№ 10535
гр. С, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело №...221110168984 по
описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен иск от Г. П. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр.С, ул."Св. Г. С" № ...., чрез пълномощника си Р. Г. П., насочен срещу Н. П. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. С, ж.к. „Р", ул. „П" № ..., 10 800.00 лева, представляваща
обезщетение на основание чл. 59 от ЗЗД за лишаването на ищеца от ползване на собствената
му 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот: апартамент №..., находящ се в гр.С, ж.к.„Р", ул.„П"
№..., бл..., вх. А; ет.5, за периода от 30.11.2019 г. до 30.11.2022 г., включително /по 300 лева
месечно/, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 19.12.2022 г., до окончателното изплащане на дължимото.
В исковата молба се твърди, че страните са братя, които са придобили собствеността
върху процесния имот при равни квоти след смъртта на родителите им. Сочи се, че с
договор за дарение, оформен с нотариален акт №..., том II, per. №..., дело №.. от 29.11.2019 г.
на нотариус Л С, вписана под №... в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие
- С районен съд, ответникът е прехвърлил своята 1/2 идеална част от процесния апартамент
на дъщеря си П Н Д. като си е запазил правото на ползване върху прехвърлената идеална
част. Уточнява се, че това е станало по време на висящо дело за делба.
Според ищеца, както ответникът, който си е запазил вещно право на ползване върху
½ идеална част от имота, така и неговата дъщеря П Н Д., която притежава „голата
собственост" върху тази част, не го допускат в апартамента и по този начин го лишават от
правото му да го ползвам. В тази насока излага данни, че ответникът и неговата дъщеря са
подменили ключа на апартамента още след смъртта на майката на страните Ц Ц Д, въпреки
изричните писмените покани - нотариална покана от 17.10.2012 г. и писмо чрез телепоща от
05.12.2017 г.
Ищецът объща внимание, че в имота се позла вода, електричество и топлинна
енергия, което е видно от издадените сметки за исковия период. Освен това сочи, че от
страна на „Т С“ ЕАД е заведено срещу него дело, а след това е образувано и
изп.проезводство.
Ищецът ангажира отговорността на ответника като лице, носител на вещно право на
ползване върху имота, като в тази насока се позовава на съдебна практика.
1
В законоустановения срок, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове. Изложени са доводи както по допустимостта, така и по
основателността на предявения иск. Ответникът възразява срещу наличието на
представителна власт на Р. П. по отношение на ищеца Г. Д., като в тази връзка сочи, че от
една страна липсва валидно упълномощавана, доколкото пълномощното е подписано от
ищеца с отпечатък от полец, въпреки че той е грамотен. От друга страна се поддържа
становище, че завеждането на исковете не е сред правата, дадени от упълномощителя на Р.
П..
По съществото на спора се изразява становище за неоснтователност, като в тази
връзка ответникът оспорва изобщо да ползва имота, доколкото според него той трайно
пребивава в с.Ч, община Ч б. От друга страна оспорва пасивната си материална легитимация
по този иск, доколкото според него въпреки че е носител на вещно право на ползване, това
само по себе си не може да е основание да се ангажира отговорността му, още повече, че
самият ищец твърди, че имотът се обитава от дъщеря му.
Освен това ответникът поддържа становище, че ищецът негока не е бил лишаван от
достъп и от възможността да ползва процесния имот, доколкото е разполагал с ключ от
него.
По така изложените съображения от съда се иска да отхвърли предявения иск като
присъди на ответника направените от него разноски.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея искания и възражения.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
оценителна експертиза..
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за
продажба и замяна на държавни жилища, на 11.12.1978 г. процесният имот, представляващ
ап..., находящ се в гр.С, ул.“П“ №... бл.77, вх.А, ет.5, е закупен от Ц Ц Д. По делото не е
спорно, че към момента на закупуване на имота, Ц Да е била в брак с П Д. Д. От
представените удостоверения за наследници на П Д. Д и на Ц Ц Д, се установява, че същите
са починали съответно на 08.09.1985 г. и на 29.01.2011 г., като са оставили за свои
наследници синовете си ищецът Г. П. Д. и ответникът Н. П. Д.. На 29.11.2019 г. ответникът
Н. П. Д. е прехвърлил своята ½ ид.ч. от имота на дъщеря си П Н Д., като за сделката е
съставен от нотариус Л С нотариален акт №..., том II, per. №..., дело №.. от 29.11.2019 г.
По делото е представена справка от „Е П“ АД за потребена в имота ел.енергия в
периода от 18.11.2019 г. до 19.10.2022 г. Срещу ищеца Г. П. Д. са издадени на 22.06.2020 г. и
на 21.09.2021 г. изпълнителни листове по ч.гр.д.№ 60248/2018 г. по описа на СРС, 59 състав
и по ч.гр.д.№ 22675/2021 г. по описа на СРС, 140 състав за задължения към „Т С“ ЕАД, като
въз основа на тях са образувани съответно изп.дело №...208580401030 по описа на ЧСИ У Д,
рег.№... от КЧСИ и изп.дело №...218630403377 по описа на ЧСИ С Х, рег.№... от КЧСИ.
Видно от предложение на коалиция „Вън от ЕС и НАТО“, отправено до РИК-гр.П,
като водач на листата й за участие в изборите за народни представители, състоящи се на 2
април 2023 г., е посочен ответникът Н. П. Д.. Същият е представил и служебна карта на
общински съветник в Общински съвет- Ч б с мандат 2015-2019 г.
По делото са приети като доказателства писма от 3 РУ при СДВР с отразяване, че на
процесния адрес живее и е адресно регистрирана П Д., вкл. и по данни на съседа С. Д., както
и удостоверение от кмета на с.Ч, община Ч б, в което е посочено, че Н. П. Д. повече от 10
години има регистриран настоящ адрес в с.Ч и е живял постоянно там.
Между страните е налице висящо дело за делба, а именно грд.№ 32222/2015 г. по
описа на СРС, 52 състав, по което с влязло в сила на 06.02.2020 г. Решение №
2
357756/09.03.2018 г. процесният имот е допуснат до делба между страните при равни квоти
от по ½ ид.ч. На 22.05.2023 г. е постановено решение във втората фаза на делбата, с което
имотът е поставен в дял на ответника Н. П. Д.. Последният е осъден да заплати на брат си Г.
П. Д. и обезщетение за лишаване от ползване на 1/2 идеална част от делбения имот за
периода от 01.12.2015 г. до 29.11.2019 г., в размер на 11962.00 лв.
По жалба на Р. Г. П. – дъщеря на ищеца, във връзка с ползването на процесния
имот, е образувана преписка № 227000-14666/2022 г. по описа на 3 РУ-СДВР, пр.пр.№
52517/2022 г. по описа на СРП, за самоуправство. С постановление на прокурор от СРП от
29.03.2023 г. е отказано образуването на наказателно производство и преписката е
прекратена.
По делото са разпитани като свидетели С. А. Д., Р Х П, Г Н С и С П.а Х.
Св.С. Д. е съсед на процесния имот, като жилището й е на същия етаж, на същата
площадка, на която се намира и ап.... Свидетелката твърди, че от страните познава само
ответника, но знае, че ищеца му е брат, без да го е виждала някога. В показанията си
съобщава на съда, че след смъртта на майката на страните – Ц Д., преди 10-11 години, в
имота живее внучката й П - дъщеря на Н. Д.. Според С. Д., П Д. живее постоянно в
апартамента, като самата свидетелка не я вижда често, защото П ходи на работа и се
прибира късно. Извод в тази насока свидетелката прави от това, че се чува да се отваря и
затваря вратата на жилището. Св.Д. съобщава, че не е виждала ответника Н. Д. да посещава
имота от може би 5-6 години.
Св.Р П е колега на Р. П. – дъщеря на ищеца Г. Д.. Същата заявява пред съда, че знае
за спорния имот от Р., като с нея е ходила и на място. Според св.П, Р. е търсила достъп до
имота, като конкретизира случай от началото на миналата година, когато заедно с Р. са се
качили до петия етаж, на който се намира процесното жилище. От него никой не е отворил
вратата, но от отсрещния апартамент млада жена им е съобщила, че е наемател и не знае кой
обитава спорния имот. От апартамента до асансьора обаче се е показал възрастен човек,
който е обяснил на свидетелката и на Р., че ако никой не отваря, значи П не се е прибрала.
Свидетелката разказва на съда, че е присъствала на среща между дъщерите на
страните по делото във връзка с допуснатата по настоящето дело експертиза, при която Р. е
поискала ключ от жилището от П, но последната е отказала да й предостави такъв с мотив,
че вече има ключ. Свидетелката е категорична, че Г. и Р. не са ползвали жилището.
В същото време П обяснява на съда, че при посещения на адреса, заедно с Р., са
виждали, че жилището свети – понякога в стаите откъм входа, понякога от другата страна.
Св.Галина Стефанова е роднина на страните, като нейната майка е братовчедка на Г.
и на Н.. Според Стефанова, Н. Д. живее в с.Ч от 2010 – 2011 г. и от 5-6 години се грижи за
нейната майка. Свидетелката твърди, че ходи всяка седмица до с.Ч, но не е виждала там
нито Р., нито П.
Св.С Х е бивша съпруга на ответника Н. Д.. В показанията си твърди, че знае за
поцесния имот, като същия след смъртта на майката на страните – баба Ц през 2011 г., е
останал необитаем. Обяснява, че дъщеря й П, която до смъртта на баба Ц е живяла в
спорното жилище, след това се е пренесла при нея. Св.Х заявява, че П посещава имота с цел
да го наглежда поради наличието на теч, да чисти, да плаща сметките, като има случаи, в
които оставя лампите да светят като мярка срещу крадци. Свидетелката не може да
конкретизира дали и какви вещи държи дъщеря й в него. Х разказва на съда, че през 2006 г.
е направен ремонт в апартамента от Н., след което баба Ц е дала ключ както на него, така и
на Г. и на П. Свидетелката е категорична, че след този ремонт не е сменяна бравата на
входната врата, поради което и от страна на Н. и П не е предоставян ключ от имота на Г..
В показанията си Х обяснява, че Н. не е посещавал имота от прехвърлянето му на
дъщеря им П, като е споделил, че е загубил ключа си от него, но няма желание да си извади
3
друг, тъй като не ходи в него, а си живее в с.Ч.
От заключението по съдебно-оценителната експертиза се установява, че средният
пазарен наем за ½ ид.ч. от процесното жилище за исковия период е 10 405.50 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже наличие на
обедняване от негова страна, изразяващо се в намаляване на имуществото му, конкретния
размер на посоченото намаляване, наличие на обогатяване в патримониума на ответника,
изразяващо се в реално увеличаване на имуществото му, в размер на обогатяването, както и
че посоченото имуществено разместване произтича от един и същи факт или група от факти.
В частност, с оглед заявените в исковата молба факти, следва да се докаже, че ищецът е
собственик на част от процесния имот, както и че последния се владее изцяло от ответника.
От представените писмени доказателства, а именно договор за продажба на
държавен недвижим имот съгласно Наредбата за продажба и замяна на държавни жилища,
на 11.12.1978 г. и удостоверения за наследници на Ц Да и П Д. Д, се установява, че страните
са били съсобственици при равни квоти в процесния имот до 29.11.2019 г., когато
ответникът Н. П. Д. е прехвърлил своята ½ ид.ч. от имота на дъщеря си П Н Д., но си е
запазил вещното право на ползване върху него. Това обстоятелство не е и спорно между
страните.
Тук следва да се има предвид, че вещното право на ползване по чл.56 ЗС включва
правото да се ползва вещта съобразно нейното предназначение и да се събират добивите от
нея. Безспорно е, че няма тъждество между правото на собственост и правото на ползване
върху една и съща вещ. При учредяване на вещно право на ползване прехвърлителят остава
титуляр на голата собственост, която може да брани, като има право да владее и да се
разпорежда с правото си, като по повод на една и съща вещ са налице две отделни
самостоятелни права, които се конкурират, а приоритет следва да се даде на вещното право
на ползване. Правото на ползване е противопоставимо на всички, в това число и на
собственика, като то включва правомощието владение и правомощието ползване, които да
се осъществяват съобразно предназначението на вещта към момента на учредяване на
вещното право.
В същото време, когато вещта принадлежи на повече от едно лице, чл.31, ал.1 от ЗС
дава правото на всеки от съсобствениците да си служи с общата вещ съобразно нейното
предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според
правата им. Според ал. 2 когато общата вещ се използва лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от
деня на писменото поискване. Когато обаче е учредено и съществува право на ползване по
чл.56 ЗС, приложението на чл.31, ал.2 ЗС се изключва. С оглед на това в съдебната практика
се приема, че когато ползването се осъществява от носителя на ограниченото вещно право
на ползване, то обезщетението за лишаване от ползването на правата на съсобственика се
дължи именно от вещния ползвател върху иделните части от имота при условията на чл.59
ЗЗД.
В случая, за установяване обстоятелството кой фактически обитава имота през
исковия период, са събрани гласни доказателства чрез разпита на водените от двете страни
свидетели. Всички свидетели са категорични, че в имота не е пребивавал ответникът Н. Д.,
като дори съседът С. А. Д. твърди, че последните 5-6 години не го е виждала.
В показанията на свидетелите съществува известно противоречие относно това дали
4
в процесния имот живее П Д. – дъщеря на Н. Д. и носител на голата собственост върху ½
ид.ч. от жилището. Съдът намира, че това обстоятелство е релевантно доколкото в
съдебната практика се приема, че вещният ползвател носи отговорност по реда на чл.59 от
ЗЗД за лишаване от ползване на съсобственик на общата вещ, дори когато ограниченото
вещно право се упражнява от ползвателя чрез съсобственика, притежаващ "голата"
собственост. От разпитаните свидетели, непосредствени и лични впечатления за ползването
на спорния имот имат само св.С. Д. и св.С Х. В показанията на св.С. Д. се съдържат данни,
които биха могли да обосноват извод, че в имота живее дъщерята на Н. Д. - П Д.. Според С.
Д., П Д. живее постоянно в апартамента, но същата заявява, че не я вижда често, а
твърденията й за обитаването на жилището от П, се основават на това, че чува да се отваря и
затваря вратата. Така съобщеното от тази свидетелка не може да се приеме, че противоречи
на показанията на св.С Х, доколкото последната не отрича, че дъщеря й П Д. посещава
периодично жилището с цел да го наглежда и почиства. Това поведение обаче не може да се
приеме за ползване, доколкото то не ограничава правата на съсобственика Г. Д.. Същият
може да си служи с имота според квотата си в собствеността, независимо, че от него не е
изнесена покъщнината, за която макар и да се събраха данни, че е закупена от ответника Н.
Д., е обслужвала освен неговите нужди, и тези на майката на страните - Ц Да.
По делото от страна на ответника са представени и доказателства, че в имота има
начислени задължения за потребена топлинна енергия и ел.енергия, но това също не може
да се приеме дори и за индиция за ползването му, тъй като ноторно известно е на съда, че
топлоенергия се начислява и при липса на потребление на такава, но при неосигурен достъп
за отчет на уредите за дялово разпределение, а консуматори на ел.енергия са ел.крушка,
включена алармена система и др., които не са свързани с владението му от дадено лице.
От друга страна, дори и да се приеме, че П Д. е ползвала имота, то няма данни, че
тези нейни действия са в изпълнение на учреденото в полза на баща й Н. Д. вещното право
на ползване, който го упражнява чрез нея. Точно в обратната насока са събраните по делото
доказателства, от които се установява, че ответникът се е дезинтересирал от жилището. Той
не е забелязван да го посещава, дори и от съседката си св.С. Д., нито пък е поискал
повторно от дъщеря си ключ от него, след като е загубил притежавания такъв. Ето защо и
доколкото в чл.59, ал.3 от ЗС е предвидено това органичено вещно право да се погасява с
изтичане на 5-годишен период от време, в който то не се упражнява, не може с
категоричност да се приравни поведението на П Д. на предприети действия във връзка
учреденото в полза на баща й право на ползване, а не на владение на самостоятелно
основание като собственик на вещта.
При така събраните доказателства съдът намира, че не се установи една от
основните предпоставки за уважаване на иска, а именно настъпило обогатяване за
ответника, което в случая се изразява с ползване на чужда вещ.
Ето защо, съдът намира предявения иск за изцяло неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на спора, единствено ответникът има право на разноски, каквото
искане е направил и пълномощникът му е представил списък по чл.80 от ГПК. Съдът като
съобрази приложените по делото платежни документи, намира, че вписаните в списъка на
ответника разноски са реално извършени и подлежат на присъждане в пълния им предявен
размер. Срещу вписания в списъка адвокатски хонорар е направено възражение за
прекомерност от страна на ищеца, което съдът намира за основателно с оглед
действителната фактическа и правна сложност на делото, броя проведени съдебни
заседания, обема събран доказателствен материал, както и конкретно извършените от
пълномощника на ответника процесуални действия. Ето защо от заплатеното на адв.Т.
възнаграждение от 2000.00 лв., в тежест на ищеца следва да се поставят 1308.00 лв., който
размер съответства на минималния такъв, съобразно предвиденото в чл.7, ал.2, т.3 от
Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
5
възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.С, ул."Св. Г. С" № ...., чрез
пълномощника си Р. Г. П., насочен срещу Н. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „Р",
ул. „П" № ..., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 800.00 лева,
представляваща обезщетение на основание чл. 59 от ЗЗД за лишаването на ищеца от
ползване на собствената му 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот: апартамент №..., находящ
се в гр.С, ж.к.„Р", ул.„П" №..., бл..., вх. А; ет.5, за периода от 30.11.2019 г. до 30.11.2022 г.,
включително /по 300 лева месечно/, заедно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на завеждане на исковата молба – 19.12.2022 г., до окончателното изплащане на
дължимото.
ОСЪЖДА Г. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.С, ул."Св. Г. С" № ...., чрез
пълномощника си Р. Г. П., да заплати на Н. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „Р",
ул. „П" № ..., сумата от 1308.00 лв., представляваща направени от ответника разноски,
съобразно изхода на спора .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при С районен съд: _______________________
6