МОТИВИ към присъда по НОХД № 1991/ 2018г. по описа
на Варненския Районен Съд.
ХІІІ наказателен състав
Производството пред първо инстанционният съд е образувано по депозиран от Районна
Прокуратура-Варна обвинителен акт против Х.М.Е.,
за престъпление от общ характер - за
това, че на 15.11.2017 г. в гр.
Варна, противозаконно присвоил чужди движими вещи, които владеел- телевизор
марка „СКАЙУОРТ" с модел „43Е5600", сер. №
1606322М00493, ведно с дистанционно управление - на обща стойност- сумата от
620.10 лв. /шестстотин и двадесет лева и десет стотинки/ и телевизор, марка
„ФИЛИПС", сер. № 8718863008065, ведно с
дистанционно управление - на обща стойност- сумата от 432,20 лв. /четиристотин
двадесет и три лева и двадесет стотинки/, всички движими вещи на обща стойност
- сумата от 1043.30 лв. /хиляда четиридесет и три лева и двадесет стотинки,
собственост на И.С.С.- престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
Производството по делото протече при условията и реда на глава 27 от
НПК, като по искане на подсъдимият бе проведено съкратено съдебно следствие.
Същият, при условията на чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите , изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти. Съдът намери, че направените самопризнания се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което
не бе проведен разпит на свидетелите и вещите лица и не се събираха доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа предявените
против подс.Е. обвинения, счита че същите са доказани
с оглед събраните в хода на досъдебното производство доказателства и при
приетата процедура на чл.371 т.2 от НПК. Пледира на подс.Е.
за извършеното от него деяние да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода”
всяко към средния размер предвиден в закона, което да бъде намалено с една трета
и което подсъдимия да изтърпи ефективно.
Подс. Е. участва в производството лично и със служебно
назначен процесуален представител. В
хода на досъдебното производство е
признал вината си. Самопризнания прави в хода
в хода на съкратено съдебно следствие, като признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. С последната си дума
изразява съжаление за постъпката си моли за минимална присъда .
Процесуалният представител на подс.Е. - адв.И., в пледоарията си пледира на подс.Е.
да бъде наложено наказание под минималния предвиден в закона размер като бъде
отчетено съдействието, което е оказал в хода на разследването.
В
наказателното производство, в хипотезата
на чл.76 и сл. от НПК бе приет за
съвместно разглеждане предявения от И.С. граждански иск против подс.Е. за сумата от 1043.30лв. представляващи претърпени в
резултат на деянието имуществени вреди и съобразно направеното искане той бе конституиран като граждански ищец в
процеса.
След преценка
на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност,съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Семейството на св.постр. И.С.С. притежавало апартамент, находящ
се в гр. Варна, ул. „Х*" № 9, ет. 2, ап. 4. Той заедно с майка си св.А*С.
взели решение жилището си да отдават под
наем за нощувки. Св. Д*Х. /която живеела на семейни начала със св. Ив. С./ се
грижела за наемането на апартамента под наем, като ползвала фирма посредник „Booking.com". Жилището отдавано под наем от
С. било изцяло обзаведено и оборудвано с мебели и техника. В хола върху
телевизионен шкаф бил поставен телевизор, марка „Скайуорт"
43 Е5600,43 инча, а върху телевизионен шкаф в спалнята на жилището бил поставен
телевизор, марка „Филипс ", 32 инча. Двата телевизори били собственост на
св. Ив. С..
Подс. Х.Е. наемал апартаменти, чрез „Booking.com", като обикалял в различни
градове на страната. На 11.11.2017 г. подс. Е. пристигнал с автобус от гр. Бургас в гр. Варна и
отседнал в апартамент, нает през сайта „Booking.com".
На 13.11.2017 г. след 19.00 часа вечерта, св. Д. Х. получила от
фирмата-посредник данни за резервация под № **********/13.11.2017 г., направена
на името на * за една нощувка- на 14 срещу 15.11.2017 г за двама души. В
резервацията бил посочен и номер на датска СИМ-карта „**********". В
действителност, резервацията била направена от подс.Е..
Вечерта на 13.11.2017 г., той започнал да пише съобщения на св. Д.Х. по „Вайбър" от собствения си номер „+359*********".
Св. Х. четейки написаното от подсъдимото лице при проведената текстова
комуникация първоначално останала с погрешното впечатление, че хората направили
резервацията, щели да пристигнат със самолет от Д*. Те се уговорили св. Х. да ги посрещне на14.11.2017
г. на адреса -гр. Варна, ул. „*" № 9, ет. 2, ап. 4. На посочената дата,
св. Х. отишла в апартамента в 13.00 часа, за да почисти. Тогава получила
поредното съобщение по "Вайбър", че
подсъдимият ще
закъснее понеже имало проблем с банковите карти. Впоследствие заявил,
че ще дойде в 14.00 часа.В посочения час св. Д. Х. излязла през входната врата
на блока и видяла подс. Е.. Попитала го дали търси
някого и той казал, че е за резервацията от „Booking.com". Заявил, че е приятел на *, но
тя била останала при техни приятели от кв. „Аспарухово", които ги били
докарали от летището. Споменал, че имал проблем с банковата си карта и
разполагал, само с 60 лева за нощувка и нямал възможност да заплати и 50 евро
депозит. Тогава св. Д. Х. поискала той да изтегли пари от близкия банкомат.
Двамата отишли до банкомата наблизо и подс. Е.
извадил дебитната си карта, но неуспял да изтегли пари. Св. Х. видяла, че
картата била с логото на ЦКБ, както и че в нея били изписани имената Х.Е.. В
крайна сметка тя приела сумата от 60 лева за нощувка и му предоставила ключ за
апартамента и ключ за входната врата. Разбрали се, че той може да ползва целият
апартамент, заедно с вещите в него, като на 15.11.2018 г. трябва да го освободи
между 12.00 и 13.00 часа, като всички вещи в имота трябвало да са на местата си
и в изправност.
На
15.11.2017 г. сутринта, подс.Е. от номер
„++359*********" писал по „Вайбър" на св. Д.
Х., че искал да остане за още една нощувка, но тя отказала, тъй като за 15
срещу 16.11.2017 г. имала направена друга резервация за апартамента. След това
поискал да остави свои вещи там, но св. Х. отново отказала. Разбрали се към
12,30 часа той да освободи апартамента.
След
получения отказ да ползва жилището още една вечер подс.
Е. взел от хола големия телевизор, марка „Скайуорт"
43 Е5600, заедно с дистанционното управление и го занесъл в заложна къща /не е
установена по делото/, където го заложил за неустановена парична сума. След
това подс. Е. се върнал до и по същия начин взел от
спалнята другия телевизор, марка „Филипс" 32 инча, заедно с дистанционното
управление, занесъл го до заложната къща и го заложил, за което получил парична
сума /неустановена по размер/.
След като изнесъл и заложил вещите подс.
Е., около 11,20 часа писал съобщение по „Вайбър"
от своя номер „++359*********" на св. Д. Х., че имал гости предната вечер и
детето на гостите счупило двата телевизора - в хола и спалнята. След това
напуснал апартамента, като оставил ключовете от вътрешната страна на бравата,
и останал входната врата на жилището
вратата отключена. Посетил няколко казина в гр. Варна, където похарчил
получените от заложените вещи пари.
След като
прочела съобщението във „Вайбър", св. Д. Х. се
притеснила и се обадила на св. Ив. С., след което отишла на адреса. Там видяла,
че входната врата на апартамента била затворена, но отключена, а ключовете се
намирали от вътрешната страна на бравата. След като влязла в стаите,
установила, че и двата телевизора, марка „Скайуорт"
43 Е5600 и марка „Филипс" липсвали, заедно с дистанционните им управления.
Двамата уведомили фирмата посредник и подали сигнал в полицията за липсващите
вещи.
Св. Д.Х.
потърсила комуникация по"Вайбър" с подс. Е., който в отговор поискал банкова сметка, ***ра и посочил собствената си сметка в „Райфайзен
банк"- № BG55RZBB91554032776604, като поискал св. Х. да не уведомява полицията.
Последната предоставила банковата сметка на св. Ив. С. в банка ДСК, но пари по
нея от подсъдимият така и не постъпили.
В хода на
досъдебното производство било проведено разпознаване по снимки. Видно от протокол за разпознаване на лица св. Д. Х.
категорично посочила подс. Х.Е. като човека, на който
е дала под наем за една нощувка имота.
Видно
от заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, се
установява, че пазарната оценка на всички инкриминирани вещи, възлиза на сумата
от 1043,30 лв. /хиляда четиридесет и три лева и тридесет /.
Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът
прие за установена въз основа на гласните доказателства по делото -
самопризнанията на подс. Е., които са доказателствено обосновани от писмените доказателства по
досъдебно производство № 2357/2017г. по
описа на 1 РУП-Варна – докладни записки,
протоколи за доброволно предаване, разписки, протоколи за разпит на свидетели и
обвиняем, заключения на съдебно-оценителни експертизи, справка за съдимост и
др., инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, чиито съвкупен анализ не налага различни изводи.
При така
установената по делото фактическа обстановка,съдът прави следните правни изводи:
Подс. Х.М.Е. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
206, ал. 1 от НК, защото на 15.11.2017 г. в гр. Варна, противозаконно присвоил
чужди движими вещи, които владеел- телевизор марка „СКАЙУОРТ" с модел
„43Е5600", сер. № 1606322М00493, ведно с
дистанционно управление - на обща стойност- сумата от 620.10 лв. /шестстотин и
двадесет лева и десет стотинки/ и телевизор, марка „ФИЛИПС", сер. № 8718863008065, ведно с дистанционно управление - на
обща стойност- сумата от 432,20 лв. /четиристотин двадесет и три лева и
двадесет стотинки/, всички движими вещи на обща стойност - сумата от 1043.30
лв. /хиляда четиридесет и три лева и двадесет стотинки, собственост на И.С.С..
В хода на съдебното производство бе
безспорно установено извършването на деянието с неговите обективни признаци, а
именно механизма на осъществяването му, предмета на същото, времето и мястото
на осъществяване, както и стойността на отнетите вещи и чия собственост са
същите. По отношение на посочените факти, доказателствата по делото, които ги
установяват са еднопосочни. Защитната позиция по делото излага аргументи срещу
внесения обвинителен акт единствено относно участието на подсъдимите в
извършване на деянието.
Анализът на кредитираните от съда
доказателства сочи, че обвинението е безспорно доказано и относно субекта на
извършването на процесното престъпление, съотв. субективната страна на деянието, като извършено при
условията на пряк умисъл. При формиране на убеждението си, че именно подсъдимия
е осъществил умишлено престъпното отнемане, съдът съобрази редица преки и
косвени доказателства, които в своята съвкупност сочат посочения в обвинителния
акт извод относно извършителя на описаното от прокурора престъпление.
За
да е налице обсебване обаче, е необходимо също от обективна страна деецът да е
осъществил някоя от формите на изпълнително деяние - фактическо или юридическо
разпореждане с вещта в свой или чужд интерес. Обсебването, както и длъжностното
присвояване, се извършва с намерение за окончателно разпореждане с чуждо
имущество. В Р.459-91-I е посочено, че изпълнителното деяние при присвояването
/относимо и за обсебването/ се изразява до външнопроявена промяна на отношението на дееца към
повереното му имущество, което той владее или управлява за сметка на друго
лице, изразено в противозаконно разпореждане с поверената вещ, в свой личен
интерес или в интерес на другиго.
При това разпоредително действие
/без значение дали е сделка, или друго чисто фактическо, вкл. неоснователен
отказ да се върне вещта/ е налице преминаване на собствеността на вещта в полза
на третото лице. Това преминаване трябва да е окончателно и води до един и същ
резултат - невъзможността за собственика на вещта да упражнява правата си по
отношение на тази вещ. В настоящия случай изпълнителното деяние на обсебването
се е изразило в противозаконно фактическо разпореждане с вещта, а именно
предаването им в заложна къща. В този смисъл е и константната практика на ВКС
(Решение № 608 /12.VII.1991 г. на I н. о., Решение № 543 /15.12.2008 г. III н.
о.,, Решение № 82/1999 г. на I н.о., Решение № 327/1999 г. на II н.о., Решение
№ 419/2000 г. на III н.о. и Решение № 231/2001 г. на I н.о. на ВКС).
Обект на
престъплението са обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване на
правото на собственост върху движимите вещи.
От
обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия чрез действия, а именно с акта на противозаконното разпореждане
с чуждите движими вещи, собственост на св.С.. Поради разпореждането с веща предоставена му за ползване той фактически се е разпоредил с нея, в следствие на което е осуетил възможността собствениците на вещите да ги ползват
и да се разпореждат с тях, с което вредоносният резултат е настъпил и престъплението е довършено. Подсъдимия Е.
е съзнавал общественоопасния характер на извършеното
от него, като е предвиждал и целял настъпването на обществено опасните
последици. За формата на вината се съди не по обясненията на подсъдимия, а по
неговите действия. В конкретния случай те недвусмислено показват, че
подсъдимият е съзнавал всички обстоятелства, включени в състава на
престъплението.
От субективна
страна при осъществяване на деянието подсъдимият, който е упражнявал фактическата власт върху инкриминираните вещи, е действал при форма на вината пряк умисъл. Той безспорно е съзнавал,
че вещите са чужда собственост,
дадени му да ги използва. Подсъдимият
чрез своенето и, и разпореждането
с вещите е излязъл извън кръга на предоставените му правомощия. Безспорно е, че той противозаконно е присвоил инкриминирите веще,
тъй като не е имал разрешение от собственика да извършва каквито и да било разпоредителни
действия с тях, а едиствено
да ги ползва.
При горните констатации, и тъй като прие,
че възведеното против подсъдимия обвинение в тази му част е доказано
по несъмнен начин по смисъла на чл.303 ал.2 от НК със събраните в съдебното производство доказателства, съдът призна И.С. за виновен в извършването на престъплението по чл.206 ал.3 вр. ал.1 от НК.
При
индивидуализацията на наказанията
съдът съобрази следното:
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът приема предходната съдимост на подс. Е.,
извън тази, влияеща на квалификацията на обвиненията. От справката му за
съдимост се установява, че към момента на извършване на настоящите деяния
спрямо него са били постановени и влезли в сила 2 съдебни акта за абсолютно
идентични престъпления осъществени от подс.Е..
Въпреки това и в последствие подсъдимия е продължил да извършва престъпления,
всичките против собствеността на гражданите. От тези обстоятелства се извеждат
лоши характеристични данни за него, сочещи го като лице с утвърдени престъпни
навици. Същият в дните преди да извърши настоящото деяние и след това на
територията на Пловдив и Велико Търново е осъществил идентични деяния, след
като по отношение на него е било постановено осъждане по НОХД 16289/2017г. на
РС София, като за идвършено деяние по чл. 206 ал.1 от НК, като с присъда влязла в сила на 25.09.2017г. му е наложено наказание една
година лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал.1 от НК изпълнението на
наказанието е било отложено с изпитателен срок от 3 години. Въпреки това подс.Е. е продължил да извършва престъпления против
собствеността. От предходна съдимост по отношение на
подсъдимия, се извеждат лоши характеристични
данни, като въпреки постановените
спрямо него наказания, същите очевидно не са имали необходимия превъзпитателен
ефект, поради което и подсъдимият е лице с утвърдени престъпни навици.
Като
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът съобрази поведението
му в хода на досъдебното производство и изразеното от него съжаление за
стореното, изразеното разкаяние и помощта му за разследването по делото.
Самопризнанията на подс. Е. не могат да
бъдат приети за такова обстоятелство, доколкото те са законово основание за
разглеждане на делото при диферницираната процедура
по чл.371 от НПК.
Поради това съдът намира, че смекчаващите
обстоятелства в случая не са налице. С
оглед на това и като взе предвид от една страна
високата степен на обществена опасност на подс.Е.,
изводима от данните за неговата съдимост, се налага извод, че за постигане
целите на наказанието той следва да бъде изолиран от обществото за по-дълъг
период от време, тежестта на
конкретните посегателства, начина
на осъществяването им и размера на причинените вреди, съдът приложи задължителната в случая
норма на чл. 373 ал.2 от НПК, респективно чл.58 „а” ал.1 от НК
и определи наказания на подс.Е. при условията на чл.54 от НК, а именно „Лишаване от
свобода” за срок от 2.6 години - над
минималния предвиден в чл.206 ал.3 от НК от НК размер. След определяне на това
наказание като размер, съобразно нормата на чл.58”а” ал.1 от НК съдът намали
същото с една трета и наложи на подс.Е. да изтърпи
наказание от една година и осем месеца „Лишаване от свобода” за деянието по
чл.206 ал.1 от НК
При преценка
на начина на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода” – условно или
ефективно , съдът намира че подс.Е. следва да изтърпи наложеното наказание „лишаване от
свобода” ефективно в затвор при първоначален строг режим съгласно установеното
от ЗИНЗС. Налице е законова пречка за
прилагане на чл.66 ал.1 от НК, тъй като подсъдимият е осъждан на лишаване от
свобода за престъпления от общ характер.
Съдът
групира наказанията наложени на подс. Е. на осн. чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК , по настоящото дело с наложените
наказания по НОХД №6/2018г. на
РС-В.Търново, по НОХД № 1840/2018г. на РС-Пловдив и по
НОХД № 4337/2018г. на РС-София, като определя подсъдимия да изтърпи по-тежкото
от така определените наказания, а именно наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА. Като на основание чл.57, ал.1, т.2 б.Б, вр.чл.58, т.2 от ЗИНЗС да бъде ИЗТЪРПЯНО при първоначален
СТРОГ РЕЖИМ. Съдът на основание чл.68,
ал.1 от НК съдът приведе в
изпълнение наложеното на подсъдимия наказание с присъда по НОХД№16289/2017г. на РС-София, а именно: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА
ГОДИНА, което на осн.чл. 66, ал.1 от НК е било
отложено с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ.
По отношение на предявения граждански иск:
След като
взе предвид произнасянето си с наказателната част на присъдата и съобрази законния принцип, че гражданската
отговорност следва деликтната , както и с оглед събраните в хода на съдебното
дирене доказателства, съдът прецени: предявеният от гр. ищец С. граждански иск
против подс.Е. за обещетяване на претърпени имуществени
вреди е основателен и доказан в размер от 1043.30 лева. Съдът прие, че
именно това е стойността на претърпените от пострадалият в резултат
на престъплението на подсъдимият имуществени вреди и го осъди да
му заплати тази сумата ведно с законната лихва от
деня на увреждането.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс.Е. да
заплати направените по делото разноски в размер на 60.95 лв. в полза на ОД-МВР-Варна, както и съдебно деловодните разноски
по делото.
Като причини
за осъществяване на деянието съдът възприе незачитане на установения в
Р.България правов ред и чуждата собственост.
Мотивиран от горното,съдът постанови присъдатата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :