Определение по дело №486/2022 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 382
Дата: 2 март 2022 г. (в сила от 24 март 2022 г.)
Съдия: Владимир Балджиев
Дело: 20224110100486
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 382
гр. Велико Търново, 02.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в закрито
заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20224110100486 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 159 от АПК.
Подадена е жалба от П. ИВ. П. в *********., срещу мълчалив отказ ********, с което е
направено искане за изпълнение на решение от 01.02.2001г. по гражданско дело №16/2001г.,
по описа на Великотърновския районен съд. Жалбоподателят изтъква, че със съдебното
решение по реда на чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ на наследодателя му е признато право на
възстановяване на ******, от които ******е възстановила ******. С оглед гореизложеното
се отправя искане до съда да постанови решение, с което да задължи административния
орган да довърши процедурата по възстановяване на собствеността на останалите
*********декара земеделска земя.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Жалбоподателят е наследник на лице, в поза на което е постановено решение по чл. 11, ал. 2
от ЗСПЗЗ, с което му е признато право на възстановяване **********. С решение *******
****** е определено право на обезщетение със земеделска земя ********. На 07.02.2022г.
жалбоподателят е подал заявление до *******, в което е направил искане за изпълнение на
съдебното решение в частта за ********* земеделска земя, по отношение на което е получил
отговор от 08.02.2022г., че административният орган не може да използва земи от
държавния или общински поземлен фонд.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирана страна като на основание чл. 159, т. 1 от АПК се явява
недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде
прекратено, по следните съображения:
Мълчалив отказ за издаване на административен акт е налице, когато по силата на закона
1
административният орган има задължение да го издаде, но не го прави. Отказът на
административния орган съгласно чл. 21, ал. 1 от АПК е приравнен на индивидуален
административен акт и подлежи на обжалване пред съд по отношения на неговата
законосъобразност. В разглеждания случай, обаче липсва мълчалив отказ тъй като
претенцията на жалбоподателя е свързана с искане за изпълнение на съдебно решение, което
се осъществява по реда на Глава седемнадесета от АПК. След като липсва мълчалив отказ
по смисъла на чл. 58 от АПК, не е налице и годен за обжалване административен акт. В
горепосочения смисъл е и практиката на Върховния административен съд, обективирана в
определение №13956 от 14.11.2018г. по административно дело №3126/2016г. на IV o.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без разглеждане жалба на П. ИВ. П. от 24.02.2022г. срещу мълчалив отказ от
08.02.2022г. на ******** по заявление *****от 07.02.2022г.
Прекратява производството по гражданско дело №486/2022г., по описа на
Великотърновския районен съд.

Определението подлежи на обжалване пред Административен съд – Велико Търново, в 7-
дневен срок от връчването му на жалбоподателя.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
2