РЕШЕНИЕ
№ ................
гр. София, 07.01.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО – VІ-5
състав, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА БЕНИНА
при секретаря
Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от председателя т. дело № 1944/2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.
В исковата молба ищецът – „А.“ А.Д. твърди, че извършвал доставки на алуминиеви профили на
ответното дружество – „М.“ООД. На 02.08.2018г. извършил доставка на стойност
19 859,48 евро, за което издал фактура А0007562 от същата дата. На
04.07.2018г. ответното дружество извършило частично плащане на сумата от
7 400,00 евро, с което напълно погасил задължение към ищеца по предходна
фактура А0007420 от 29.06.2018г. в размер на 1 484,92 евро, а с остатъка
била погасена частично дължимата сума по фактурата от 02.08.2018г. Така по
последната фактура остатъкът за плащане по нея според ищцовото дружество се
равнява на 13 944,40 евро, ведно с лихвата за забава за периода
03.08.2018г. – 12.10.2020г. в размер на 3 110,37 евро. Ищцовото дружество продължило
да извършва доставки, за които издавало фактури, но по същите не постъпвали
плащания. Твърди се, че доставките били, както следва: На 10.09.2018г. била
извършена доставка на обща стойност 1 731,27 евро, за която била издадена
фактура А0007644. На 17.10.2018г. била издадена фактура А0007811 за доставка на
стойност 590,98 евро. На 19.10.2018г. била издадена фактура А0007820 за
доставка на стойност 25 345,69 евро. На 26.10.2018г. била издадена фактура
А0007857 за доставка на стойност 14 902,83 евро. На 07.11.2018г. била
издадена фактура А0007908 за доставка на стойност 1 118,98 евро. На
14.11.2018г. била извършена последна доставка на стойност 3 975,70 евро,
за която била издадена фактура А0079300. Така общият размер на задължението на
ответното дружество според ищеца възлиза на 61 609,85 евро, като се
дължала и лихва за забава, описана като отделни суми по всяка от фактурите в
исковата молба, в общ размер на 12 664,13 евро. Чрез процесуалния си
представител ищцовото дружество поддържа твърдения, че въпреки многобройната
кореспонденция, плащане от ответното дружество не било постъпило.
Претендира ответното дружество „М.“ООД да бъде осъдено да заплати сумата от
общо 61 609,85 евро – представляваща общата цена, сбор от цените на всяка
една от доставките и лихва за забава, дължима върху всяка една от доставките до
датата на депозиране на исковата молба в съда – 12 457,41 евро, ведно със
законната лихва върху главницата, считано до датата на завеждане на настоящата
исковата молба до окончателното изплащане. Претендира направените разноски в
настоящото производство.
По делото е постъпил писмен отговор
на исковата молба в установения за това срок. В отговора си ответното
дружество „М.“ООД е оспорило предявения иск. Излага доводи за недопустимост на
иска, поради липса на процесуална легитимация на ищеца „А.“ А.Д., като в тази
връзка сочи за липсата на идентичност между дружеството посочено като ищец – „А.“
А.Д. и дружеството, за което е представено генерално удостоверение – „А. А.П.“
АД. Ответното дружество твърди, че исковата молба е бланкетна и неясна, тъй
като никъде не били посочени стоките предмет на продажбените отношения между
ищцовото и ответното дружество, както и техният вид, количество, условията и
срокът за доставка. В случай, че бъде прието, че искът е допустим, ответното
дружество „М.“ООД сочи, че в периода м. юни 2018г. – м. ноември 2018г. са били
налице установени търговски отношения между него и дружеството „А. А.П.“ АД,
Гърция /наричано по-надолу в отговора на исковата молба „А.“ А.Д./, като твърди
пълно неизпълнение от страна на „А.“ А.Д. на задълженията по договорите му за
покупко-продажба с „М.“ООД. Нито една от стоките предмет на фактурите не била
доставена на „М.“ООД. По отношение на доставките на стоки по фактура №
А0007562/02.08.2018г. се твърди пълно неизпълнение от страна на продавача -
издаването на фактурата не удостоверявало предаване на стоките, предвид което
сумата от 13 944,40 евро, както и лихвата за забава ответното дружество
счита за недължими. Оспорва да е получил надлежна покана за плащане, поради
което и да е изпаднал в забава. С отговора на исковата молба ответното
дружество „М.“ООД е отправило изявление за разваляне на договор за покупко -
продажба на стоките предмет на фактура № А007562/02.08.2018г. и е поканило „А.“
А.Д. в седемдневен срок от получаване на отговора на исковата молба, в която е
инкорпорирана поканата, да върне сумата в размер на 5 915.08 евро, като
платена от ответното дружество на отпаднало основание – депозирало е насрещен
иск. По отношение на доставките на стоки по фактура № А0007644/10.09.2018г.;
фактура № А0007811/17.10.2018г.; фактура № А 0007908/07.11.2018г. и фактура №
А0007930/14.11.2018г. издадени от „А.“А.Д. се твърди, че е налице пълно
неизпълнение от страна на продавача да достави и предаде стоките предмет на
продажбата, предвид което ответното дружество счита, че не дължи сумите
посочени като цена по двете фактури, както и лихви за забава.
С отговора на исковата молба ответното дружество е направило изявление за
разваляне на договорите за покупко-продажба на стоките предмет на посочените
фактури, като сочи, че интересът му от реално изпълнение е отпаднал, с оглед
изтеклия дълъг период на неизпълнение от страна на продавача. Ответното
дружество „М.“ООД, в отговора на исковата молба е направило изявление за
разваляне и на договор за покупко-продажба на стоките предмет на фактура №
А0007820/19.10.2019г и фактура № А0007857/26.10.2018г. по изложените вече
съображения за предходните договори, а именно липса на изпълнение, като е
посочило, че от приложените товарителници било видно, че стоките са предадени
на трето лице – „П.П.“ ЕАД, а не на „М.– МТ“ ООД.
Прави искане за прекратяване на производството по делото поради недопустимост
на исковата молба, а в случай, че съдът приеме иска за допустим, то същият да
бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Предявени са насрещни осъдителни
искове във връзка с отправеното от ответника волеизявление за разваляне
на процесния договор, а именно за сумата от
5 915,08 евро – платена на отпаднало
основание за стоките, които не били доставени, както и сумата от 1 447,55
евро – законна лихва за забава върху главницата за периода от 02.08.2018г. до
29.12.2020г., както и законната лихва върху нея, считано от датата на
депозиране на насрещната искова молба до окончателното му изплащане.
Претендира разноски в настоящото производство.
По делото е постъпила допълнителна
искова молба в установения за това срок, в която ищщовото дружество – „А.“А.Д.
оспорва доводите на ответното дружество „М.– МТ“ ООД относно липсата на активна
материална легитимация на „А.“А.Д., като твърди, че същата се установява от
представените по делото официални удостоверения от гръцкия търговски регистър.
Оспорва твърденията на ответното дружество за неизпълнение на задълженията по
договорите за покупко-продажба, като с цел установяване на тези обстоятелства
представя кореспонденция с търговски представител на ответното дружество.
Представило е доказателства за извършване на нови поръчки от страна на
ответното дружество, което противоречи на твърденията на същото, че доставки не
били извършвани. Оспорени са твърденията, че част от материалите са били
предадени на трето лице – „МОЛ П.П.“, като в тази връзка са представени
доказателства относно кореспонденция с управителя на търговския център.
Изложени са твърдения, че насрещният иск инкорпориран в отговора на исковата
молба не е редовно предявен и следва да бъде оставен без разглеждане.
Постъпил е отговор на допълнителната искова молба
от ответното дружество в установения за това срок, в който поддържа изложеното
в депозирания такъв в срока по чл. 367 ГПК. Ответното дружество е посочило във
връзка с кореспонденцията водена от името на неговия служител – Д.Л., че същата
не е правила каквито и да било признания на факти за правоотношения и получени
доставки между „М.-МТ“ ООД и „А.“ А.Д. Твърди се също, че Д.Л. няма
представителна власт да представлява ответното дружество.
Предявени са
кумулативно обективно съединени осъдителни искове от „А.“А.Д. против „М.-МТ“ООД
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предявени са и
насрещни кумулативно обективно съединени осъдителни искове от „М.-МТ“ООД против
„А.“А.Д. с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Съдът, като разгледа
представените по делото релевантни за правния спор доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За
установяване правосубектността на ищцовото А. А.Д. по делото е представено
Генерално удостоверение, подписано с електронен подпис от 01.06.2020 г. – в
превод на български език, издадено от Отдел „Регистър“ /Служба „Общ търговски
регистър“/, Палата В. в Република Гърция и в което се съдържат данни за
акционерно дружество с наименование А. А.П. АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО, с фирма А.
А.Д., със седалище ***/В. и регистрирано в Общия търговски регистър с ОТР №
13377517000, като е отразена датата на регистриране на дружеството – 04.09.2012
г.; отбелязано е, че не е налице регистрирано решение на Общото събрание за
прекратяване на дружеството, за започване на процес по ликвидация; отразено е,
че не е постъпвало решение за обявяване на дружеството в несъстоятелност. Документът
е заверен с Апостил, съобразно Хагска конвенция от 05.10.1961 г., като с
нотариална заверка е удостоверен подписът на извършилото превода лице – Л.Л..
Представено
е Удостоверение за действащо представителство – в превод на български език,
издадено от Търговско-промишлена камара, Област Виотиас, Отдел „Регистър“,
Служба „Общ Търговски Регистър“, което е подписано с електронен подпис на
съответното длъжностно лице на 28.09.2020 г. В удостоверението се съдържат
данни относно състава на Съвета на директорите и представляващи дружеството,
които са А.Т.К.– председател на изпълнителния директор, Е.Т.К.–
зам.-председател, Д.Т.К.- член на Управителния съвет и Е.А.К.– член на Управителния
съвет. Документът е заверен с Апостил,
като се съдържа нотариална заверка на подписа на лицето, извършило превода като
заклет преводач и удостоверило верността на превода от гръцки език.
По
делото са представени Фактура № 0007562/02.08.2018г., Фактура № 7644/10.09.2018
г. на обща стойност 1731.27 евро, Фактура № 0007811/17.10.2018г. на обща
стойност от 590.98 евро, Фактура № 0007820/19.10.2018г. на обща стойност от 25
345.69 евро, Фактура № 0007857 от 26.10.2018 г. на обща стойност от 14 902.83
евро, Фактура № 0007908 от 07.11.2018г. на обща стойност от 1118.98 евро,
Фактура № 0007930 от 14.11.2018г. на обща стойност 3 975.70 евро.
Представена
е Международна товарителница, удостоверяваща с подписа на изпращача /А. А.Д./ и
получателя /М.МТ ООД/ извършената доставка на стоката по Фактура № 7562/02.08.2018г.
Представена
е Складова разписка Серия А № 0045701 от 02.08.2018г., Складова разписка Серия
А № 0048202/17.10.2018г., Складова разписка Серия А № 0048234, № 0048235 и №
0048236 от 19.10.2018г., Складова разписка Серия А № 0048530 от 26.10.2018г.,
Складова разписка Серия А №0049002 от 07.11.2018г., Складова разписка Серия А №
0049256 от 14.11.2018г., издадени от А. А.Д., с данни на получателя на стоките
описани в нея - „М.МТ“ООД.
По
делото е представена Международна товарителница за стоката по Фактура № 7644/10.09.2018
г., с която се удостоверява изпращането й от продавача на 10.09.2018 г., както и
фактурата с вписани в същата вид, количество и стойност на стоките.
Представена е Международна
товарителница за стоката по Фактура № 7820/22.10.2018 г., с която се
удостоверява изпращането й от продавача на 22.10.2018г., както и получаването
на стоката от П.П. ЕАД.
Представена e Международна товарителница за стоката по Фактура №
7908/07.11.2018 г., с която се удостоверява изпращането й от продавача на 07.11.2018
г.
Представена e Международна товарителница за стоката по Фактура № 7930/14.11.2018
г., с която се удостоверява изпращането й от продавача на 14.11.2018 г.
Изслушана е
съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, заключението по която не е било оспорено
от страните и от което се установява размерът на законната лихва за забава
върху неизплатените суми по процесните фактури за периода от датите на
доставките до датата на завеждане на исковата молба /12.10.2020 г./, а именно
възлизащ на 12 661.28 евро, като в табличен вид е посочен размерът на лихвата за
съответния период на забава върху всяка от главниците по отделните фактури. В
заключението си вещото лице сочи, че при извършена проверка в счетоводството на
ответника и в ТД на НАП е установено, че описаните в исковата молба – фактура №
0007562 от 02.08.2018г., фактура № 0007644 от 10.09.2018г., фактура № 0007811
от 17.10.2018г., фактура № 0007820 от 19.10.2018г., фактура № 0007857 от 26.10.2018г., фактура № 0007908
от 07.11.2018г. и фактура № 0007930 от 14.11.2018г., не са заведени в
счетоводните книги и не са включени в дневниците по ДДС на ответното дружество.
При извършена проверка на документите, представени като част от счетоводството
на ищеца А. А.Д., се установява завеждането на фактурите, като ищецът е
представил пред Данъчната администрация на Гърция „VIES“
декларациите за вътреобщностните доставки, в които са включени процесните
фактури. Посоченият контрагент/задължено лице във фактурите при ищеца е М.МТ
ООД – гр. София. В счетоводните документи не е посочен обектът, за който са
предназначени материалите от А. А.Д.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
За удостоверяване правосубектността на ищцовото А. А.Д. по делото са
представени удостоверителни документи, издадени от съответния компетентен
държавен орган, при който се поддържат регистри, съответно за вписване на учредените
юридически лица и промените по партидите им – регистъра в Служба “Общ търговски
регистър“ и за представляващите ги лица – регистъра в Търговско-промишлената
палата. Така представеното в
тази връзка Генерално удостоверение, подписано с електронен
подпис от 01.06.2020 г. – в превод на български език, издадено от Отдел
„Регистър“ /Служба „Общ търговски регистър“/, Палата В. в Република Гърция и в
което се съдържат данни за акционерно дружество с наименование А. А.П.
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО, с фирма А. А.Д., със седалище ***/В. и регистрирано в
Общия търговски регистър с ОТР № 13377517000, съдът приема за официален
документ по смисъла на българското законодателство, годен да удостовери съществуването
на юридическото лице като правен субект. Документът е заверен с Апостил - като надлежна форма на легализация,
съобразно Хагската конвенция от 05.10.1961 г., в сила за България от 2001 г.
Конвенцията предвижда унифициран способ за оформяне на определена категория
документи – публични актове, предназначени да послужат в чужбина, чрез полагане
върху самия документ на специално удостоверение – Апостил, което го освобождава
от необходимостта за извършване на по-нататъшни действия във връзка с неговата
легализация. В този смисъл, документите произхождащи от страна по Хагската
конвенция, каквато се явява Гърция, и удостоверени по този ред, се признават от
българските органи. Издаденият от Общия търговски регистър документ, Палата В.,
Гърция, освен че съдържа Апостил, е и преведен на български език от заклет
преводач, поради което настоящият съдебен състав намира същия за годен да
удостовери наличието на регистрирано юридическо лице с фирма, седалище и ОТР №
, съобразно индивидуализиращите данни на ищеца, посочени в титулната част на
исковата молба. В този смисъл, намира изложените съображения на ответника срещу
процесуалната легитимация на ищеца за неоснователни.
За основателността на исковете за
главницата, необходимо е да бъде установено възникване на годно облигационно
правоотношение между страните с предмет – доставка и продажба на стоките,
описани в посочените в исковата молба фактури, както и стойността на фактурите;
извършената доставка на стоките.
От изложените от
страните твърдения в становищата им по делото съдът приема за безспорен факта
между тях за сключен договор за продажба на стоки, по силата на който ищцовото А.
А.Д. се е задължило да достави описаните във фактурите материали, срещу което
ответното М. ООД се е задължило да заплати определена цена. Безспорно е, че
описаните в процесните фактури стоки възлизат на стойност, равняща се на цената
в тях.
По своя характер
договорът за покупко-продажба представлява двустранен възмезден консенсуален договор,
като за да бъде сключен, достатъчно е постигане на съгласие на страните по него
относно условията по продажбата. В случая се касае за търговска продажба по
смисъла на чл. 318 и сл. ТЗ, доколкото стоките – предмет на прехвърляне с договора,
са предназначени за упражняване на търговската дейност на ответното дружество,
което се явява търговец по смисъла на ТЗ.
С оглед
характера на така възникналото договорно правоотношение между страни с място на
дейност в различни държави, приложима при уреждане на отношенията между тях е
Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки, в сила
за България от 01.08.1991 г.
Съгласно чл. 53
от Конвенцията, купувачът е длъжен да плати цената и да приеме доставката на
стоката.
Съгласно
разпределената доказателствена тежест между страните по делото, ищецът – в
качеството му на продавач, дължи да докаже в производството извършената
доставка на стоките по издадените фактури и съобразно договореното между
страните. По делото не е представен писмен договор между страните, като за установяване
мястото на доставката, съдът приема адреса на посочения като получател в
приетите по делото международни товарителници. Видно от отразеното в
документите, стоките са били изпращани за доставяне чрез превозвач – трето лице
за правоотношението между страните. Част от товарителниците не са били
подписани от получателя, с което да се удостовери извършената доставка, срещу
която да се дължи определената цена. За стоките по всяка от отделните фактури е
издадена международна товарителница, като за установяване излизането им от
склада на ищеца, по делото са представени складови разписки. Подписана от
получателя е само товарителницата, съпровождаща стоката до предаването й по
Фактура № 7820 – с посочена дата на предаване на стоката – 19.10.2018 г. и дата
на получаване – 22.10.2018г. от „П.П.“ЕАД. Посочено лице като получател е
ответното „М.– МТ“ООД, като по делото не са представени доказателства за
постигната договорка за извършване на доставката на адреса на „П.П.“ЕАД или
респ. за договорно отношение между последното и посоченото като получател лице,
което да послужи като косвено доказателство за извършване на доставката на
оправомощено да приеме стоката лице. Този факт, а именно доставката на стоките
по фактурите, е изрично оспорен в отговора на исковата молба, поради което за
установяването му ищецът дължи пълно и главно доказване в производството,
каквото не е било проведено. Не се явяват годни доказателства представените по
делото фактури, доколкото същите не са подписани от страните по договора, като
освен това от заключението по ССЕ се установи, че фактурите не са били отразени
в счетоводството при ответника като задължения по възникналото правоотношение
по договора за продажба.
В допълнение на
мотивите, съдът не кредитира приложените на хартиен носител извадки от
електронна кореспонденция между страните като годни да удостоверят валидно
отправено волеизявление, достигнало до насрещната страна, доколкото същите не
представляват годен документ по смисъла на ГПК, а и ответникът изрично е
оспорил изложеното в писмата да изхожда от оправомощено от него лице да прави
съответните изявления от негово име. Освен това, дори и да бъдат приети като
годни доказателствени средства, от изложеното в тях не се установява признание
от страна на купувача за получената от него стока по фактурите.
В този смисъл,
доколкото не се установи доставката на стоките, не се установи и възникналото
право на ищеца да получи плащане срещу това. Предявеният главен иск за
заплащане на цената за доставките по процесните фактури настоящият съдебен състав
намира за неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
Доколкото не се
установи да се дължи главницата по претендираното вземане, неоснователен се
явява и акцесорният иск за мораторна лихва върху нея, тъй като не може да е
налице забава за плащането на недължимо вземане.
В Конвенцията е
предвидено правото на изправната страна по договора да го развали, като по този
начин се прекъсва облигационната връзка между тях и съгласно чл. 81, т. 2,
страната, която е изпълнила частично или изцяло договора, разполага с правото
да иска връщане на престираното от нея. Така изложеното кореспондира с
предвидената правна възможност за това в разпоредбата на чл. 87 ЗЗД. Съгласно установеното в законовия текст, право
да развали договора има изправната страна, когато изпълнението по него е вече
безполезно, предвид периода на забавата, с каквито доводи е отправил искането
си ответникът, като изложените в този смисъл твърдения не са били оспорени от
ищеца. Към момента на достигането на волеизявлението до насрещната страна –
ищеца в производството, договорът се счита за развален, който момент съдът
приема, че е получаването от ищеца на отговора на исковата молба.
Съгласно чл. 88 ЗЗД, развалянето на договора има обратно действие, с оглед на което всяка от страните
дължи връщане на това, което е получила по него, доколкото се приема, че
договор между тях не е бил сключван.
По делото е
безспорно между страните, че ответното дружество е извършило частично плащане
по една от процесните фактури, а именно Фактура № А0007562/02.08.2018г. в
размер на сумата от 5 915 евро. Така платената сума е на отпаднало основание по
смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, с оглед настъпилото разваляне на договора между
страните, поради което ответникът – като неизправна страна по него, неоснователно
е увеличил актива си, поради което дължи връщане на сумата до този размер. Правото
си да получи обратно престирана парична сума ответникът е упражнил с предявения
в срока за това насрещен иск, обективиран в отговора на исковата молба. Предявеният
главен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в насрещната искова молба се явява изцяло
основателен и следва да бъде уважен.
С оглед възникване
на вземането по претенцията за неоснователно обогатяване на извъндоговорно
основание, ответникът по насрещния иск дължи обезщетение за забава от момента
на поканата да плати. Доколкото не се установи такава да е била отправена преди
предявяване на насрещния иск, съдът приема за изпадането му в забава от този
момент, като законна лихва се дължи като законова последица при уважаване на
иска. Неоснователен се явява акцесорният иск за законна лихва за забава за
периода от 02.08.2018г. до 29.12.2020 г. в претендирания размер от 1 447.55
евро, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло.
Относно разноските: С оглед изхода
на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да
заплати сторените от ответника разноски за производството в общ размер на 100
лв. – депозит за вещо лице.
На основание чл.
77 ГПК страната, която дължи заплащането на разноските за производството следва
да бъде осъдена да заплати сумата от 576 лв. – държавна такса по предявените
насрещни искове, доколкото такава не е била заплатена предварително. От таксата
в посочения размер следва да бъдат възложени 115.20 лв. на ответника, като
остатъкът от 460.80 лв. е платим от ищеца, в приложение разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 и ал. 3 ГПК и с оглед изхода на спора по предявените насрещни искове.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.“А.Д., с ОТР №
13377517000, със седалище ***/В., против „М.“ООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 61 609,85 евро – непогасена главница за извършени
доставки по следните фактури: Фактура А0007562/02.08.2018
г. при непогасена стойност от 13 944.40 евро; Фактура А0007644/10.09.2018г. на стойност
1 731,27 евро; Фактура А0007811/17.10.2018г.
на стойност 590,98 евро; Фактура
А0007820/19.10.2018г. на стойност 25 345,69 евро; Фактура А0007857/26.10.2018г.
на стойност 14 902,83 евро; Фактура А0007908/07.11.2018г.
на стойност 1 118,98 евро; Фактура А0079300/14.11.2018г.
на стойност 3 975,70 евро, както и за сумата от 12 457,41 евро – начислена върху главницата
законна лихва за забава за периода от падежа по всяка от фактурите до датата на
депозиране на исковата молба в съда – 12.10.2020 г.
ОСЪЖДА „А.“А.Д., с ОТР № 13377517000, със седалище ***/В.,
да заплати на „М.“ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
по предявените
насрещни искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 87 ЗЗД,
сумата от 5 915,08 евро – платена на
отпаднало основание за стоките, които не били доставени по следните фактури:
Фактура А0007562/02.08.2018 г. при непогасена стойност от 13 944.40 евро;
Фактура А0007644/10.09.2018г. на стойност 1 731,27 евро; Фактура А0007811/17.10.2018г. на стойност
590,98 евро; Фактура
А0007820/19.10.2018г. на стойност 25 345,69 евро; Фактура
А0007857/26.10.2018г. на стойност 14 902,83 евро; Фактура
А0007908/07.11.2018г. на стойност 1 118,98 евро; Фактура
А0079300/14.11.2018г. на стойност 3 975,70 евро, както и законната лихва
върху нея, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ насрещния иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 447,55 евро – законна лихва за забава върху
главницата от 5 915,08 евро за периода от 02.08.2018г. до
29.12.2020г.
ОСЪЖДА „А.“А.Д., с ОТР № 13377517000, със седалище ***/В.,
да заплати на „М.“ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 100 лв. – съдебни разноски.
ОСЪЖДА „А.“А.Д., с ОТР №
13377517000, със седалище ***/В., да заплати по бюджетна сметка на
Софийски градски съд, на основание чл. 77 ГПК, във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 460 лв. – държавна такса по насрещните искове.
ОСЪЖДА „М.“ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати по бюджетна сметка на
Софийски градски съд, на основание чл. 77 ГПК, във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 115.20 лв. – държавна такса по насрещните искове.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в 2 -
седмичен срок от връчване на съобщението за изготвянето му страните.
СЪДИЯ: