Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 189
24.03.2022 г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №1270 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е по жалба на А.М.Х. ***, подадена чрез пълномощника му адв.В.Ч., с посочен по делото съдебен адрес:***, офис ***, против Решение №1012-26-510-1 от 09.12.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково.
В жалбата се твърди, че оспореното решение било неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон. Неправилно било приложено материалното право относно незачитането на трудовия стаж за времето от 08.03.1974 г. до 08.03.1976 г. – 02 г., 00 м., и 01 ден – период на отбиване на редовна военна служба, като действителен стаж. Излага се довода, че нормата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО нямала ретроактивно действие и определянето на посочения период като трудов стаж следвало да бъде направено съгласно нормативната уредба, действала към момента на полагането му. Обжалваното решение установявало, че безспорният доказан трудов стаж на жалбоподателя бил 16 г., 02 м. и 11 дни (включително зачетения стаж от редовна военна служба) и това удостоверявало наличието на повече от 15 години общ трудов стаж.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане и връщане на преписката на ТП на НОИ – Хасково с указание за правилно прилагане на материалното право и отпускане на ЛПОСВ, считано от 21.11.2020 г. – датата, на която жалбоподателят навършва изискуемата за 2020 г. възраст – 66 г. и 06 месеца.
Ответникът, Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление вх.№Ц2113-26-1975 от 23.11.2020 г., подадено до Директора на ТП на НОИ – Хасково, жалбоподателят А.М.Х. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), като приложил съответните документи, сред които и Удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх.№644/18.07.2013 г.
С Разпореждане №**********/2140-26-238/19.03.2021 г., издадено от Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.68, ал.1 – 3 от КСО, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на А.М.Х..
С жалба вх.№1012-26-284 от 24.06.2021 г. А.М.Х. обжалва Разпореждане №**********/2140-26-238/19.03.2021 г. С Решение №1012-26-284-1 от 15.07.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково жалбата против разпореждането е оставена без разглеждане, а производството по нея прекратено, като е прието, че същата е просрочена. С жалба вх.№1012-26-284-2/20.07.2021 г. А.М.Х. обжалва Решение №1012-26-284-1 от 15.07.2021 г. пред Административен съд – Хасково. С окончателно Определение №55 от 07.09.2021 г. по ч.адм. дело №743/2021 г. по описа на Административен съд – Хасково, съдът е отхвърлил частната жалба на А.М.Х. ***, срещу Решение №1012-26-284-1 от 15.07.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково.
На 20.07.2021 г. А.М.Х. подава ново Заявление до Директора на ТП на НОИ – Хасково за отпускане на ЛПОСВ, с вх.№2113-26-1261/20.07.2021 г.
С Разпореждане №**********/2140-26-869/19.11.2021 г., издадено от Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.68, ал.1 – 3 от КСО, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на А.М.Х..
В разпореждането е прието, че съгласно чл.69б, ал.2 от КСО на А.М.Х. не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на втора категория труд, тъй като има навършена възраст 67 г., 01 м. и 29 дни, но няма 15 г. осигурителен стаж по условията на втора категория труд, а има 11 г. 09 м. и 16 дни и няма сбор от осигурителен стаж и възраст 100, а има 86. Прието е също, че на Х. не се следва пенсия по условията на чл.68, ал.1 – 2 от КСО, тъй като има навършена възраст 67 г., 01 м. и 29 дни, но няма осигурителен стаж 39 г., а има 19 г., 01 м. и 23 дни.
Отказът за отпускане на ЛПОСВ по реда на чл.68, ал.3 от КСО е обоснован с това, че жалбоподателят няма изискуемия действителен осигурителен стаж от 15 години, а има такъв от 14 г., 02 м. и 11 дни, като при определянето на действителен осигурителен стаж пенсионният орган, позовавайки се на разпоредбите на чл.15, ал.4 от НПОС и §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО е изключил стажа за периода на наборна военна служба – 2 г., 00 м. и 00 дни, от 08.03.1974 г. до 08.03.1976 г.
Разпореждане №**********/2140-26-869/19.11.2021 г. е получено от А.М.Х. на 22.11.2021 г. срещу подпис в Разписка.
В срока по чл.117, ал.2 от КСО с жалба вх.№1012-26-510 от 25.11.2021 г. А.М.Х. оспорва пред Директора на ТП на НОИ – Хасково Разпореждане №**********/2140-26-869/19.11.2021 г. В жалбата сочи, че неправилно било приложено материалното право относно зачитането като действителен трудов стаж времето на наборна военна служба от 08.03.1974 г. до 08.03.1976 г. – 2 г., 0 м. и 01 ден. Неправилно бил зачетен и като категоризиран труд, и като продължителност и наличния трудов стаж, за който били представени документи в пенсионната преписка. Поискал да се отмени обжалваното разпореждане и преписката да се върне на Ръководителя на „ПО“ към ТП на НОИ – Хасково с указание за правилно зачитане на наличния действителен трудов стаж и правилна преценка относно правото и размера на ЛПОСВ към 23.11.2020 г.
С оспореното Решение №1012-26-510-1 от 09.12.2021 г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Хасково, е отхвърлена жалбата на А.М.Х. срещу Разпореждане №**********/2140-26-869/19.11.2021 г., издадено от Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково. За да постанови решението, административният орган изцяло възприел мотивите на Ръководителя на „ПО“ за отказа да отпусне ЛПОСВ на лицето. Допълнително, след анализ на разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО и предвид текста на §1, ал.1 т.12 от ДР на КСО приел, че за действителен осигурителен стаж се зачита само времето, през което лицето е упражнявало трудова дейност въз основа на правоотношение – основание за осигуряване. Изложил е мотиви, според които въпреки че с различни разпоредби законодателят е приравнил на осигурителен стаж определени периоди от време, същите не можело да бъдат зачетени като осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Осигурителен стаж, зачетен по силата на изрични разпоредби, бил времето на наборната военна служба; времето, през което неработеща майка гледала дете до 3-годишна възраст; времето през което лицето получавало обезщетение за безработица и т.н. Съобразно §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО обаче – дефиниция за „осигурено лице“, за изброените хипотези било характерно, че това било време признато за осигурителен стаж, без реално да била упражнявана трудова дейност. Под „действителен стаж“, според §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, законодателят имал предвид точно обратното – наличието на осигурително правоотношение, произтичащо от реалното упражняване на трудова дейност. Въз основа на изложеното, административният орган приел, че зачетеният стаж за времето на наборна военна служба от 08.03.1974 г. до 08.03.1976 г. – 02 години, не е действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Следователно жалбоподателят нямал право на пенсия и по условията на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като към датата на подаване на заявлението нямал 15 години действителен осигурителен стаж, а имал 14 г., 02 м. и 11 дни.
По делото не са представени доказателства за датата, на която Решението, издадено на 09.12.2021 г. е съобщено на А.М.Х..
Жалбата
срещу решението е депозирана на 14.12.2021 г. чрез ТП на НОИ – Хасково, където
е заведена с вх.№1012-26-510-2 от същата дата.
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена при спазване на 14-дневния
срок за съдебно обжалване, дори срокът да се отчита от датата на
постановяване на обжалвания акт. Жалбата изхожда от надлежна страна, с правен
интерес от търсената защита, и е насочена срещу годен за съдебно оспорване административен акт.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл.117, ал.3 от КСО.
Обективирано е в писмена форма и съдържа всички предвидени в чл.59, ал.2 от АПК, вр. чл.117, ал.5 от КСО реквизити.
Не се установява при издаването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, конкретни такива не се твърдят и в жалбата.
Решението е несъответно на материалния закон.
В случая е безспорно, с оглед придобития от жалбоподателя стаж от втора и трета категория, превърнат към трета категория, че за същия не са налице изискванията за отпускане на ЛПОСВ при условията на чл.68, ал.1 – 2 от КСО, както и на чл.69б, ал.1 и ал.2 от КСО. Спорът се отнася до това дали са налице предпоставките за отпускане такава при условията на чл.68, ал.3 от КСО.
Съгласно чл.68, ал.3 от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.
В случая Ръководителят на „ПО“ не е зачел, респ. административният орган не е приел, че стажът на А.М.Х. от 2 г., 00 м. и 00 дни, положен на наборна военна служба за периода от 08.03.1974 г. до 08.03.1976 г., представлява действителен такъв по смисъла на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на КСО, поради което зачетеният като действителен стаж на жалбоподателя възлиза на 14 г., 02 м. и 11 дни.
Възражението на оспорващия е, че зачетеният му като осигурителен стаж, положен на редовна военна служба, следва да се приеме и за действителен такъв, което твърдение изцяло се споделя и от съда.
Съгласно § 9, ал.1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.
За процесния период от 08.03.1974 г. до 08.03.1976 г., е приложим текстът на чл.81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (утвърден с ПМС №3 от 15.01.1958 г., обн.Изв. бр.5 от 17.01.1958 г., отм.ДВ бр.21 от 17.03.2000 г., в сила от 01.01.2000 г.). Съгласно чл.81 от ППЗП (отм.), в приложимата редакция (изм.ДВ бр.102 от 1967 г.), зачита се за трудов стаж от III категория времето, прекарано в редовна военна служба или трудова повинност.
Установява се от представеното по делото Удостоверение (л.83 от административната преписка), подписано от Командир поделение 2698 с.Т., С. З., а и не е спорен по делото фактът, че от 08.03.1974 г. до 08.03.1976 г. жалбоподателят е бил на редовна военна служба.
Статусът на жалбоподателя е бил уреден съгласно текста на чл.9 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България (обн.Изв. бр.13 от 14.02.1958 г., отм.ДВ бр.112 от 27.12.1995 г., в сила от 27.02.1996 г.), според която норма, военната служба във въоръжените сили се състои от действителна военна служба и служба в запаса. На действителна военна служба се намират маршалите, генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и сержанти, приети за кадър във Въоръжените сили, и всички срочно служещи от сержантския, войнишкия и курсантския състав, които служат редовната си военна служба във Въоръжените сили. Служещите редовната си военна служба от сержантския и войнишкия състав се наричат срочнослужещи, а приетите на щатна служба след изслужване на редовната военна служба – свръхсрочнослужещи. Намиращите се на действителна военна служба се наричат военнослужещи, а зачислените в запаса – запасни. Следователно срочно служещите от войнишкия състав са на действителна военна служба, което означава действителен осигурителен стаж.
По силата на чл.3 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България жалбоподателят е бил задължен да изпълнява наборна военна служба, а това е трудова дейност, свързана с отбраната на страната, чието зачитане за осигурителен стаж от трета категория е изрично регламентирано. Става дума за време, през което лицето е работило по друго правоотношение по смисъла на § 1, т.12 от Допълнителни разпоредби на КСО.
Действащата към момента на подаване на заявлението за пенсия разпоредба на чл.9, ал.7 от КСО (изм.ДВ бр.15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) изрично предвижда, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд „Пенсии“ за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. В този смисъл е и нормата на чл.44, ал.1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, съгласно която за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени, като за този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет.
При наличие на изрична нормативна уредба на цитирания осигурителен стаж, то липсва правно основание за непризнаване на периода на наборна военна служба за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, както неправилно е приел административният орган. (В този смисъл е и трайната практиката на ВАС, изразена в Решение №12301 от 01.12.2021 г. по адм.дело №8191/2021 г.; Решение №14805 от 01.12.2020 г. по адм.дело №6666/2020 г.; Решение №12404 от 07.10.2020 г. по адм.дело №6255/2020 г.; Решение №15601 от 18.11.2019 г. по адм. дело №2021/2019 г.; Решение №15587 от 13.12.2018 г. по адм.дело №13944/2017 г., Решение №2553 от 19.10.2017 г. по адм.дело №8645/2016 г.; Решение №9097 от 08.07.2020 г. по адм.дело №890/2020 г.; Решение №12110 от 30.09.2020 г. по адм.дело №11381/2019 г. и др.)
Като е отказал да зачете стажа на жалбоподателя на редовна военна служба за действителен осигурителен такъв, административният орган неправилно е тълкувал и приложил закона и оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Хасково е постановено в несъответствие с материалноправните разпоредби.
След признаването за действителен осигурителен стаж на придобития такъв за периода на редовна (наборна) служба за времето от 08.03.1974 г. до 08.03.1976 г., действителният осигурителният стаж на жалбоподателя безспорно надвишава 15 години, което налага извода, че същият е придобил право на пенсия при условията на чл.68, ал.3 от КСО.
По изложените съображения оспореното решение следва да се отмени, а преписката следва да се върне на административния орган при ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя, при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
Предвид изхода на делото, основателна се явява претенцията на оспорващия за присъждане на разноски по делото. Такива, предвид своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, и ниската фактическа и правна сложност на делото, приключило в едно съдебно заседание, се следват в размер на 350 лева, съобразно разпоредбата на чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№1012-26-510-1 от 09.12.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково и
потвърденото с него Разпореждане №**********/2140-26-869 от 19.11.2021 г. на Ръководителя
на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ – Хасково.
ИЗПРАЩА административната преписка
на Директора на ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по подаденото от А.М.Х.
Заявление вх.№2113-26-1261/20.07.2021 г., съобразно указанията, дадени в
мотивите на настоящото решение, като му определя 14-дневен срок от получаване
на решението.
ОСЪЖДА Националния осигурителен
институт, Териториално поделение – Хасково, да заплати на А.М.Х., ЕГН **********,***,
разноски по делото в размер на
350 (триста и
петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: