РЕШЕНИЕ
№ 21189
гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело №
20241110101251 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена от „С.в.“ АД искова молба
срещу Д. П. Д., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о,
ал. 1 от Закона за водите и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумите както следва: 3 380,89 лева – главница, представляваща стойност на потребена
вода за периода от 01.02.2015 г. до 02.03.2023 г., ведно със законната лихва от
13.10.2023 г. до изплащане на вземането; 950,16 лв. – мораторна лихва за периода от
09.02.2014 г. до 08.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 56568/2023 г., по описа на СРС, 180-
ти състав.
В исковата молба ищецът излага твърдения за наличие на облигационно
отношение, възникнало с ответника, въз основа на неформален договор за
предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ВиК услуги (доставка
на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води) в посочения обект, като
купувачът не е заплатил дължимата цена. Искането към съда е да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
излага твърдения, че ищецът е начислил сумата без основание и в нарушение на ОУ и
на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. Счита, че не са спазени законовите изисквания
съобразно действащата нормативна уредба при отчитането на общите и
индивидуалните водомери. Оспорва количеството реално доставени и потребени в
имота ВиК услуги през исковия период. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност и развива подробни съображения в тази насока. Моли съда да отхвърли
исковите претенции. Претендира разноски.
1
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона
за водите.
За основателността на заявената претенция в тежест на ищеца е да докаже
пълно и главно по делото, че ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало
между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е
доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност
възлиза поне на претендираните суми.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или
прекъсване на погасителната давност.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираните вземания.
Законът изрично урежда кои лица са потребители на В и К услуги. Според § 1,
ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги (обн. ДВ бр. 18/25.02.2005г.), потребители на водоснабдителните и
канализационните (В и К) услуги по чл. 1, ал. 1 от закона са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи получаването на ВиК услуги се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него (тях) лица и от ДКЕВР към МС. Същите влизат
в сила в едномесечен срок след публикуването им в поне един централен и един
местен ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
абонатите.
Предмет на настоящото производство са задължения за доставени ВиК услуги
за имот, представляващ ап. 132, находящ се в гр. София, /адрес/.
От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че през
исковия период Д. Д., в качеството й на собственик на процесния апартамент, е имала
качеството потребител на ВиК услуги. Обстоятелството, че през исковия период
ответникът е бил собственик на имота, намира опора в приложената на л. 5 по делото
справка от АВ по партидата на ответника, от която се установява, че чрез договор за
покупко-продажба, същата е придобила правото на собственост върху ап. 132, находящ
се в гр. София, /адрес/, през 2005г., закупувайки го от Н. И.Ц. и С. И. Д.. В подкрепа на
извода, че ответникът е имал качеството потребител са и останалите ангажирани от
ищеца писмени доказателства, в частност заявление за промяна на брой потребители
/л. 9 гърба/, жалба /л. 7/, изготвена и подадена от Д. Д. до „С.в.“, талон за пломбиране
на водомер /л. 10/ издадена на името на ответника за процесния имот, молба заявление
от 2020г., подадена от ответника до „С.в.“.
Налице е и втората кумулативно изискуема се предпоставка за уважаване на
предявения иск, а именно, ищецът да е доставял ВиК услуги в претендираните
количества в посочения обект. Този извод намира опора в техническата част на
допуснатата комплексна съдебно-техническа и съдебно счетоводна експертиза, която
съдът кредитира като пълна, мотивирана и изготвена от лица, притежаващи нужните
знания и професионална квалификация. Видно от заключението на инж. Я.,
2
процесният имот е водоснабден и ищцовото дружество през исковия период е
доставяло ВиК услуги до него. От заключението на вещото лице се установява, че
през исковия период 01.02.2015г. – 02.03.2023г. общото количество доставена вода е
1298.55 куб.м., като стойността на доставените ВиК услуги е 3126.42лв., което
обуславя извода, че заявената претенция се явява частично основателна.
С оглед извода за частична основателност на предявения иск съдът следва да
разгледа възражението, формулирано с отговора на исковата молба за погасяване по
давност на част от вземанията на ищеца.
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В този смисъл вземанията на ищцовото дружество
съдържат всички гореизброени признаци, поради което същите са периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1
ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения, каквито са процесните за главници, давността тече от деня на
падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение/. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на
доставените ВиК услуги са възникнали като срочни – според чл. 31, ал. 2 от Общите
условия на водоснабдителното дружество от 2006 г., респ. чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016
г., потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Следователно за всяка една от
претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи процесния период,
тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срокът за тяхното
заплащане.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението,
когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК.
В процесния случай заявлението е депозирано на 13.10.2023г., респективно
погасени по давност са вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 13.10.2020г.
В таблица № 1 към изготвената комплексна съдебно-техническа и съдебно
счетоводна експертиза /л.84/ са посочени номерата на фактурите, за каква стойност са
същите и датата на издаването им, респективно погасени по давност са задълженията
за периода 01.02.2015г. – м.08.2020г. вкл.
За останалата част от периода 01.09.2020г. – 02.03.2023г., видно от Таблица № 4
от заключението на вещите лица, са доставени ВиК услуги на стойност 1170.63лв., за
която част исковата претенция се явява основателна. Над тази сума до максимално
предявения размер от 3380.89лв. или за разликата от 2210.26лв., искът е
неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно общите условия на ищцовото дружество, плащането на цената на
доставяните услуги е дължимо в 30-дневен срок от датата на фактурирането за
съответния месец / чл. 33, ал. 2 от ОУ /. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД след
изтичането на този срок потребителят на услугите изпада в забава и дължи мораторна
лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху неизпълнените задължения. Дължимата се
мораторна лихва върху уважената част на претенцията за доставени ВиК услуги за
периода 01.09.2020г. – 02.03.2023г., е в размер на 142.76лв. за периода 31.10.2020г. –
08.04.2023г, след приспадане на размера на лихвите, върху погасените по давност
3
вземания
По изложената аргументация следва извода за частична основателност на
заявената акцесорна претенция, като същата се явява основателна за сумата от
142.76лв. за периода 31.10.2020г. – 08.04.2023г., като над тази сума до максимално
претендирания размер от 950.16лв. или за разликата от 807.40лв., акцесорната
претенция се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора, с оглед уважената и отхвърлена част на заявените
претенции, следва да бъдат разпределени разноските по делото. Предявени са искови
претенции за суми в общ размер 4331.05лв., уважената част е в размер на 1313.39лв.,
респективно отхвърлената част е в размер на 3017.65лв., при каквото съотношение
следва да бъдат разпределени разноските по делото.
На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 935.23лв., от които
86.62лв. – държавна такса в заповедното производство, 50.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, 98.61лв. – държавна такса в исковото
производство, 600.00лв. – депозит вещи лица и 100.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
разноски с оглед уважената част на исковете в размер на 283.60лв.
От представения на л. 59 исковото производство договор за правна защита е
съдействие се установява, че адв. Н. И. е осъществи безплатна правна помощ,
респективно на същия се дължи възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., с
оглед отхвърлената част на исковете.
Размерът на възнаграждението, определен с оглед цената на исковите
претенции, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е 733.10лв. С оглед отхвърлената част на
исковете, в полза на адв. И. следва да се присъди възнаграждение в размер на
510.78лв.
От представения на л. 28 заповедното производство договор за правна защита е
съдействие се установява, че адв. М.Л. е осъществи безплатна правна помощ,
респективно на същия се дължи възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., с
оглед отхвърлената част на исковете.
Осъществените от адв. Л. процесуални действия в хода на заповедното
производство се ограничават до депозиране на възражение по чл. 414 ГПК.
В Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о.,
ТК, е пояснено, че заповедното производство е уредено като едностранно, затова в чл.
7, ал. 7 НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства –
производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на
изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези производства се
осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този случай
минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба №
1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за
иницииране на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне,
а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен
характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита
на длъжника, в този смисъл – определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч.
т. д. № 3074/2018 г., Определение № 1821/23.08.2021г. на СГС, постановено по гр.д. №
7006/2021г.
На следващо място за пълнота следва да се отбележи, че съгласно практиката на
4
СЕС, обективирана в решения постановени по дела С-427/16 и С-428/16, съдът, след
като съобрази фактическата и правна сложност на делото, може да присъди
възнаграждение под определения минимален размер по Наредба № 1 за минималните
адвокатски възнаграждения.
По аргумент от изложеното следва извода, че при подадено възражение от
длъжника, чрез процесуален представител, осъществил безплатна правна помощ по
смисъла на чл. 38 ЗАдв. на адвоката се дължи възнаграждение по реда на чл. 6, т. 5 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, което е в размер на 200.00лв.
С оглед отхвърлената част на исковете, в полза на адв. М.Л. следва да бъде
присъдено възнаграждение в размер на 139.35лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Д. П. Д.,
ЕГН **********, дължи на „С.в.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1
от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите както следва: 1170.63лв. – доставени,
но незаплатени ВиК услуги за периода 01.09.2020г. – 02.03.2023г., до имот,
представляващ ап. 132, находящ се в гр. София, /адрес/, ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.10.2023г. до окончателно
изплащане на сумата и 142.76лв. - мораторна лихва за периода 31.10.2020г. –
08.04.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 56568/2023 г., по описа на СРС, 180-ти състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ претенцията с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал.
1 от Закона за водите, в частта, за сумата от 2210.26лв – доставени ВиК услуги за
периода 01.02.2015г. – м.08.2020г. вкл., ведно със законна лихва върху тази сума от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.10.2023г. до окончателно
изплащане на сумата и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в частта за
сумата 807.40лв. – мораторна лихва за периода 09.02.2014г. – 30.10.2020г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА Д. П. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „С.в.” АД, ЕИК **********, сумата от 283.60лв. – разноски с оглед
уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „С.в.” АД, ЕИК **********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., да
заплати на адв. Н. И. И. от САК, сумата от 510.78лв. – адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ в исковото производство с оглед уважената част на
исковете.
ОСЪЖДА „С.в.” АД, ЕИК **********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., да
заплати на адв. М.Л. Л. от САК, сумата от 139.35лв. – адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ в заповедното производство с оглед уважената част
на исковете.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5