ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 327
гр. Бургас, 04.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четвърти
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно частно
гражданско дело № 20212000500393 по описа за 2021 година
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№ 262630/10.08.2021г. на ЯОС от
„Български пощи“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Акад. Стефан Младенов“ № 1, бл.31, чрез ю.к.
Я.Д., съдебен адрес за кореспонденция: гр. Б., ул. “Ц. П.“ № *, против
определение № 260201 от 23.07.2021г. по гр.дело № 38 по описа за 2021г. на
Ямболския окръжен съд, с което на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК е
постановено спиране на производството по делото, поради наличие на висящо
наказателно производство, решението по което ще има значение за
правилното решаване на спора. Твърди, че атакуваното определение на ЯОС
не е правилно, понеже предявеният иск е с правно основание чл.203, ал.2 КТ
и претенцията е за заплащане на вреди, в резултат от извършено
престъпление. При условията на евентуалност в исковата молба се твърди
умисъл на деянието, ето защо частният жалбоподател счита, че образуваното
гражданско производство не е обвързано от решението по висящото
наказателно такова. При изложеното моли за отмяна на цитираното
определение и връщане на делото на ЯОС за продължаване на
1
съдопроизводствените действия. Не ангажира доказателства.
Препис от жалбата е връчен на противната страна, която не депозира
отговор, не изразява становище, не сочи доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.275 ГПК от легитимирано лице и е
допустима.
Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството пред ЯОС е образувано по искова молба вх.№
260778/08.02.2021г. на ЯОС, депозирана от „Български пощи“ ЕАД, против В.
Д. Т., ЕГН: ********** с предявен иск с правно основание чл.203, ал.2 КТ, вр.
с чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 28 980лв., представляваща обезщетение
за нанесени вреди на дружеството в същия размер, ведно с направените
съдебно-деловодни разноски.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени
правопораждащите факти, а именно: твърди се, че в резултат от
недобросъвестни действия от страна на ответницата по частната жалба, от
спестовните влогове на поименно изброени в исковата молба лица
неправомерно са изтеглени суми, в общ размер на претендираната по делото
главница.
Съгласно сключения между частния жалбоподател и трето лице –
„Банка ДСК“ ЕАД, договор, „Български пощи“ ЕАД носи отговорност за
неправомерните действия на служителите си за нанесени вреди на „Банка
ДСК“ ЕАД.
На това основание и като е взел предвид, че пред РС - гр. Ямбол е
висящо наказателно производство за установяване и налагане на наказание на
ответницата по частната жалба за извършено престъпление по чл.202 НК –
длъжностно присвояване, Окръжен съд Ямбол е приел, че е налице
хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК: „когато в същия или в друг съд се
разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване
на спора“ и е постановил обжалваното определение.
2
Апелативен съд Бургас, след като се запозна с преписката по гр.д.№
38/2021г. на ЯОС, съобрази следното:
Видно от исковата молба и както вече бе изложено по-горе, искът е
основан на твърдения за неправомерни действия, извършени в нарушение на
вътрешни правила за работа на „Български пощи“ ЕАД – работодател на
ответницата по частната жалба. В резултат от тях, според ищеца, Т. е
присвоила средства от спестовните сметки при „Банка ДСК“ ЕАД на
изброени в исковата молба лица.
На основание сключен договор между „Банка ДСК“ ЕАД и
„Български пощи“ ЕАД, второто дружество е възстановило сумите по сметка
на първото и така е понесло вреди, чието обезщетяване претендира по това
дело.
С допълнителна молба – стр. 144 по гр.д.№ 38/2021 ЯОС, ищецът е
въвел и допълнително основание за отговорност на ответницата – наличие на
умисъл при извършване на деликта.
Изложението на обстоятелствата по исковата молба сочи на
идентитет между описаните неправомерни действия по твърдения деликт,
обусляващ гражданската отговорност и изпълнителното деяние на чл.202 НК
по обвинителния акт, внесен в РС Ямбол против В.Т. за извършени
престъпления по НК – за присвояване на чужди пари в големи размери, което
престъпление е било улеснено чрез извършване на други престъпления –
съставяне на неистински частни документи, въвеждане на трети лица в
заблуждение, с цел да набави за себе си имотна облага и др.
Установяването на извършено престъпление, според настоящия съд,
е от съществено значение за разрешаване на гражданско-правния спор между
страните, защото вината предпоставя обема на отговорност на отчетника,
който, при липса на умисъл, при непредпазливост или допуснати технически
грешки отговаря при условията на чл.207 КТ. При условие, че по правилото
на чл.300 ГПК гражданският съд е задължен да вземе предвид влязлата в сила
присъда относно извършване на деянието, неговата противоправност и
наличието на вина на дееца, БАС счита, че решението на наказателния съд и
формата на вина ще предопределят размера на претендираното обезщетение.
3
Затова крайното разрешение по висящия наказателен процес ще е от
съществено значение, защото е пряко свързано с паричния еквивалент на
твърдения деликт.
Налага се заключение, че частната жалба не е основателна и
определението на ЯОС подлежи на потвърждаване.
Водим от изложеното, БАС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260201 от 23.07.2021г. по гр.дело
№ 38 по описа за 2021г. на Ямболския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчване
на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4