№ 1145
гр. Бургас, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20222120203952 по описа за 2022
година
Производството е образувано по жалбата на М. К. Т., ЕГН: **********, с адрес:
****************, против Наказателно постановление №22-0769-001887/01.09.2022г.,
издадено от Р. Т. П. – началник група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция, с което за
нарушение по чл.21 ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП, са наложени
наказания „глоба” в размер на 700 лева и „лишаване от право да се управлява МПС” за срок
от 3 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се
излагат доводи в тази насока. В съдебно заседание жалбоподателят – редовно уведомен, не
се явява и не се представлява.
За административнонаказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се явява
юк. Желязкова, която моли за потвърждаване на НП и заявява, че поддържа изцяло
становището си, депозирано по делото, в което се претендират разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 02.11.2021г. в 23,26 часа в Община Бургас, на път ПЪРВИ КЛАС № Е773, км.491
до бензиностанция „Ромпетрол“, в посока от кв.Ветрен към КПП-1, М. К. Т., ЕГН:
**********, управлявала лек автомобил Ауди А3, с рег.№ ******, собственост на *. *. *.,
ЕГН: **********. Автомобилът се движел с наказуема скорост от 141км/ч. при ограничение
1
на скоростта за движение в населено място, въведено с пътен знак В-26 до, 90 км/ч.
Нарушението е установено и заснето с ATCC MuitaRadar с фабр.№ 00209D32D4F9, снимка
№ S000680F167, с отчетен толеранс на измерената скорост от -3%.
Собственикът на автомобила - *. *. *., ЕГН: **********, попълнил декларация по
чл.188 ЗДвП от 25.05.2022г. /л.13 от делото/, в която посочил, че М. К. Т., ЕГН: **********,
е управлявала автомобила на процесните място и време. На същата дата на
жалбоподателката М. К. Т., ЕГН: **********, също е попълнила декларация по чл.188
ЗДвП, като също е посочила себе си като водач на автомобила.
За констатираното св. М. съставил срещу жалбоподателката АУАН с бл. № 67825, като
квалифицирал нарушението като такова по чл.21, ал.2 ЗДвП. АУАН бил връчен на
жалбоподателката, която го подписал и получил копие от него. Въз основа на АУАН на
01.09.2022г. било издадено и процесното НП, като АНО възприел фактическата обстановка,
описана в акта. Ето защо, и на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП, наложил на
жалбоподателката наказания „глоба” в размер на 700 лева и „лишаване от право да се
управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Техническото средство – преносима система за контрол над скоростта АТСС
MultaRadar c фабр.№ 00209D32D4F9, към датата на заснемане на нарушението било годно и
калибрирано /видно от приложените Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№10.12.4888 /л.18 от делото/, Уведомление от Българския институт по метрология във
връзка с извършена последваща проверка и Протокол за проверка №28-С-
ИСИС/10.08.2021г. /л.16-17 от делото/.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на
актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съдът кредитира
изцяло. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.15 ЗДвП - изготвените с технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки
са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради
което и съдът кредитира изцяло, приложените по преписката и в хода на съдебното
следствие снимки (запис).
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59,
ал.2 ЗАНН /доколкото процесното НП е връчено на 27.09.2022г., а жалбата е депозирана на
10.10.2022г./, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
2
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Р. П. –
началник група Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от
компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Жалбоподателят е подписал и е получил акта.
Съдът счита, че както в АУАН, така и в НП са посочени всички необходими, законови
реквизити. На първо място, точно е посочено мястото на извършване на нарушението, а
именно: в Община Бургас, на път ПЪРВИ КЛАС № Е773, км.491 до бензиностанция
„Ромпетрол“, в посока от кв.Ветрен към КПП-1. Така посоченото място е описано по начин,
даващ възможност да се разбере, къде е извършено превишаването на скоростта от страна на
жалбоподателката, поради което и възможността на същата да разбере обвинението не е
била накърнена. В АУАН и НП е посочено също така, че в този участък важи ограничение
на скоростта от 90 км/ч. за населено място, както и наказуемата скорост, като коректно е
приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата
техническа грешка при измерването на скоростта. По делото е приложена и снимка по чл.10,
ал.3 от Наредбата.
Към датата на нарушението АТС е било преминало задължителната последваща
техническа проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Следователно то е притежавало
техническите характеристики и параметри, съгласно одобреното средство за измерване,
регистрирано в държавния регистър на одобрените средства за измерване и е било в
състояние да изпълнява в пълен обем предназначението си.
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.12.4888 /л.18 от делото/
се установява, че процесното техническо средство – преносима система за контрол над
скоростта АТСС MuitaRadar с фабр.№ 00209D32D4F9 е одобрен тип средство за измерване,
преминало проверка през месец август 2021г., във връзка с което е издаден Протокол за
проверка №28-С-ИСИС/10.08.2021г. /л.16-17 от делото/. За пълнота следва да се има
предвид, че горното се явява и публичноизвестно обстоятелство, доколкото на страницата
на БИМ се подържа „Регистър на одобрените типове средства за измерване“. По делото е
приложен и Протокол за монтаж на пътни знаци /л.19 т делото/, от които е видно че в
процесния пътен участък важи ограничение на скоростта от 90 км/ч.
Собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да
предостави в съответната териториална структура на МВР, писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В
противен случай той е лицето, което носи отговорност за извършеното нарушение. В
конкретния случай жалбоподателят - Т., е подала декларация, в която е посочила, че именно
тя е управлявала автомобила, поради което и правилно е била санкционирана с издаденото
постановление.
3
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй
като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв
е бил запознат и към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в
това число и задълженият му по чл.21, ал.2 ЗДвП, да избира определена скорост и спазва
въведени пътни ограничения за скорост при управление на МПС, които задължения обаче в
настоящия случай съзнателно не е спазил.
Неоснователно се явява и възражението на жалбоподателката във връзка с изтичане на
процесните давностни срокове.
Съгласно чл.34, ал.1, изр.второ от ЗАНН, не се образува административно-
наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението. Оттук следва, че по-дългият давностен срок от
една година за съставяне на АУАН е винаги субсидиарен спрямо по-краткия тримесечен
срок и приложението на единия от двата срока се поставя в зависимост от това кога
личността на нарушителя е станала известна на актосъставителя. Изводът е, че актът следва
да се състави при спазване на по-краткия давностен срок от три месеца в случаите, в които
контролните органи установят едновременно признаците на нарушението и личността на
нарушителя.
Няма спор по делото, че нарушението е извършено на 02.11.2021г., както е посочено
и в самото наказателно постановление и се признава от въззивника. Няма спор също
относно факта, че нарушителят е установен на 25.05.2022г. /датата на попълване на
декларация по чл.188 от ЗДвП от страна на собственика и водача на МПС-то/, както и че
АУАН срещу жалбоподателката е съставен на 31.05.2022г. При така установените безспорни
факти, нарушителят е открит на 25.05.2022г., от която дата започва да тече и тримесечният
срок за съставяне на АУАН, а като е съставен на 31.05.2022г., е спазен законоустановения
в чл.34, ал.1, изр.второ от ЗАНН тримесечен срок от откриване на нарушителя и
едногодишния срок от извършване на нарушението.
С оглед на всичко гореизложено на жалбоподателя следва да се наложи наказание
съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП, а именно глоба от 700 лв.,
който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпросът за намаляването
му, както и „лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 3 месеца.
В конкретния случай не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Маловажни са нарушенията, които разкриват по - ниска степен на обществена опасност в
сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по „наличието на очевидност,
несъмненост на маловажността на извършеното нарушение“. Процесното деяние не се
отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл.28 от
ЗАНН би било незаконосъобразно. Управлението на пътно превозно средство е дейност с
повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението
с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със
завишена обществена опасност.
4
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН
(нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл.143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл.77 и чл.81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, АНО е направил искане за присъждане на
такива /в становището си по делото, което заявява, че поддържа/. При определяне на
дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата
на чл.63, ал.5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита
в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи възнаграждение в размер на 80лв.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0769-001887/01.09.2022г.,
издадено от Р. Т. П. – началник група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция, с което на
жалбоподателя - М. К. Т., ЕГН: **********, с адрес: ****************, за нарушение по
чл.21 ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП, са наложени наказания „глоба” в
размер на 700 лева и „лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА М. К. Т., ЕГН: **********, с адрес: ****************, да заплати на ОД
МВР гр.Бургас, сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в
производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5