както акта за установяване на
административно нарушение, така и наказателното постановление са
надлежно връчени според задължителните реквизити на ЗАНН. Посоченият за
нарушен текст на чл.94 ал.3 от ЗДвП задължава „За престой и паркиране в
населените места ППС да спират възможно най- вдясно на платното за
движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се
престой и паркиране на МПС върху тротоарите само на определените от
собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на пътя, ако
откъм страната на сградите остава разстояние най- малко 2 метра за
преминаване на пешеходци.” Фактическият състав обаче на санкционираното
нарушение се съдържа в нормата на чл.178е от ЗДвП, според която се наказва
с глоба от 50 до 200лв. лице, което паркира пътно превозно средство в паркове,
градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на
тротоари в населените места извън разрешените за това места. Безспорно се
доказа от събраните по делото доказателства, че автомобил марка
„***********“ с рег.№ ******** на датата 26.01.2024г. е паркиран в
нарушение на правилата за движение по пътищата уредени с чл.178е от ЗДвП.
При тези обективирани данни и липсата на установяване, че на посоченото
място- тротоар, в населеното място гр.********, към датата на деянието е
разрешено паркирането, за което обстоятелство тежестта да го докаже лежи
върху жалбоподателя, то издаденото наказателно постановление се явява
законосъобразно, тъй като е извършено описаното административно
нарушение. При определяне на наказанието са взети всички относими към
деянието и дееца обстоятелства и е наложено наказание в минимално
предвидения размер от глоба 50лв.
3
Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на
материалния закон в хода на административно наказателното производство.
Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното
наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от
компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния
състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е
било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените
в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е
осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна
квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните
правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да
опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото
описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа
обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и
на санкционната такава. Настоящата инстанция не споделя довода на
жалбоподателя, че нарушението не е извършено, тъй като той дори не е слизал
от колата, защото такива факти не бяха установени по делото.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административно
наказващият орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно който заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150лв. В
случая по делото е проведено едно съдебно заседание с разпит на двама
свидетели, на което не е взел участие процесуалният представител на
наказващия орган, но същият е изготвил и депозирал и писмена защита,
поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 80лв.
Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата
на ОДМВР- К., именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице
(чл.37 ал.2 от Закона за МВР) следва да бъдат присъдени разноските по
делото. Ето защо, Съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24- 1300- 000146/
07.02.2024г. издадено от Началник сектор „П.П“- К. към ОДМВР- К., с което е
наложено наказание по чл.178Е от ЗДвП глоба в размер на 50лв. на Т. Б. А. от
гр.******** с ЕГН ********** за извършено нарушение в гр.****** на
26.01.2024г. на чл.94 ал.3 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Т. Б. А. с адрес гр.******* ул.******* с ЕГН ********** да
заплати на ОДМВР- К. сумата от 80лв. представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението
му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали:_______________________
5