Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 09.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд-Русе, 7 състав,
в открито заседание на 16 декември, през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
Йълдъз Агуш
при участието на секретаря Мария Станчева и прокурора
Николай Николов, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 729 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 – чл.207
от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.
Ищцата Н.Д.Г. *** твърди, че с влязло в сила решение № 731/23.10.2019 г.,
постановено по АНД № 1208/2019 г. по описа на Районен съд – Русе било отменено
издаденото срещу нея наказателно постановление № 19 – 1085 - 000913 от 09.04.2019
г. на началник сектор ПП при
ОД на МВР Русе,
с което на Н.Д.Г. ***, на основание чл.178е от
ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева.
Поддържа, че в производството при предходното разглеждане на административнонаказателното
дело, водено като АНД № 1208/2019 г. по описа на Районен съд – Русе, била
представлявана от адвокат, с когото на 10.09.2019 г., сключила договор за
правна защита и съдействие № 0170241/10.09.2019 г., като при сключването на
договора заплатила в брой договореното адвокатско възнаграждение, в размер на
300 лева по договора.
Заявява, че заплатеното възнаграждение за нея представлява имуществена
вреда, която е пряка и непосредствена последица от отмененото незаконосъобразно
наказателно постановление.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника – ОД на МВР
Русе, да й заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди в посочения размер
от 300 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Претендира направените деловодни разноски, за които представя списък.
Ответникът ОД на МВР Русе, чрез процесуалния си представител, е депозирал
писмен отговор, в който развива съображения за неоснователност на предявения
иск и моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли.
Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение в настоящото съдебно производство, ако същото е в размер над
300лв.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за допустимост
и основателност на предявения иск.
Съдът,
като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Искът е предявен от лице, разполагащо с правен интерес, срещу пасивно
процесуално легитимиран ответник /чл.205 от АПК/, след отмяната на наказателното
постановление, от което се претендират вредите, поради което е допустим.
Разгледан по същество, той е основателен.
От материалите по приложеното АНД № 1208/2019 г. по описа на Районен съд –
Русе се установява, че в производството по предходното разглеждане на делото,
водено като АНД № 1208/2019 г. по описа на Районен съд – Русе, ищецът, в
качеството на жалбоподател, бил представляван от упълномощен адвокат - адв. Д.С.
от РАК. Между ищеца и упълномощения адвокат бил сключен договор за правна
защита и съдействие с № 0170241/10.09.2019 г. по който, за оказване на правна
помощ и съдействие по посоченото дело, било договорено възнаграждение в размер
на 300 лева за процесуално представителство пред РРС по АНД № 1208/19г. на РРС.
В договора е записано, че сумата била платена в брой при сключването му,
поради което в тази част той има силата на разписка, удостоверяваща заплащането
на възнагражденията (в този смисъл и т.1 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК).
Основният спорен въпрос по делото остава дали заплатеното възнаграждение, претендирано
като имуществена вреда, съставлява пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразното наказателно постановление.
С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г.,
ОСС, I и II колегия, на този въпрос беше даден положителен отговор като беше
прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления
изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и
отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4
от същия закон. В мотивите е посочено, че щом едно от условията по АПК за
образуване на производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е административният акт да е
отменен и след като в производството по отмяната му гражданина е ползвал
адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то заплатеният на
адвоката хонорар за осъществяване на тази защита съставлява имуществена вреда,
която е в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление и е
непосредствена последица от него, а не неприсъщ разход.
Действително, както сочи и ответникът и както се приема в мотивите на
тълкувателното решение на ВАС, институтът на обезщетението от непозволено
увреждане не е и не може да се превърне в средство за неоснователно
обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и
съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на
обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от ЗА, т.е. да е
"обоснован и справедлив" и следователно съразмерен на извършената
правна защита и съдействие. Той следва да обезщети страната за действително
понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено
увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е
от страните в производството. Критериите за преценка кога заплатеното
адвокатско възнаграждение може да бъде
намалено, защото не съставлява пряка и непосредствена последица от отменения
незаконен акт, са изяснени в Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГК.
В него се приема, че това може да стане, ако бъде установено, че
изплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното (в
случая административнонаказателното) дело и надвишава съществено разумния и
обичаен размер на дължимото възнаграждение. В този случай изплатеното в повече
няма да се намира в причинна връзка с незаконното обвинение и няма да е
необходима последица от него.
Изхождайки от критериите, очертани в посочените тълкувателни актове на ВАС
и ВКС, настоящият съдебен състав намира, че размерът на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение за защита и процесуално представителство по АНД № 1208/2019 г. по описа на Районен съд –
Русе кореспондира на правната и фактическа сложност на делото и обезпечава легитимни
цели и по – специално справедливото възмездяване на високоотговорния труд на
адвоката (в тази връзка вж. съображенията по т.1 от Решение на Съда на ЕС
(първи състав) от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 и
мотивите на решение № 9273 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3002/2015 г.,
III о.). За производството пред РРС то е уговорено и заплатено в минималния
размер от 300 лева съгласно чл.18, ал.2 и ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Касае се до обичаен като правна и фактическа сложност случай, поради което
не са налице основания за присъждане на обезщетение под посочения минимум.
Съгласно изричното правило на чл.2, ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г.
възнагражденията за процесуално представителство се дължат именно за всяка
инстанция, включително и при връщане на делото за ново разглеждане.
По тези съображения следва да се приеме, че заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение съставлява пряка и непосредствена последица от отмененото
незаконосъобразно наказателно постановление. Налице са всички изискуеми елементи
от фактическия състав на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което същият следва
да бъде уважен в пълен размер.
Неоснователно е възражението на ответника, че е неоснователна претенцията
за присъждане на законна лихва върху направените разноски в съдебното
производство по обжалване на НП.
В
конкретния случай претенцията за главница, не е за
присъждане на разноски, направени в съдебно производство, а за заплащане на
обезщетение за претърпяна загуба в размера на направените разноски за
адвокатска защита в административно-наказателното производство по отмяна на
незаконосъобразно НП, които са вреда по
смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и на ТР № 1 от 15.03.2017 г., постановено по т.
д. № 2/2016 г. на ОСС на Първа и Втора колегии на ВАС.
Върху
размера на присъденото от съда обезщетение за имуществени вреди се дължи и
законна лихва в случай, че такава изрично е поискана. Съобразно приетото в т. 4
на ТР № 3/2004 г. по ТД № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, началният момент, от който
лихвата за забава може да се претендира е датата, на която е влязло в сила
решението, с което е отменено атакуваното НП.
В
конкретния случай се претендира присъждане на лихва, считано от датата на предявяване на иска, поради което следва лихвата
върху главницата да се присъди, считано от 19.11.2019г. до
окончателното й изплащане.
При този
изход на делото основателна е претенцията на ищеца за присъждане на направените
в това съдебно производство разноски, включително за държавна такса и
възнаграждението за един адвокат.
С
отговора на исковата молба ответникът прави възражение за прекомерност на
претендираната сума и моли същата да бъде намалена, ако е над 300лв.
Видно от
договор за правна защита и съдействие, сключен на 16.12.19, с № 001361, между Н.Г.
и адв.Д.С., по този договор е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на
300лв., което е заплатено от ищцата в брой при подписването на договора.
Съгласно чл.
78, ал. 5 от ГПК, приложим на основание чл. 144
от АПК и § 1 от ЗР на ЗОДОВ, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат
е прекомерно, съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по малко
от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съгласно чл.
8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела с определен материален интерес възнаграждението, при
интерес до 1000 лева, какъвто е настоящият случай, е 300лева. Такова е и
възнаграждението по граждански дела с аналогичен материален интерес съгласно
разпоредбата на чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
С оглед
фактическа и правна сложност на делото, както и наличието на горепосочените
тълкувателни решения, съдът намира, че договореното адвокатско възнаграждение
по настоящото дело в размер на 300 лв. не е прекомерно,
същото е определено в размера, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съобразно
чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът следва да осъди ответника да заплати разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., както и внесената държавна такса от 10 лв.,
или в общ размер на 310 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ОД на МВР Русе, с адрес гр.Русе, бул.“Ген.Скобелев“ № 49, представлявана от директора Т.А.А., да заплати
на Н.Д.Г. ***, с ЕГН **********, сумата от 300.00
лева - обезщетение за имуществени вреди, представляващо заплатено адвокатско
възнаграждение, от незаконосъобразно наказателно постановление № № 19
– 1085 - 000913 от 09.04.2019
г. на началник сектор ПП при
ОД на МВР Русе,
отменено с влязло в сила решение № 731/23.10.2019
г., постановено по АНД № 1208/2019 г. по описа на Районен съд – Русе, както и сумата от 310
лева – деловодни разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: