Р
Е Ш Е
Н И Е
№382
гр.
Русе, 25.10.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 22 октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: АНЕТА
ГЕОРГИЕВА
Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от съдията Н. ЧОКОЕВА
в. гр. дело № 576
описа за 2019 г., за се произнесе,
съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
П. Х.Х. е обжалвал решението на Русенския районен съд по гр. д. №
4262/2018 г., с което са отхвърлени предявените от него искове по чл.357 от КТ
за признаване за установено, че трудовият договор е прекратен на различно
основание, както и по чл.242 от КТ за неизплатени трудови възнаграждения от 31200
лв. за периода 01.04.2017 г. – 16.04.2018 г. , ведно със законната лихва. Излага
оплаквания за неправилност на решението и моли то да се отмени, като исковете
се уважат. Претендира разноски.
Ответникът „ДМВ“ ЕООД оспорва основателността на жалбата,
моли тя да не се уважава, а решението да се потвърди, като претендира разноски
за въззивната инстанция.
Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от
страна по спора, в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При извършване на служебна проверка въззивният съд констатира, че
обжалваното решение се явява недопустимо в частта, с която е разгледан по
същество иска за признаване за установено, че трудовият договор е прекратен на
различно основание от посоченото в заповедта на работодателя.
Видно от Заповед № 114/16.05.2018
г. трудовото правоотношение между ищеца П.Х.Х. и
ответника „ДМВ“ ЕООД е прекратено на основание чл.326
ал.1 от КТ. Работодателят е приел, че служителят на 16.04.2018 г . (със
заявлението на л.4) е отправил писмено предизвестие за прекратяване на трудовия
договор и е издал заповедта. Ищецът счита, че правоотношението е прекратено на
основание чл.327 от КТ – без предизвестие, като попада в хипотезата на ал.1 т.2
– поради неплащане на дължими трудови възнаграждения, в който смисъл е
депозираното до работодателя заявление.
Заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение не е обжалвана от служителя и не е искана отмяната й.
От изложените факти въззивният
съд обосновава извода, че ищецът има право да оспори законността на уволнението
и да иска отмяната му с претенция по чл.344 от КТ, като в това производство ще
се реши и въпросът за основанието, на което е прекратено трудовото
правоотношение, т. е. дали е налице законосъобразно упражняване от работодателя
на субективното право да прекрати договора на посоченото в заповедта основание,
или е възникнало правото на работника/служителя да го прекрати по чл.327 от КТ.
Самостоятелен установителен иск за основанието, на което е прекратен трудовият
договор не е предвиден от законодателя, като служителят може да защити правата
си при спор за законосъобразност на извършеното прекратяване, като се повдигне
въпросът дали са се осъществили правнорелевантните
факти от значение за основанието, на което е прекратен договорът. Следователно
такова самостоятелно искане се явява недопустимо, което обуславя
недопустимостта на постановеното решение от РРС по тази претенция и на
основание чл.270 ал.3 от ГПК и съобразно правомощията на въззивния съд,
първоинстанционното решение следва да се обезсили, а производството – прекрати
в тази част.
Разгледана
по същество, в останалата си част, въззивната жалба е неоснователна.
По делото се установява от писмените доказателства –
заключения на съдебно-счетоводна експертиза, гласните доказателства, както и от
извънсъдебните признания на ищеца в разменената с работодателя кореспонденция, че П.Х. не се е явявал на работа през процесния
период от април 2017 г. до април 2018 г.
Следователно,
след като не е престирал работна сила, независимо, че
е бил документално воден на работа, на ищеца не се дължи заплащане на труда,
защото такъв реално не е полаган. Задължение за възмездяване от страна на
работодателя възниква само при насрещно извършена от служителя работа – чл.128
т.2 от КТ. А такава в конкретния случай не е налице, поради което работодателят
няма задължение за плащане на трудови възнаграждения за претендирания период.
Като е достигнал до този извод,
районният съд е постановил правилно решение в тази обжалвана част, което следва
да се потвърди.
Предвид
изхода на спора, в тежест на жалбоподателя са направените от ответника
деловодни разноски за настоящата инстанция, които съобразно списъка по чл.80 от ГПК са в размер на 200 лева.
Мотивиран така, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 1059 от 13.06.2019 г., постановено по гр. д. № 4262/2018 г. по описа на
Русенския районен съд и ПРЕКРАТЯВА производството в частта по иска на П.Х.Х. против „ДМВ“ ЕООД Русе за признаване за
установено, че трудовият договор между страните е прекратен на различно
основание от посоченото в заповед на работодателя № 114/16.05.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА горното решение в частта, с която е отхвърлен иска за 31200 лева – неплатени трудови възнаграждения.
ОСЪЖДА П.Х.Х., ЕГН ********** *** да заплати на „ДМВ“
ЕООД Русе, ул. Воден 14, вх.1, ет.2, ап.3 сумата от 200 лв. – деловодни разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: