Определение по дело №66/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Постъпила е жалба от адв. Б., защитник на подс. Г. Г., против присъда № 2282/17.VІ.2011 г., постановена по НОХД № 193/10 г. по описа на РС – Г.Г. Д. .

Жалбата е бланкетна. Сочи се в същата, че атакуваният съдебен акт бил постановен при особено нарушение на процесуалните правила с оглед неизпълнена съдебна поръчка, незаконосъобразна и дълбоко несправедлива. Моли се съда да отмени присъдата на РС като несправедлива.

В съдебно заседание Г. се явява лично и с адвокат. Поддържат изцяло депозираната жалба, като не сочи нови доказателства. Развити са съображения в подкрепа на твърденията.

ОП-Б., чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна и моли съда да постанови решение, с което потвърди първоинстанционната присъда. Също не сочи нови доказателства.

Окръжният съд, след като се съобрази с разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и всички обстоятелства, от значение за правилното му решаване, вземайки предвид изложеното в жалбата и становището на страните в съдебно заседание, намира следното:

С присъдата, отмяна на която се иска, първата инстанция е признала подсъдимия Г. Д. Г., с ЕГН- *, за виновен в това, че на 16.03.2007 година и 17 .03.2007 година в Г.София и Г.Банско –като помагач, в съучастие със С. С. А. от с.Г.,обл.Б.- извършител, е подпомогнал последния в опита му да преведе през границата на страната за Р.Гърция четири молдовски граждани Д. В., А. С., А. И. и Е. Р., без разрешение на надлежните органи на властта, като е посрещнал чуждите граждани в Г.София ,настанява ги в хотел в Г.Банско и им осигурява транспорт за тяхното понататъшно придвижване към границата с Р.Гърция, като опита е останал недовършен по независещи от дееца причини, поради което на основание чл.280 ал.2 т.3 от НК във вр. с чл.280 ал.1 от НК ,чл.18 ал.1 от НК, чл.20 ал.4 от НК и чл.54 от НК го осъдила да изтърпи наказания „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, „глоба” в полза на държавата в размер на 1500 лв., както и конфискация на 1/5 идеална част от следния недвижим имот собственост на подсъдимия Г. ,а именно : апартамент находящ се в Г.Г. Д. ,У.”Търговска №5 ,кв.118 по плана на Г.Г. Д.. състоящ се от кухня и стая със застрооена площ от 44.17 кв.м. ведно с избено помещение. На основание чл.66, ал.1 от НК отложила изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години след влизане в сила на присъдата.

Г. бил осъден да заплати в полза на държавата сумата в размер на 80 лв.сторени разноски на досъдебната фаза в полза на РС Г. Д. сумата в размер на 726 лв. разноски, и д.т. в размер на 5 лв. за издаване на изпълнителен лист

За да постанови присъдата си РС приел, че :

Свидетелите Д. В., А. С., А. И. и Е. Р. са молдовски граждани. Поради настъпили промени в страната си изпитвали финансови затруднения и решили да заминат за Гърция. Такова било тяхното желание най-вече защото в тази страна имали роднини, които могли да им окажат помощ при настаняване, при намиране на работа и пълното адаптиране към новите условия на живот. Известен им бил входно-изходния визов режим между РБългария и съседна Гърция. Липсата на парични средства за плащане на такса за издаване на документи ги принудила да предприемат действия за незаконното им преминаване на държавната ни граница. Чрез свои познати се свързали с И. (неустановено по делото лице), който обещал да направи на свидетелите Д. В., А. С., А. И. и Е. Р. туристически виза за Турция и транзитна за България срещу сумата от 200 евро на човек. За първи път четиримата свидетели се срещнали с И. при предаването на документите. След няколко дни ,на 15 март 2007, последният им позвънил като им казал да се подготвят за пътуване. Същият ден в 17 часа свидетелите се събрали в с .В., М., качили се в микробус и потеглили за България. Преминали българската граница и около 00.30 ч. през нощта на следващия ден пристигнали в Г. Варна. Още докато били в М., И. им обяснил, че от автогарата в града трябва да си закупят билети за София. Така и сторили, като в 01.00 ч през нощта с автобус потеглили за столицата . На автогарата в София според уговорката трябвало да ги посрещне друг мъж. Докато пътували от Варна в набелязаната посока телефона на свидетеля Йон позвънил и той провел разговор с мъж, който обещал да ги чака . Около 10 минути след пристигането им в София към тях се приближил мъж, представил се отново с име И. и поинтересувал се дали те са хората от М.. Когато получил положителен отговор, непознатият им показал от къде да си купят билети до Г. Банско. Настанили се в автобус за курортния град , а техният посрещач обяснил, че ще се видят по-късно. При пристигането им в град Банско представилия се като И. вече ги чакал. Настанил ги в хотел, взел паспортите им, за да извърши регистрацията. След това поискал да му бъде платено за услугата - незаконното преминаване през границата, по 1000 евро от човек. Свидетелите Р. ,С. и И. дали по 1000 евро, а свидетеля В. дал само 500 евро, тъй като нямал повече. Заявил ,че след превеждането и пристигането в Гърция негови родственици ще заплатят останалата сума. Вечерта И. отишъл при свидетелите и им обяснил, че не могат да тръгнат за границата, тъй като се повредил лекият автомобил, с който трябвало да пътуват. На следващия ден, И. се обадил по телефона и поискал да се плати общо от четиримата още 22 евро за хотела. След като платили и тази сума, водачът поискал от тях да си събират багажа. Около 10 мин. минути по-късно потеглили с таксиметров автомобил, чакащ ги пред хотела. И. отпътувал с друго МПС - черен мерцедес. Пътуването продължило около час, когато таксито спряло, а на молдовските граждани било посочено да ходят към близката гора, където ги чакал друг водач. Последният ги повел пеш в гориста местност. След 15 минути бил произведен изстрел и някой извикал “ Полиция”. Групата от четиримата свидетели и водача им била спряна от двама въоръжени мъже, облечени с камуфлажни дрехи. След проведен разговор между водача и въоръжените цялата група продължила. Прекосили река, минали през равна местност и в далечината видели светлинки на населено място. Тогава се чули викове :” Спрете, полиция” и последвало тяхното задържане от гранична полиция.

При така установеното във фактическо отношение РС е счел, че подсъдимият е осъществил елементите на престъплението по чл.280, ал.2, т.3 от НК във вр. ал.1 от НК, чл.18, ал.1 и чл.20, ал.4 от НК.

Окръжният съд намира жалбата за неоснователна.

В хода на проведеното съдебно следствие първоинстанционният съд е положил достатъчно усилия за разкриване на обективната истина по делото, чрез събиране на всички възможни доказателства. В мотивите си към присъдата аргументирано и вярно е анализирал същите, като изрично е посочил защо намира, че именно подсъдимият по начина, описан в ОА, е извършил престъплението. Без да повтаря съжденията на съда в тази им част, въззивната инстанция намира за необходимо да подчертае, че Г. несъмнено е разпознат от румънските граждани като лицето, представило се с името И.. Именно подсъдимият ги е посрещнал в Г.София , а по-късно ги настанил в хотел в Г.Банско, на него същите и предали исканите суми в евро за усулагат да бъдат преведени нелегално през държавната граница с РГърция и т.н. Цялостната дейност на Г. не може да бъде квалифицирана по друг начин, освен като помагаческа. Същият съзнателно е улеснил извършването на престъпление чрез действията, описани по-горе.

Направените от първата инстанция крайни изводи са логични, верни и кореспондиращи с изяснената по делото фактическа обстановка. При решаването на въпроса за вида и размера на санкцията съдът е отчел установените смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и е наложил справедливо наказание, съответстващо на стореното от последния.

Окръжният съд намира за неоснователни твърденията, изложени в жалбата и развити допълнително в съдебно заседание в насока, че в хода на първоинстанционното производство са били допуснати процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на подсъдимия или до опорочаване на крайния съдебен акт. В разрез с поддържаното от защитата, по делото са налице документи, сочещи на това, че румънските граждани са били редовно призовани, но не са се явили при разглеждане на делото в РС. Кореспонденцията с последните е била осъществявана чрез МП, отдел „МПП”, в хода на която са били изпращани и съответно получавани съдебни книжа. В тази връзка и при спазване на процесуалните правила съдът е приобщил показанията на свидетелите Р., Сержу, Й. и В., като ги е прочел на основание чл.281, ал.1, т.3 от НПК.

ОС не намира, че при провеждане на разпити на свидетелите – румънски граждани (вж.протоколи на л.66-85 вкл. от ДП) е било допуснато процесуално нарушение, като за преводач било назначено лице не от молдовски, а от руски език. Никакви възражения в подобна насока не са били направени от самите свидетели, а обстоятелството, че официалният език на М. е молдовски, не означава непременно, че лицата не разбират или говорят и други езици, на които са се съгласили да бъде извършен разпитът им.

Възражението в жалбата за липса на процедура в НПК, позволяваща разпознаването на лица да бъде извършено по снимки, противоречи на изричната разпоредба на чл.171, ал.4 от кодекса, поради което и съдът не счита за необходимо да я коментира.

По отношение на твърдението на прокурора, че обвинението се базира и на доказателства, които според защитата не били относими към предмета на доказване по делото въззивната инстанция счита, че в хода на съдебното следствие са събрани множество такива, които несъмнено установяват факта, че именно Г. е осъществил престъплението, предмет на повдигнатото срещу него обвинение. В тази насока освен показанията на свидетелите – румънски граждани, следва да се имат предвид и протоколите за разпознаване на лице, както и това, че другият съучастник – А. е признал изцяло вината си.

Проверявайки изцяло присъдата съобразно правомощията си на въззивна инстанция, ОС не констатира нарушения, налагащи нейната отмяна.

Като правилна и законосъобразна, същата следва да бъде потвърдена изцяло.

Водим от горното и на основание чл.334, т.6, във вр. с чл.338 от НПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила присъда № 2282/17.VІ.2011 г., постановена по НОХД № 193/10 г. по описа на РС – Г.Г. Д. .

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :