№ 606
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20211110212381 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „М.К.Е.К.Б.” ЕООД /БУЛСТАТ –/хххххххх/
със седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от управителя
Г.Л.И. с ЕГН – ********** срещу Наказателно постановление № 457230 –
F471736 от 14.08.2019 г. , издадено от Началник на отдел „Оперативни
дейности” – София в Централно управление на Национална агенция за
приходите, /ЦУ на НАП/, с което на жалбоподателя, на основание чл.278б,
ал.1 от ДОПК е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 /три
хиляди/ лева за нарушение на чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК.
Жалбоподателят не е доволен от атакуваното наказателно
постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Същият оспорва изцяло фактическите констатации в акта
и наказателното постановление, като посочва, че неправилно е санкциониран
за поведение на трето лице – водачът на МПС, с когото не се намира в
договорни отношения. Акцентира се на обстоятелството, че водачът е заявил
1
час на пристигане /17.00 часа/, което попада в работното време на склада, а
органите по приходите са извършили проверка в складовата база в 18.01 часа,
когато работният ден е приключил и служителите нямат задължението да
останат на работните си места. На следващо място жалбоподателят изразява
съмнения за антидатиране на наказателното постановление, доколкото
същото е било връчено почти две години по-късно от посочената в него дата.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител, моли да се
потвърди наказателното постановление.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в
нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа
и правна страна следното :
С акт за установяване на административно нарушение № F471736 от
19.02.2019 г., съставен от М. Я. В. на длъжност инспектор по приходите в ЦУ
на НАП е установено, че на 06.02.2019 г. в 18:01 ч. на мястото на
получаване/разтоварване на стоката - гр. София, бул. „Ботевградско шосе",
СБ „Т." при извършена проверка на транспортно средство с peг. № на МПС
/ххх/ и peг. № на ремарке /ххххх/, с водач Н.М.К., заявил пристигане в 17:00
ч. на 06.02.2019 г., било установено, че „М.К.Е.К.Б." ЕООД с ЕИК /хххххххх/
в качеството си на получател/купувач на стоката не е спазило задължението
си да се яви на посоченото/декларираното пред органите по приходите място,
дата и час на получаване/разтоварване на стоката, а именно: в гр. София, бул.
"Ботевградско шосе", СБ „Т." на 06.02.2019 г. от 17:00 ч. или да осигури
присъствието на упълномощен свой представител.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл.13, ал.3, т.2 от
ДОПК.
Въз основа на акта е издадено процесното наказателно постановление
№ 457230 – F471736 от 14.08.2019 г. на Началник на отдел „Оперативни
дейности” – София в Централно управление на Национална агенция за
приходите, /ЦУ на НАП/, с което на жалбоподателя, на основание чл.278б,
ал.1 от ДОПК е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 /три
2
хиляди/ лева за нарушение на чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля М. Я. В., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
хода на административнонаказателното производство, като АУАН и НП са
издадени от компетентни длъжностни лица, съгласно приложената Заповед №
ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на Национална
агенция по приходите, като са спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и
ал. 3 ЗАНН за съставяне на АУАН и НП. Не са допуснати и нарушения на
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като АУАН и НП съдържат всички
задължителни реквизити, съобразно посочените норми. С оглед на това
съставеният АУАН и обжалваното НП са издадени при спазване на
процесуалния закон.
По същество на нарушението съдът намира следното:
Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл.13, ал.3, т.2 от
ДОПК при извършване на фискален контрол върху движението на стока с
висок фискален риск лицето – получател/купувач на стоката, е длъжно да се
яви на посочените пред органа по приходите място, дата и час на
получаване/разтоварване на стоката или да осигури присъствието на
упълномощен свой представител.
В случая не е спорно, че дружеството жалбоподател „М.К.Е.К.Б."
ЕООД с ЕИК /хххххххх/ е имало качеството на получател/купувач на стоката,
както и че на посоченото пред органите по приходите място и дата на
получаване/разтоварване на стоката /06.02.2019 г./, не е имало негов
представител/упълномощено лице по реда на ДОПК. Това негово задължение
обаче е последица от вмененото с разпоредбата на на чл. 13, ал. 2, т. 4 от
ДОПК задължение на водача на транспортното средство да уведоми лицето,
посочено като получател/купувач и/или изпращач/продавач на стоката, за
3
извършения фискален контрол върху движението на стоката и за поставените
технически средства за контрол и за задължението на получателя/купувача да
присъства на мястото на получаване/разтоварване на стоката –т.е. за да се
прецени дали законосъобразно е била ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя, следва да се установи по
безспорен начин уведомено ли е било за декларираните от водача на МПС
дата, час и място и едва тогава логично да му се вмени задължение да осигури
присъствие на свой представител. От доказателствената съвкупност по делото
съдът намира, че не може да се направи категоричен извод кога е бил
уведомен управителя на дружеството получател на стоката от водача на
транспортното средство за датата и часа на получаване на стоката, за да
осигури присъствието на упълномощен свой представител, още повече, че
проверката на мястото на получаване/разтоварване на стоката от органите по
приходите, видно от приложения протокол за извършена проверка на стоки с
висок фискален риск № 180601127398_5 от 06.02.2019 г., е извършена в 18.01
часа, а същевременно в него се сочи, че водачът на транспортното средство е
заявил пристигане в 17.00 часа, а от друга страна жалбоподателят навежда
доводи, че работното време на склада е до 17.00 часа.
Предвид изложеното съдът приема, че липсват категорични
доказателства, жалбоподателят да е бил предварително уведомен, респ. че
същият е знаел за декларирани конкретни дата, място и час на
разтоварване/получаване на стоката, за да осигури своевременно
присъствието на упълномощено лице в момента на разтоварване на стоката.
За да бъде изпълнено задължението по чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК, е
необходимо на първо място задълженото лице да бъде своевременно
уведомено за възникване на това свое задължение. Това изискване пряко
следва от разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 4 от ДОПК. По делото категорично
не се доказа, че жалбоподателят е бил предварително уведомен за
осъществения фискален контрол върху движението на стоката и за
следващите му се от това задължения.
От показанията на свидетеля М. Я. В., които съдът кредитира с доверие
се установява, че представител на дружеството се е явил веднага на
следващия ден след узнаването от приходните органи за осъществения
фискален контрол.
4
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че в случая
неправилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност
на дружеството –жалбоподател, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Предвид изхода на спора, съгласно чл. 63д от ЗАНН, основателно се
явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на направените по делото разноски. Същият е доказал
заплащането на 600.00 лева /с включен ДДС, с представена по делото
фактура/ адвокатски хонорар, който е съответен на разпоредбата на чл. 18,
ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо, в полза на дружеството
–жалбоподател следва да бъде присъдена сумата в размер на 600.00
/шестстотин лева/ лв., направени по делото разноски пред настоящата
инстанция.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 457230 – F471736 от
14.08.2019 г. , издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности” –
София в Централно управление на Национална агенция за приходите, /ЦУ на
НАП/, с което на жалбоподателя „М.К.Е.К.Б.” ЕООД /БУЛСТАТ –/хххххххх/
със седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от управителя
Г.Л.И. с ЕГН – **********, на основание чл.278б, ал.1 от ДОПК е наложена
имуществена санкция в размер на 3000,00 /три хиляди/ лева за нарушение на
чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ –
ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ ДА ЗАПЛАТИ на жалбоподателя
„М.К.Е.К.Б.” ЕООД /БУЛСТАТ –/хххххххх/ със седалище и адрес на
управление /адрес/, представлявано от управителя Г.Л.И. с ЕГН – **********,
5
сумата от 600.00 лв. /шестстотин лева/, представляващи адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред
настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14 дневен срок от получаване на съобщението, за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6